ЧУДО КЮФТЕНЦА - ОТ НИЩО НЕЩО

 

    За кюфтетата съм писал толкова много, че ако изведа всички публикации, цяла страница няма да ми стигне.

    Впрочем първата ми публикация в блога беше за студентските кюфтета, които бяха уникални и си остават уникални и до ден днешен.

    Тези кюфтета, които сега предлагам, наистина са уникални, дзверски вкусни и напълно бюджетни. Буквално от нищо нещо - от 400 грама мляно месо, поне 20-а кюфтета, които могат да нахранят цяла кохорта гладници.    

Няма да Ви мъча, а веднага давам количествата: 400 грама мляно свинско месо (бут, плешка, от ребрата - в кварталната месарница ги смилат за секунди).

Така че с месото проблема е решен. В къщи се настъргват на най-ситната решетка на рендето 600 грама обелени и почистени картофи. Това е най пипкавата част. Леко на ръка се изцеждат и добавят към смляното месо. Слагат се и 100 грама лед, както и подправките- сол, черен пипер, щипка индийско орехче и поне две супени лъжици от моите сушени сушени зеленчуци, в които има всичко необходимо. Яйце и лук не добавям.

Пада яко бъркане и размесване. Поне 10-а мин. и сетне в хладилника за 24 часа.

След това отново разместване и оформяне на кюфтета. Нареждат се на дървена дъска с желана големина - моите като тенис топка.

Връщат се в хладилника да си отдъхнат от насилието върху тях.

Пържат се в силно загрята мазнина - смес от масло, олио и захтин, като се пущат на 2/3 от обема на тигана. И се джуркат със самия тиган. Демек тиганът се разтръсква и те сами си се обръщат вътре.

В краен случай се обръщат с лопатката.

Сетне върху кухненска хартия да поеме мазнинатата. В същатата мазнина се изпържват една две крастивички - като тиквички са...

Пробвайте смело, правят се лесно и при това са много икономични и     НАЗДРАВЕ!

Сладко мусковадо от сини сливи в чувен

 

 За пореден път няма да казвам, че това е рецепта, а е просто начин на направия, който всеки може да адаптира по собствен вкус.

Тази година сливата в двора даде много плод па и доста опада по земята. Сливите са едни такива огромни, почти колкото малки ябълки. За сравнение съм сложил една обикновена голяма синя слива и се вижда, че е почти три пъти по-малка.

Реших да направя сладко - обичам го почти толкова като това от смокини. 

То добро решение, но ми се искаше да е с минимум усилия. И го измислих- печене в чувена. Чувен е нещо като котле от чугун, вътре е емайлирано и си има и капак. Купувано от Калафат Румъния, където му казват така.

Три кила и малко сливи се измиват добре и се нарязват на кубчета с желана големина и направо се пущат в чувена. Едстествено костилките, нараненото или леко червивото се изрязват.

За това количество нарязани сливи прецених, че един пакет 500 грама кафява захар Мусковадо е напълно достатъчна.

Сипва им се отгоре, леко се разбърква и се добавя 1/2 ч.ч. вода.

Захлупва се и във фурната на 180С за около 30-40 минути.

След това температурата на фурната се намаля на 150С и след около час се маха капака и се слага един добре измит лимон, нарязан на четири.

Пече се до желана гъстота. Само един път съм го разбърквал и няколко пъти го наглеждах.

Понеже беше доста течно, се пече около 3 часа докато се сгъсти добре. 

От снимката се вижда колко се е изпарило.

Чувенът изглежда ужасно, но споко - само едно накисване и се измива много лесно.

Резултатът - 5 бурканчета по 300 грама страхотно сладко с леко карамелен вкус от мусковадото.

В този вариант е много по-удачно отколкото печене в тава, защото няма никакво пръскане и т.н. Чувенът може да се замени с обикновена чугунена тенджера.

Правете смело - става лесно - отнема най-много половин час за миене и нарязване на сливите и сетне два три пъти разходка до фурната за наглеждане.

ФАГРИ или един начин как да си го приготвим почти по гръцки

 

    Няма да се разпростирам колко е вкусна и колко е популярна у нас тази средиземноморска риба фагри или "царска риба".  Имам си мое обяснение - звучи доста екзотично и при това има малко кости, па и месото й е по-твърдо и наистина вкусно. Цената й е сравнима с тази на лефера и ципурата, но наистина е по-вкусна.

    При нас в рибните магазини я докарват поне един път седмично (е не съвсем редовно) охладена от Александропули - два часа и половина път с кола и ако си я купиш същия ден, знаеш, че снощи е била уловена.

    Има доста начини на приготвяне, но я предпочитам или на скара или във фурната (в моя вариант "по гръцки").

    В интернет ще се намерят доста и други рецепти - със зеленчуци и т.н., но някои тънкости около приготвянето й липсват.  Когато си я купиш кажи речи прясна прясна, си изправен пред редица проблеми, защото се продава непочистена. Затова ще се спра на начина й на почистване.

Първо трябва леко да се натрие със сол и след това да се измие и подсуши добре.

Второ, люспите. Колкото и нежно да е рибочето, то си има едни ситни люспи и никак не е желателно да се готви с тях, а трябва да се почисти. Номерът е прост - рибката се слага в подходяща съдина и залива с много топла вода буквално за десетина секунди, изсипва се топлата вода и залива с ледено студена вода. Сетне с остър малък нож или на ръка люспите се отстраняват внимателно, за да не се нарани кожата та рибата. Става много лесно. Желателно е това да се прави в купа с вода - така всички люспи остават в нея. Водата от купата се прецежда през цедка и люспите се изхвърлят. Ако не се направи това, рискът да се запуши мивката е огромен - те са доста ситни и минават през цедката на сифона. Сетне ще берете големи ядове със задръстен и трудно почистваем сифон.

