петък, 18 юли 2025 г.

СОК ОТ СМОКИНОВИ ЛИСТА - втора

 

 За ползата от смокиновите листа е изписано твърде много. В блога си имам няколко публикации като първата от тях е още преди 10 години:

    Само че този път след толкова години направия - всеки път с малки вариации и експериментиране, ми се ще да споделя последния (засега) опит, резултатът от който ме очарова напълно.
    В двора имам две малки смокини, които дават "круши", но през година и направо ми е жал да им късат листата. Затова с листа се снабдявам като ходим до Созопол (от крайбрежната алея в Стария град) или до Равда - там смокиновите дървета все още са в изобилие). Па и много смокинови листа не са необходими. За една доза трябват 20-на бройки, но този път бях "алчен" и напълних цяла торба от една верига - около 100-а бройки. Едвам си измих ръчичките от смокиновото "млечице", но и листата престояха цели два дни в багажника и бяха позасъхнали.
    Е, да не казвам какмо казах, но като се прибрахме ги пръснах по терасата върху вестници и още малко позасъхнаха. Ама се появи един невероятен аромат из целия апартамент не ми се говори ... Така ли? Я да да взема да Ви бухна всичките в голямата тава на фурната и да Ви довърша - на 60С с вентилатор за 20-а минути като един път им размених местата. Чак се наложи да отварям вратата на апартамента и да ароматизирам блока ...
    Отделих 5-6 листа, начупих ги старателно на ситно и ги бухнах в едно бутилче от олио, долях до горе с оливио и го забравям за поне два месеца (питайте ме в края на септември какво е станало?).
Имам една голяма тенджура - 10 л, в която слолаг последователно по 20-а листа с около 2 л вода и нарязан лимон; варене около час. Сетне не ме питайте как със специални ръкавици се вадят листата, ицеждат и слагат нови и всичко се повтаря докато свършат всички листа и зян отидат поне 4 лимона на резени.
Много пъти съм казвам, че съм близък до кретените в експериментите си, та ...
Важното е да се води битка с матрияла и да се чака определен резултат, който не се знае какъв ще да е ...
След почти един неделен следобяд битка, се вижда някакъв резултат. От снимката личи - почти 60 % от течността от варенето е извряла. Това, което е останало в тенджерата вече е доста гъсто - почти като гъст сок. Само да кажа - адски е горчиво. От осем литра течност е останало малко повече от 2 л. Тука е момента, в който реших, че ще сложа 1 кг захар - дарк мусковадо (кафява тръстикова захар - правя им безплатна реклама - да вземат да ми се обадят).
Малко варене - капката от лъжичката да се стича и веднага в буркани и бутилки с капачката надолу до охлаждане.
Истината е, че това не е съвсем сок, не е съвсем мед - но е нещо невероятно дзверски вкусно.
С нетърпение очаквам какво ще стане и от олиото овкусено със смокинови листа ...

ДОМАШНИ ЛИМОНОВИ ТЕЛИАТЕЛИ

 


    Както наскоро писах в публикацията КАК ДА СИ ПРИГОТВИМ ЛИМОНОВ ЗЕХТИН, в Италия има цял регион където запазена марка е приготвянето не само на зехтин, но и на различни видове пасти с лимон. Имах късмета да получа подарък лингуини с лимон и в съдържанието пишеше, че има лимонов сок и натурален лимонов аромат.
    При толкова данни реших да експериментирам. Колко му е, за опит пари не вземат...
Идеалната домашна паста без значение какво ще се прави се състои от едно яйце, щипка сол и 100 гр брашно. В най-добри вариант - брашно от твърда пшеница, каквото при нас трудно се намира (но има едно италианско семолина, което е точно за тази цел и за мой късмет имах такова). За лимоновия вкус се настъргва кората на около 1/4 лимон (добре изкиснат в топла вода със сода и сетне измит), както и лимонов сок - около 8-10 мл (1 малка с.л.).
В случая яйцето беше много голямо и с добавката на лимоновия сок се наложи да се добавят още 15-а грама брашно.
Омесва се твърдо тесто и се оставя да престои няколко часа на хладно.
Дотук лесно, но се оказа, че не мога да си намеря малката точилка за разточването му. 
Върху набрашнена повърхност това може да стане и с най-обикновен буркан. Просто не трябва да се забравя да се ръсва от време на време по малко брашънце. 
Разточеният лист се нарязва на сравнително тънки ивици с кръглото ножче за пица и нашите телиатели са готови.
Не е задължително да са идеално равни - едни са по-тесни, други - по-широки.
Не успях да си намеря и къдравото ножче, но това няма значение.
Преди варенето е желателно да се оставят малко да поизпръхнат. За целта постояха на слънце около 30-а минути.
Сетне в литър леко подсолена и завряла вода за буквално 4-ри от зор 5 минути.
Сетне всичко е ясно - мазнина, ситно нарязан лук, чесън, 300 грама кайма, 1 буркан белени домати, задължително босилек и се добавят почти сварените телиатели.
По-важното е, че телиателите станаха невероятно вкусни със съвсем лек цитрусов вкус и аромат.
Правят се лесно и бързо. И най-важното, напълно са бюджетни и не се налага да се дават излишни средства за прехвалени марки и ...
Пробвайте и няма да съжалите!

