ПАЛАМУД ветрило на фурна

     Паламудът ми е един от любимите рибоци. Винаги, когато ми попадне купувам по няколко и приготвям по най-различен начин. 

    За съжаление, в блога ми има само няколко рецепти:

Паламуд - и пържен, и на грил

Веян паламуд (лакерда)

Лесен "маринован" паламуд

МАРИНОВАН ПАЛАМУД

    В случая, както винаги не става дума за някаква рецепта, а просто за един различен начин на приготвяне. Впрочем по този начин може да се приготви и всяка друга риба, но с паламуда и скумрията най ми харесва.

    Като се има предвид големината на обикновения паламуд един рибок е достатъчен за двама човека.

Всичко опира до правилното разрязване и почистване на рибата.

С остър нож се разцепва главата, сетне през корема та чак до опашката.

Почистват се хрилете, вътрешностите и внимателно се изважда и гръбначната кост.

След това с пинсета се изваждат и останалите кости, които се напипват с пръсти.

Получава се едно огромно филе паламуд, както е на снимката.

За да не цапам съдове всичко правя върху плоската тава на фурната, застлана с хартия за печене.

Най-много да се смени хартията един два пъти.

Рибката се осолява и опиперява от двете страни като и леко се намаслява (ползвам зехтин овкусен с розмарин).

Слага се върху кожата, обилно се полива с лимонов сок, нареждат се върху нея резени домат и лимон. 

Идеята беше да ползвам аспержи от буркан, но се оказа, че няма и затова сложих пресен зелен лук.

Пече се на предварително загрята фурна на 180С или на 160С с вентилатор - за около 20-а мин., макс - 25 мин., т.е. до готовност. 

Може да се поднесе с варени картофи или гарнитура по желание.

Става дзверска вкуснотия.

П.П. има и още една две опции за приготвянето, както е овкусена и омазнена:

-може на дъното на тавичка да се наредят резени домати и/или лимон, да се постави рибката и да се пече във фурната по указания начин.

-може да се опече и на скарата, грил тигана или плочата.

Важна е идеята, правете смело и НАЗДРАВЕ!

СУСАМОВО МЛЯКО

 Имах идеята, но се отказах да пиша за големите ползи от сусамовото мляко - калций и куп други подобни неща за здравето, но който иска да прочете, нека си търси из нета. Често ме критикуват, че съм многословен за някои неща... В него няма лактоза и т.н.

    В случая само ще кажа, че растителните млека, които се продават по магазините изобщо не са здравословни и толкова полезни колкото ги рекламират. Напълени са с Е-та за трайност, с излишна захар и то в много повече от нормалното ...

    Тука няма да говоря и за цената - един литър подобно мляко е в рамките на поне 5-6 лв и ме е страх да погледна етикета.

    Правил съм такива и доста пъти съм описвал как се правят.

        Например:

Писал съм как се прави как се прави мляко от овесени ядки

или БАДЕМОВО МЛЯКО, и за моя изненада не откривам други рецепти или начини на направия в блога си и съм направо неприятно изненадан. Толкова варианти правя почти през няклко дни, че .... сега гледам учудено и не вярвам на ушите си ... 

    Направих голямо отклонение и го компенсирам с бързо изписване на начина на направия, а за в бъдеще ще се компенсирам с подробна публикация в моя си стил - тип "дисертация"

    Необходим Ви е мощен блендер и ... малко мерак:

    В блендера се слагат 10 с.л. печен сусам и се налива 1 л.хладка вода с добавка на 1 с.л. мед (може и 1-2 фурми без костилки). Пасира се до пълно пълно разбиване на сусама.

    Прецежда се, охлажда се и е сусамовото мляко е готово за консумация.

    Годността му в този вид е максимум 3-4 дни.

    За ползите са разбрахме, няма да говорим за тях.

П.П. За тези, на които това им се вижда сложно, могат да си направящ същото като разтворят една ч.л. с връх бял сусамов тахан в топла вода и евентуално да му добавят малко мед.

    Простичко е и при това много пъти по-икономично от това, с коети ни тровят от магазина.

    Пробвайте и няма да съжалите!

ДОМАШНА НАДЕНИЦА с много сланина

    Направията на домашни деликатеси - наденици, суджуци, луканки и тем там подобни благинки ми е любимо занимание. Обичам да експериментирам с тях и затова правя често, но по малко. Просто докато си седя на диванчето пред ТВ-то и си блея с чашка бърбън в лявата ръка с другата кълцам, сека, овкусявам и т.н.

    Та тази наденица е плод на поредния ми експеримент. 

    След поредното правене на домашна сланина се оказа, че съм понатрупал доста изрезки, от които не може да се направи нещо читаво освен Колбас" от сланина, на който само аз съм му любител в къщи. Оказа се, че са почти 2 кг.

Изрезките сланина първоначално нарязох като "за куче", т.е. както ми дойде и ги оставих в голяма тенджера със студена вода, която сменях 3-4 пъти, а в последната добавих и 1 с.л. сол с връх и сока на 1 лимон.

След това старателно ги нарязвам на ситни кубчета и пращам хладилника докато за захващам със студеното месо, което е почти същото количество.

Първо го нарязвам на кубчета и сетне от тебер на тебер го накълцвам със сатъра. На кг слагам 15 грама сол, разбърквам и прибирам на хладно.

На следващия ден се продължава като се смесват накълцаното месо и нарязаната на ситно сланина.

Тегля общото количество, за да се ориентирам още колко сол да се добави и колко подправки.

Смятам си колко праз да нарежа на много ситно - приблизително 70-100 гр на кило смес. Сланината обича праз и колкото да сложиш, няма вреда. За солта трябва да се смята - на 2 кг са сложени вече 30 гр сол, общото количество е 4 кг х 23 грама - грубо казано още поне 65 гр. - от тях 35 нитритна и 30 гр. обикновена.

Довършваме с овкусяването след слагането на солта - на кг по 3 грама захар и черен пипер; 4 гр. кимион и 1 гр. бахар, като много добре разбъркваме.

Слага се и нарязаният праз и се пристъпва към пълненето на накиснатите в хладка вода с малко лимонов или портаколов сок свински черва.

Процедурата е ясна - ако тук таме има въздух, се дупчи с игла.

В името на експеримента направих два варианта на наденицата.

Напълних едно дълго черво малко повече от 1,5 метра, вързах от двата края и проснах на саръка да се оветря. Оставих го за 5-6 дни.

След това нарязох на едри парчета - по 15-а см и по няколко вакуумирах и прибрах във фризера.

Идеята за тях беше да се ползват за готвене или за запичане при нужда.

В остатъка от сместа долях по 20 мл бърбън и 50 мл хубаво мерло. Напълних в черва с дължина 25-30 см - по около 350 гр. и проснах да се сушат като на два пъти леко ги пресовах.

Когато загубиха около 25 % от първоначалното тегло, счетох, че са готови и ги прибрах вакуумирани. При такова голямо количество сланина няма как да се чака да загуби 35 %.

Стана страхотна дзверска наденица с много сланина.

Пробвайте, няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!