Вторият етап е почистването на самата риба от вътрешности. Много хора под почистване разбират отрязване на страничните перки, изрязване на гръбната перка, че и премахване на главата. За мен това "осакатява" вида на рибката и затова се ограничавам само в почистване на вътрешностите и хрилете. С много остър нож рибочето се цепва откъм "дупето" към главата почти до устата. Вътрешностите се изваждат, както и хрилете. Вътре в рибока около коремчето остава една такава ципа, която леко жълтее и не може да се отстрани на ръка. Трябва си остър нож. Ако не се премахне, рибата леко ще горчи. На снимката се вижда как трябва да се "изстърже" и почисти с ножа.

След като са направени тези процедури, напречно се правят няколко разреза по рибочето - ножът опира в гръбначната кост и това е ориентира за резването.

Следва добро осоляване - с моята универсална гурме сол, в която има всичко и рибочето се оставя да се отдъхва в солта.

Така вече стигнахме до маринатата за овкусяване на рибата: в купа се смесват сокът на 1/2 лимон и 1/2 портокал, 1-2 с.л. дижонска горчица; 1 с.л. мед. и ситно нарязан копър, както  1-2 с.л.. размекнато масло. Всичко се разбърква добре да се получи като каша. Разбира се, копърът може да се замени с наситнен розмарин, но предпочитам него.

В тавата за печене се прави втора "тава" от алуминиево фолио, дъното се намазнява и отгоре се слагат кръгчета домат и лимон.

Върху тях се нарежда рибочето, което предрварително е овкусено със маринатата. Коремчето се намазва също с нея и се слагат резенчета лимон. Отгоре също се намазва добре като целта е в разрезите да се напъха повечко от нея.Също се нареждат кръгчета лимон и домат.

Пече се на 170С с вентилатор във фурната за около 20-а минути. От зор - 25, но има опасност да прегори. Критерият е до хубаво зачервяване и доматите да хванат нещо като лека коричка.

След ваденето от фурната се оставя малко да поизстине и с две шпатули или голяма лопатка се прехвърля в подходяща продълговата чиния и залива със соса от печенето. Поварвайте, дзверски вкусен е.

По принцип, една рибка е около 300 грама и си е направо една порция. Това да го имате предвид при приготвянето - колкото човеци, толкова рибки и по-голяма тава.

Тази беше 450 грама и тъй като сме двама и нямах никакво намерение да цапам още съдини, реших да я обезкостя още в тавата. Вижда се и централната гръбна кост каква е; гръбната перка си се вади направо сама заедно с главата, страничните също. В тавата остават доматите, лимоните и почистеното месо от рибата, както и соса.

Все пак готвим ястието за себе си, а не за снимка, по която всички да се захласват и да не знаят какво се крие зад нея.

От тавата - в чинията. С повечко сосче и препечени чеснови филийки в грил тигана или на тостера.

Разбира се и с хубаво питие.

Не мога да не спомена, че вариантът с печене на скарата или грил тигана се изпълнява почти по този начин. Смлед хубавото овкусяване на рибочетата и намазването им с маринатата, нека престоят в хладилника поне 30-а минути. Скарата (грил тиганът) се загрява максимално, омазнява и рибките се пекат по една или две за кратко - 4-5 минути докато сами започнат да се отдялат от нея.

Само че в този вариант се губи голяма част от невероятния сос при печенето във фурната.

Сега някой ще попита - ами като печеш в тава, аланкоолу, защо правиш втора тава от алуминиево фолио и ще му отговоря, че е простичко. След печенето фолиото се изхвърля, а тавата само трябва да се заплакне и никакво излишно миене.

    Допълнително като бонус: за да се приготви със зеленчуци, не е необходима някаква филисофия - моркови, домати, целина, тиквички, чушки (само не е картофи) се нарязват на кубчета, овкусяват със сол, черен пипер и зелени подправки и нареждат около рибочетата. Всичко останало за печенето е ясно.

    П.П. Тъй като се захванах да пиша в тази публикация за почистването на люспите и вероятно за моя начин, за който съм писал в блога си, ще получа критики, ще спомена и за други начини:

    -яко стъргане с остър нож от опашката към главата и хвъчане из цялата къща на люспи (или пък във вода с по-малък хвърчащ ефект)

    -ползване на готово стъргало (ръчно или електрическо) - не съм им привърженик

    -заливане с оцет за около 30-а минути и пак стъргане (миризмата на оцета остава да се усеща)

    -замразяване за 24 часа и сетне осоляване и стъгране - за къв чемер ще купя прясня риба и ще я замразя за 24 часа за чистене на люспете

    -яко осоляване, изчакване около час и сетне пак стържене с нож

    -има и дзверски вариант - направо одиране на кожата с люспите - е наистина е дзвернски неприемлив

    Така че приемам други идеи за  почистването на люспите и най-добрата, която пробвам и приема за такава, ще бъде наградена по подобаващ начин - с една от моите книги.

    След толкова много приказки, купувайте фагри, не се плашете от него, всичко е обяснено и правете смело и за направилите го НАЗДРАВЕ няколко пъти!