Лесно тесто без месене

Не съм предполагал, че ще направя публикация за направата на тесто. От дълги години меся тесто за питки, хлябове, козунаци и все ми се струва, че е нещо елементарно, а то се оказа, че не е съвсем. За някои хора тестото е направо плашещо и затова няма говоря за тесто изобщо, а за едно такова, което и дори най-неумелият може да направи и да постигне невероятен резултат.

В публикацията за селски хляб в тенджера споменах, че ползвам едно изключително мързеливо и лесно тесто и сега ще го споделя. То не е откритие и няма как да е, но все на някого ще му влезе в полза - знам, че поне Чедото ще го ползва и това е достатъчно.

Необходими са: 500 грама брашно тип 500, 1 ч.л. сол, 1 с.л. захар и 1 пакетче суха мая (от 7 гр.), около 300 мл течност (поравно вода и прясно мляко) леко затоплена - около 40С и 2-3 с.л. олио.

"Омесването" на тестото е от лесно по лесно:

В емайлирана  или стъклена купа се пресяват заедно брашното, солта, захарта и маята. Смесват се с две три разбърквания с дървена бъркалка (шпатула), като в средата се прави нещо като кладенче и в него се изсипва наведнъж цялото количество с вода и мазнината. 

Разбърква се с бъркалката колкото брашното да поеме течността, не отнема и минутка даже,- да се получи гъста и лепкава маса. 

С намазнени ръце се оформя тестото на топка и слага в найлонов плик.  Важното е пликът да е голям и да не е завързан.

Пликът с тестото заминава в хладилника за една нощ. Може да се забърка за 4-5 минути сутринта и вечерта е готово. Въпрос на преценка.

С това тесто може да се правят питка, малки питки, дори мекици, а за пици е направо превъзходно. Еластично е, може да се премеси наново, но не е необходимо. Достатъчно е да се оформи и да се сложи в съда за печене.

Забелязал съм, че не е необходимо да втасва отново преди печене - достатъчно оформеното изделие да се сложи не в предварително загрята фурна, а на 150 С и постепенно да се вдига температурата на печене до 200 С.

За пържене - вади се от хладилника, оформя се на мекици примерно и веднага се пържи. 

За печене на хляб - оформят се багетки или за цял хляб може просто да се нагъне и във формата за хляб....
П.П. издържа в хладилника до 7 дни без проблеми, макар че толкова не се е застоявало - свършва бързо.

С това тесто съм правил селския хляб в тенджера.

 Подобна на него е и универсалното ми тесто.- също много лесно за изпълнение.

Лесно тесто и разни неща от него

 Тестените изделия в къщи са на почит. По-рано,обаче, все се правеха в почивните дни. Живеех си с предубеждението, че тестото трябва да се замеси, да втаса и да се пече. Може би от 20-а години вече не е така, т.е. откак открих т.нар. универсално и наречено от мене "мързеливо" тесто. 

 За тестата съм писал тука на няколко места - универсално тесто, лесно тесто без месене и т.н. - няма да ги изброявам.

 Само че това тесто е малко по-различно от другите, тъй като няма яйца и издържа поне пет дни в хладилника. Отнема не повече от 10 минути да се приготви, може да се ползва няколко часа по-късно и не изисква никакви грижи. Просто се вади от хладилника, откъсва се необходимото количество, останалото пак си отива на хладно, а това му трябва буквално 15-а минути на топло, за да се работи с него. Сетне не му е необходимо и да се чака дълго време за втасване.

 Много приказки изприказвах - досега да го бях замесил!?

 Необходими са 1 кг брашно, 3 ч.л. суха мая, 1 равна с.л.сол, както и 450 -500 мл вода (за предпочитане е суроватка - почти винаги имам такава замразена във фризера), както и 100 мл олио.

 Понякога заменям част от олиото с малко хубава мас, но тогава тестото се променя леко и на някого може да не му допадне вкуса, но пък е някак си по-пръхкаво.

 Изпълнението е като за начинаещи:

В голяма купа се слагат брашното, солта и маята, разбъркват се леко и с лъжица (в случая направо с черпака, но може и друга бъркалка) се прави нещо като кладенче, в което се сипва течността и олиото.

 Разбърква се няколко пъти, колкото да се смесят всички продукти и да се получи тестото.

 Накрая с ръка съвсем за кратко се доомесва - просто няколко движения.

 Трябва да се получи меко тесто.

 Затова при необходимост при бъркането може да се наложи добавяне на още малко течност или брашно - все пак зависи от сухотата на самото брашно.

  Така омесеното тесто се поставя задължително в голям найлонов плик и заминава в хладилника. 

  

  Там си втасва, бухва и може да си стои сума ти време. У нас поне пет дни се е задържало без да губи качества. 

 След 4-5 часа може да се ползва, а иначе се къса необходимото количество и готово.

Това тесто е подходящо за кифлички, за пици, за мекици и изобщо за какви ли не печива. Самото то стои леко мазно, не лепне при работа с него, не му е необходимо много време за втасване.

Ето и малко приложения от това тесто:

 Кифлички за закуска:

откъсва се топче от тестото, на ръка се оформя като питка, отгоре се слага резен колбас и малко натрошено сирене.

 Навива се на руло и заминава в тавата, която е застлана с хартия за печене.

  

 Отгоре се цепват леко с остър нож на няколко места.

 Пица:

 Откъсва се друго голямо парче от тестото, оформя се като плоска голяма питка и се притиска с ръце.

 Блатът за пицата е готов, а върху него се нареждат колбас, пресни домати, сирена и т.н.

Поръсва се с малко зехтин и подправки.

Мекици:

Могат да се изпържат мекици. Късат се топчета от тестото, разтягат се с ръце и се пържат в много мазнина - за да плуват свободно.

Мекиците са невероятно пухкави и вкусни.... 

За пицата да не говорим.

Хрупкав блат, невероятно вкусен ...

А за кифличките с колбас да не говорим.

Дори на другия ден са по-вкусни.... 










5.VІІ.2016 год. 
П.П.  

Извадих плика с тестото от хладилника. Откъснах една топка от него - колкото шепа и без каквото и да е старание и след 5 минути направо във фурната, която едновременно с поставянето на съдинката включих на 220 С.

 След 20 минутки бе готово, намазано с масло и поръсено с щарена сол.

Невероятно вкусно хлебче (питка) за двама.

 Като извод: може да се ползва веднага след ваденето от хладилника с чудесен резултат.





П.П. 16.VІІ.2016 год. - да актуализирам тази публикация с едни мекици за закуска - нещо като фотосесия.

с добре намазнени ръце се откъсва топче от тестото, разтяга се и се пържи в силно загрято олио в тясна касерола и много олио - поне 3 пръста

изпържените мекици - до хубаво зачервяване, се слагат върху домакинска хартия - да се оцедят

готови са

 


 сервират се обилно поръсени с пудра захар или както в случая с прясно приготвено сладко от кайсии

УНИВЕРСАЛНО ТЕСТО и питка от него

В предишната публикация за хляба споменах, че за него съм ползвал моето мързеливо и лесно тесто без месене.

И като подхванах темата, ми ще да споделя веднага и за другото си тесто, което съм си нарекъл универсално тесто за всичко.

Необходими са: 500 грама пресято брашно тип 500; 1 ч.л. сол, 1 с.л. захар; 1 ч.л. с връх суха мая;

1 яйце, 4-5 с.л. олио; 1 ч.ч. прясно мляко (250 мл);

Омесването е много лесно: В купа се слага пресятото брашно, добавят му се солта, захарта и маята и леко се разбърква.

В друга съдинка се разбиват яйцето с олиото и прясното мляко и се изливат в купата с брашното.

Меси се с две ръце, докато стане еластично и започне да се отлепва от ръцете.

(пробвал съм и варианта - да се разбъркат заедно яйцето, солта, захарта, млякото , олиото и маята - не съм забелязал някаква съществена разлика).

Тестото се покрива във фолио и се оставя да втасва на топло докато удвои обема си.

Има всякакви хитринки за това:

                  -фурната да се загрее за 10-а минути, да се изключи и след малко да се вкара купата с тестото

                 -да се загрее в МВ чаша с вода - да заври и купата с тестото да се сложи там да си втасва

                - да се сложи върху ридиатора ?! 

и поне още стотина начина (дори съм виждал да го завиват с одеало...) - всеки домакин си има свой трик.

Когато втаса, тестото е страшно еластично и може да правиш каквото си искаш с него.

Този път оформих питки

и пак ги оставих да втасват. Намазват се с яйце и се пекат на 180 С в предварително загрята фурна.

Невероятно пухкави:

Та думата ми беше за тестото - например това е една базова рецепта, проверена десетки пъти и безотказна.

При положение, че искаш да направиш нещо по-сладко просто се слагат две лъжици захар вместо една; може да се смеси с извара или с натрошено сирене; ако искаш да направиш питки могат да се сложат две яйца вместо едно (тогава или се намаля течността или се слагат още 2-3 с.л. брашно).

Хляб - в тенджера

Често правя хляб, особено в почивните дни, когато му мързи да се измъкна навън, за да пазарувам. Или пък, ако се окаже, че хлябът е свършил... То едно такова хлебче у нас стига за три дни, така че ...

За направата на хляб почти винаги ползвам моята мързелива рецепта за лесно тесто.

Необходими са 500 грама пресято брашно, по 1 ч.л. сол, захар и суха мая, около 300 мл хладка вода, 1-2 с.л. олио.

"Омесването" на тестото е от лесно по лесно:

В купата с брашното слагам солта, захарта и маята, разбърквам с дървена шпатула, като в средата правя нещо като кладенче и в него изсипвам наведнъж цялото количество с вода. Разбърквам с дървената шпатула колкото брашното да поеме течността, не отнема и минутка даже. Изсипвам олиото - малко в купата, а другата част върху ръцете си, оформям тестото на топка и го пъхам в найлонов плик. Пликът с тестото заминава в хладилника за една нощ.

На сутринта е бухнало красиво и направо е тръгнало да търси стопанина си.

С това тесто може да се прави каквото душа сака: става и за питка, и за питки, дори и за мекици, а за пици е направо превъзходно. Еластично е, може да се премеси наново. С една дума си е направо универсално. 

Този път реших да направя хляб и не какъв да е, а селски хляб, опечен в чугунената тенджера.

Започва се от тенджерата - леко се намаслява по дъното и стените, слага се малко брашно вътре, затваря се с капака и се разтръсква. 

 Върху набрашнена обилно дъска тестото се оформя на голям правоъгълник:

Сгъва се на две и леко се притиска.

Завърта се настрани и двата срещуположни края се прегъват един към друг. Става нещо като плик.

Така оформеното тесто се слага с "шева"

отдолу в тенджерата.

Оставя се да втаса поне половин час.

С остър нож му се правят няколко разриза отгоре.

Тенджерата се похлупва с капака и се слага във фурната, а тя се включва на 230 С.

Пече се така около 40 мин.

След 40-45 мин. температурата се намалява на 200 С, маха се капака на тенджера, а на дъното на фурната се слага метална купичка с топла вода.

След около 20 - 25 минути хлябът е готов и се вади от тендерата и се поставя върху решетка да се охлади.

Може да се напръска леко с водичка и завие с кърпа (за по.мека коричка) - за такива със зъбни проблеми ...

 Става фантастичен селски хляб - с дебели хрупкави корички и въздушно пухкав отвътре ....

Това е по-лесният начин, но има и друг, който дава по-добър ефект:
След омесването на тестото и сгъването му, то се оставя на топло да втасва, а тенджерата се вкарва във фурната да се загрява на 230С за около 20-а минути.
След това се вади, хлябът се прехвърля в нея, захлупва и се пече както е описано. 
Но този начин носи рискове от изгаряне на ръцете и трябва да се действа много внимателно и то с яки ръкавици.

1.07.2018 год.

Направих го тези дни, но малко промених нещата:
за брашното - 2/3 обикновено и 1/3 пълнозърнесто
при маята - вместо 1 малка ч.л., по-голяма и с то с връх
След втасването в хладилника за една нощ, го поомесих, но не го сгъвах, а направих продълговата топка и го оставих на топло да втасва до удвояване на обема.
Печенето по втория метод с предварително загряване на тенджерата във фурната и вместо напречни разрези само един леко страничен по дължина.
Получи се страхотен хляб - направо с въздушни мехурчета в него.

Пица със смокини и сирена

 

За пиците съм писал доста в блога - ето:

Вегетарианска пица на сач

Уникална вкусна пица

Пица със "специално" тесто

"Опушена" пица на сач

Бяла пица със сирена

Пица върху лаваш

Пържени филийки за закуска - пица

ПИЦА НА ТИГАН - бърза и много лесна

"ГАРНИРАНА ПИТА"

Лесна пица без тесто - върху филийка хляб

"Картофена" пица

Имам, значи, доста варианти, но най-важното е тестото. 

В идеалния вариант - за една голяма пица: 350 грама пресято брашно, по 3 грама сол и захар, 1 грам суха мая и 200 мл вода. Замесва се меко тесто и се оставя да втасва поне 24 часа. При замесването може да се добавят и 15-а мл неутрален зехтин.

Писал съм и за лесното тесто, което правя - универсалното ми лесно тесто

Дори съм дал и начин на  направията на подправка за пица -  моята готова подправка за пица

Сега докато пиша установих, че в блога не съм писал за класиката - доматения сос с босилек за намазване на блага, но както и да е - скоро ще го направя.

Някои хора заместват този сос с кетчуп - за предпочитане домашен - как се прави също съм писал.

Преди да продължа, още една особеност за печеното на пицата - на възможно най-високата температура - в домашни условия във фурната -предварително загрята на 250С и то максимум за 8 мин. (от зор 10 мин., ако е по-дебела).

Блатът трябва да е тънък с леко удебеляване по краищата и трябва да се оформя с ръце, а не да се разточва.

Желателно е печеното да става върху каменна плоча за печене. Преди години си купих една ей такава и съм много доволен. А преди това ползвах тикла от ивайловградски камък.

Плочата се загрява предварително, а самата пица се приготвя върху хартия за печене и после внимателно се пренася върху плочата.

Върху леко намазнената хартия с намазнени ръце тестото се разстила.

Не съм го мазал с доматен сос или кетчуп, а направо върху него наредих много ситно нарязана гауда и поръсих с настърган кашкавал. Последваха тънки резени от зряла обелена смокиня (два броя),  тънки резени от обелени два розови домата, малко варена царевица (за цвят). Последва малко натрошена горгонзола (просто имах съвсем съвсем малко изостанало парче - може би около 30-а грама, но носи доста повече) и за финал посипване  с настъргани гауда и кашкавал; малко пресен босилек, подправката за пица и няколко капки зехтин.

Тука вече е готова опечена по начина, по който описах. Фурната е загрята на 250С заедно с камъка поставен върху решетката за печене.

С ръкавици камъкът се вади внимателно и върху него се поставя пицата.

Точно след 8 минути я извадих. Дори отдолу беше хванала коричка.

Изчаква се малко да поизстине, реже се и воалЯ - може да се напада в компанията на хубаво студено питие и съвсем спокойно да се гледа някой мач.

Не е трудно, просто много обяснявах.

П.П. за следващия път ще увелича смокините на три, доматите - само един, но голям и горгонзолата (или синьото сирене) ще да е повечко. Смокините си вървят много точно с такива сирена.

Правете смело, никак не е трудно и НАЗДРАВЕ!

ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ за 10 минути

        Днес нещо съм се отворил на тестяна тема, което не съм правил от години. Сега ще дам моя вариант за едно много лесно и бързо за изпълнение тесто, което е подходящо за пирожки, за бухти, за търкалаци и т.н.

    Необходимите продукти са 0,5 л леко затоплено прясно мляко (до към 40С); 11 грама суха мая (за по-лесно 2 пакетчета по 7 грама, защото тази по 11 гр. по-рядко се намира); захар - 1 с.л.; сол - 1 ч.л.; 3 с.л. олио; 5 ч.ч. пресято бяло брашно. С добавка и на едно яйце става още по- добро.

    В подходяща купа се разбъркват 4 ч.ч. брашно с маята, захарта и солта. Млякото се рабърква с олиото и яйцето и се сипва в купата с брашното. Бърка се с лъжица или шпатула. След това на части се добавя последната чаша брашно като се разбърква и преценя дали да се сложи всичкото брашно и/или още малко. Трябва да се получи гъсто лепнещо тесто.

