Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката момици. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката момици. Сортиране по дата Показване на всички публикации

сряда, 14 ноември 2018 г.

Свински момици на фурна


 Започвам с това, че свинските момици са изключително - направо дзверски вкусни, но никак не са фотогенични.
 Приготвял съм ги по най-различни начини, но ще споделя този вариант с фурната, защото е най-лесен и бърз за приготвяне. Може би вече сте забелязали, че в последно време всичко, което публикувам е от категорията бързо лесно и вкусно. 
За 4 човека са напълно достатъчни около 500 грама момици- много засищат, а са мазнички. Останалото - сол и черен пипер на вкус, 1 глава ситно нарязан лук, няколко скилидки чесън на ситно, 1/2 ч.л. червен пипер и 1 с.л. брашно, както и плик за печене.
Приготвянето е от лесно по-лесно, момиците се измиват добре и нарязват на парчета с големина 4-5 см. 
Желателно е особено мазните места да се отстранят (могат да се ползват за някое друго ястие или да се пуснат при пърженето на картофи - променят вкуса на картофите; или да се сготвят с ориз - за който обича по-мазничкия ориз).
Ами това е - нарязаните момици се смесват с подправките и останалите продукти, слагат се в плик за печене с 1 к.ч. бяло вино и заминават във фурната на 180С.

Пекат се хубаво зачервяване.
По някое време като зачерви от едната страна, пликът се обръща внимателно и от другата страна.
В края на печенето, пликът се срязва и момиците се допичат за загар в тавичката.
При добро желание, още от самото начало може да им са добавят кръгчета моркови или картофи. Правил съм вариант с добавка на ситно нарязани гъби и малко настъргано топено сирене. Става страхотен гъбен сос към тях.
Те това е - подготовка максимум 10 мин. и печене 35-40 минути и след това остава да се насладим на едно Дзверски вкусно мезе, макар че си е само за любители.
Но и на предубеден би се харесало, стига да се престраши да пробва.

 И да не забравя да кажа НАЗДРАВЕ! 
























П.П. Впрочем колкото и вкусни да стават, най-вкусни са печени на жар. На скарата не стават толкова вкусни, а някак си ми изсъхват...

 П.П. Понеже по-горе забравих: Когато момиците са почистени и измити добре, нямат неприятна миризма.
Ако Ви се стари, че все пак има някаква миризма, след нарязването могат да се накисват в студена вода с прясно изцеден лимонов сок за час - два. Може да се добави и малко портокалов сок. В крайна сметка придобиват леко цитрусов аромат.
Публикувано от в 4 коментара:
Етикети:

сряда, 30 октомври 2019 г.

"Шницелчета" от свински момици


 Значи като стане дума за карантия, доста народ настръхва и започва едно отричане или вричане ... Била гадна, била "фира" и храна за кучетата.
 В интерес на истината, това е петата част на животното - в миналото основна храна за бедните, които не са можели да си позволят месо. Нашите Деди нищо не са изхвърляли на кучетата от животното, което са отгледали и което им е служело за прехрана за дълго време.
 Този път няма да бъда подробен и няма да обяснявам какво представляват тимусните жлези на животното, само казвам, че освен че са много вкусни, са и много полезни. В блога съм изписал доста за момиците ...
 В месарницата на пазара поне два три пъти се появяват и поне веднъж месечно си ги приготвям. Направо не искам да казвам каква им е цената - цяло 1 леФче за цяло едно килце.
 Признавам си честно, позапецнах с идеята как да ги направя по - различно и запитах в една група във ФБ. Хората дадоха доста идеи, но в общи линии все варианти, които съм пробвал, но от някои подмятания за пържени и т.н. ми се появи хрумка и сега се обясня какво направих.
Първо на първо и задължително е момиците да се нарежат на парчета и сложат в купа със студена вода с малко оцет и да се изкисват поне 2 часа. 
Моята хитрина е друга - след 30-а минути сменям водата, слагам лимонов сок и портокалов сок и оставям за два часа. Сетне хубаво измивам.
След измиването следва сваряване - за около 30-а минути, във вода с малко сол, добавка на 5-10 зърна черен пипер, бахар, едно дафиново листче, 2-3 скилидки чесън и 1 глава лук резната на две.
Колкото по-добре се сварят, толкова по-добре, както казва мечо Пух.
Следва вадене от тенджерата и изчакване да поизстинат добре и се нарязват на възможно ситно - демек на късчета 2х2 см, но по-ситно или някъде от този порядък.
В купа нарязаните момици се смесват с 2-3 с.л. брашно (в случая пълнозърнесто), 1 ч.л. сода и 1-2 яйца в зависимост от количеството (за 500 грама стига едно, но и две няма да навредят).
След варенето се пробват на вкус за сол и при необходимост се добавя и малко сол на вкус. Църното пиперче е задължително. Други подправки не съм слагал, но тава е въпрос на предпочитание.
За пърженето няма какво толкова да обяснявам. Пържи се на 2/3 от мощността на котлона след загряването на олиото.
Гребва се с голяма лъжица и се разстила по дъното на тигана - абе все едно, че пържим бухти.
Пържат се до хубаво зачервяване и се вадят върху кухненска хартия за поемане на излишната мазнина.
Не мога да опиша каква Дзверска вкуснотия се получи.
Ако не знаеш, че е карантия, изобщо няма да познаеш какво е ... топи се в устата и направо не е за вярване, че са момици.
Върви си с хубаво питие.
Тези, които не харесват карантия изобщо няма да познаят, че именно това се крие зад тези апетитни "шницелчета".

Впрочем половината от килото направих по този начин, а останалата половинка - с четири вида боб. Е те това беше истинският трепач като ястие, но и на него ще пусна направията.

А сега - само едно - ако намерите, не се стряскайте, а купувайте и правете - както и да се приготвят са Дзверски вкусни, а накрая едно голямо НАЗДРАВЕ!




Публикувано от в 2 коментара:
Етикети:

понеделник, 6 август 2018 г.

Агнешки момици с кюфтенца на фурна


 Става дума за един невероятен деликатес от агнешки момици и телешки кюфтенца. Ценителите в такива случаи казват - Ядеш и ревеш. Който е наясно, ще разбера какво искам да кажа.
 Преди да почнем с ястието, нека си изстудим добре една бутилка питие, да си приготвим леда и да се подхващаме.

Докато бутилчето се охлажда в камерата, се подготвят агнешките момици - около 500 грама. 
Нарязват се на късове, измиват се много добре и изкисват за час - два в студена вода с 2-3 с.л. оцет.
В интерес на истината сипвам и 1 с.л. соев сос.
Тъй като това става бързо, от около 400 грама добре овкусена със сол и черен пипер телешка кайма се правят малки куфтенца с големината на орех.
Наливаме си чашка (едно малко) и в голяма съдина се слагат две три с.л. мазнина и започват да се запържват на малки партиди момиците - до хубаво зачервяване. Вадят се направо в тавата за печене, а на освободеното място се пущат кюфтенцата. Не не необходимо \много да се пържат - само да се позачервят и осрамят, че не стават за мезе на питието.

В последната партида от пърженето и вече с второ малко, се слага 1 равна с.л. червен пипер (в случая по 1 ч.л. сладък и лютив). Сетне и 1 с.л. брашно.
Разбърква се и веднага се сипва едно бурканче гъби (от тези средните). Може да се сложат и нарязани печурки и да се запържат за малко, но с бурканчето консервирани е по-лесно. Па и такива имах в момента. Овкусява се със сол и черен пипер на вкус, слагат се 2 с.л. домашна вегета от сушени зеленчуци (При липса - по 1 ч.л. риган и джоджен) и един обелен и нарязан на ситно домат.

Котлонът се изключва и след 10-а минути се прехвърля в тавичката.
Пече се около 35-40 минути в предварително загрята фурна на 180С.
Докато се пече, разбираме се прави салатата и се пийва още само едно малко.
Трябва си търпение за тая работа.
Тавата се вади и обилно се наръсва с настърган кашкавал - в случая около 100 грама общо кашкавал и гауда.
И обратно за 10-а минути, колкото кашкавалът да се разтопи и леко позачерви.
Тъй като салатката вече е в чинията, с питието е подхванато, то с голямата лъжица се сипва и напада без мислене.
Иначе няма и как да стане - просто на този аромат не се издържа.
Дори и за питието се забравя за известно време.

Просто дзверска вкуснотия.
Струва си труда.

По-добре да спра дотук, а и пропуснах да кажа, че излизат около 6 порции, а какво е необходимо на всеки е ясно. Пък и може да добави още нещо по собствен вкус.

Казвам, правете, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: ,

сряда, 1 август 2018 г.

Агнешки момици и месо с фасул


 Просто и в същото време дзверски вкусно ястие.
 Прието е, не знам защо, че свинското и фасулът са класика за наш българите или пък боб с наденица. Правил съм фасул в най-различни варианти и с какво ли не (свинско, наденици, кюфтета, кебапчета, салами и т.н.), но след като направих телешкото шкембе със суджук и фасул, реших да се пробвам и с агнешкия вариант.
 Идеята дойде след поредната "ревизия" на фризера, където открих в една торба да се мъдрят около 300 грама агнешки момици и 200 грама агнешко, нарязано на късчета. Момиците естествено преди влизането във фризера са изкиснати и леко попарени, т.е. готови за готвене. В същото време нямах време и сега ще обясня как за има няма и 30 минути, отпретнах едно наистина дзверски вкусно ястие.
 За около 6 порции са необходими 300 грама агнешки момици и 200-300 грама агнешко от бута или плешката, нарязано на кубчета; по 1 голяма червена и зелена чушка; 2 моркова; 1 глава лук (имах малка и почти цяла връзка пресен лук) и 3-4 (че и повече) скилидки чесън; два домата; един голям буркан готов сварен фасул (продават много хубав); сол, черен пипер - на вкус; 1 1/2 ч.л. червен пипер; 2 с.л. от домашната вегета (микс от сушени зеленчуци); магданоз и джоджен.

Изпълнението наистина е лесно и много бързо:
Докато момиците и месото се "отпущат", на бърза ръка се почистват и нарязват лука, чесъна, морковите и чушките.
На котлона се слага направо тенджерката, в която ще се готви и в нея се загряват 2-3 с.л. мазнина (олио, зехтин - в случая поравно олио и гъша мас) и в него се пущат момиците и месото като с разбъркване се запържват до лека промяна на цвета. През кратки интервали се добавят лука, чесъна, морковите, чушките. Запържва се и червения пипер. (Ако се цели малко по-гъст фасул, сега е моментът да се запържи и 1 с.л. брашно). Веднага след това се сипват и нарязаните домати.
Оставяме ястието да си къкри на 2/3 от силата на котлона за около 10-а минути се сипва и буркана с фасула заедно с течността.
След разбъркването става ясно дали се налага да се добави малко вряла вода или не - все пак гъстотата на ястието си личи вече.
Слагат се и подправките без джоджена и магданоза, които се нарязват на ситно и се слагат едва при изключване на ястието.
Има няма всичко е готово в рамките на около 25 мин., максимум 30.
Сервираме с по едно лютиво чушле и ни остава само едно - да се насладим на вкуса на ястието.
Повярвайте, става наистина дзверски вкусно и с това ястие може да се "отсрамим" и пред гости. 
И да ни пропусна на финала да кажа Да ни е сладко и НАЗДРАВЕ!
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: ,

петък, 29 април 2016 г.

Фудули де Куркан или пуешки момици
























Признавам си, че съм любител на всякакви дреболии, но точно пуешки момици не бях ял и то единствено, защото не са ми попадали. А по нашите магазини не съм виждал да се продават. ..

Пуешки момици на фурна:



На тези налетяхме съвсем случайно в един магазин на другия бряг на Дунава.
 Купих два пакета - продават си ги хората по 7,50 леи/кг или в наши пари за 3,50.

Позачудих се как да ги приготвя, вездесъщият Гугльо се оказа доста мълчалив по темата, а във ФБ един симпатяга ме посъветва - на фурна.

 Та реших така да ги направя.
 За 3-4 човека като предястие са необходими не повече от 400 грама.











Размразяват се, изкисват се за 3-4 часа във вода, но вместо оцет, сложих сока на 1/2 лимон.

 След това се подсушават добре.







Слагат се в гювечето, бухва им се една бучка масло - 30-а грама; сипва се на око около 30 мл уиски (или водка), сол и черен пипер и заминават за 25 - 30-а минути във фурната на 220 С.

Дзверска вкуснотия и си върви с питието. Па и доста сосче се получи - за отопване с препеченото хлебче.
Наздраве!





Пуешки момици в масло:






 Слагат се момиците в подходяща купа и се заливат с по 1 ч.л. соев сос, сос уорчестър и балсамико. 

  Ръсва им се малко смлян бял пипер и се оставят да си починат в хладилника поне за час два.





В тигана се загрява малко масло и момиците се пържат буквално за 3-4 минути, колкото да променят цвета си.
Вадят се и в маслото се излиза частта от маринатата, 1 малка главичка нарязан на ситно лук и 1-2 скилидки чесън и един настърган домат. Сосът се вари до сгъстяване.

Наздраве!         
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: ,

събота, 28 април 2018 г.

Мезе от патешки тестиси


 Това е мезе не за хора със слаби нерви и тънка чувствителност.
 Могат да го оценят единствено върлите любители на всякакви дреболии, включително и такива по-екзотични. 
 Единственото смущаващо е името и знанието какво е ... все пак "тестиси", па било и патешки за някои хора звучи направо гадно и сигурно ще си изповръщат червата. Е това не е за такива и по-добре нито да го гледат, нито да четат.
 Преди време приготвях "фудули де куркан" или пуешки момици, т.е. пуешки тестиси, но от кумова срама ги нарекох "момици". То момиците са съвсем друга история, но както и да е ... 
 Някъде им казват "бели бъбреци", или "ядки" и все от куртоазия - да не би да се засегне някаква деликатна струна в душите наши ... :) , а други не толкова деликатни - "мъдурки". Щях да пиша - "топките на попа", ама ... :)

Е точно на това попаднах в един магазин и купих няколко пакета.
Продават се замразени, цената им е направо прилична.
Количеството от 250 грама е напълно достатъчно за мезе за двама с хубаво питие.








Размразявам се в купа с хладка вода.
Измиват се добре, почистват се от разни ципи, ако има такива и се изкисват за около час като във водата се добавят по 1-2 с.л. оцет и соев сос.
След това на два-три пъти се заливат с вряла вода просто за по няколко минутки. Водата се излива и пак вряла вода.
Не е необходимо да се варят- това им е напълно достатъчно. В последната вода се слага 1 ч.л. сол и се оставят така със солта.
Задушават се в силно загрят тиган буквално за 6-7 минути с малко масло като се добавят 2-3 ск. пресован чесън и се опиперяват с бял или черен пипер. Колкото леко да променят цвета си.

Други подправки не са необходими.
При задушаването добавката на ароматен алкохол (уиски, узо или др.п.) е екстра и въпрос на мерак.

Става страхотно мезе - върви си с добре изстудена водка, бяло вино или бира.

Още веднъж, с това мезе за любители мога да кажа само НАЗДРАВЕ!
Публикувано от в 4 коментара:
Етикети:

събота, 18 август 2018 г.

Телешки ядки или момици в масло


 Иде реч за един изключителен деликатес, високо ценен от истинските гурме гастрономи.
 Преди да продължа ще кажа, че рядко могат да се открият в продажба, защото от древни времена се твърди, че колячите ги прибират за себе си.
 Казват им телешки момици, но доста често по-благозвучно им наименование е ядки.
 Спокойно не бърчете нос и не започвайте да гледате с отвращение - който не е в час, си мисли, че става дума за тестисите на животното.
 Всъщност, това са тимусните жлези на животното (теле, младо говедо, агне или прасе). Представляват чифтни жлези - една по-продълговата в гърлото и една по-кръгла, по-голяма, която се намира близо до сърцето на животното. Втората минава за по-вкусна. За предпочитане са тези на телето пред агнешките или свинските, защото те са с по-изразен аромат.
  
 Ценят се, защото са не само Дзверски вкусни, но и защото са голяма рядкост - от едно животно може да се получат само два броя и то под килограм.
 Впрочем и Човекът има такива тимусни жлези - същите като при животните и те са отговорни за имунната ни система.

Ценни и зарази друго, но за тази им ценност в П.П. по долу.

Ето така изглежда тази до сърцето - около 450 грама е. Колкото е по-бяла, толкова е по-качествена.

