Картофени розички

 

    Правих картофено пюре мързелешката - демек с готово пюре на прах. Само дето взех, че направих доста голямо количество и то само от 150 пюре. Съотношението е 1:6, за да стане хубаво пюре, т.е. 900 мл течност (поравно топла вода и мляко); по 1/2 ч.л. куркума,черен и индийско орехче; сол на вкус и поне 75 грама масло.

    Пюрето се получи разкошно на вкус, но в преголямо количество и почти половината изостана за другия ден. 

    Позачудих му се как да му вдъхна нов живот и да се получи нещо различно. Първоначалната ми мисъл бе за едни картофени кюфтета, но не ми се искаше пържено. И докато си пийна едно питие, се подсетих, че преди години в някои заведения сервираха като гарнитура едни запечени картофени розички. Продаваха ги готови замразени и само трябваше да се извадят от пакета и да се изпекат във фурната.

След като идеята се появи и поизбистри, беше много лесно. Фурната се включва да загрява на 200С и докато тя загрява всичко се прави набързо.  В готовото пюре (около 400 грама) се чуква едно яйце, добавя се 1/2 ч.л. сушен лук на гранули и постепенно при непрекъснато разбъркване се добавя още от пюрето на прах - при мен, за да се получи гъста консистенция, която да държи форма отидоха цели 5 с.л. от сухото пюре. 

Готовото пюре се пълни в шприца и се шприцоват розички върху тавата за печене застлана с хартия за печене. Всичко това отнема - има няма 10-а минути. Тавата се слага във фурната, малко по-близо до дъното (не по средата), температурата се намаля на 160С и се пекат до леко зачервяване. Ако отдолу не са се опекли, а връхчетата започнат да пофеняват, се покриват пак с хартия за печене.                                                                

Отвън стават хрупкави, а отвътре мекички и се запазват няколко дни. Много са ароматни и приятни на вкус. Поднесени с домашен кетчуп или чесново-млечен сос са страхотни за мезе.                                                    Естествено, могат да бъдат и направени със сварени картофи - обелени и намачкани на пюре. Просто с готовото пюре се правят има няма за 10-а минути.

П.П. За търпеливите стигнали до тук: Розички с картофено пюре и спанак. Спанакът около 200 грама се измива много добре, залива се с 200 мл вряла вода и се пасира. Смесва се с картофеното пюре като замества течността. 

За да съм ясен, примерно 75 грама сухо картофено пюре, 200 мл спаначено пюре и 200 мл топло прясно мляко. всичко останало както съм писал по-горе. Просто трябва да се получи гъсто тесто, което да държи формата си. За сгъстяването може и да се добавят 1-2 с.л. брашно.

За печенето съм обяснил. Може преди това да се сложат и за малко във фризера - да се стегнат повече и тогава във фурната.        Тези розички стават невероятно вкусни.

Картофено пюре по Дзверски

 Това в никакъв случай не е рецепта, а по-скоро е нещо в графата "полезно и вкусно". Няколко пъти в блога съм показвал как се правят различни картофени пюрета, които стават много вкусни.

 Срещал съм на много места, че е спорно как трябва да се варят картофите за пюре - дали обелени или не? със сол или без сол и т.н.

Моят опит ме е научил, че за пюре е най-добре картофите да се варят обелени с малко сол. Но в последно време се изтарикатих съвсем - варя картофите в мултикукъра (сваряват се страшно бързо) и обикновено от икономична гледна точка с тях варя още нещо. Най-често, пуешки маншони или крила (пилешко в къщи не се Потребява, освен ако е от домашно хвъркато). Пуешкото е хем полезно, хем много икономично като цена (при нас е около 3 лв за кило).

 Този път сварих в мултикукъра 1 кило обелени картофи с 1 кило пуешки маншон с добавка на малко сол. 

 Половината картофи отделих за пюре, а останалите - за друга цел. Не успях да си намеря пресата на картофи - с нея става най-хубавото пюре, и затова ги намачках с онази джаджа дет не и знам името. Докато слагах маслото и подправките в картофеното пюре, ми хрумна да сложа и ситно накъсано пуешко. Бях щедър и го жалих...

 Стана направо дзверското картофено пюре.

 Та така да обобщим: около 500 грама сварени картофи, 50-60 грама масло, 50-60 мл от бульона от варенето, 200 грама ситно накъсано пуешко, 3-4 стръка пресен ситно нарязан копър копър, щипка индийско орехче и кимион, черен пипер на вкус и за любителите на пикантното - чили на вкус.

 Получи се невероятно вкусно пюре като гарнитура на основното печено.

 Ако артиса от пюрето, ще го пробвам в нещо тестено печено - винаги добавката на картофено пюре към тестото дава невероятен резултат.

 Пробвайте смело - става наистина нещо уникално.

 Наздраве!

Пикантно пюре и мармалад (сладко лютив сос) от чушки

 За пореден път съм с нещо като 2 в 1. Сега става реч за пиперково пюре. По нашите магазини не съм виждал да се продава пюре от чушки и не знам дори дали има производител на такова. Пиперковото пюре е много популярно в Турция - продава се във всеки магазин в два варианта - обикновено (сладко) и лютиво (пул бибер). Прилича на доматеното пюре, а там го ползвам за слагане във всякакви ястия - основно яхнии с месо и т.н., а лютивото им е просто уникално. 

 При всяко пътуване до Одрин си купувам по 1-2 големи буркана и изкарвам няколко месеца. От скоро и на пазара ни се появи в продажба - пак от Турция - на цена около 6 лв за буркан.

 При боллука на чушки на пазара, реших да си го направя вместо да купувам готово и при това да знам какво съм сложил вътре в него. В края на краищата при натрупания опит в направията на подобни неща, ми се стори, че няма да имам затруднения да го направя.

 Червената капия на нашия пазар в момента е 1,20 лв за кило, а супер качеството е на 1,40 лв. Лютивите червени чушки са 2 лв за кило.

 Да ама не трябва да се харчим толкова - има и нестандартни чушки, криви или леко натъртени и то на цена до 0,80 лв за кило.

 Правил съм люто сладко от червени чушки (пепероне) и то доста отдавна за първи път и сетне всяка година по няколко бурканчета. С този експеримент реших да заместя традиционния вариант.

Та така да започваме:

Необходими са ни 3 кг червени чушки, 1 кг червени люти чушлета, 4-5 моркова, 2 лимона, 7-8 скилидки чесън и понеже правя две в едно ще опиша за всеки вариант какво друго е необходимо.

Едното е пюре от чушки, а другото е мармалад или лютиво сладко кисел сос от чушки.

Капията се избушва и почиства от семенниците и нарязва на произволни парчета, същото се прави и с лютите чушлета. Лимоните се измиват много добре и нарязват произволно.  Морковите се обелват, а чесънът - почства. Всичко се слага в купата на мултикукъра, добавят се 1 с.л. сол и 2-3 с.л. захар. Не се слага никаква вода. Варят се на програма "яхния" - 25 минути и са готови.

Ако не се ползва мултикукър, се варят в тенджера до пълното им омекване.

Сварените чушки леко се пасират с пасатора, както са си в купата и сетне се прекарват през цедка, в която остават всички семена и люспи, които се изхвърлят.

Просто от тях нищо не може да се направи.

Единствено може да сварят още един път с ч.ч. вода и да се прекарат през ситото, за да им се "вземе душата".

Получената маса се връща в тенджерата и се вари до хубаво сгъстяване.

Е те тука е тънкото място - ако се вари на силен котлон, пръска, трябва да висиш до него и да бъркаш непрекъснато.Ползвам хитър трик - включвам котлона на 2-ра степен от 9 и го оставям не да "къкри", а просто да "грее" и да се изпарява бавничко. На 30-а минути иска разбъркване. Иначе тази процедура отнема повече от 5-6 часа, ама не му висиш до него, а можеш да турнеш капака леко открехнат и дори да си напазаруваш, да пиеш кафе с приятели и като се прибереш ще е редуцирано поне наполовина.

Получената пиперкова каша се разделя на две равни части:

-първата ще се прави на пюре

-втората на мармалад

Започвам с пюрето:

Загрявам в тенджерата около 50 мл олио и сипвам пюрето и около 200-250 мл ябълков домашен оцет. Пак оставям на слаб котлон да се изпарява. Като не забравям, докато гледам филма и си пи питието, да го разбърквам. Като ми се види достатъчно сгъстено, добавям от моята гурме сол, в която има и чесън, и лук, и два три вида пипери и т.н.

Може да се вари до пълно сгъстяване - да стане на гъсто на пюре, но този път заложих на гъстотата на кетчуп. Признавам си, стана приятно кисело лютиво и консистенция на кетчуп и неправилно го нарекох пюре.

Стана уникално на вкус и може да се ползва като кетчуп или като пюре за ястия.

Вторият вариант - на мармалад:

Пиперковата смес бе около 1,5 л и в нея сложих 800 грама захар, 150 мл балсамов оцет и варих до сгъстяване. В интерес на истината- не до гъстотата на мармалад, а по-скоро на много гъст сос.

Всичко готово се пълни в шишета, бурканчета и след затварянето се обръщат върху капачката до пълно изстиване.

Не е необходима стерилизация ...

 Пюрето или сосът, който наподобява кетчуп е уникален. От него се получиха 2 бутилчета по 500 мл и едно бурканче от 350 мл.

 От мармалада или сладко кисело лютивия сос излезнаха 4 бурканчета по 310 мл. Мармаладът е уникален като добавка към различни видове сирена - особено синьо сирене, или към различни видове видове печени меса.

 Не мога да Ви опиша каква вкуснотия стана. Всичко се напълни по съдинките, все едно че съм ги мерил, и само около 50 мл останаха за проба.

 Сладкото не е за слагане върху палачинки в огромни количества - най-много една чаена лъжичка на палачинка, но както казах - основно като добавка за сирена и печени меса. 

 Бедна ми е фантазията да обясня каква вкуснотия става.

 Правете смело и го нагласяйте по собствен вкус. Моите лютиви чушлета се оказаха не толкова люти и затова дори добавих още 2-3 с.л. лют пушен пипер при варенето.

 Насладете се на тези пикантни подправки за подобряване вкуса на всяко ястие и НАЗДРАВЕ!

Картофено пюре със спанак и сирене

За пореден път не очаквайте някаква специална рецепта, защото в случая става дума за един трик, с който тривиалното картофено пюре става просто невероятно вкусно. То и заглавето си казва всичко, ама все пак няколко думички:

Примерно 500 грама спанак - по толкова се продава при нас на пазара. Листенцата на спанака се откъсват и измиват много добре. Остават дръжките, които не се изхвърлят, а се почистват старателно от коренчетата и измиват много добре.

Обелват се примерно 3-4 картофа, нарязват се и заедно с дръжките от спанака и идея сол се сваряват до готовност на картофите.

Картофите се вадят и както са топли, се пресоват на пюре с малко масло - 50-60 грама. Количеството е въпрос на предпочитание.

По същия начин се пресоват и около 250 грама сирене. За разкош може и да се добавят 50-60 грама синьо сирене.

Спаначените дръжки се пюрират с пасатора като постепенно се слагат и листата на спанака - нарязани, разбира се.

Най-хубавото в случая е, че спаначените дръжки не се изхвърлят, а влизат в употреба. Чувал съм, че в тях полезните неща са дори повече отколкото в листата.

В купа всичко се смесва.

Овкусява се с черен пипер.

По желание може да се добави и щипка индийско орехче.

На снимката се вижда колко зелено и апетитно изглежда спаначеното пюре. И най-важното е, че листата се смилат сурови и запазват всичко полезно в себе си.

Ами те това е.

Много дълго го обяснявах, а в действителност е бързо и лесно.

Единственото пипкаво е чистенето и миенето на спанака.

А че става невероятно вкусно пюре, което може да послужи като гарнитура на печеното, може и да не се съмнявате. 

Впрочем и върху препечена филийка, намазана с масълце и пюре, също става.

Простичко за изпълнение и като резултат - вкуснотия и едно напълно различно пюре.

Содени питки с картофено пюре и извара

 

    Със содени питки няма кого да изненадам. Това са възможно най-лесните за правене питки и не познавам човек, който да не може да ги отпретне на бърза ръка.

    В блога ми има доста рецепти и варианти за направията им.

    До тук добре, но тези са доста различни, защото са направени с готово сухо картофено пюре.

    Нека да обясня как се правят и в хода на обясненията ще опиша и какво е необходимо, а на края ще го систематизирам:

    В подходяща купа се слагат 50 грама сухо картофено пюре и заливат с 250 мл почти вряла вода и като се добави бучка масло - около 25-30 грама, енергично се разбърква, за да се получи еднородно пюре.

(Правилното съотношение пюре-вода е 1:6, но в случая е достатъчно 1:5)   

Изчаква се малко пюрето да изстине и в купата се чуква 1 яйце, добавят се 1 ч.л. сол и 1 ч.л. мед, слагат се 2-3 с.л. кисело мляко, в което се загася 1 ч.л. сода бикарбонат с няколко капки лимонов сок. Сипват се и 250 грама брашно и с много добре намазнена с олио ръка се замесва меко тесто. В зависимост от брашното, тестото може да поеме още малко от него.

Готовото тесто се оставя малко да си "почине". 

В това време се подготвя изварата - ползвам една в кутийки (продават я в една от веригите), но е безсолна, та й слагат малко сол от моята с подправките, като й добавям и малко ситно нарязана зелентия - много си върви с копър.

