Не бях ги правил от години и не знам как се сетих за тях - просто си режех зелката с идеята за прясно зеле със свинско като ми хрумна, че могат да бъдат страхотно хапване към питието докато си гледаме поредния мач. При това съм ги правил със зеле и кайма, а този път реших да са различни, т.е. безмесни ... :)
За 12-14 броя шницели са необходими около 1/3 зелка от кг, 1-2 сварени моркова, 1 к.ч. ориз, 1 глава лук, 1-2 скилидки чесън, сол и черен пипер, щипка кимион, 2 яйца, 1-2 с.л. брашно по необходимост, олио за пържене.
Изпълнението е просто елементарно:
Лукът е чесън се нарязват на ситно и задушават в малко мазнина, като променят цвета си, се добавя ориза и като стане "стъклен" се доливат две-три чашки вода и се вари почти до готовност на ориза.
В същото време зелката се нарязва на
ситно (ако настърже е още по-добре, но тогава пък шницелите няма да
станат "рошави"), осолява се с 1 ч.л. сол и добре са намачква - да
омекне добре зелето. Сетне се изцежда добре - да се отдели течността от
него.
При изцеденото зеле се добавят счупените яйца и настърганите моркови.
Слага се и сварения изстинал ориз, подправките и хубаво се омесва.
Трябва да се получи достатъчно плътна смес, която да държи форма.
Ако е леко течна, се добавя брашно да я сгъсти- лъжичка, две.
(Готовите шницели могат допълнително да се овалят в брашно и яйце, но го намирам, че не е необходимо).
В тигана се загрява олиото за пържене, намаля се силата на котлона с 1/3 и с омазнени ръце се оформят сравнително големи шницели, които се пържат до златисто от двете страни.
Обръщат се внимателно с широка лопатка.
Тука съм хванал добре сварените и леко запечени телешки опашки, за които всъщност тези шницели бяха предназначени да служат като гарнитура.
Така е - това си е за мене, а останалите могат да минат и само на шницели.
Шницелите са готови, могат да се вадят и върху домакинска хартия, но странното е, че не поеха мазнина при пърженето.
Невероятно вкусни - е поне за немесоядните.
Могат да се сервират със зелена или доматена салата.
Признавам и те си издържат на питието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар