Свински момици на фурна

 Започвам с това, че свинските момици са изключително - направо дзверски вкусни, но никак не са фотогенични.

 Приготвял съм ги по най-различни начини, но ще споделя този вариант с фурната, защото е най-лесен и бърз за приготвяне. Може би вече сте забелязали, че в последно време всичко, което публикувам е от категорията бързо лесно и вкусно. 

За 4 човека са напълно достатъчни около 500 грама момици- много засищат, а са мазнички. Останалото - сол и черен пипер на вкус, 1 глава ситно нарязан лук, няколко скилидки чесън на ситно, 1/2 ч.л. червен пипер и 1 с.л. брашно, както и плик за печене.
Приготвянето е от лесно по-лесно, момиците се измиват добре и нарязват на парчета с големина 4-5 см. 
Желателно е особено мазните места да се отстранят (могат да се ползват за някое друго ястие или да се пуснат при пърженето на картофи - променят вкуса на картофите; или да се сготвят с ориз - за който обича по-мазничкия ориз).
Ами това е - нарязаните момици се смесват с подправките и останалите продукти, слагат се в плик за печене с 1 к.ч. бяло вино и заминават във фурната на 180С.

Пекат се хубаво зачервяване.
По някое време като зачерви от едната страна, пликът се обръща внимателно и от другата страна.
В края на печенето, пликът се срязва и момиците се допичат за загар в тавичката.
При добро желание, още от самото начало може да им са добавят кръгчета моркови или картофи. Правил съм вариант с добавка на ситно нарязани гъби и малко настъргано топено сирене. Става страхотен гъбен сос към тях.
Те това е - подготовка максимум 10 мин. и печене 35-40 минути и след това остава да се насладим на едно Дзверски вкусно мезе, макар че си е само за любители.
Но и на предубеден би се харесало, стига да се престраши да пробва.

И да не забравя да кажа НАЗДРАВЕ! 

П.П. Впрочем колкото и вкусни да стават, най-вкусни са печени на жар. На скарата не стават толкова вкусни, а някак си ми изсъхват...

П.П. Понеже по-горе забравих: Когато момиците са почистени и измити добре, нямат неприятна миризма.
Ако Ви се стари, че все пак има някаква миризма, след нарязването могат да се накисват в студена вода с прясно изцеден лимонов сок за час - два. Може да се добави и малко портокалов сок. В крайна сметка придобиват леко цитрусов аромат.

"Шницелчета" от свински момици

 Значи като стане дума за карантия, доста народ настръхва и започва едно отричане или вричане ... Била гадна, била "фира" и храна за кучетата.

 В интерес на истината, това е петата част на животното - в миналото основна храна за бедните, които не са можели да си позволят месо. Нашите Деди нищо не са изхвърляли на кучетата от животното, което са отгледали и което им е служело за прехрана за дълго време.

 Този път няма да бъда подробен и няма да обяснявам какво представляват тимусните жлези на животното, само казвам, че освен че са много вкусни, са и много полезни. В блога съм изписал доста за момиците ...

 В месарницата на пазара поне два три пъти се появяват и поне веднъж месечно си ги приготвям. Направо не искам да казвам каква им е цената - цяло 1 леФче за цяло едно килце.

 Признавам си честно, позапецнах с идеята как да ги направя по - различно и запитах в една група във ФБ. Хората дадоха доста идеи, но в общи линии все варианти, които съм пробвал, но от някои подмятания за пържени и т.н. ми се появи хрумка и сега се обясня какво направих.

Първо на първо и задължително е момиците да се нарежат на парчета и сложат в купа със студена вода с малко оцет и да се изкисват поне 2 часа. 

Моята хитрина е друга - след 30-а минути сменям водата, слагам лимонов сок и портокалов сок и оставям за два часа. Сетне хубаво измивам.

След измиването следва сваряване - за около 30-а минути, във вода с малко сол, добавка на 5-10 зърна черен пипер, бахар, едно дафиново листче, 2-3 скилидки чесън и 1 глава лук резната на две.

Колкото по-добре се сварят, толкова по-добре, както казва мечо Пух.

Следва вадене от тенджерата и изчакване да поизстинат добре и се нарязват на възможно ситно - демек на късчета 2х2 см, но по-ситно или някъде от този порядък.

В купа нарязаните момици се смесват с 2-3 с.л. брашно (в случая пълнозърнесто), 1 ч.л. сода и 1-2 яйца в зависимост от количеството (за 500 грама стига едно, но и две няма да навредят).

След варенето се пробват на вкус за сол и при необходимост се добавя и малко сол на вкус. Църното пиперче е задължително. Други подправки не съм слагал, но тава е въпрос на предпочитание.

За пърженето няма какво толкова да обяснявам. Пържи се на 2/3 от мощността на котлона след загряването на олиото.

Гребва се с голяма лъжица и се разстила по дъното на тигана - абе все едно, че пържим бухти.

Пържат се до хубаво зачервяване и се вадят върху кухненска хартия за поемане на излишната мазнина.

Не мога да опиша каква Дзверска вкуснотия се получи.

Ако не знаеш, че е карантия, изобщо няма да познаеш какво е ... топи се в устата и направо не е за вярване, че са момици.

Върви си с хубаво питие.

Тези, които не харесват карантия изобщо няма да познаят, че именно това се крие зад тези апетитни "шницелчета".

Впрочем половината от килото направих по този начин, а останалата половинка - с четири вида боб. Е те това беше истинският трепач като ястие, но и на него ще пусна направията.

А сега - само едно - ако намерите, не се стряскайте, а купувайте и правете - както и да се приготвят са Дзверски вкусни, а накрая едно голямо НАЗДРАВЕ!

Агнешки момици с кюфтенца на фурна

 Става дума за един невероятен деликатес от агнешки момици и телешки кюфтенца. Ценителите в такива случаи казват - Ядеш и ревеш. Който е наясно, ще разбера какво искам да кажа.

 Преди да почнем с ястието, нека си изстудим добре една бутилка питие, да си приготвим леда и да се подхващаме.

Докато бутилчето се охлажда в камерата, се подготвят агнешките момици - около 500 грама. 

Нарязват се на късове, измиват се много добре и изкисват за час - два в студена вода с 2-3 с.л. оцет.

В интерес на истината сипвам и 1 с.л. соев сос.

Тъй като това става бързо, от около 400 грама добре овкусена със сол и черен пипер телешка кайма се правят малки куфтенца с големината на орех.

Наливаме си чашка (едно малко) и в голяма съдина се слагат две три с.л. мазнина и започват да се запържват на малки партиди момиците - до хубаво зачервяване. Вадят се направо в тавата за печене, а на освободеното място се пущат кюфтенцата. Не не необходимо \много да се пържат - само да се позачервят и осрамят, че не стават за мезе на питието.

В последната партида от пърженето и вече с второ малко, се слага 1 равна с.л. червен пипер (в случая по 1 ч.л. сладък и лютив). Сетне и 1 с.л. брашно.

Разбърква се и веднага се сипва едно бурканче гъби (от тези средните). Може да се сложат и нарязани печурки и да се запържат за малко, но с бурканчето консервирани е по-лесно. Па и такива имах в момента. Овкусява се със сол и черен пипер на вкус, слагат се 2 с.л. домашна вегета от сушени зеленчуци (При липса - по 1 ч.л. риган и джоджен) и един обелен и нарязан на ситно домат.

Котлонът се изключва и след 10-а минути се прехвърля в тавичката.

Пече се около 35-40 минути в предварително загрята фурна на 180С.

Докато се пече, разбираме се прави салатата и се пийва още само едно малко.

Трябва си търпение за тая работа.

Тавата се вади и обилно се наръсва с настърган кашкавал - в случая около 100 грама общо кашкавал и гауда.

И обратно за 10-а минути, колкото кашкавалът да се разтопи и леко позачерви.

Тъй като салатката вече е в чинията, с питието е подхванато, то с голямата лъжица се сипва и напада без мислене.

Иначе няма и как да стане - просто на този аромат не се издържа.

Дори и за питието се забравя за известно време.

Просто дзверска вкуснотия.

Струва си труда.

По-добре да спра дотук, а и пропуснах да кажа, че излизат около 6 порции, а какво е необходимо на всеки е ясно. Пък и може да добави още нещо по собствен вкус.

Казвам, правете, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Агнешки момици и месо с фасул

 Просто и в същото време дзверски вкусно ястие.

 Прието е, не знам защо, че свинското и фасулът са класика за наш българите или пък боб с наденица. Правил съм фасул в най-различни варианти и с какво ли не (свинско, наденици, кюфтета, кебапчета, салами и т.н.), но след като направих телешкото шкембе със суджук и фасул, реших да се пробвам и с агнешкия вариант.

 Идеята дойде след поредната "ревизия" на фризера, където открих в една торба да се мъдрят около 300 грама агнешки момици и 200 грама агнешко, нарязано на късчета. Момиците естествено преди влизането във фризера са изкиснати и леко попарени, т.е. готови за готвене. В същото време нямах време и сега ще обясня как за има няма и 30 минути, отпретнах едно наистина дзверски вкусно ястие.

 За около 6 порции са необходими 300 грама агнешки момици и 200-300 грама агнешко от бута или плешката, нарязано на кубчета; по 1 голяма червена и зелена чушка; 2 моркова; 1 глава лук (имах малка и почти цяла връзка пресен лук) и 3-4 (че и повече) скилидки чесън; два домата; един голям буркан готов сварен фасул (продават много хубав); сол, черен пипер - на вкус; 1 1/2 ч.л. червен пипер; 2 с.л. от домашната вегета (микс от сушени зеленчуци); магданоз и джоджен.

Изпълнението наистина е лесно и много бързо:

Докато момиците и месото се "отпущат", на бърза ръка се почистват и нарязват лука, чесъна, морковите и чушките.

На котлона се слага направо тенджерката, в която ще се готви и в нея се загряват 2-3 с.л. мазнина (олио, зехтин - в случая поравно олио и гъша мас) и в него се пущат момиците и месото като с разбъркване се запържват до лека промяна на цвета. През кратки интервали се добавят лука, чесъна, морковите, чушките. Запържва се и червения пипер. (Ако се цели малко по-гъст фасул, сега е моментът да се запържи и 1 с.л. брашно). Веднага след това се сипват и нарязаните домати.

Оставяме ястието да си къкри на 2/3 от силата на котлона за около 10-а минути се сипва и буркана с фасула заедно с течността.

След разбъркването става ясно дали се налага да се добави малко вряла вода или не - все пак гъстотата на ястието си личи вече.

Слагат се и подправките без джоджена и магданоза, които се нарязват на ситно и се слагат едва при изключване на ястието.

Има няма всичко е готово в рамките на около 25 мин., максимум 30.

Сервираме с по едно лютиво чушле и ни остава само едно - да се насладим на вкуса на ястието.

Повярвайте, става наистина дзверски вкусно и с това ястие може да се "отсрамим" и пред гости. 
И да ни пропусна на финала да кажа Да ни е сладко и НАЗДРАВЕ!

Фудули де Куркан или пуешки момици

Признавам си, че съм любител на всякакви дреболии, но точно пуешки момици не бях ял и то единствено, защото не са ми попадали. А по нашите магазини не съм виждал да се продават. ..

Пуешки момици на фурна:

На тези налетяхме съвсем случайно в един магазин на другия бряг на Дунава.

 Купих два пакета - продават си ги хората по 7,50 леи/кг или в наши пари за 3,50.

Позачудих се как да ги приготвя, вездесъщият Гугльо се оказа доста мълчалив по темата, а във ФБ един симпатяга ме посъветва - на фурна.

 Та реших така да ги направя.

 За 3-4 човека като предястие са необходими не повече от 400 грама.

Размразяват се, изкисват се за 3-4 часа във вода, но вместо оцет, сложих сока на 1/2 лимон.

 След това се подсушават добре.

Слагат се в гювечето, бухва им се една бучка масло - 30-а грама; сипва се на око около 30 мл уиски (или водка), сол и черен пипер и заминават за 25 - 30-а минути във фурната на 220 С.

Дзверска вкуснотия и си върви с питието. Па и доста сосче се получи - за отопване с препеченото хлебче.

Наздраве!





Пуешки момици в масло:

 Слагат се момиците в подходяща купа и се заливат с по 1 ч.л. соев сос, сос уорчестър и балсамико. 

 Ръсва им се малко смлян бял пипер и се оставят да си починат в хладилника поне за час два.

В тигана се загрява малко масло и момиците се пържат буквално за 3-4 минути, колкото да променят цвета си.
Вадят се и в маслото се излиза частта от маринатата, 1 малка главичка нарязан на ситно лук и 1-2 скилидки чесън и един настърган домат. Сосът се вари до сгъстяване.

Наздраве!         

G

M

T

Detect languageAfrikaansAlbanianArabicArmenianAzerbaijaniBasqueBelarusianBengaliBosnianBulgarianCatalanCebuanoChichewaChinese (Simplified)Chinese (Traditional)CroatianCzechDanishDutchEnglishEsperantoEstonianFilipinoFinnishFrenchGalicianGeorgianGermanGreekGujaratiHaitian CreoleHausaHebrewHindiHmongHungarianIcelandicIgboIndonesianIrishItalianJapaneseJavaneseKannadaKazakhKhmerKoreanLaoLatinLatvianLithuanianMacedonianMalagasyMalayMalayalamMalteseMaoriMarathiMongolianMyanmar (Burmese)NepaliNorwegianPersianPolishPortuguesePunjabiRomanianRussianSerbianSesothoSinhalaSlovakSlovenianSomaliSpanishSundaneseSwahiliSwedishTajikTamilTeluguThaiTurkishUkrainianUrduUzbekVietnameseWelshYiddishYorubaZulu

AfrikaansAlbanianArabicArmenianAzerbaijaniBasqueBelarusianBengaliBosnianBulgarianCatalanCebuanoChichewaChinese (Simplified)Chinese (Traditional)CroatianCzechDanishDutchEnglishEsperantoEstonianFilipinoFinnishFrenchGalicianGeorgianGermanGreekGujaratiHaitian CreoleHausaHebrewHindiHmongHungarianIcelandicIgboIndonesianIrishItalianJapaneseJavaneseKannadaKazakhKhmerKoreanLaoLatinLatvianLithuanianMacedonianMalagasyMalayMalayalamMalteseMaoriMarathiMongolianMyanmar (Burmese)NepaliNorwegianPersianPolishPortuguesePunjabiRomanianRussianSerbianSesothoSinhalaSlovakSlovenianSomaliSpanishSundaneseSwahiliSwedishTajikTamilTeluguThaiTurkishUkrainianUrduUzbekVietnameseWelshYiddishYorubaZulu

Text-to-speech function is limited to 100 characters

Options : History : Help : FeedbackClose

Мезе от патешки тестиси

 Това е мезе не за хора със слаби нерви и тънка чувствителност.

 Могат да го оценят единствено върлите любители на всякакви дреболии, включително и такива по-екзотични. 

 Единственото смущаващо е името и знанието какво е ... все пак "тестиси", па било и патешки за някои хора звучи направо гадно и сигурно ще си изповръщат червата. Е това не е за такива и по-добре нито да го гледат, нито да четат.

 Преди време приготвях "фудули де куркан" или пуешки момици, т.е. пуешки тестиси, но от кумова срама ги нарекох "момици". То момиците са съвсем друга история, но както и да е ... 
 Някъде им казват "бели бъбреци", или "ядки" и все от куртоазия - да не би да се засегне някаква деликатна струна в душите наши ... :) , а други не толкова деликатни - "мъдурки". Щях да пиша - "топките на попа", ама ... :)

Е точно на това попаднах в един магазин и купих няколко пакета.

Продават се замразени, цената им е направо прилична.

Количеството от 250 грама е напълно достатъчно за мезе за двама с хубаво питие.

Размразявам се в купа с хладка вода.

Измиват се добре, почистват се от разни ципи, ако има такива и се изкисват за около час като във водата се добавят по 1-2 с.л. оцет и соев сос.

След това на два-три пъти се заливат с вряла вода просто за по няколко минутки. Водата се излива и пак вряла вода.

Не е необходимо да се варят- това им е напълно достатъчно. В последната вода се слага 1 ч.л. сол и се оставят така със солта.

Задушават се в силно загрят тиган буквално за 6-7 минути с малко масло като се добавят 2-3 ск. пресован чесън и се опиперяват с бял или черен пипер. Колкото леко да променят цвета си.

Други подправки не са необходими.

При задушаването добавката на ароматен алкохол (уиски, узо или др.п.) е екстра и въпрос на мерак.

Става страхотно мезе - върви си с добре изстудена водка, бяло вино или бира.

Още веднъж, с това мезе за любители мога да кажа само НАЗДРАВЕ!

Телешки ядки или момици в масло

 Иде реч за един изключителен деликатес, високо ценен от истинските гурме гастрономи.

 Преди да продължа ще кажа, че рядко могат да се открият в продажба, защото от древни времена се твърди, че колячите ги прибират за себе си.

 Казват им телешки момици, но доста често по-благозвучно им наименование е ядки.

 Спокойно не бърчете нос и не започвайте да гледате с отвращение - който не е в час, си мисли, че става дума за тестисите на животното.

 Всъщност, това са тимусните жлези на животното (теле, младо говедо, агне или прасе). Представляват чифтни жлези - една по-продълговата в гърлото и една по-кръгла, по-голяма, която се намира близо до сърцето на животното. Втората минава за по-вкусна. За предпочитане са тези на телето пред агнешките или свинските, защото те са с по-изразен аромат.
  

 Ценят се, защото са не само Дзверски вкусни, но и защото са голяма рядкост - от едно животно може да се получат само два броя и то под килограм.
 Впрочем и Човекът има такива тимусни жлези - същите като при животните и те са отговорни за имунната ни система.

Ценни и зарази друго, но за тази им ценност в П.П. по долу.

Ето така изглежда тази до сърцето - около 450 грама е. Колкото е по-бяла, толкова е по-качествена.

Преди приготвянето задължително трябва да се изкисне в хладна вода за около 2 часа като водата поне един път се смени.

Определено не препоръчвам добавянето на сода, оцет, и други подобни. Може само да се капне малко прясно изцеден лимонов сок. Той дава един леко цитрусов привкус...

Следва варене за кратко (10-15 мин.) в леко подсолена вода с добавяне на един дафинов лист, по няколко зрънца черен пипер и бахар, и едно две карамфилчета.

След сваряването се изчаква леко да се охлади, нарязва се на филийки и тогава ципата около него се отстранява много по-лесно. Опитът да се махне преди варенето не е много удачен.

Препоръчвам и заваряването преди термична обработка, макар че доста хора твърдят, че можело и без нея, а направо да се пристъпва към сотирането му в масло.

Така подготвените филийки трябва да се овалят в царевично нишесте и тогава да се запържат в малко масло смесено с лъжичка олио. 

Поради липсата на нишесте, този момент го пропуснах и съжалих. 

Запържват се от двете страни до леко зачервяване - буквално за по 2-3 минути. След промяната на цвета, в тигана сесипва малко ароматен алкохол - предпочитам бърбън (около 50 мл) или пък хубаво вино като се изчаква алкохолът да се изпари.

Момиците се прехвърлят с топла съдина, а в маслото се пуща ситно нарязан лук - колкото да се сотира и с лъжичка кафява захар (или мед) да се карамелизира.

Сипва се върху момиците и се сервира.

Това е най-разпространеният начин за приготвянето им. Само да кажа, че наподобяват мозък, но са доста по-вкусни.

Остава да се насладим на този деликатес и да не забравяме за питието.

Та затова насладете му се и НАЗДРАВЕ!

П.П.
Ето един много интересен роман, на един известен автор

и в нея на 393 и сл. стр. е разказана една интересна история

А който иска да прочете повече - може да посети поне Уикипедия

Кукуреци или агнешки дреболии на шиш

 Кукуреци или кукуреч, не знам кое е по-правилно. Не знам дали е гръцко или турско. Но агнешки дреболии на плосък шиш, увити в агнешки чревца и опечени на жар съм ял както в Гърция, така и в Турция. В Турция съм ял и само агнешки чревца, приготвени по този начин.

 Не споря с когото и да е и за каквото и да е. До сега не бях правил, защото не се бях сещал за тях. Сега по Великден имах нужните продукти- агнешки дреболии - черен дроб, бъбречета, сърце, момици и агнешки чревца. И по моя преценка булото е задължително.

 В Гърция съм опитвал с бял дроб, но бяха прекалили с него и по-скоро беше бял дроб, увит в два три реда чревца (което не ми хареса). 

 Затова ще споделя как ги направих, включително и със забележките си...

 Поради липса на плосък шиш ползвах дебело шишче.

 В направията няма нищо сложно, но се оказа, че навиването на чревцата ми се опря.

 Дреболиите се измиват и нарязват с големина преблизително 2,5х2,5 см. Овкусяват се със сол, черен и червен пипер на вкус. Не пропуснах и малко лютив червен пипер, че предпочитам да стане леко пикантно.

 Най-пипкаво се оказа почистването и измиването на чревцата, защото иначе рискът всичко да е гадно на вкус е твърде голям. Не знам защо, но колячите си имат някакъв стандарт и ги нарязват с дължина приблизително един метър. 

Пада яко миене чревце по чревце. Оказа се, че най-добре работи стария метод с дълга пръчка (дървен шиш), да се обръщат с вътришността навън и да се измиват обилно на течаща вода. След измиването - изкисване във вода с оцет поне за час; смяна на водата и киснене с лъжица сода. Само така губят миризмата си и от болножълтеникави стават приятно бели. 

Дреболиите се нанизват на шишчето като редуват и от двата му края трябва да се остави свободно място - поне по 3 см.

Чревцата се връзват едно за друго - поне четири броя...

И тука оцених ролята на булото, с каквото не разполагах. То е направо задължително, защото с него добре се увиват дреболиите и тогава вече навиването на чревцата е пей сърце.

От снимката се вижда, че при липса на було, навиването си е направо кауза пердута. Поизхитрих се след първото - чревцето се нанизва на острия край на шишчето и сетне направо на другия му край, за да се получи като някакво надлъжно увиване, което да пречи на чревцата да влизат между дреболиите... Е този път не се получи много фотогенично, но следващия път за Гергьовден ще да е по-добре... Не бива да се забравя да се осолят и чревцата.

Следва печене на барбекюто - до хубаво покафеняване на чревцата.

Перфектни на аромат и на вкус.

След запичането дори и придобиха поне мънинко търговски вид, но при аромата им кой да се интересува от вида!?

Дзверски вкусно мезе.

Въпреки не дотам красивия вид, съм доволен и сигурен, че следващия път резултатът ще е по-красив на вид.

Насладих им се с компанията на зелена салата, варени яйца и доста питие...

Мезе за ценители на агнешките дреболии. Правете смело - когато готвиш за себе си, не винаги видът е определящ.

Важното е да е вкусно.

НАЗДРАВЕ!

Агнешка дроб сарма в шкембе вместо бумбар в шкембе

 

    Днес, 8-ми януари, блогът ми навършва цели 7 (седем) годинки и може да се каже, че вече излиза от съвсем детската си възраст.

    Първата ми публикация бе за любимите ми студентски кюфтета, които и досега си ми остават толкова любими. До сега в него има над 1300 публикации на различни рецепти или идеи или разни лакърдии... 

    Не е моя работа да давам сам на себе си оценки, но намирам, че в него има доста дзверски вкусни неща, както и някои полезни идеи, както и такива, които бих оценил като излишни или съвсем обикновени, но пък съм ги споделил с идеята да не си ги кътам като Дядо Горио.

    Тъй като 7 годинки си е сериозна възраст, доста се бях замислил каква да е публикацията на тази дата и се бях ориентирал към някой от новите си домашни месни  дзверски деликатеси. Така си е, едно се готвиш и замисляш, а сетне става каквото е трябвало да стане.

    Така и този път.

    Затова публикацията ми е за това как замисляш едно, а в крайна сметка се получава нещо съвсем друго.

    Ето, че най-сетне стигнах до историята.    

Редовно след Новата година правя "инвентаризация" на фризерите. И все откривам по нещо интересно. Този път "откопах" агнешки комплект, ама не какъв да е -сърце, бял и черен дроб, момици, чревца, че и едно цяло голямо шкембе от домашно животинче.

Бая се позамислих при тази наличност какво да направя и докато си пийвах питието ме осени идеята за бумбар. Има такъв основен вариант - от агнешки дреболии, напълнен в дебело черво. Варен или печен. 

Поради липса на дебело черво реших да го направя в агнешкото шкембе по мой си начин.

След като имах идеята, се подхванах с продуктите. Всичко се размразява и добре измива. Дори за кратко се оставят в голяма купа с хладка вода и лимонов сок. 

Всички дреболии (без черния дроб) се слагат в купата на мултикукъра и на програмата за супа се варят около 20-а минути.

След това се изваждат от купата, измиват се, а течността от варенето си изхвърля. След това отново се зареждат в нея, налива се вода колкото да ги покрие, добавят се сол на вкус, по няколко зърна черен пипер и бахар, едно карамфилче и 1-2 листчета дафинов лист, както една цела глава лук и 5-6 скилидки чесън. Варят се до готовност. След изстиване, дреболиите се нарязват на ситно - точно като за дроб сарма.

Докато дреболиите се варят, в тиган се задушава една голяма лук нарязан на ситно заедно с 3-4 скилидки чесън. Идеята ми беше и за малко добавяне на оризец, но като имах предвид, че шкембето е доста голямо, взех, че бухнах малко повече от чаша ориз. Налях и 2 ч.ч. от бульона на дреболиите. Добавка на малко джоджен (1 пълна с.л.), 1 с.л. от домашните ми сушени подправки, сол и черен пипер. След 5 минути изключих и оставих на котлона.

След като оризът поизстина малко го смесих със ситно нарязаните дреболии. От черния дроб отделих няколко пържолки -а за пекване, а останалата част нарязана на ситно добавих в тази смес.

И ето ти първата грешка. Изобщо не съобразих, че оризът е доста и че трябваше преди да ги смеся, да отделя поне половината от него.

Ако се слага за бумбар, трябва да е съвсем малко - колкото за спойка. Ама кой да се сети в този момент.

За да се пълни по-удобно, шкембето се слага в подходяща купа и през отвора започва да се пълни с плънката, без да се натъпква плътно.

Подхванах се да го шия, но тъй като не си намерих специалната губерка, ползвах една голяма игла и операцията по шиенето ставаше трудничко.

Реших да се направя на хитрец и вместо да го шия повече взех, че го вързах уж яко яко.

Капитална грешка, както се оказа 15-а минути по-късно.

Шкембето бе турено в чувена (това е чугунено емайлирано котле с капак), залято с малко водичка, посипано с малко лютив пипер и върху котлона на слаб огън.

След 15-а минути като вдигнах капака, за да видя какво става, връвката се беше изшмулила, шкембето потънало и плънката най-отгоре.

Разбрал, че идеята ми се е провалила тотално, се ухилих като селския идиот, турих си едно питие и .... Продължих упорито напред - демек захлупих го, както му е реда с алуминиево фолио под капака и във фурната на 180С за цели два часа. След като не стана каквото трябваше, поне ще стане идеалната дроб сарма.

И наистина стана. Невероятно вкусна и ароматна.

Само при сервирането по чиниите трябваше да се внимава да не се загребе и шкембето.

То горкото си се бе свкло от срам на дъното на чувена и при това все още не си се беше уварило както си му е реда.

Затова след като дроб сармата свърши, то бе отделено и доварено до разкапване. Няма да се изхвърля я? Та на другия ден се превърна в една невероятно вкусна шкембе чорба. Ама за нея - другия път.

Та ето Ви една напълно реална кулинарна история, когато тръгваш с идеята да направиш едно нещо, а става съвсем друго. Добре поне, че не се получи провал...

За финал - идеята за бумбара в шкембе я очертах почти пределно ясно. На един агнешки комплект - 1 каф.ч. ориз; шиене на шкембето; подваряване за около час; Запичане за около час и половина. Сетне под тежест пон за един ден и после ... ами за после е ясно. Певече питие.

И за дроб сармата в шкембе почти всичко обясних, но наистина шкембето се пълни рехаво и задължително се зашива. Останалото е обяснено.

Та така, правете смело и каквото ще да става.

НАЗДРАВЕ и за седмата годинка!

Великденска дроб сарма на барбекю и пещ

Дроб сармата е любимо ястие не само за нас, а за много българи. Но по Великден и Гергьовден се прави страхотната агнешка дроб сарма.

 По тези празници се прави в големи количества, тъй като се събираме всички и то с много приятели.

  След като показах няколко снимки, нека да пристъпя по същество.

  Дроб сармата се прави в една голяма голяма тава за пещ, за да има за всички, че понякога и за "из път". 

  Сваряването на агнешките дреболии не е проблем, но запържването на ориза и сглобяването на сармата си беше малък панаир...

  До тази година, когато на един от младежите му хрумна тази процедура да се прави на барбекюто- точно така  и без майтап - на барбекюто.

Барбекюто е достатъно голямо и мощно, а стандартната тава за пещ изглежда малка в него.

За напълването на такава тава са необходими:

 два комплекта агнешки дреболии (бял и черен дроб, сърце, момици), но не бива да се забравя от черния дроб да се отдели малко - за кукуреци или за скарата. Бъбречетата не отиват в дроб сармата и те са със същото предназначение. Булото също се отделя, защото дроб сармата е  със заливка.

 поне 3-4 метра от чревцата, както и  1,2 кг ориз; около 300-350 мл олио; 3-4 глави лук, нарязан на ситно; 3-4 връзки пресен лук и поне 1 връзка пресен чесън; 30-а листа лапад; пресен джоджен, сол и черен пипер - на вкус; 

 За заливката: поне 3 кофички кисело мляко; 5 яйца; приблизително половин пакет брашно и 1 ч.л. с връх сода.

 В изпълнението няма нищо сложно:

Дреболиите заедно с чревцата се сваряват в леко подсолена вода като при варенето се отпенват.

След изстиването се нарязват на ситно, а бульонът се прецежда. Трябват ни около 3,5 литра, но ако не е толкова се долива топла вода.

Товата се слага на барбекюто, олиото се загрява и в него първо се запължва стария лук - колкото да омекне и леко промени цвета си.

  Следва запържване на ориза докато стане стъклен. Сипват се нарязаните дреболии заедно с бульона.

 Силата на барбекюто се намаля, затваря се с капака и се оставя така за 20-а минути да покъкри.

Последно се слагат зелентиите и подправките - сол и черен пипер.

 От време на време се вдига капака и надзирава.

 Все пак за първи ползваме барбекюто като котлон или печка.

 За около час и петнадесет минути от слагането на тавата в барбекюто, дроб сармата е направо готова.

Продуктите за заливката се разбъркват и нанасят отгоре.

Тавата заминава за 10 минути в загрятата пещ - колкото заливката да се запече.

След тези 10 минути тавата се вади и се пъха отново в пещта наобратно, за да се запече и от другата страна.

Всеки знае, че в пещ нагряването и запичането откъм дъното на пещта е доста по-силно отколкото откъм вратичката.

 След още 6-7 минути дроб сармата е запечена и готова.

 Нека си почине малко (поне 30-а минутки) и е готова за нарязване и сервиране към агнешкото.

 Неверояно вкусна и ароматна.

 Признавам си, на мен студена дори ми хареса още повече.

 По същия начин може да се направи и на фурничката в къщи, но в пъти по-малко количество, но за направата на такава голяма тава дроб сарма барбекюто се оказа направо идеално.

НАЗДРАВЕ!