Преди приготвянето задължително трябва да се изкисне в хладна вода за около 2 часа като водата поне един път се смени.
Определено не препоръчвам добавянето на сода, оцет, и други подобни. Може само да се капне малко прясно изцеден лимонов сок. Той дава един леко цитрусов привкус...
Следва варене за кратко (10-15 мин.) в леко подсолена вода с добавяне на един дафинов лист, по няколко зрънца черен пипер и бахар, и едно две карамфилчета.
След сваряването се изчаква леко да се охлади, нарязва се на филийки и тогава ципата около него се отстранява много по-лесно. Опитът да се махне преди варенето не е много удачен.
Препоръчвам и заваряването преди термична обработка, макар че доста хора твърдят, че можело и без нея, а направо да се пристъпва към сотирането му в масло.
Така подготвените филийки трябва да се овалят в царевично нишесте и тогава да се запържат в малко масло смесено с лъжичка олио. 
Поради липсата на нишесте, този момент го пропуснах и съжалих. 
Запържват се от двете страни до леко зачервяване - буквално за по 2-3 минути. След промяната на цвета, в тигана сесипва малко ароматен алкохол - предпочитам бърбън (около 50 мл) или пък хубаво вино като се изчаква алкохолът да се изпари.
Момиците се прехвърлят с топла съдина, а в маслото се пуща ситно нарязан лук - колкото да се сотира и с лъжичка кафява захар (или мед) да се карамелизира.
Сипва се върху момиците и се сервира.
Това е най-разпространеният начин за приготвянето им. Само да кажа, че наподобяват мозък, но са доста по-вкусни.
Остава да се насладим на този деликатес и да не забравяме за питието.
Та затова насладете му се и НАЗДРАВЕ!

 П.П.
Ето един много интересен роман, на един известен автор
и в нея на 393 и сл. стр. е разказана една интересна история

 А който иска да прочете повече - може да посети поне Уикипедия
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: ,

петък, 28 февруари 2025 г.

"МОРТАДЕЛА" ОТ ПУЕШКО С ШАМ ФЪСТЪК

 


    Това е един напълно уникален и при това дзверски вкусен колбас от пуешко месо. Идеята беше да пробвам нещо като мортадела с шам фъстък и маслини, но в различни варианти - на едното място само шам фъстък, а на друго - шам фастък и маслини.
    За домашната мортадела в блога имам направо уникални рецепти, по които се получава направо оригиналната мортадела и наистина е дзверски вкусна:

Мортадела (домашна) почти по болонски - подробно

   
  За пуешкото съм писал, че е много полезно и здравословно месо.
    Писал съм и как може да се ползва в най-бюджетния вариант вместо да се купува обезкостено пуешко бутче за 18-20 лв/кг. Пуешкото при нас се внася основно от Унгария, но има и българско и човек може да си купи фитка (пуйка) на пазарЯ, но трябва да знае как да си я приготви.
    Ето тука има няколко рецепти с пуешко:
Та така да се върна на думата си като основно ще давам в картинки като знаете, че температурата на продукта не трябва да назвишава 10С. От зор 12С, но това вече носи риск.
На 6-7 пуешки бутчета се маха кожата, както е целя - тя става за обвивка на друг вид колбас.
Обезкостяват се като се премахват ципите и и костиците - обяснявал съм как става с помощта на клещи.



Полученото чисто месо се нарязва на кубчета - една част с размери около 1х1.5 см, - това около 1/3 от месото, а останалото - на кубчета позходящи за месомелачката или блендера.




Отделеното месо се слага в блендера с около 200 грама ледени кубчета с разчет на 1 кг т.е. това се прави на партиди от 2-3 пъти и се смела буквалво на каша.
Смесва се с кубчетата месо и се овкусява на кг със сол - 15 грама нитритна и 8 грама обикновена сол, 6 грама прясно счукан черен пипер; щипка червен лютив пипер на люспи; 1 гр. индийско орехче; 1 гр. кимион.
Всичко се омесва много добре.
Около 20 грама шам фъстък се заливат с вряла вода, оставят се да изстинат и прецеждт през цедка - почти до изсъхване.
След като се смесват с каймата  пуешко.
2/3 от не се отделят, а в оставата 1/3 се добавят ситно нарязани черни обезкостени маслини.
Сега трябва да си приготвим обвивките - едната е пуска 1свински мехур!, а другите две - колагеново черво с Ф=55 мм.
Пуската поема почти 1600 грама от каймата.
Едната част се пълни състроителния шприц в колагеновото черво, а тази част с маслините в другото черво.
Сетне на всички Ви е ясно - на хладно за 24 часа.
Сетне на топло за темпериране  за около 3-4 часа.
И си приготвяме фурната...
Забиваме му термометъра и на 40С с вентилатор с постепенно вдигане на температурата през 10С през 20-а мин.
По същия начин се процедира и останалите две парчета .
Когато стигне 69С вътрешна температура се вадят и веднага се хвъргат в ледена вода - за пълно охлаждане.
После в хладилника за 24 часа и следва рязане на тънкофайски парчета.

Правете смело - по-вусно е отколкото със свинско ...
И НАЗДРАВЕ!
Публикувано от в 1 коментар:
Етикети: ,

събота, 21 април 2018 г.

Кукуреци или агнешки дреболии на шиш


 Кукуреци или кукуреч, не знам кое е по-правилно. Не знам дали е гръцко или турско. Но агнешки дреболии на плосък шиш, увити в агнешки чревца и опечени на жар съм ял както в Гърция, така и в Турция. В Турция съм ял и само агнешки чревца, приготвени по този начин.
 Не споря с когото и да е и за каквото и да е. До сега не бях правил, защото не се бях сещал за тях. Сега по Великден имах нужните продукти- агнешки дреболии - черен дроб, бъбречета, сърце, момици и агнешки чревца. И по моя преценка булото е задължително.
 В Гърция съм опитвал с бял дроб, но бяха прекалили с него и по-скоро беше бял дроб, увит в два три реда чревца (което не ми хареса). 
 Затова ще споделя как ги направих, включително и със забележките си...
 Поради липса на плосък шиш ползвах дебело шишче.
 В направията няма нищо сложно, но се оказа, че навиването на чревцата ми се опря.
 Дреболиите се измиват и нарязват с големина преблизително 2,5х2,5 см. Овкусяват се със сол, черен и червен пипер на вкус. Не пропуснах и малко лютив червен пипер, че предпочитам да стане леко пикантно.
 Най-пипкаво се оказа почистването и измиването на чревцата, защото иначе рискът всичко да е гадно на вкус е твърде голям. Не знам защо, но колячите си имат някакъв стандарт и ги нарязват с дължина приблизително един метър. 
Пада яко миене чревце по чревце. Оказа се, че най-добре работи стария метод с дълга пръчка (дървен шиш), да се обръщат с вътришността навън и да се измиват обилно на течаща вода. След измиването - изкисване във вода с оцет поне за час; смяна на водата и киснене с лъжица сода. Само така губят миризмата си и от болножълтеникави стават приятно бели. 
Дреболиите се нанизват на шишчето като редуват и от двата му края трябва да се остави свободно място - поне по 3 см.
Чревцата се връзват едно за друго - поне четири броя...
И тука оцених ролята на булото, с каквото не разполагах. То е направо задължително, защото с него добре се увиват дреболиите и тогава вече навиването на чревцата е пей сърце.
От снимката се вижда, че при липса на було, навиването си е направо кауза пердута. Поизхитрих се след първото - чревцето се нанизва на острия край на шишчето и сетне направо на другия му край, за да се получи като някакво надлъжно увиване, което да пречи на чревцата да влизат между дреболиите... Е този път не се получи много фотогенично, но следващия път за Гергьовден ще да е по-добре... Не бива да се забравя да се осолят и чревцата.
Следва печене на барбекюто - до хубаво покафеняване на чревцата.
Перфектни на аромат и на вкус.
След запичането дори и придобиха поне мънинко търговски вид, но при аромата им кой да се интересува от вида!?
Дзверски вкусно мезе.
Въпреки не дотам красивия вид, съм доволен и сигурен, че следващия път резултатът ще е по-красив на вид.
Насладих им се с компанията на зелена салата, варени яйца и доста питие...
Мезе за ценители на агнешките дреболии. Правете смело - когато готвиш за себе си, не винаги видът е определящ.
Важното е да е вкусно.
НАЗДРАВЕ!
Публикувано от в 2 коментара:
Етикети:
Абонамент за: Публикации (Atom)