Пак в същото време се подготвя и тавата за печене, която се застила с хартия за печене. Така всичко е гарантирано - няма залепване и сетне е лесно за миене.

Сетне се откъсва парче от тестото колкото едно яйце и с много намазнени ръце (меко е и лепнещо) се оформя плоска питка, в която с лйжичка се слага от изварата.

Старателно се затваря като се защипва и оформя като леко продълговата питка. Нареждат се в тавичката на разстояние една от друга.

Е, те тука вече е друга боза: след като наредих питките, цепнати с остро ножче и намазани със смес от разбитата извара с малко олио, дойде ред и на моя експериментаторски дух. 

Остана малко тесто, в което сложих и 2-3 с.л. от изварата и направо ги омесих. Получи се нещо доста неугледно - на външен вид -отвратно, долу вляво на снимката. 

Няма да коментирам вида ...

Печенето-в предварително загрята на 180С фурна, като на дъното е сложена съдина с водичка.

Пече се около 35-40 мин. - зависи от фурната - до хубаво зачервяване отгоре и отдолу.

Проверка с шпатула - с повдигане на питките.

След опичането се вадят, напръсват с водичка от пулверизатор, завиват като бебчета с кърпа и се оставят  да си отдъхнат.

Следва нападение ... 

Вкуснотията е невероятна.

Признавам след два три дни са още по-вкусни. Поне за три дни запазват изцяло и дори подобряват вкуса си.

Остават пръхкави и мекички през цялото време. 

В името на експеримента - тази последната е на цели 5 дни. Ами няма разлика ... от онзиденшната.

Аха, и понеже без да искам, обясних всичко като количества, няма да се затруднявам да се завтарям...

Пробвайте - стават невероятни за закуска, за сандвичи или да заместят филийката хляб.

Обяснявах и писах 45 минути, а се правят буквално за 10-а минути и сетне само чакане да се опекат.

Впрочем, като се извадят от фурната и се намажат с малко масълце, стават трИпач ... ама за пенЦионер, това само след получаване на пенЦията ... :)

Картофено пюре с коприва - полезно предложение

 Това определено не е рецепта, а просто един начин да се разнообрази вкусното и любимо картофено пюре и да се направи много полезно.

 Необходими са освен обичайните за картофено пюре продукти, още и коприва. Приблизително на кг картофи около 250 грама коприва.

 Картофеното пюре се прави по начина, по който всеки си го прави.

 Копривата се измива добре, попарва се с вряла вода за 10-а минути. Оцежда се добре, нарязва се на ситно и след това се пасира добре с пасатора.

 Пасираната коприва се смесва с картофеното пюре и това е. В случая, за разкош, е добавени малко изсиснато в топла вода натрошено кашу.

 Дзверска вкуснотия.

Картофени кюфтета - просто уникални

Оказва се, че май досега не съм показвал картофени кюфтета - ама наистина само от картофи. Показвал съм специални картофени кюфтета, правил съм картофени кюфтета с филе от бяла риба, както и други видове картофени кюфтета - като с кайма и т.н., но обикновените нещо съм ги прескачал. 

Може би, защото все ми се струват много лесни и не съм им обръщал внимание - та кой ли не може да ги направи?! - Варени картофи, яйце, омесване и пържене... Но тези този път се оказаха много различни и много по-вкусни от обикновените картофени кюфтета, които правя и затова ще споделя начина на направията им.

 Бях се засилил да си варя картофи, около 1 кг, за картофено пюре по моя си начин, но този път заедно с тях се варяха едни пушени кокали...Тъкмо се бяха посварили и реших, че този път не ми се яде пюре, а нещо малко по-различно - или картофена салата, или картофени кюфтета... Последната идея надделя и така се стигна до тези уникални Кюфтаци ....
 Необходими продукти - 1 кг сварени (обелени и почистени) картофи, 1/2 връзка магданоз;1-2 скилидки чесън и 1-2 главички лук (обелени, почистени и нарязани на ситно); поне 200 грама натрошено сирене, но носи и повече; сол и черен пипер на вкус; около 1/2 ч.л. индийско орехче; 1 (или два моркова), сварени и нарязани на много ситно (не са задължителни може и без тях);  1 ч.л. риган и поне три яйца. Трябва и малко брашно - 2-3 с.л.

 Изпълнението е простичко:
Половината или малко повече от картофите се намачкват на пюре, а останалите картофи се нарязват на произволни парченца (не много едри, но все пак да се усещат).

 Докато се води битката с картофите в тиганче без мазнина, но с малко водичка се задушават чесънчето и лука и то до омекването им и изпаряването на течността.
 Магданозът се нарязва произволно, но нека не е на много ситно.
 В една голяма подходяща купа се смесват картофите (пюре и кубчета), омекналите чесън и лук, магданоза, сиренето, подправките и две от яйцата.
Омесват се и се получава кайма. Оставя се да постои в хладилника около 30-а минути - хем ще стегне, хем ще си поеме от подправките (Тука е мястото да кажа, че слагам и чили - лютив червен пипер на люспи, но това си е за нас и затова по-горе липсва. Който иска, може и да го сложи.) Ако "каймата" стои по-рядка, може да й се добавят 1-2 с.л. брашно (не ми се наложи - беше си достатъчно стегната да се оформят кюфтета).

  С намазнени ръце от картофената кайма се откъсват огромни топчета - от цялото количество 6-8 броя.
 Оформят се като големи кюфтета, които се овалват в третото разбито яйце и в малко брашно.
 Пържат се в олио, което да им стига до средата поне (в малка касерола - две по две, икономисва се мазнина) - слагам и гъша мас поравно с олиото.

 

 Мазнината първоначално се загрява силно, сетне се намаля силата на котлона наполовина и се пържат от двете страни до хубаво зачервяване.
  На снимката се виждат структурата на Кюфтака.

 Дзверски вкусен - върви със салатка, с чесново-млечно сосче и най-вече с питието.

 И при това си е сериозно хапване....
 

Невероятно картофено пюре

 Картофено пюре - какво толкова? Вариш картофите, мачкаш, слагаш масло и пюрето е готово. Да, ама не, както казваше един наш известен журналист и публицист.

 Това не е рецепта е просто един хитър съвет как да се направи наистина уникално и неустоимо картофено пюре.

 За картофеното пюре съм писал тук и тук - и двата случая става страхотно,  но точно това се получи направо трепач. Правих го няколко пъти, за да се убедя в резултата и затова го споделям.

 Правих го и в лесния вариант и по-бавния - все става уникално.

 До сега щях да съм го направил.
 Нарочно не давам количества,но поне до кг картофи.

 В тенджера се сваряват пилешки кости, изрезки и др.п. Слага им се малко сол, една цяла глава лук (необелен), няколко скилидки чесън, един морков, дафинов лист, зрънца черен пипер и бахар и т.н. Полученият бульон се прецежда. Костите и т.н. се изхвърлят ...
 Мързеливият начин е костите да се варят едновременно с картофите - като са повряли 30-а минутки да се пуснат картофите и да се вари до готовността им.

 

Картофите се белят, нарязват на произволни - е все пак горе долу еднакви, парчета и се варят в бульона - той трябва да покрива картофите. Варят се буквално "до разкапване".

 

  Отделя се една чаша от бульона и както са си в подходяща купа, се намачкват с онази хитра "джаджа" като от време на време им се долива по малко бульон.

  
Овкусява се със сол, черен пипер, индийско орехче - всичко на вкус и се добавя масло - поне 1 с.л. на 300 гр. картофи.

 Нека се има предвид, че като поизстине, се сгъстява.

 Особено си върви със задушен в гъша мас грах.

 Става страхотно и Дзверски вкусно.

Палачинки с картофено пюре

 

    Какво толкова - палачинки? Всеки си има собствена рецепта и обикновено си ги прави по най-сполучливия за него начин. Но малкото разнообразие не вреди, особено когато резултатът надмине всичките ти очаквания и то като си решил да експериментираш с нестандартен продукт за палачинки като употребата на картофено пюре на прах.

Но по-добре да взема да обясня: Претеглих си 50 грама картофено пюре (5 стандартни с.л.). Теглото е много важно, защото определя количеството течност - За да стане пюрето гъсто съотношението е 1:6, т.е. на 50 грама пюре - 300 мл течност. Значи, за да стане течно като тесто за палачинки, минимум 400 мл течност (200 мл вода и 200 мл прясно мляко).  Течността се изсипва наведнъж в купата с пюрето и се разбърква енергично с телената бъркалка, за да не се получат бучки. Добавят се две яйца, 2-3 с.л. олио, щипка сол - 1/2 ч.л. и пак се разбърква. Яйцата бяха от най-големите и понеже ми се стори леко редичко, добавих и 2 с.л. брашно. И тъй като сместа ми се стори доста бледичка добавих и 1/2 ч.л. куркума. (Да знаете защо е наситения жълт цвят).

За печенето няма какво да обяснявам - в тиган с незалепващо покритие със съвсем леко намазняване на дъното. Слата на котлона след първоначалното загряване - на 3/4 от мощността му. Обръщането е малък проблем - с по-широка лопатка, защото има опасност да се пречупи при обръщането. След ваденето в чинията, мазане с масло. 

От това количество ми се получиха 12 броя палачинки.                                                                    За вкуса няма да обяснявам - невероятно и неочаквано вкусни. идеално си пасват със солено и със сладко или мед. В името на експеримента оставих два броя броя навити на руло в чинийка на плота в кухнята, за да се пробвах на другия ден. Запазиха вида си и вкуса си, не изсъхнаха както обикновените палачинки.

От тях направих и рулца - намазани със смес от крема сирене, малко заквасена сметана резени шунка и парченца от онова топеното сирене за сандвичи.                     След като правих картофени катми, мога да ги сравня - тези се получават наистина много вкусни.                           Пробвайте и няма да съжалите.

Картофено пюре с гулия и моркови

Нещо като полезен съвет, а не рецепта - просто един начин да си направим изключително вкусно, полезно и пухкаво пюре - гарнитура почти към всичко : месо, риба и т.н.

 Необходими са ни картофи, гулия (земна ябълка) и моркови; Съотношението е 2:1:1 (т.е. 300 гр.:150 гр.:150 гр.), но варира според вкуса. Масло (носи поне 50 гр.), черен пипер, сол и индийско орехче (1/4 ч.л.).

Изпълнението е простичко - всички кореноплодни се измиват, сваряват до готовност в леко подсолена вода и докато са топли се обелват и намачкват на пюре.  Добавят се маслото и подправките. Ако е много гъсто, може да се добави малко топло прясно мляко.

Има и обратен вариант за изпълнение: всичко се измива, обелва, нарязва на кубчета, вари се в леко подсолена вода. Намачква се на пюре с маслото и подправките и при необходимост се добавя от течността от варенето.

Това е - лесно, бързо и невероятно вкусно!

Домашна едросмляна лютеница

 След като пуснах снимките на ей тия няколко бурканчета лютеница, които направих в почивните дни, с изненада установих, че в блога ми няма и редче за домашната лютеница. Даже се порастърсих и за снимки и се оказа, че липсват. Не че не правя, ама за мене лютеницата е нещо тривиално за направия и може би заради това.

 Причините са вероятно няколко:

-първо, открил съм отдавна едно цехче, където правят много хубава едросмляна лютеница. 

-от същото цехче купувам готови опечени и обелени чушки и патладжани и ги съхранявам във фризера. Та като ни се дояде лютеница, вадя от фризера продуктите, доматено пюре има винаги и приготвям по малко за прясна консумация и за няколко дни свършва - до следващия път.

-трето, не обичам стерилизирането и т.н.

Та като заседнах да пиша за лютеницата, сега ще пусна начина по който я правя и си запзвам правото да напиша в бъдеще време доста повече за нея. Няма и да пиша за различните варианти, а конкретно за най-любимия ми вариант (с едно единствено изключение, че чушките и патладжаните са печени във фурната, а не на огън - за такова малко количество не си струваше ходене до вилата).

Дозата ми е:

5 кг червени чушки

1 кг патладжани

1 буркан (от компотените) готово доматено пюре 

около 250 мл олио

сол на вкус

по 1 ч.л. с връх черен пипер и кимион

захар - зависи от киселинността на доматеното пюре

Изпълнението ми е максимално просто:

Чушките се избушват и почиствата от семената.

Патладжаните се обелват с белачката за картофи и нарязват на парчетата - първо по дължина и сетне на по 4-5 напречно.

Тавичката на фурната я слагам на дъното, в нея слагам друга тавичка с нарязаните патладжани. Чушките се пекат на средна решетка на 180С с вентилатор.

От време на време патладжаните се разбъркват, а опечените чушки се вадят в тенджера върху решетка, като се затваря с капак. Така хем омекват, хем се поотцеждат. 

Докато чушките се белят, опечените патладжани престояват в гевгир, за да се оцедят.

Сетне е лесно - мелене на ръчната машинка на най-едра решетка.

(В интерес на истината при меленето добавям тайничко 1 или 2 люти чушлета, 3-4 скилидки чесън и шепичка - листата на 3-4 стръка магданоз. Ама това е за любителите и за това го няма при продуктите по-горе).

В голяма тенджера се загрява 1 ч.ч. олио и при него на части се пущат смлените чушки и патладжани. 