сряда, 16 юли 2025 г.

НАДЕНИЦА ОТ СВИНСКИ МОМИЦИ или ГУРМАНСКА НАДЕНИЦА

 

    Преди да започна тази публикация, ще си позволя да направя едно малко отклонение и да покажа една сериозна книга:
и ведна да покажа нещо написано в нея на стр.393 и сл., на които е разказана една интересна история:

    Няма надълго и нашироко да обяснявам какво представляват момиците (без значение дали са агнешки, свински или телешки) - просто това е тимусната жлеза на животното (а и човека, който също е от животинския вид) и чиято консумация е много полезна поради многото витамини, минерали и др.п., които се съдържат в нея. Затова няма и да напиша дума повече за тези ползи, който иска да чете из Нета.
    Общо разпространеното мнение е, че едва ли не единственият начин за приготвяне е запържване в масло. Не че няма и други начини, на някои от които съм отделял внимание в блога си:

Свински момици на фурна


    Този път съм решил да разкажа за един напълно различен начин на приготвянето им, в резултат на който се получава една наистина дзверска вкуснотия само за гурмани.
    Започвам с това, че преди дни открих свински момици на изумителната цена от 4,00 лв за кило (цена колкото да ни ги изхвърлят), но нали съм си лакомник без мисъл в главата изкупих всичките в месарницата - оказаха си малко над 3 кила. Поразделих си и си ги замразих във фризера на цели 5 торбички.  Нека си отлежават там докато им измисля разни варианти за приготвяне и затова споделям първия от тях:
Замразените момици се вадят фризера и с много голям и остър нож след около 15-а минутки се нарязват на много ситно. Това е много важно ... 
Не бих препоръчал на никого да ги мели - нищо няма да се получи ...
Както са нарязани могат да се сложат направо в гевгир или в купа и да се залеят с вряло вода за 10-а минути. Следва измиване и отново в купата със студена вода и добавка на 1 с.л. оцет (за предпочитане лимонов сок и толкова портокалов). Водата се сменя поне 2-3 пъти - докато след изливането й остане почнти идеално чиста.
В случая момиците бяха около 700 грама в замразения им вид, значи им стигат 500 грама месо.
Желателно е месото да е от бут или плешка.
Смила се (може и в месарницата). Всичко се омесва в голяма купа- добавят се 20 гр. сол/кг; 10 гр. пушен червен пипер; 5-6 грама сушен чесън; 5 грама смлян черен пипер и 1 гр. смляно индийско орехче.
На ръка добре се омесва да стане еднородна консистенция.
Много се чудих, но взех, че бухнах вътре и 2 с.л. сушени домашни зеленчуци от моите. Отново хубаво омесих и със строителния шприц напълних накиснати в лимонов сок и вода свенски черва и навих през 10-а см, за да се получат хубави малки наденички.

В жегата ги оставих на терасата за около час да изпръхнат.
Няколко опекох на грил на тигана и веднага отчетох грешката. Твърде пресни за печени за печене, ами нали сърце юнашко не трае ... Трябваше добре да ги надупча с иглата и дори да ги полея с вряла вода и сетне да ги бухам за чугунения грил ...
Това че леко се напукаха изобщо не им се отрази на вкуса ... Бяха дзверски вкусни - много по-добри от всички варианти...
Една част нарязох и изпържих - нали трябва да се пробва и се оказа още по-голяма Дзверска вкусния...