Крехък пържен телешки дроб

  Преди да започна много ми иска да кажа две три думи за ползите от дроба - черният дроб като започнеш от телешки, агнешки, свински, пуешки и пилешки съдържа в 100 грама седмичната ни доза от необходимия ни витамин В12. Така че веднъж седмично трябва да се хапва, за да подкрепяме организма си.

 Който иска може да прочете в интернет повече. Моята цел е да кажа само, че черният дроб е много полезен и изобщо не трябва да се пренебрегва.

 Толкова за ползите, та за другото: 

 Черен дроб съм приготвял по толкова много различни начини, че свят ми се завива, но не спирам да експериментирам. Все търся вариант, в който наистина да започне да се топи в устата.

 В действителност това не е рецепта, а споделяне на последния ми невероятно успешен експеримент за приготвяне на телешки дроб.

 Няма да обяснявам, че предварително телешкият дроб трябва да се почисти от ципата, която го обвива, от вените и всичко друго. Сетне трябва да се нареже на тънки пластини. Това най-лесно става, когато дробът е много добре охладен - на границата на замръзването.

Сега ще пусна една съвсем ужасна снимка, но намирам, че е необходима:

Нарязаният на ленти, плочки или както и е - важното е да тънки се слага в купа и залива с прясно мляко. Оставя се така за около 30-а минути. Сетне в купата се добавят на 600 гр дроб (толкова беше), 1 ч.л. черен пипер, 1/2 ч.л. кимион, 1/2 ч.л. чесън на прах, по 1/2 ч.л. пушен и лютив червен пипер и 1 ч.л. сода бикарбонат и се изцежда 1/2 лимон. Добре се разбърква и се забравя, най-добре в хладилника, поне за 2 часа.

На снимката много добре се вижда реакцията на содата с лимоновия сок - едни такива красиви пуканчета.

Та така-турнахме го в хладилника и го забравихме. В това време се обелват няколко картофа, нарязват на пръчици и хвъргат в купа със студена вода - да си се плацикат. След 40-а минути се измиват и подсушават с кухненска хартия.

В същото време се почистват няколко скилидки чесън и нарязват на тънки люспи.

Грабаме един тигань и в него него загряваме олио в комбинация с 1-2 с.л. гъша мас.

Хвъргаме картофите и ги запържваме до златисто. Като ги извадим, да не забравим да ги осолим.

Докато се шматкаме с картофите, поставяме в цедка дроба и много добре го отцеждаме. Както си е в цедката го ръсваме със смес от царевично и и обикновено брашно с добавка на 1 ч.л. сол. Отново го изтръскваме от излишното брашно и хоп в силно загрятата мазнина. Само да не забравим да пуснем люспичките чесънче. Слага се по-малко - по няколко парчета. Така се пържат страхотно бързо - за максимум 2-3 минутки от всяка страна и се вадят при картофчетата.

Да знаете, направо не е истина какъв крехък дроб стана - хапваш и се топи в устата. Дори не се налага да се дъФче - нещо като за беззъби пенсионери .

Дзверска вкуснотия. Пробвайте и няма да съжалите.

НАЗДРАВЕ!

Панирани жабешки бутчета

Жабешки бутчета!? Лелей, какви спомени от преди 50 и малко повече годинки. Бяхме Лапета, търчахме по гащета из селските поляни и цяло лято гледахме да се отскубнем от Баба и Дядо и да се топнем в рЯкЪта. Една безгрижна и весела тайфа от Лапета - момчета и момичета. Градските бяхме няколко за "цвят" и все трябваше да се доказваме, че можем да яхмем магарето от раз или да се гмурнем в дълбокия вир, или да изкатерим дивата круша и ... че не ни е страх от смока, който пълзи из тревата... Или че не ни пука и можем да пием мляко направо от овцЪтЪ. Както и че не сме лигльовци и можем да станем в 4,30 часа, да впрегнем каруцата и да сме на тютюнЯ и да пълним кошовете в катранено лепнещите листа, пръстите да почернеят от катрана и че това не ни пречи да излапаме една две филии Ляб със сирене за закуска.

Но най-голямият кеф беше като приключим с низането на тютюна - някъде около обяд. Събирахме се до оградата на училището, бързо строй се, преброй се ... Я, Маринчо (Нела, Митьо ...) ги няма. Бегом до тях, а те горките още нижат или носят на прасето,  или ... На бърза ръка се впрягат чевръсти 15-а чифта ръчички и коша с тютюна е нанизан и низите проснати под сайванта, или прасето нахранено и сетне тумбата с няколко коматЯ Ляб направо към рЯкътъ. Плискотене в марната вода на уморената и бавно течаща река, гмуркане из подмолите и вадене на мряна с ръце или пък ловене на ... жабоци.

Е, те това беше най-големият кеф. Отрязване на бутчетата, одиране. Съчки и сухи клони бол - напалвахме огънчето, сетне до жар. От върбовите клонки шишчета. Старателно се издялваха по няколко чатала и печене върху жарта ... Лелей, ще взема да ревна. Сегашните деца, ако вземат да влезнат в същата рЯка, сигурно ще получат обриви и алергия от разни химикали и други помии в реката. Да не говоря, че ще получат остро хранително натравяне от рибата в нея, ако изобщо я има.