Поразбърквам малко и прилагам най-големия си трик- намалям силата на котлона от 9-та на 2-ра степен. Похлупвам тенджерата с капака наполовина и направо я забравям лютеницата. Горе долу за час и половина - всичко си къкри и се изпарява. Само от време я наглеждам и леко разбърквам. 

Като се изпари поне 1 пръст и започне леко да се сгъстява, се слага и доматеното пюре.

Вече няма "бягане" - висваш до котлона, леко усилваш на 4-5 -та степен и започва бъркане. 

В момента, в който лъжицата започне да оставя следа на дъното, значи е готова. Слагат се подправките и солта (1 с.л.) и се опитва. Ако иска още сол, се добавя; ако леко накиселява, се слага и малко захар.

Още вряща лютеницата се пълни в бурканчета, затварят се и се оставят до пълно изстиване върху капачките си.

От това количество излизат 6-8 бурканчета.

Няма нужда от стерилизиране. Така се запазва дълго време - е поне досега не съм имал случай да бомбира.

Ами това е, сравнително лесно с чудесен резултат.

ЗЕЛЕН ФАСУЛ СЪС СВИНСКО НА ФУРНА

 

    Зеленият фасул е много вкусен и полезен и по нищо не отстъпва на събрата си - стария. Само че с него има един проблем - една такава твърда жилка по дължината на шушулката и много се дразня, че ми отнема доста време почистването й. 

    Начините на направията му са страшно много - яхнии (постни и мръФчести), паниран и как ли не още, но си имам мой любим начин - на фурна и то изцяло в мой си вариант.

    В неделния ден при разчистването на част от фризера открих два пакета по 0,5 кг замразен. Няма да описвам как му се зарадвах... Потърсих и свинско за готвене, но имаше само едно пакетче от около 0,5 кг. Е, това не е пречка - има и кайма.

    През годините на готвене съм си изработил навика предварително да си почиствам и нарязвам всички необходими ми продукти. Така ми идва по-лесно сетне при самото готвене.Пък и това си има своите предимства - особено в почивни дни - засядаш, нареждаш до себе си всичко, което ти трябва, па вземеш да си сипеш и едно питие - ей така за стимул...

Време е да изброя необходимите продукти, които са една голяма тава -поне за 8 порции: 1 кг зелен фасул, нарязан на парчета 3-5 см; в случая 0,5 кг свинско за готвене - плешка, нарязано на кубчета и 0,5 кг кайма; 3 средни картофа; 2 моркова (единият картоф и морков - настъргани на ситното ренде) - останалите нарязани на кубчета; 1 зелена чушка нарязана на кубчета; 1 глава лук - на ситно; 4-5 скилидки чесън на ситно; 1 бурканче консервирани домати (консерва от 0,33 ) или 2 домата на ситно; 2-3 с.л. фино картофено пюре; 1 с.л. червен пипер (общо иначе поравно сладък, лютив и пушен - направил съм си такава комбинация); сол,черен пипер и джоджен на вкус; мазнина за запържаването (ползвам гъша мас най-често); бульон (зеленчуков поне 0,5 л); и за финал 80-100 гр. настъргано сирене (в случая гауда). От каймата с малко подправки се оформят кюфтенца около орех.

След като всички продукти са подготвени, самото им готвене става направо песен. 

Зеленият фасул се бланшира с 1 ч.л. и вряла вода за времето, докато останалите продукти се готвят. Не е необходимо да вари и т.н., както на много места се препоръчва.

Важното в случая е да се ползва голям тиган (тип уок), в който се загрява мазнината (3-4 с.л.). Месото се запържва до хубаво зачервяване. Сетне през кратки интервали от по 1 мин., примерно, се добавят морковите, картофите, чушките, лука и чесъна. Следва червеният пипер и доматите от консерва. Идва ред на настърганите картоф и морков. След 2-3 минути се налива бульона (или пък топла до вряла вода), идва и редът на зеления фасул. Оставяме да покъкри 5-6 минути и се пущат и кюфтенцата. Овкусяваме със солта, черния пипер и джоджена и имаме търпение още 5-6 минути.

Всичко това внимателно се  прехвърля в подходяща голяма тава и в зависимост от това колко рядко ни се вижда се добавят 2-3 с.л. от карфонето пюре.

Товата заминава в предварително загрятата фурна на 200С за около 25 минути.

Не пропущаме да проверяваме за гъстота - ако е по-редичко, се добавят още една 1-2 лъжички от картофеното пюре. В края на печенето наръсваме с настърганата гауда (кашкавал) и изключваме фурната.

