ТЕЛЕШКИ ОПАШКИ ПО КАСАПСКИ

 

    Телешките опашки са от т.нар. пета част на животното и винаги са били за бедните - особено в Италия, където са и най-вкусните рецепти с тях. Има и френски, разбира се. При нас преди години струваха стотинки - в главата ми се въртят едни такива 0,40 лв за кило, а хората си ги купуваха за кучетата. 

    Сега са особен деликатес - в някои вериги са по 22-24 лв за кило, а по обикновените месарници са направо рядкост. В кварталната евентуално им доставят в петък и то ако са поръчали от кланицата повечко телешко. Та се налага да дебна, въпреки че ме познават, но заявките им са доста и то от редовни клиенти... Има и още един вариант, когато трябва да отскоча до една полулегална кланица, но и там са рядкост за продажба, а до преди 2-3 години доли ги подаряваха.

    Този път попаднах случайно на цели три големи бройки по около 1 кило и като се прибрах много им се зачудих...

    В блога имам доста начини на направията им, а именно:

ТЕЛЕШКА ОПАШКА варено

Телешка опашка по "чирпански"

Телешка (говежда) опашка

Варена телешка опашка

ТЕЛЕШКА ОПАШКА по "бургундски"

Телешка опашка с кореноплодни и вино на фурна

Телешка опашка на фурна - друг вид

    Поради тази причина ми се прииска да направя нещо малко по-различно, но Гугльото на питането ми за рецепти за телешка опашка на БГ основно ме отправяше "при мене си..." Та взех, че помолих във ФБ за идеи ... и едно ФБ другарче Мари на Есен ми прати линк за волска опашка по месарски и сетне превод от италиански, а друго другарче я преведе буквално и точно. Идейно ми допадна, но не и с това, че се готви основно с домати и има бяло вино. А целината за пюре не ми е най-любимите. Не ми хареса и това, че трябва доливам вода в процеса на варенето, който е повече от три часа.

    Затова реших да импровизирам един мой си вариант, който сега ще опиша.

Нека да започна със самата подготовка на опашките:

В дебелата си част са месести и стават за готвене, но другата им половинка изтънява и има основно хрущял и съвсем малко месо. Тази тънката чааст е много подходяща за варено или варене ...

Много е важно опашката да се нареже на парчета - става лесно през хрущялите й, които се виждат с просто око - трябва само остър нож и точно око (или поне малко опит).

След нарязването опашката се измива и слага в голяма съдина и залива с хладка вода за поне час като водата се сменя няколко пъти... Така се "изчиства" от кръвта и каквото и да е. Ако има лек дъх, желателно е да се добави малко оцет. При последното изкисване маже да се добави и 1 ч.л. сода - ще я омекоти за варенето.

Тънките парчета се отделят и заминават в кукъра (или тенджера под налягане) поне с два литра вода, 1 равна с.л. сол, 10-а зърна черен пипер, 5-6 зърна бахар, 1-2 карамфилчета, 2-3 дафинови листа, по едно звездовидно анасонче и кардамон, може да се добавят и зрънца семе от фенел или копър. Варят се до готовност.

Сега ще опиша как ги приготвих, а най-накрая ще дам точните количества като пътьом ще уточня и какво не трябва да се прави или поне как ще стане по-лесно.

Според италианската рецепта, първо трябва в тенджерата да се запържат парчетата мазна свинска шунка (каквито нямах) и след тях парчетата опашка, да се добави лука, бялото вино и след това 2,5 кг обелени домати и да се готви поне 3 часа.

В голямата тенджера загрях зехтин с малко масло, овалях парчетата опашка в брашно и ги запържих до зачервяване с хубаво разбъркване. След добавих лука и чесъна ситно нарязани (4 средни глави лук и 5 скилидки чесън). След омекването на лука последваха 4 средни моркова, нарязани на малки парчета, и след 4-5 минути добавих 6-7 печурки - обелени и нарязани на ситно. След още 5-6 минути запържване добавих около 300 мл хубаво червено вино (каберне савиньон) и оставих да покъкри поне 30-а минути. Последва добавяне на около кило домати, обелени и нарязани, варене до леко сгъстяване и наливане на около 800 мл бульон от сварените телешки опашки.

Тука надминах себе си - добавих и 5-6 средни картофа - цели, но обелени.

За подправяне - 1 чл от моята гурме сол, 5-6 зърна черен пипер и 1/2 смлян черен пипер и 2 карамфилчета.

Оставих всичко това да къкри на половината мощност на котлона за цели 3,5 часа.

Всичко стана буквално на сос, сгъсти се достатъчно и дори се наложи допълнително да долея още бульон... Като резултат - все още несварени парчета телешки опашки. Боцваш с лицата и "греда", а месото трябва буквално да се отделя от костта и да се топи в устата.

В този момент установих, че нещо в рецептата "куца" - киселината от доматите явно забавя сварянето на месото. 