Колко риба сме изпекли, колко жабешки бутчета сме изяли и никой, ама наистина никой - да не говорим за някакви му там Агенции за детето, се е заинтересувал какво правим. Важното беше да се приберем цели (синини, рани и др. никой не ги броеше), да излапаме набързо вечерята приготвена от Баба и да хукнем към лятното кино в 21.00 часа - "Робинхуд", "Черната стрела", "Винету" - демек всичко с Гойко Митич. На невероятната за нас цена от 10 стотинки за билетче. Е, купувахме 5, а влизахме 10-а. Бай Кольо Клисаря, по съвместителство отговорник и за селското лятно (имаше и зимно) хич не се вълнуваше колко Лапета ще влезнат - за него бяха важни Дъртите, че влизаха за по 0,20 лв билетчето. Знаеше, че Лапетата ще прехвърлим оградата или ще се накачулим по клоните на дърветата. По-добре да ни пусне отколкото да се ядосва с някое изръсено Лапе от ореха до киното.
 Май много се отклоних, но както и да е...

Жабешките бутчета са невероятен деликатес. Който не ги е опитвал, само той не знае. Някои хора им казват "морски падпъдъци" за по-голямо благозвучие и приличие. Има една държава дет на  гражданите им казват "жабари" заради този деликатес, но има и друга - като Франция, където го ценят не по-малко.
Класиката е панирани жабешки бутчета и точно това искам да споделя сега.

Не знам дали някъде могат да се намерят пресни жабешки бутчета. Не бих посмял вече да хапна такива наловени в някоя река. По-добре да си ги купя от някой голям хипермаркет - има ги и за съжаление пак вносни от Италия или Франция. Продават се в разфасовки по 1 кг и са около 40 бройки в пакет.
По 4-5 бутчета са достатъчни на човек - все пак не са за наяждане, а са за удоволствие на стомаха и душата.
След размразяването се подсушават с кухненска хартия.
В една купа се смесват почти поравно обикновено и финно царевично брашно със сол и бял пипер като носи и малко, идея, чесън на прах. В друга купа се разбиват 2-3 яйца.
В тигана добре се загрява масло и малко олио - в съотношение 3:1.
Бутчетата се овалват в брашняната смес, сетне в яйцата и хоп в тигана. Пържат се буквално за 2-3 минути от всяка страна до хубаво зачервяване.
Вадят се върху домакинска хартия, за поеме излишната мазнина.
Как и с какво ще се сервират е въпрос на лично предпочитание. Не само със зелена салата, но и с картофено пюре си вървят идеално.
П.П.: един малък секрет - яйцата се разбиват с 1 с.л. коняк или бърбън- за по-добър вкус.
Хубавото питие е задължително.
Ако видите в някой от тези хипермаркети замразени жабешки бутчета, не ги подминавайте. В хиляди пъти са по-вкусни от толкова рекламираните крокодилски филета.
Наздраве!

Ябълково-меден сладкиш Тонини

 Рядко показвам сладкиши, но този е просто уникално лесен за направия, не изисква какъвто и да е майсторлък и най-важното - много здравословен и при това без глутен.

 В този вариант ще го дам с основен продукт ябълки, но сетне ще направя и допълнения.

Необходимите продукти са:

2 ябълки;

3 яйца;

1 или 1 и 1/2 ч.ч. овесени ядки;

по 1 пакетче ванилова захар и бакпулвер, както и 1 равна с.л. канела;

2 с.л. мед и 2-3 с.л. олио;

Изпълнението е направо елементарно:

Ябълките се почистват и настъргват на ренде в подходяща купа. В купата се слагат яйцата, канелата, ваниловата захар и меда.

С блендер овесените ядки се смилат на брашно - като за начало поне 1 ч.ч. Сипват се при ябълково-яйчната смес, добавя се бакпулвера и всичко се омесва с лъжица.

Трябва да се получи смес с гъстотата на тази за кекс. Като гребнеш с лъжицата, от нея да се стича с леко затруднение.

Всичко зависи от сочността на ябълките - колко сок са пуснали, от големината на яйцата и т.н.

Затова може да се наложи да се смелят още овесени ядки.

Понеже ябълките бяха сочни, а яйцата от най-големите XL, си отиде направо чаша и половина смляни овесени ядки.

Докато се прави сместа, фурната се включва на 170С да загрява.

Подходяща тавичка с размери 25х25 см се застила с хартия за печене. Най-лесно става като хартията предварително се намокри, намачква и сетне много лесно заема формата на тавичката.

Сместа се изсипва в тавичката и заминава да се пече за около 30-а минути във фурната. След първите 10-15 мин. може да се намали на 160С.

Пече се до хубаво зачервяване, но всеки знае, че може и да се провери със сухо шишче.

След изпичането се вади, изчаква се да поизстине, отлепва се от хартията за печене, нарязва се на подходящи парчета - квардатчета, ромбчета и т.н.

Може да се поръси с пудра захар,  да се поднесе с топка сладолед. Всичко е въпрос на въображение и желание ...

Впрочем, в интерес на истината, това просто е базова рецепта:

Ябълките могат да се комбинират с настъргани моркови; могат да се заменят с намачкани банани;

Овесените ядки може да се заменят с мюсли с плодове и ядки, или пък да се смелят с ядки по желание;

Медът може да се замени със захар - обикновена, кафява; Количеството е на вкус, но замяната не е желателна.
Впрочем рецептата я знам от Чедото и заслугата е нейна.

Правете смело: Щом аз го мога, няма начин и Вие да не можете.