Тук ще вметна, че рядко ползвам брашно за сгъстяване и ако до- трябва е препечено, че иначе не ми върви. Затова предпочитам в другите случаи - царевично нишесте, но тук конкретно - картофеното пюре е идеално.

Ще добавя с риск да бъда критикуван, дори и когато готвя яхния със зелен фасул - добавям картоф и чушка. Вкусът е съвсем друг, но това е въпрос на предпочитание.

При поднасянето не бива да забравяме за задължителното кисело мляко.  Па ако в него има и малко счукано чесънче с оцетец ...

Ястието се получава невероятно - топло не е фотогенично, а изстинало е направо върховно на вкус.

В интерес на истината по-скоро прилича на гювеч, ама гювеч от зелен фасул с малко добавки.

Зачудил съм се дали следващия път да му напрява заливка от яйца, брашно и подправки?

Правете смело, изглежда сложно, но не е така и няма как да не Ви се получи.

И НАЗДРАВЕ!

Пухкаво картофено пюре - най-вкусното

  Това е моят вариант за най-невероятното пухкаво и дзерски вкусно картофено пюре.

   Единственото, което е необходимо са картофи и минимум подправки и малко масло.

  Картофите (примерно 1 кг) се обелват, нарязват на кубчета и пущат да се варят в вряща подсолена вода (1 с.л.), в която има 1 щипка индийско орехче, 1 дафинов лист (може и без него,но ние го харесваме), 10-а зърна черен пипер. Картофите се варят до ... ами буквално до пълно омекване - казвам му "разкапване" ...

 Вадят се само картофите и в подходяща купа се намачкват с онази джаджа за пюриране на картофи. С нея стават на по-едри парчета.

Ако искаме пюрето да е съвсем гладко и финно, се ползва ей тази преса.

Действа се при при още врящи картофи и веднага след пресирането се добавя масло на парчета (поне 75 грама) - разбърква се до поемане на маслото. 

За разреждане се ползва водата от варенето на картофите. Слага се толкова от течността, че да се получи консистенция с гъстотата на тесто за бухти. Пробва се на сол и при необходимост се доосолява на вкус.

Нарязват се 2-3 стръка пресен копър и се омесват с пюрето.

Разбърква се добре и се оставя да изстине.

Сервира се с обезкостени маслинки или резенчета кисели краставички...

Картофеното пюре, индийското орехче и пресният копър са като влюбена тройка.

Невероятно вкусно. Прави се страшно лесно и бързо.

Невероятна гарнитура за пържена риба, печено месо и какво ли не още.

НАЗДРАВЕ!

Фасулени кюфтета

Това са поредните кюфтета, които се оказаха дзверски вкусни, а иначе са резултат на оползотворяването на изостанал от вчера варен фасул за салата.

Необходими са 1 ч.ч. сварен фасул (както си е с подправките, с морковчето, лука и т.н.) и 1 ч.ч. мляно месо (кайма), 1 ч.л. черен пипер, идея сол, 1 с.л. нарязан на ситно пресен джоджен, перата на 2-3 стръка пресен зелен лук, а за любителите и на лютичкото - 1/2 или цяла ч.л. чили.

Изпълнението е като при всички кюфтета - лесничко:

Свареният и оцеден фасул се слага в подходяща купа и се намачква на пюре с оная джаджа дето правим картофеното пюре.

Към фасуленото пюре се добавят подправките и каймата. 

Омесва се хубаво и се оставя да си почине за малко - на хладно.

 

От готовата смес с леко намазнени ръце се оформят големи кюфтета.

От посоченото количество се получават 8 броя кюфтета. 

Пържат се в малко мазнина, на умерена температура (т.е. на 6-та степен от 9) до хубаво зачервяване.

Кюфтетата са готови и докато леко се охлаждат, си нарязваме марулената салатка или пък си правим млечно майонезено чесново сосче.

Въпрос на вкус.

Наздраве!

П.П. желателно е в каймата да се добави едно яйце (не сложих поради липса на такова в момента), защото така приготвена се пържат малко по-трудно и трябва да се внимава да не се разпаднат. При мене само на едно му се случи подобно нещо... А не ми се искаше да слагам брашно вместо яйце.

П.П. Може да се направи и с готов фасул от консерва, и т.н.

Няма да коментирам цената, защото буквално за 3,00 лв могат да си хапнат 3-4 човека.

П.П. 03.04.2022 год.

Преди няколко дни правих фасулени кюфтета, но този истински - само от фасул. Направо както е описано по-горе, но без месото, а морковите и лука бяха задушени предварително. И с добавка на яйце и 1 с.л. брашно.

страхотно си вървяха с млечно-чеснов сос.