Извадих всичките опашки от ястието и пратих в кукъра с малко и варих до пълната им готовност и върнах обратно и доварих още 10-а минути.

Всичко това ми "взе  здравето". Почти пет часа битка пред котлона ... 

Направо ми се отщя да го пробвам.

На снимката виждате - всичко е станало на сос без морковите, стратно крехко, ароматно и дзвернски вкусно.

Та затова първа препоръка:

Сварете си телешите опашки като хората в кукъра (или тенджерата под налягане) - никаква грижа. Сетне сварените парчета опашки си ги запържете като хората в мазнина, добавете си останалите продукти и няма да чакате като мене 5 часа да стане и сетне да доварявате още два часа опашките..., а ще сте готови в рамките на около час и половина.

Ами то иначе ще Ви мине деня в мъки и няма да се насладите на ястието ... Аз затова си го пробвах чак на другия ден.

Аха сетих се и за картофите - цялото това ястие ми заприлича на прословутото оссо буко, което се поднася с картофено пюре най-често. В случая намачкваш картофа с вилицата в чинията, омесваш със сосчето и имаш разкошна добавка към дзверски вкусните опашки.

Понеже за двама вече не толкова ящни приготвеното се оказа като за няколко дни, но следващия ден при претоплянето му добавих и 3-4 с.л. сварен нахут от консерва.

Лелей, ако знаете каква дзверска вкуснотия се получи... 

Май това ястие трябва да се приготви, да се остави за поне един да си отдъхва и да се сървира след това. Невероятно е...

Така като за финал да обобщя за тези, които искат почти точни рецепти:

1 кг нарязани и сварени телешки опашки; 1 кг обелени и нарязани домати; 300 мл червено вино; 4 средни глави лук - нарязани наситно; 5-6 скилидки чесън на ситно; 5-6- печурки - обелени и нарязани на ситно; 4 средни моркова - обелени и нарязани ситни кръгчета; около 800 мл бульон от варенето на опашките; 5-6 зрънца черен пипер; 1-2 карамфилчета; сол и млян черен пипер на вкус; 5-6 цели обелени картофа; за подобряване на рецептата - 3-4-5 с.л. сварен нахут. Магданоз за поръсване при сервирането - по желание.

    Май пак ме хвана логореята и доста се разприказвах...

    Пробвайте и няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

ДОМАШЕН ЧИЛИ СОС

 

Който е влизал в блога ми знае, че залагам на домашно приготвеното и избягвам да купувам промишлено произведени храни. От една страна, че съдържанието е съмнително и поради многото излишни добавки - химии и др.п., които уж не са вредни, но с времето се натрупват в организма ни и го увреждат.  От друга страна много е по-лесно и икономически изгодно да си го направиш. Така е домашната майонеза, кетчуп, разни сосове, ябълков оцет, зимнина и др.п. 

Тук ще стане реч за домашния чили сос, който си правя и предпочитам пред всякакви купешки. 

При направата му няма някаква трудност и не изисква кой знае какви усилия. 

А септември е най-подходящ с изобилието си на люти чушлета , хубава червена капия и страхотни домати.

Тук само ще дам няколко линка от блога ми, които могат да бъдат полезни:

домашен кетчуп-базова рецепта; пикантен домашен кетчуп; сос от червена капия; домашен барбекю сос; лесно консервиране на домати; още по-лесно консервиране на домати;

уникалното ми пюре и пикантен мармалад от чушки;

или пък как да спестим средства като овкусим зехтин или пък олио.

На домашните майонези съм посветил цяла страница с много начини на направията.

Същото е положението и начините за направия на домашен тарама хайвер.

На снимката се вижда съдържанието на готовия чили сос. Определено не мога да приема наличието на нишесте и гума ксантан и още по-малко на мононатриевия глутамат, както и разните му там оцветители. И вода ... Нишестето обикновеното съдържа глутен и при този сос се ползва да сгъсти малкото естествени продукти, които са разредени с вода. 

Едно такова шишенце пълно с доста химия с обем 250 мл ни го продават в зависимост от магазина средно около 2,50 лв към днешна дата.

При домашния чили сос съставките са само естествени - люти червени чушлета, червена капия и домати.

Дойде ред да опиша начина на направията, а именно:

За направата на моята доза ползвам:

200 гр. люти червени чушлета; 6 червени капии; 2 кг домати; 6-7 скилидки чесън; по 2 с.л. сол и кафява захар; сока на един среден лимон. 

За съжаление, е необходим и някакъв консервант и затова по 1 гр. натриев бензоат на литър течност.

Давам тези количества, но подчертавам, че лютостта се получава по нашия вкус. Тя зависи и от лютивостта на чушлетата.

Вместо обикновена сол ползвам моята гурме сол. 

Начинът на направия е сравнително лесен: 

Излишно е да обяснявам, че зеленчуците се измиват много добре, чушките се избушват, доматите попарени се обелват.

На лютите чушлета се почистват семенцата - не пречи и да се оставят, но ще стане по-лютичко. Не съм пробвал - все ги премахвам.