    Полученото тесто се прехвърля в найлонов голям плик и заминава в хладилника.

    След два часа е готово за употреба, удвоило е обема си.

    Хич да не Ви притеснява това, че стои леко "лигаво" и лепкаво. С леко намаслени ръце с него се работи много добре и държи исканата форма. 

    Естествено, след като се оформи пирожката (с желана плънка), трябва да се остави за известно време да втаса. 

    Останалото е ясно и няма какво да обяснявам - преди печене се намазва с яйце и/или прясно мляко и т.н.

    

    Пробвайте и няма да съжалявате.

П.П. Търкалаци: 

От това тесто се откъсва топче с големината на малък лимон и с намазнени ръце се разточва на кръг с големина около 15-18 см и се пълни с натрошено сирене (може сиренето да е разбъркано с яйце) и се затваря като плик. С ръце се оформя пак като плоска питка.

Така притогвеният търкалак може:

        -да се остави за 10-а минути да втаса и опече във фурната, намазан с яйце и ръснат със сусам.

            -да се опече в тиган с незалепващо покритие, без да му се слага мазнина и да се намаже с масло след запичането

            -за любителите на пърженето може да се изпържи на среден котлон в малко мазнина

Плънката може да бъде и от картофено пюре смесено със ситно нарязани зелентии или инак казано каквото фантазията Ви подскаже или каквото има в хладилника ...

Бързи бутер соленки и още нещо

    Както се оказва, бутер тестото е много благодатно за лесно и бързо приготвяне на разни неща - за закуска, за спасяване на положението при приготвяне на нещо за хапване и т.н. Вариациите са безкрайно много - в блога имам няколко варианта, но този път ще пиша за съвсем лесни неща, които отнемат не повече от 10-а минути от ваденето на тестото от хладилника.

    Впрочем, винаги държа във фризера пакет-два бутер тесто.

    Соленки:

Лист тесто се разделя на две по дължина. Леко се разточва и ръка в него буквално се набива натрошено сирене. С остър нож се нарязват ивички с широчина около 1,5 см и се навиват спираловидно на пръчици - така че сиренето да остане вътре.

Нареждат в тава, застлана с хартия за печене, мажат се с разбито яйце и се поръсват със сусам или с едро смляна морска сол. Печенето - за около 15-а минути в предварително загрята на 180-200С фурна. Зависи от фурната, но до хубаво зачервяване. Страхотно мезе към всяко питие или за хрупане с кафето - на когото както му харесва.

 Кренвиршки:

Процедира се по същия начин: тестото се нарязва на лентички и с тях се увива нарязаният на парчета с желана големина кренвирш. 

Стават невероятно вкусни, ако кренвиршът се цепне и напълни с резенчу кашкавал, гауда, моцарела.

Другото е ясно - мазане с разбито яйце, посипване по желание със сусам или други семена и пак печене по указания начин.

С наденица:

Вместо кренвирш или някакъв салам може да се ползва за плънка някакъв вид сурова наденица, която се обелва от червото. Наденицата може да бъде бабекова и луканкова, или кърначе. Принципът на изпълнението е същият.

Впрочем в Белгия има ресторант със звезда на Мишлен, на който специалитетът е точно това - наденица, увита в бутер тесто. Единствената им тайна е наденицата, която си я правят по собствена рецепта.

Заведението е била моряшка кръчма и в началото на миналия век започнали да правят такива "бутер вурстчета" и ги сервирали безплатно с определен брой питиета. Така се увеличавала консумацията на напитките. А сетне се специализирали в това и сега  предлагали около 20-а вида.

    Банички:

Бутер тестото се нарязва на квадрати с размери приблизително 10-10 см. По краищата се намазва с разбито яйце. В средата се слага натрошено намачкано сирене и се сгъва на триъгълник. Плънката може да бъде всякаква - извара със зелентии; сирене с настъргани кашкавали; с добавка на подправки, на зелентии.  Получават се невероятно вкусни, ако плънката е от намачкано сирене смесено с пюре от картофи. След сгъването ръбчетата трябва добре да се притискат с вилица, за да не се отворят.                     Тези на снимката са добре залепени от единия край, а от другия - не съвсем, с идеята да се разтворят при печенето. Сега ще питате защо? Ами простичко - от там ги пълни със сладко или мармалад, тъй като съчетанието сладко-солено ми е любимо.

Сладък вариант:

Другият начин е да се напълнят с по-гъст мармалад и да се опекат в тази триъгълна форма.

Разбира се, тестото може да се изреже и на триъгълник и при навиването ще се получи класическа кифличка.

В този случай предпочитам да не ги мажа с разбито яйце, а с леко разреден мед.

Има и други варианти:

Например: 

канелено-захарни рулца:

Листът бутер тесто се намазва с масло, обилно се поръсва със смес от захар и канела. Навива се на руло и се нарязва на рулца с дебелина до 1 см. Мажат се с разбито яйце и поръсват със захар. Печенето е ясно.

Могат да се направят осморки:

Процедурата е същата, но листът тесто се навива от двата края към средата и след нарязването се получават "ушички" или ако се завъртят насрещно - "осморки".

стоножки от кренвиршки:

както е увита кренвиршката, се нарязва на парчета (но не докрай) като едното парче се прехвърля наляво, а следващото - надясно.

Купички за сервиране на руска салата, например:

Тестото се изрязва на квадрати, слагат се в намазнена форма за мъфини; дупчат се с вилица и се пекат до готовност. След изстиването са като малки купички, в които може да се сервира каквото ти дойде на ум - салата (руска, снежанка); смес от катък със сирена и т.н.

И т.н. и т.н....

За днеска стига, че май станах досаден...

Минипонички и минигевречета за закуска

 Съботната сутрин е за хубава закуска. Предпочитам тестени - бухти, палачинки, катми и др.п.

 Този път заложих на варианта за мини закусчици - да не се мъчим, а направо на една хапка. И от едно и също тесто реших да направя поне два варианта - нещо като минипонички с плънка от мармалад и нещо като минигевречета.

 За тестото:  

една яйце, една ч.ч. кисело мляко с 1/2 ч.л. сода в него, почти 2 ч.ч. брашно и 1/2 ч.л. бакпулвер; по 1/2 ч.л. сол и захар.

 Изпълнението:

В купа се чуква яйцето, слага се киселото мляко със содата и капка лимонов сок, разбърква се с лъжица. Слага се и 1 ч.ч. брашно с бакпулвера, солта и захарта и се разбърква. Останалото брашно се добавя на части докато се получи меко тесто. Не е необходимо да се меси.

Оставя се да си "почине" 10- а минути.

От парче твърд мармалад (в случая домашен) се нарязват ситни парчета.

С намазнени ръце от тестото се откъсват топчета по-малки и орех, оформят се като плоска питка, слага се парчето мармалад и старателно се "затваря". Най-отгоре на снимката, леко продълговатите, са готовите с плънката, а кръглите - чакат да се напълнят.

Пак с намазнени ръце от топчетата се прави нещо като малка питка - пробиват се с пръст и леко се разтягат. Така се оформят като малки гевречета. Или се прави фитилче, двата края на което се слепват.

Предпочитам да си направя предварително цялата порция от минипонички и гевречета, и да си стоят върху дъската. Тя леко е омазнена, а самите понички са намазнени при оформянето.

По-добре да се направят предварително, че сетне се пържат много бързо и няма да има време за оформянето.

Пържат се в тясна касерола с поне 3 пръста силно загрято олио. Някои сами сисе обръщат вътре в олиото. Щом леко се зачервят, се обръщат от другата страна и след това се вадят в съдина с капак.

Не поемат мазнина и не е необходимо да се ползва домакинска хартия.

От това количество тесто се получават доста бройки, които са достатъчни за закуска на четирима.

Ето ги красавците.

Преди се поднесат могат да се наръсят с пудра захар.

И още нещо полезно: 

След като се направят минипоничките, примерно от половината тесто, в останалото може да се сложи натрошено сирене и тогава да се оформят гевречетата.

Ще станат направо две различни закуски.

Стават бързо и лесно. На мен ми отне повече време да опиша всичко отколкото да забъркам тесто и да ги изпържа.