Лесно тесто и разни неща от него

 Тестените изделия в къщи са на почит. По-рано,обаче, все се правеха в почивните дни. Живеех си с предубеждението, че тестото трябва да се замеси, да втаса и да се пече. Може би от 20-а години вече не е така, т.е. откак открих т.нар. универсално и наречено от мене "мързеливо" тесто. 

 За тестата съм писал тука на няколко места - универсално тесто, лесно тесто без месене и т.н. - няма да ги изброявам.

 Само че това тесто е малко по-различно от другите, тъй като няма яйца и издържа поне пет дни в хладилника. Отнема не повече от 10 минути да се приготви, може да се ползва няколко часа по-късно и не изисква никакви грижи. Просто се вади от хладилника, откъсва се необходимото количество, останалото пак си отива на хладно, а това му трябва буквално 15-а минути на топло, за да се работи с него. Сетне не му е необходимо и да се чака дълго време за втасване.

 Много приказки изприказвах - досега да го бях замесил!?

 Необходими са 1 кг брашно, 3 ч.л. суха мая, 1 равна с.л.сол, както и 450 -500 мл вода (за предпочитане е суроватка - почти винаги имам такава замразена във фризера), както и 100 мл олио.

 Понякога заменям част от олиото с малко хубава мас, но тогава тестото се променя леко и на някого може да не му допадне вкуса, но пък е някак си по-пръхкаво.

 Изпълнението е като за начинаещи:

В голяма купа се слагат брашното, солта и маята, разбъркват се леко и с лъжица (в случая направо с черпака, но може и друга бъркалка) се прави нещо като кладенче, в което се сипва течността и олиото.

 Разбърква се няколко пъти, колкото да се смесят всички продукти и да се получи тестото.

 Накрая с ръка съвсем за кратко се доомесва - просто няколко движения.

 Трябва да се получи меко тесто.

 Затова при необходимост при бъркането може да се наложи добавяне на още малко течност или брашно - все пак зависи от сухотата на самото брашно.

  Така омесеното тесто се поставя задължително в голям найлонов плик и заминава в хладилника. 

  

  Там си втасва, бухва и може да си стои сума ти време. У нас поне пет дни се е задържало без да губи качества. 

 След 4-5 часа може да се ползва, а иначе се къса необходимото количество и готово.

Това тесто е подходящо за кифлички, за пици, за мекици и изобщо за какви ли не печива. Самото то стои леко мазно, не лепне при работа с него, не му е необходимо много време за втасване.

Ето и малко приложения от това тесто:

 Кифлички за закуска:

откъсва се топче от тестото, на ръка се оформя като питка, отгоре се слага резен колбас и малко натрошено сирене.

 Навива се на руло и заминава в тавата, която е застлана с хартия за печене.

  

 Отгоре се цепват леко с остър нож на няколко места.

 Пица:

 Откъсва се друго голямо парче от тестото, оформя се като плоска голяма питка и се притиска с ръце.

 Блатът за пицата е готов, а върху него се нареждат колбас, пресни домати, сирена и т.н.

Поръсва се с малко зехтин и подправки.

Мекици:

Могат да се изпържат мекици. Късат се топчета от тестото, разтягат се с ръце и се пържат в много мазнина - за да плуват свободно.

Мекиците са невероятно пухкави и вкусни.... 

За пицата да не говорим.

Хрупкав блат, невероятно вкусен ...

А за кифличките с колбас да не говорим.

Дори на другия ден са по-вкусни.... 










5.VІІ.2016 год. 
П.П.  

Извадих плика с тестото от хладилника. Откъснах една топка от него - колкото шепа и без каквото и да е старание и след 5 минути направо във фурната, която едновременно с поставянето на съдинката включих на 220 С.

 След 20 минутки бе готово, намазано с масло и поръсено с щарена сол.

Невероятно вкусно хлебче (питка) за двама.

 Като извод: може да се ползва веднага след ваденето от хладилника с чудесен резултат.





П.П. 16.VІІ.2016 год. - да актуализирам тази публикация с едни мекици за закуска - нещо като фотосесия.

с добре намазнени ръце се откъсва топче от тестото, разтяга се и се пържи в силно загрято олио в тясна касерола и много олио - поне 3 пръста

изпържените мекици - до хубаво зачервяване, се слагат върху домакинска хартия - да се оцедят

готови са

 


 сервират се обилно поръсени с пудра захар или както в случая с прясно приготвено сладко от кайсии