В купата на блендера слагам солта, захарта и част от нарязаните чушки и домати. Блендирам добре до получаване на кашеобразна маса.

За това количество продукти се налага това да се направи 3-4 пъти.

Блендирането върви малко по-бавничко, защото не се добавя течност, а се разчита на тази от доматите. Но това не  е болка за умиране - уредчето е доста мощно и се справя за 2-3 минути на партида.

Изцеждаме и лимончето.

Тука е и моментът, в който мога да спомена, че лютите чушлета могад са нарежат, без да се чистят от семенцата. Просто заминават с тях в блендера и сетне ще бъдат отстранени при прецеждането, но ще засилят лютивостта.

Вземаме си подходяща съдина и през ситна цедка прецеждаме получената маса. Каквото остане като твърда маса се връща в блендера с малко от получената течност и отново се блендира и прецежда. В крайна сметка се получават около 2 с.л. за изхвърляне.

В никакъв случай не забравяме да направим две неща:

    първо, да премерим количеството течност - от него зависи колко консервант ще се сложи

    второ, да я опитаме на вкус - за соленост, за лютост и т.н.

При необходимост може да се добави малко сол или захар; или пък още малко люти чушлета да се премелят с част от течността (имайте предвид, че при варенето всичко се сгъстява и вкусът се усилва), но това е моментът чилито да се направи по вашия си вкус.

Получената смес се слага в подходяща съдина и се вари до сгъстяване - по желание. Слага се и консерванта и топло се разлива в подходящи шишенца.

При моята доза - това са около 6 шишенца по 200 мл.

Неотворени могат да изтраят доста време, а след отварянето се съхраняват в хладилник и благодарение на консерванта всяко може да "устиска" до около 2 месеца. Все пак е продукт, който не се консумира с лъжицата.

Като за финал и малко за финансовата страна - 200 гр. люти чушлета ми излезнаха 0,40 лв; капията - 1,80 лв и доматите - 2,80 лв; Всичко 5,00 лв и останалото да е левче, без да броим труда и тока. 

Следователно, на половин цена отколкото бихме дали за същото количество промишлена химия и при това само с натурални продукти.

е, ако някой реши да сгъстява с царевично нишесте, ще получи поне още 600 мл в повече и ще вари поне 30-40 минутки по-малко ...

Правете смело - никак не е трудно. Проста исках да го обясня по най-разбираемия начин.

А сега и един бонус за тези, които са дочели публикацията до края й. Това е специално за тях:

Всички сме чували за т.нар. пири-пири сос. Той е в действителност лют чили сос. 

Демек значително по-лют и пикантен и е за истински ценители на лютото. Продава се по около 2,50- 3,00 лв за 195 мл шишичка.

Особеното при него е, че се прави само от люти чушки  и червени чушки като лютите чушки са около 3о % от общата маса на зеленчуците и че няма домати, захар и чесън. Останалите продукти за приготвянто му са същите.

В някои рецепти се добавя и малко зехтинец при варенето.

Значи за една доза - 1 кило капия и 300 грама люти червени чушлета, 1 с.л. сол, лимонов сок - от 1/2 лимон, 1 гр. консервант. 

Който не иска да ползва натриев бензоат (напълно безвреден, може да ползва аскорбинова киселина - демек аспирин - 2 броя по 500 мл броя).

Правил съм го само веднъж, но ми дойде "в повече".

Който е мераклия може да се пробва - всичко съм го описал по-горе и няма да му е трудно да си го "завари" ... 

ПИТКИ за сандвич с картофено пюре

 

     Много хора купуват готови питки за сандвичи - особено популярни са тези от веригите - като земелчета и подобни. Не ги харесвам, добри са пресни, но като мине известно време се втвърдяват като трески. Затова предпочитам да си ги правя сам и да експериментирам.

    Особено добри резултати се получават при тестото с добавка на картофено пюре - или от сварени картофи или готово сухо.

Нарочно няма да дам количества, а ще опиша точно какво направих:

В подходяща купа се слагат около 50 гр. масло, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар. Налива се една чаена чаша (около 200 мл) много топла вода. Слагат се 4 с.л. сухо картофено пюре и започва да се разбърква с лъжица. На части се добавят още 6 с.л. брашно и се разбърква отново. Получава се нещо като варено тесто и доста лепкаво. В това време вече е поизстинало и се слагат още 4 с.л. брашно  и 1 ч.л. суха мая. Отново се бърка с лъжицата до поемане на брашното. Трябва да се получи много гъсто и лепкаво тесто.

Не се меси. Оставя се на топло да втасва за около час.

Тавичка се застила с хартия за печене.

С много добре намазнени ръце се късат топчета и нареждат в тавичката.

Оставят се пак за около 30-а минути като в това време фурната се загрява на 200С.

Така оформените хлебчета не е необходимо да се мажат с яйце, мляко или да се ръсят с каквото и да е ...

След слагането във фурната температурата се намалява на 180С и се пекат около 30-а минути - до хубаво зачервяване.

След изваждането се намазват с масло и са готови за нападане.

От това количество се получиха 8 питки по около 65 гр опечени.

Най-важното е, че не изсъхват, а остават поне три дни пръхкави и меки.

Правете смело  - лесно е.

ЗЕЛЕН ФАСУЛ СЪС СВИНСКО НА ФУРНА

 

    Зеленият фасул е много вкусен и полезен и по нищо не отстъпва на събрата си - стария. Само че с него има един проблем - една такава твърда жилка по дължината на шушулката и много се дразня, че ми отнема доста време почистването й. 

    Начините на направията му са страшно много - яхнии (постни и мръФчести), паниран и как ли не още, но си имам мой любим начин - на фурна и то изцяло в мой си вариант.

    В неделния ден при разчистването на част от фризера открих два пакета по 0,5 кг замразен. Няма да описвам как му се зарадвах... Потърсих и свинско за готвене, но имаше само едно пакетче от около 0,5 кг. Е, това не е пречка - има и кайма.

    През годините на готвене съм си изработил навика предварително да си почиствам и нарязвам всички необходими ми продукти. Така ми идва по-лесно сетне при самото готвене.Пък и това си има своите предимства - особено в почивни дни - засядаш, нареждаш до себе си всичко, което ти трябва, па вземеш да си сипеш и едно питие - ей така за стимул...

Време е да изброя необходимите продукти, които са една голяма тава -поне за 8 порции: 1 кг зелен фасул, нарязан на парчета 3-5 см; в случая 0,5 кг свинско за готвене - плешка, нарязано на кубчета и 0,5 кг кайма; 3 средни картофа; 2 моркова (единият картоф и морков - настъргани на ситното ренде) - останалите нарязани на кубчета; 1 зелена чушка нарязана на кубчета; 1 глава лук - на ситно; 4-5 скилидки чесън на ситно; 1 бурканче консервирани домати (консерва от 0,33 ) или 2 домата на ситно; 2-3 с.л. фино картофено пюре; 1 с.л. червен пипер (общо иначе поравно сладък, лютив и пушен - направил съм си такава комбинация); сол,черен пипер и джоджен на вкус; мазнина за запържаването (ползвам гъша мас най-често); бульон (зеленчуков поне 0,5 л); и за финал 80-100 гр. настъргано сирене (в случая гауда). От каймата с малко подправки се оформят кюфтенца около орех.

След като всички продукти са подготвени, самото им готвене става направо песен. 

Зеленият фасул се бланшира с 1 ч.л. и вряла вода за времето, докато останалите продукти се готвят. Не е необходимо да вари и т.н., както на много места се препоръчва.

Важното в случая е да се ползва голям тиган (тип уок), в който се загрява мазнината (3-4 с.л.). Месото се запържва до хубаво зачервяване. Сетне през кратки интервали от по 1 мин., примерно, се добавят морковите, картофите, чушките, лука и чесъна. Следва червеният пипер и доматите от консерва. Идва ред на настърганите картоф и морков. След 2-3 минути се налива бульона (или пък топла до вряла вода), идва и редът на зеления фасул. Оставяме да покъкри 5-6 минути и се пущат и кюфтенцата. Овкусяваме със солта, черния пипер и джоджена и имаме търпение още 5-6 минути.

Всичко това внимателно се  прехвърля в подходяща голяма тава и в зависимост от това колко рядко ни се вижда се добавят 2-3 с.л. от карфонето пюре.

Товата заминава в предварително загрятата фурна на 200С за около 25 минути.

Не пропущаме да проверяваме за гъстота - ако е по-редичко, се добавят още една 1-2 лъжички от картофеното пюре. В края на печенето наръсваме с настърганата гауда (кашкавал) и изключваме фурната.

Тук ще вметна, че рядко ползвам брашно за сгъстяване и ако до- трябва е препечено, че иначе не ми върви. Затова предпочитам в другите случаи - царевично нишесте, но тук конкретно - картофеното пюре е идеално.

Ще добавя с риск да бъда критикуван, дори и когато готвя яхния със зелен фасул - добавям картоф и чушка. Вкусът е съвсем друг, но това е въпрос на предпочитание.

При поднасянето не бива да забравяме за задължителното кисело мляко.  Па ако в него има и малко счукано чесънче с оцетец ...

Ястието се получава невероятно - топло не е фотогенично, а изстинало е направо върховно на вкус.

В интерес на истината по-скоро прилича на гювеч, ама гювеч от зелен фасул с малко добавки.

Зачудил съм се дали следващия път да му напрява заливка от яйца, брашно и подправки?

Правете смело, изглежда сложно, но не е така и няма как да не Ви се получи.

И НАЗДРАВЕ!

ТЕЛЕШКА ОПАШКА по "бургундски"

 

    Опааа...ля. Подведох Ви със заглавието - не е съвсем по бургундски, но го оставих заради употребата на червено вино - иначе казано това е задушена телешка опашка в леко пикантен сос и с гъби - основно манатарки. 

    Най-трудното в случая е да се намерят телешки опашки на нормална цена (иначе редовно ги има в някои големи хипермаркети, но цената им е доста солена - над 20 лв). Добре, че при нас има малки месарници, където могат да се купят на цена под 10 лв и то доста едрички.

Първата "операция" е телешките опашки да се нарежат на сегментите си напречно през хрущялите.

Следва запържването им до хубаво зачервяване - това го правя в малко гъша мас.

Правилният начин е сетне да се извадят парчетата и в тази мазнина да се започне задушаването на зеленчуците, сетне връщане на опашките и след добавяне на течността (бульон, вино) да се готвят продължително време на слаб огън.

Само че по практични причини не постъпвам по "правилния" начин. След като бидат запържени парчетата опашки заминават в мултикукъра с добавка на поне на 1,5-2 л вода, малко сол и ги варя на режим "задушаване" един цикъл като от време на време ги отпенвам. След 20-а минути спират да пущат пяна и тогава в купата добавям една цяла глава лук, един голям обелен морков, 5-6 скилидки чесън, 10-на зрънца черен пипер; 3-4 бахарчета; 1 карамфилче и 1-2 дафинови листчета. 

След сваряването им отделям телешките опашки - дебелите парчета за ястието, а тънките от към края им - за приготвяне на варено. 

Полученият бульон от варенето се прецежда, като единствено моркова и скилидките чесън запазвам, а останалото го изхвърлям.

По този начин хем се се съкращава времето на готвене,  хем се отделят най-добрите парчета за ястието, хем има и минимум 1,5 л хубав бульон за самото ястие и за вареното.

Та да продължа с направията:

В 1 ч.ч. от бульона накисвам около 30-на грама натрошени сушени манатарки.

В мазнината от запържването на опашките задушавам около 100-а грама свински гърди, нарязани на ситни кубчета (идеално става с пушен бекон), след това 3-4 глави лук  нарязани също на много ситно, 1 ч.л. пушен червен пипер, 5-6 печурки на ситно; накиснатите манатарки; добавям и парчетата готови сварени опашки, около 1/2 ч.ч. от бульона от варенето им и поне 1 - 1 1/2  ч.ч. хубаво червено вино. Добавям и сварения морков и скилидки чесън, намачкани като пюре. Слагам и 3-4 мариновани люти чушлета. Не пропущам да добавя черен пипер и сол. Вместо да се задушават повече от час, час и половина, за около 20-а минути остава на почти на мазнина и ястието е готово.

Няма да описвам колко ароматно уханно става ястието. Опашките се топяв устата...сосчето е идеално за отопяване на късчета хляб.

При приготвянето не ползвам нито домати, нито доматена паста, защото не ми харесват в това ястие - променят вкуса му - та затова.

В интерес на истината  нямаше да съм Я, ако не бях направил и един експеримент. 

Прехвърлих ястието в тавичка, отгоре наредих парчета листа бутер тесто и пъхнах във фурната за 20-а минути на 180С - колкото бутер тестото да се запече. Само дето не се съобразих, да поразточа парчетата бутер тесто и ги слепя едно за друго, за да се получи нещо като капак. Затова станаха и едно такива неугледни като накъсани, но това не се отрази на вкуса. Резваш си и топиш от соса.

Като за финал необходимите продукти: поне 2 големи телешки опашки (малко повече са от 1,5 кг); около 50 мл олио (гъша мас в случая); 100-на грама свински гърди (бекон); 3-4 глави лук; 5-6 скилидки чесън; 1 голям морков; 5-6 печурки; 30-а грама сушени манатарки; 1 ч.л. пушен червен пипер; 1 -2 ч.ч. червено вино; на вкус черен пипер и сол (винаги ползвам моята овкусена); люти чушлета - на вкус.

Това е количество за 4-6 порции.

Приемам всякакви критики за неправилния начин на готвенето, но това си моят практичен начин - с едни телешки опашки да приготвиш поне две вкуснотии за минимално време.

Пробвайте и наздраве!

КАРТОФЕНИ ПИТКИ

 

    Този път направо минавам към направията на тези уникално вкусни картофени питки, които стават за хамбургери, замествам хляба и т.н. Заглавието е малко подвеждащо - не са съвсем картофени ...

За направията са необходими равно количество картофи и брашно: 300 грама обелени и нарязани на кубчета картофи се сваряват в леко подсолена вода и намачкват на пюре с добавка на 2-3 с.л. топло прясно мляко.

Добавят се 300 грама брашно, 7 грама суха мая, 1 ч.л. сол и 1/2 с.л. захар. Разбъркват се с лъжица много добре и се слагат още 2-3 с.л. зехтин.

Омесва се на топка, покрива се и се оставя на топло поне за час да втасва.

След това с добре намазнени ръце се откъсват топчета с тегло около 70-80 грама, леко се сплескват като в средата се слага от малките топчета моцарела и оформя на топчеста питка.

Нареждат се в леко намаслена тавичка с тефлоново покритие. 

Резват се на четири отгоре, поръсват се със сусам и в средата се забива малка бучка замразено масло.

Тавата се покрива с кърпа и отново се оставя за 30-40 минути да си ватсват отново.

В това време фурната се загрява на 200С и тавичката се пъха в нея. След 5-6 минути се намаля на 180С и се пекат около 30-35 мин. 

Зависи от фурната все пак.

Когато почервенеят добре значи са готови и се вадят върху решетка. Напръскват с водичка чрез пулверизатор или намазват с масло. 

Покриват се с кърпа и след 20-а минутки - воаля - можем да ги нападаме ...

Невероятно пухкави и вкусни. Картофеното пюре в тестото винаги дава страхотен резултат и подобрява вкуса на печивото.

Правете смело, нагаждайте пропорциите на свой вкус и няма да съжалявате!

Ябълкови палачинки

   Палачинки, катми и др.п. на сач или тиган са ми на особена почит и когато имам време ги правя. Идеални са за закуска па и сетне за нещо друго.

    В блога имам доста рецепти, но въпреки това не спирам да експериментирам, защото са благодатна почва за разни идейки.

Този път експериментът бе насочен да направя ябълкови палачинки. Няма майтап - палачинки на базата на ябълки. Количествата ще дам в края, а сега ще опиша какво сътворих.

Първоначалната ми идея бе за нещо като компот или нектар от ябълки. Та започнах с тях - белене, почистване, рязване на осминки, поръсване с лимоново сокче и в тенджерата. Вода поне 2-3 пръста над тях и варене до готовност. Отделих  от сварените яблълки 1 ч.ч., а останалото в тенджерата подсладих с няколко с.л. мед и пасирах. Стана невероятен нектар.

Отделената чаша сварени ябълки пасирах до кашеобразно състояние, чукнах им две яйца, сол и захар, добавих и около 2 с.л. разтопено масло и около 1 ч.ч. прясно мляко. Сетне - брашно - около 1 ч.ч.

Много се замислих дали да сложа една чаена лъжичка суха мая и да правя катми, но не ми се чакаше и затова сложих 1/2 ч.л. бакпулвер.

Тестото се получи с консистенция на обикновено палачинково тесто с една идея по-гъсто.

Пеках ги в тигана за палачинки, не ми се вадеше сача, като го намазнявах с четката с малко масло. За по около 1 минутка и малко от всяка страна бяха готови.

Станаха невероятно пухкави и вкусни. Една две изостанаха, но и на другия ден бяха мекички и дори още по-вкусни.

Идеално си вървят с мед или сладко.

Тука е моята (и не само една) - върху палачинката тънкофайски резенчета пуешка шунка (мое производство), резенчета турско меко сирене и резенчета от варено яйце.

Навива се на руло и се хапва с кеф.

В случая с нектар от ябълки - несниман.

То накрая се оказа, че няма и да има рецепта - смешно, ама факт. То всичко си го описах.

Необходими са 1 ч.ч. сварени и пасирани на пюре ябълки - около 3 средни; 1 ч.ч. прясно мляко; 2 яйца; около 2-3  с.л. олио или разтопено масло; 1 ч.л. сол и толкова захар; и 1 ч.ч. брашно или/и малко повече - до получаване на гъста консинстенция като за палачинки. Който е правил палачинки, знае. Който не е правил, като за боза.

Правете смело и не се притеснявайте. Стават невероятно вкусни. Особено, ако се поднесат като мене с шунка и сиренце или кашкавалче, си стават дзверска вкуснотия.

ЧЕРЕН БЪЗ - ползи и какво да си направим от него ...

   Захващам се с една публикация за черния бъз и ползите от него, както и за начините, по които може да се приготви.

    Няма да изненадам когото и да е с каквото и да е тука, но ми ще да споделя - все ще може да се окаже полезно за някого.

    И веднага казвам, на когото не му интересно и не иска да чете пространствени материали, направо да затваря и да не си "губи" времето с моите писания...

    Мислех си да напиша за ползите от него, но се оказа, че в Нета има толкова много информация, че свят да ти се завие. Е, не обичам да повтарям чужди публикации и затова давам линк към една много подробна статия за ползите от него - който иска да цъкне и да чете...

    Черният бъз у нас е познат от столетия като лечебно средство, но като прехвърлях всякаква информация се оказа, че между Русия и Украйна има направо "война" за т.н. "чьорная бузина" (демек черен бъз). И в двете държави се твърди, че е типично тяхно лечебно растение и имат десетки рецепти за приготвянето му. Спорът им е в коя държава е открито и кой първи го прилага. Като имам предвид, че Русь съществува доста преди Украйна вероятно там са първи. Това е без значение, но има още един съществен факт - в Украйна отглеждането на чьорная бузина се е превърнало в добър бизнес и всяка година изнасят хиляди тонове черен бъз в суров вид - основно за Китай, но през Европа ...

    Преди години с децата излизахме на разходка до Кенана или някоя гориста местност и си беряхме. Сега това усилие ми е непоносимо и предпочитам да си купя от пазара - след като това лято ми продават килото за 2,00 лв направо ми се вижда приемливо.

    В общи линии си го приготвям по един и същи начин - т.нар. рецепта на Петър Димков - ред бъзови зрънца, ред захар - завършваш с повечко захар. Търпение 20-а дни, сетне разбъркване и след прецеждане сокът се слага в бутилки. Лесно, простичко ...

    Само че тази година като невидял се накупих с цели 20 кила и реших да експериментирам ... Пуснах питане във ФБ за идеи, ама на ... ударих на голям камень.  И от тук нататък минах на моето си въображение и на останките от проченото из разните руски сайтове - там правят същото като при нас и един, два вида мармалади. Та затова се "развихрих"...

ЛЕСЕН ВАРИАНТ (най-популярен):

Преди да продължа с този лесен вариант и известен от книгата на Петър Димков ще кажа две-три думички преди това.

Китките черен бъз се измиват добре под течаща вода и слагат в голяма цедка да се отцедят. Сетне дори се подсушават с кухненска хартия. 

Препоръчително е да се сложат гумени ръкавици или найлонови, че цапорията е ужасна и сетне трудно се измиват ръцете. С вилица се започва "обезкостяването". Ако има зелени или не съвсем черни зърна, се изхвърлят, защото са вредни (направо отровни).

На дъното на буркан - трилитров в случая, се слага малко захар и се насипват два три пръста бъзови зърна. Сетне толкова захар, бъз, захар и се завършва с двоен пласт захар. Тука няма количества - колкото толкова.

Бурканът се "затваря" с марля и оставя така поне за 20 дни. Някои препоръчват да е на терасата на топло, но е достатъчно да си стои в коридора ...

След 20-я ден започва да се разбърква с дървена лъжица.  След още 20 дни сиропът е готов и се прецежда през марля. Слага се в бутилки и съхранява в хладилник. Глупости - бутилката може да се завари за 5-6 минути колкото за "капачка" и става вечно.  Този сироп е подходящ за пиене по 1-2 с.л. дневно - във вода или направо. Твърди се, че действа противораково, освен ползите за имунната система.

Наай-удачният и здравословен вариант е да се ползва мед вместо захар. Правил съм - на кг бъз, два буркана мед. Уникален вкус. Само че идва "скъпо" - и затова всеки да преценя за себе си.

Продължение:

Прецеждането на сиропа се извършва през поне два слоя марля. Останалата маса бъзова маса от изстискването не се изхвърля. От нея се прави "втора" партида сироп - като й се добавя захар - равно на нея количество. След около 30-а дни сиропът е готов и след прецеждане се прибира за съхранение.

Има и трета фаза на употреба:

За нея само съм чел, но не съм стигал до проба (все още де - има време) .

По доста руски сайтове пишат, че към остатъка в зависимост от количеството добавят литър-два вода и го оставят да преври на вино. Сетне след прецеждането - пак в бутилки като се пиели максимум по 1-2 чаши дневно.

Срещнах и вариант за правене на оцет - с оцетна гъба или с добавка на чаена лъжичка мая... 

Технологията е като на правенето на ябълков оцет. Не знам дали ще стигна до този етап на експериментиране.

ТРУДЕН ВАРИАНТ:

Тука също няма да давам количества. Разполагах с 8 кг набран бъз и пробвах различните варианти.

Почистените зрънца бъз се пресоват с пресата за картофено пюре - като тази дето се вижда на снимката. 

Получава се гъст сироп и остава доста твърда маса заедно със зрънцата.

Разполагах след тази процедура с около 1 л сироп и 600 грама твърда маса.

Сиропа леко го загрях в тенджерата и започнах да слагам на части захар и разбърквах до пълното й разтваряне. След първите 300 грама започнах да опитвам на вкус. На 400 грама ми се видя идеално на вкус и престанах със захарта.

По принцип из сайтовете твърдят, че захарта трябва да е 1:1, но това ми се струва прекалено сладко. 

Добавих и 1 с.л. пектин и варих още на слаб котлон около 40-а минути докато се сгъсти като сладко.

Добавих 1/2 ч.л. лимонена киселина и след това затворих в бурканчета и върху капачката до изстиване.

Получиха ми се две бурканчета по 314 мл и едно от детско пюре.

На базата на това, което писах по-горе за направата на сладко, напрвих и мармалад - просто варенето и доста по-дълго докато много добре се сгъсти.

Трябва да се има предвид, че както сладкото, така и мармалъдът не са за наяждане, а трябва да се консумират в малки количества - по 1-2 с.л. дневно.

УМЕРЕНО ЛЕСЕН ВАРИАНТ:

Третата партида почистен бъз заедно с останалото от изцеждането на бъза с пресата за картофи сложих в тенджера покрих с вода. Значи около 1,5 кг бъз и около 2 л вода.

Това го варих около 30-а минути.

След това пасирах с пасатора докато стана на каша и пак прецедих пред цедката, в която останаха само ситните семчици.

Прецедения сок върнах в тенджерата и с добавка на захар - за моя вкус 400 грама на литър, както и на сока на 1 лимон варих до леко сгъстяване. Напълних в бутилки с винтова капачка и ги оставих да изстиват обърнати върху капачката.

Получиха ми се 3 бутилки по 0,5 л.

Сиропът се разрежда с вода или с чай, но също не трябва да се прекалява с него - консумира се в малки количества.

Вместо сироп, по този начин бъза може да се вари в по-малко вода - 1:1 и след пасирането и прецеждането да се направи на сладко или мармалад.

Само да предупредя - в бъза има някакво вещество, което яко зацапва пресата и пасатора. Нещо като смолист налеп се получа, който трудно се почиства. Така че да го имате предвид...

НАЙ-ЛЕСЕН НАЧИН:

Измитият и почистен бъз се подсушава добре, нарежда се върху хартия и се изсушава - било на слънце (най-добре на сянка, покрит с марля) или пък фурната.

Изсушеният бъз се съхранява в буркани.

След това с него се прави чай - 10-а зрънца на 200 мл, а може самите зрънца да се "хрупат".

Вероятно не съм изчерпал всички варианти за приготвянето на черния бъз, но дано това ми творение се окаже полезно за някого ...

Правете смело, имало малко врътка, но сетне ползите са много и си заслужава усилията.

Руло "МОЗАЙКА"

 Няма спор- едно от най-популярните рула със зеленчуци и варени яйца е руло "Стефани". Много е лесно за изпълнение и въпреки това за много хора е доста трудно и не винаги им се получава както трябва: често се напуква, често се пресушава и т.н. ...

    Затова сега ще предложа едно друго руло, което става не по-малко вкусно, достатъчно красиво за поднасяне и най-важното много е лесно за изпълнение. Може да се направи и от най неизкушения в готвенето. 

    Още по-важното е, че си няма точен набор продукти и точни количества. Може да се направи и с наличните неща в хладилника - тип "обери хладилника".

Започвам с примерните продукти: 

1 кг мляно месо или хубава кайма. Слага се в подходяща голяма купа и се овкусява със сол и черен пипер на вкус.

4 твърдо сварени яйца се нарязват на кубчета.

Следват:

четири пет  кисели краставички; 2-3 сварени и обелени средни моркова;

100-а грама бекон (още по-добре варено пушен);

100-а грама сланина;

1 обелен и почистен домат - само твърдата част;

1 или 2 печени чушки (примерно една червена и една зелена);

100-а грама кашкавал

Всички продкти се нарязват на ситни кубчета и омесват с каймата без голямо престаравяне.

Носи добавянето и на други налични продукти - въпрос на наличности и желание.  Може да се подправи с идея пушен червен пипер, риган или дрги любими подправки.

Голямо парче хартия за печене се намачква или леко навлажнява. Върху него се прехвърля каймата и с ръце се оформя на продълговато руло, а сетне се навива хартията и пристяга от двата края като бонбон.

Така се получава хубаво стегнато руло с желаната големина според тавата за печене.

Вместо хартия може да се ползва стреч фолио, парче найлон и т.н.

Тавата се намазнява добре и в нея се прехвърля така оформеното руло. Отгоре с добре намазнени ръце леко се заглажда.

Фурната се включва да загрява на 180С и в това време се обелват 4-5 картофа и нарязват на парчета с желана големина. В случая добавих и един патат.

Препоръка: нарязаните картофи е желателно да се изкиснат за известно време в хладка вода и да се измият няколко пъти добре, за да им падне нишестето. Така няма да залепнат при печенето.

Добре измитите картофи се осоляват и опиперяват, леко намазняват и прехвърлят в тавата при рулото. 

Налива се малко течност, покрива се с алуминиево фолио и се пече около 50 минути. След първите 30 мин. фолиото се маха. Пече се до готовност - времето на печене зависи и от фурната. Може да се пече и на 170С с вентилатор.

След изпичането, рулото и картофите се прехвърлят в подходяща съдина, а сосът от печенето може леко да се сгъсти с малко масло и нишесте и да се ползва са заливане на резените руло при поднасянето им.

Препоръка: при правенето на каймата не е препоръчително да се слагат изцеден хляб, галета или настъргани картофи. Така при печенето рулото няма да се напука.

В края на печенето рулото може да се наръси с настърган кашкавал или моцарела.

От посоченото по-горе количество продукти се получава руло, което може да се раздели на поне 15 порции.

Затова, когато го правите, преценете количеството продукти.

Вместо с печени картофи може да се поднесе с картофено или грахово пюре. Гарнитурата е въпрос на предпочитание.

Правете смело - става лесно и наистина дзверски вкусно.

С това руло може да се отстрамите и пред гости дори.

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!