Надали нашенското интернет пространство се нуждае от още една супа топчета, но държа да споделя моя прочит на тази класическа супа и затова ще направя тази публикация.
Харесвам супата топчета от дете - Баба я правеше уникална и да си призная и досега не съм постигнал този вкус - може би, заради детските спомени, заради подправките прясно откъснати от градината в двора и т.н. Па и я правя рядко, защото въпреки прословутото си търпение, направо лудвам, когато взема да правя онези ми ситни топчета. Чак се чудя как Баба по два часа си е играла и правила едни ситни скамболовчета, как ги е овалвала в овкусено брашно.
Намерил съм им цаката - когато събера морални сили, засядам пред ТВ-то, слагам си питието и правя едни ей такива топчета: по-големи от лешник и по-малки от орех. Ама ги правя в захлас - колкото се може повече - поне две кила кайма. След овалването в брашно, нареждам върху пластмасове тарелки и във фризера. Когато замръзнат, се прехвърлят в торбички приблизително по 400-500 грама и воалЯ - когато ти хрумне за супа топчета, имаш заготовка. Дори не е необходимо да се размразяват кой знае колко. Та нека да свърша с кюфтенцата - вариантът да са ориз не ми харесва, макар че това е класиката - каймата да се смесва с полусварения ориз. То не стига, че в супата им ориз, ами в кюфтенцата - да няма да правя кюфтета фрикасе, че да са с ориз. Та 400 гр. кайма, смесена с 1 дебела филийка стар хляб (без кората) накисната в едно яйце, една главичка ситно нарязан лук, сол, черен пипер, щипка кимион и кориандър. Омесва се добре и се правят топчетата, които се овалват в брашното.
Започвам с необходимите продукти за 4-6 порции: около 400-500 грама кайма (нека е повечко - няма да сърбаме само чорба и да гоним кюфтенцатата из купичката) - демек вече готовите топчета от фризера; 1 голям морков; 2 средни глави лук (едната за кюфтенцата, другата - за супата);1-2 скилидки чесън; 3-4 с.л. масло (или 2 с.л. масло и 2 с.л. олио); 1 к.ч. ориз - 70 гр.; сокът на 1/2 лимон; 4 жълтъка; 1 кофичка кисело мляко; сол и черен пипер;
Изпълнението е лесно:
След като кюфтенцата са готови, се започва с подготовка на продуктите: лукът и чесънът се нарязват на много ситно, морковът се разделя на две - едната част се нарязва на ситни кубчета, а другата част се настъргва. Казах "настъргва" и се сетих, че съм пробвал варианта с настърган лук и чесън и повече ми харесва от ситно нарязани.
В загрятата мазнина се задушават лука, чесъна и се добавя настъргания и нарязан на ситно морков. След като променят леко цвета си, се слага и ориза. Когато оризът остъкленее, се налива в идеални вариант някакъв бульон (месен или зеленчуков - какъвто има), ако ли не - много топла вода около 1,3-1,5 л. След завирането се пущат кюфтенцатата. Намалява си силата на котлона с 1/3 и се оставя да къкри - на ориза му трябват 10-а минути, а на кюфтенцата 5-6. Когато изплуват от горе, значи са почти готови.
Сега е момент за осоляването на вкус, опиперяването и слагането на пресните подправки - предпочитам по идея риган или джоджен. Това е въпрос на вкус.
Идва и ред на застройката: 4 жълтъка се разбиват със сока на 1/2 лимон, с 1 с.л. с връх брашно и една кофичка кисело мляко и започва т.н. "темпериране" - по малко се прехвърля от чорбата на супата при застройката и леко се разбърква. В интерес на истината, ползвам голяма купа и нея прехвърлям почти всичка течност от супата. Сетне я връщам в тенджерата със супата и изключвам котлона.
Веднага казвам - домати в тази супа не харесвам, както и магданоз. Слагам го във всички супи, но в тази определено - НЕ.
Поднасям я със едро смлян черен пипер и още лимонов сок.
Та моята супа топчета става по-гъста, с хубави едри сочни кюфтенца с големината на цариградските, много ароматна и остава само да й се наслаждаваш на вкуса.
И понеже съм сигурен, че ще получа определени критики, че точно така не се прави - ето оригиналната рецепта за супа топчета от Библията на общественото хранене, нещо като БДС-то ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар