КАК ДА ПРИГОТВИМ АРЖЕНТИНСКИ ХЕК

 

    Наскоро попаднах в една от веригите на аржентински хек. Хекът не ми е най-любимите риби - в кварталния магазин често има замразено филе. Единственото му хубаво е, че това филе няма кости и е подходящо за добавка в рибена чорба.

    Суха е и не става за печене, единственият читав начин е панирано и пак ми идва сухо. Та затова го избягвам - вари го, пече го, не е моя рибок.

    Този пък като го гледах в опаковката ми се стори, че не е съвсем онова бяло и сухо месо, а е по-различно и взех, че се прежалих. След като го приготвих и опитах различните варианти чак съжалих, че не купих още една опаковка да си я замразя за следващото удоволствие.

    Опаковката беше 800 грама и 5 големи филета.

    Преди да продължа, само казвам, че го извадих от опаковката, подсуших с домакинска хартия, поръсих с черен пипер, идея сол и малко лимонов сок и го оставих да си почива в хладилника докато измисля какво да го правя, па и да пийна едно две бърбънчета за идейност.

Вариант ПЪРВИ:

Проснах филето върху дъската - видя ми се доста дебеличко откъм единия широк край и с острия нож взех, че го поизравних на дебелина. Изрезката е горе вляво. Опиперяването се вижда ...

Зачудих се какво да му сложа за плънка и реших, че е най-добре резенчета моцарела.

Можеше и някакво твърдо сирене, но прецених, че тя е най-подходяща.

Чудих се за бекон или нещо друго, но ми се стори не добро като идея.

Захлупих си с другата част от филето и защипах с клечка за зъби.

Веднага казвам, не забравяйте за нея - след като се приготви,  преди да се сървира клечката се маха.

И да не губим време - в една голяма чиния си омесваме или царевично или пълнозърнесто брашно с малко сол и тайната съставка - куркума (за цвят).

В друга съдина се разбиват поне три яйца.

Знаете - първо в брашното, сетне в яйцата и в тиганЯ.

Ако артиса, няма страшно - ще направим галушки за гарнитура накрая.

Втория вариант - друго филе, пак резнато за изтъняване се овалва в брашно - в широкия край се слага пак моцарела на късчета и се навива на руло по посока тънкия край и се защипва пак с клечка за зъби.

Правим и още едно филе като руло, както направихме още една захлюпена пържолка в първия вариант.

Последното филе остава за пържене почти натюр - брашно, яйце.

В последния трети вариант - взема се една палачинка - вярно от вчерашната закуска. Нареждат се ситно накълцаните изризки от филето и относно резенчета моцарела. Сгева се като като плик.

Ясно е, че с плика ще процедираме по същия начин - овалване в брашно и яйце и сетне в тигана.

Е,докарахме го и до тиганЯ. Поравно масло и олио добре да загреят и облечените в брашно и яйце пълнени пържолки се бухат там за около 3-4 минути. Сетне се обръщат- за още 3-4 минути. Не е необходими да обръщат през цялото време - един път е напълно достатъчно. Всеки знае- повдигаш с лопадката и поглеждаж- зачервена е, значи обръщаме. Сетне върху кухненска хартия за поемане на излишната мазнина, макар че такава почти няма.

Докато си се мъчат в мазнината, си обелваме домат, разваме си краставица и си правим гарнитура.

Може да спретнем и едно картофено пюре - тайната е да му бухнем малко от мазнината от пърженето - става безумно вкусно.

Вляво са "сгънатите" пържолки, най отпред рулцата, вдясно натюра.

Гарнитурите се съм показал - нека всеки си се постарае за себе си ... и по собствен вкус.

Затова няма и снимка.

Не остана и снимка на пълнената палачинка, защото се омете докато да разбера, че е попаднала в нечия чиния, но отзивите бяха уау ... само суперлативи ...

Ето и рулцето - направо е разкошно.

Сгънатата пържолка е на челната снимка.

Извод, ако Ви падне арженски хек, не си мислете, че от него няма какво да се направи.

Стана дзвернска вкуснотия.

Пробвайте нещо от моите варианти и се надявам, че все ще Ви хареса и НАЗДРАВЕ!

ПЕЧЕНО ПИЛЕ за начинаещи и както да направим от него

 

    Не гледайте, че изглежда неугледно. Това е най-крехкото и невероятно вкусно печено пиле и при това направено по най-лесния начин.

Подготовката на пилето за печене отнема не повече от 5 минути и сетне шапка на тояга.

    Начинът за направия е пригоден и удобен за най-непредубедените в кухняна и готвенето, т.е. за тези, които във възможностите им е да сварят яйца, без да изпонацапат цялата кухня.

    Необходимо е едно цяло пиле - около 1,5 кг са, но се оказа, че е множко много за двама. Трябват още около 100-а грама масло, сол, черен и червен пипер, чесън и лук на прах, 1-2 ч.л. царевично нишесте и от там един плик за печене.

    Размекнатото масло се смесва с всички подправки (вкл. и нишестето) да се получи нещо като мека каша. 

    Не препоръчвам пилето да се мие, а просто се подсушава с кухненска хартия.

    С ръка се осолява леко откъм вътрешността и се намазва с малко с маслената смес. За разкош може в коремчето да се бухнат резени ябълка или лимон; може и друг плод.

    Пилето се слага в плика и пак с ръка, там където е възможно под кожата се напъхва от маслената смес , намазва се обилно и отгоре навсякъде, където е възможно. 

    Сега идва моментът на истината - дали да се налее чашка бира, чашка бяло вино или нещо друго. Заложих на най-нетрадиционното - едно кубче гъбен бульон (колкото да не ги харесвам, ама доста хора ги ползват и няма лошо) разтворено в около 300 мл марна вода (демек с телесна температура - да не ме питате какво е това "марна").

    Пилето е полегнало в плика на гърба си и вирнало предизвикателно крачета и гърди нагоре. Връзваме със свинска опашка, но му оставяме малко отворче да може да си дихти и бух тавата във фурната на 170С с вентилатор. 

    За около 40 мин.  Сетне следва най-трудното - тавата се вади, с ръкавици се измъква плика и с малко манипулации тип акробат пилето се обръща наопак и пак във фурната за около 30 мин., но този път на 160С.

    Не е необходимо да се проверява какво е станало. След толкова време е на път да се "разкапе". Режем торбата и обръщаме пилето, намазваме обилно със сос от нар и малка поръска от лютив червен пипер (или пушен, или просто червен) и обратно на 180С с вентилатор да се зачерви от срам. - не повече 7-10 мин.

    Тавата се вади - има перфектно опечено пиле, а около него невероятен маслено-гъбен сос, с който могат да се заливат късовете месо.

    Гарнитурата - каквото Ви е кеф - картофено пюре, варени картофи, пържени картофи, доматена салата и т.н. Ако не Ви мързи, може да спретнете едни галушки, ама нали рецептата е за неизкушени - нека си сварят два три картофа, обалят, неражат на ситно и поръсят с настъргано сирене.

    Двете души се борят с това пиле, хапват туй онуй и оно си артисва кажи речи целото.

ЧАСТ ВТОРА -  какво да направим с остатъка?

Останалото печено пиле ще обезкостим и ще отделим за пилешка супа или каша с пилешко - около 300 до 500 грама.

Внимание! Костите не се изхвърлят, а отиват с разни работи - морков, лук, чесън, дафинов лист, резенчета целина и още какво ли не още, за направа на пилешки бульон.

Който не го мързи и е мераклия за по-вкусен бульон, може кокълчета да ги пъхне в тавичка, ще бухне малко овкусена сол от моята гурме сол, малко нарязани зеленчуци и ще запече във фурната на 250С  почти до тъмно кафяво.

Сетне продължението: Всичкото това загоряло почти по черноморски да го сложи в голяма тенджУра и да завари с добавяне на вода 2 пръста над него за час и сетне и прецеди и получения бульон отново до редуцира до прилична гъстота. Замразява се във формички за лед, сетне в торбичка и се вади нужното количество.

ЧАСТ ТРЕТА:

След като отделихме месо за супа, остана още доста печено пилешко.

Реших, че е идеално да направя котлети (демек кюфтета). На бърза ръка се сваряват два-три средни картофа и се намачкват с вилицата без особено престараване.

Накъсаното или нарязано печено пилешко се смесва с картофеното пюре, 1 яйце, 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. черен пипер, 1/4 ч.л. инд.орехче; 1/2 настъргана (или нарязана на много ситно) глава лук, 1 пресована скилидка чесън; Носи и други подправки по желание.

Омесва се много добре, оформят се кюфтета в силно загрята мазнина, която да стига поне до половината им. Пърженето е за кратко, колкото да промят цвета си към зачервяване (нали всичко е сготвено предварително).

Когато се обърнат, както са си в тигана могат да се поръсят със ситно нарязан кашкавал или някакво друго твърдо сирене.

Докато си се пържат могат да се обелят домати и крастивици и да се подготвят като гарнитура.

От това количество излизат 10-12 кюфтета в зависимост от големината.

Сервирах ги точно по този начин - с домати и краставици.

Е, някой да не си помисли, че всичко това се прави в един ден - вчера пилето, днес кюфтетата, утре супата и т.н.

Това е идеалният начин да оползотворим едно пичено пиле и нищо да не се изхвърля.

Ха-ха, нека Ви разсмея малко - тези 12-а кюфтета за двата ни пак са много и което артиса може да се сготви на следващия ден като кюфтета с доматен или бял бешамелов сос.

Това е моят икономичен вариант за начинаещи.

Па и с едно пиле от малко повече от 1,5 кг за около 7,50 лв, двама пенсионери могат да изкарат почти цяла седмица и то все с вкустотии на масата.

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!

ДОМАШНО ТОПЕНО СИРЕНЕ ОТ ИЗВАРА

 При сирената, които продават в магазините и безспорно установения факт, че поне 2/3 от тях не отговарят на елементарните изисквания за нормално сирене, предпочитам да си направя собствено домашно сирене. Добавки на сухо мляко, палмова мазнина, съставки за задържане на вода и т.н. просто ни тровят.

    Хубаво прясно мляко трудно се намира, но в града има поне няколко места където можеш да си го поръчаш в нужното количество и на другия ден да си го вземеш от магазина им. 

    От друга страна всяка сутрин има хора, които продават на няколко места прясно мляко, а и бабите на пазаря в сряда и събота - също. На тях не се доверявам, а другото мляко е кравеферми, които го продават и на дребно.

    Отделно от млякото е необходима мая - продава се на доста места, а в някои случаи и с добавка на хубаво цедило. 

    Следователно, да си направиш домашно сирене не се изисква кой знае какво - основно мерак.

    Преди да продължа ще кажа, че в блога имам няколко варианта как се правят различни сирена:

ДОМАШНО ТВЪРДО СИРЕНЕ

Лесно домашно "сирене" без мая

Лесно домашно "сирене" втора част

Лабане (лабне) или сиренени топчета

Домашно "сметаново" сирене

Домашно крема сирене - почти Филаделфия

    В тези публикации доста съм обяснявал как се прави сиренето, а в тази ще разкажа за един по-особен вид сирене, който мното прилича на топено сирене. Преди много години - в средата на 90-те имах нещо общо с една мандра и знам как се правеше топено сирене. Всичкият брак от производството, включително и леко мухлясало сирене и кашкавал се изпращаха в един цех за направо на топено сирене. Та от тогава изобщо не купувам и не ям такова, освен ако не си го направя сам.

    За направата са необходими поне 500 грама извара, 250 мл прясно мляко (без значение какво - може и магазинско пастьоризирано), 100-а грама гауда (едам, чедър, синьо сирене или кашкавал, или пък каквото има изостанало в хладилника - може да се е втвърдило, без значение), 1 ч.л. сода и около 50 гр.масло.

Целият проблем е да се намери качествена и подходяща извара. Пробвал съм с различни видове, които се продават (в повечето случаи не стават). Намерил съм една, която е перфектна за тази цел.

В подходяща съдина с дебело дъно и дълбока при това се слага млякото и изварата. С пластмасова шпатула при бавно нагряване започва да се разбърква изварата.

Целта е да се получи пълното разтваряне на изварата.

Впрочем това може да се прави в голяма купа и на водна баня, но става по-бавно.

След няколко минути - 6-7 започва да се отделя суроватка - вижда се съвсем добре.

Първата цел е постигната. 

Върху подходяща купа се слага цедка, покрива с цедилото за сирене или два-три ката марля и получената смес се изсипва да вътре да се прецежда.

Докато си се отцежда, избраното сирене се настъргва на ситно.

Прецедената извара се връща в същия съд и отново се загрява като се разбърква.

Когато добре се затопли се сипва чаената лъжичка сода.

Внимание! Изварата започва да се топи и да набъбва страшно много - ха ха и да избяга от съдината.

Зотава трябва да се бърка непрекъснато. Не се ли бърка има опасност да загори или да излизи от съдината. Сега е моментът силата на котлона да се намали - при мен от 9-та на 6-та. При изварата се добавят настърганото сирене, бучката масло и сол на вкус - поне 1 ч.л.

На снимката се вижда как първоначално се е пенило (да не Ви притеснява), сетне започва да се сгъстява.

Варенето продължава до хубаво сгъстяване - шпатулата да оставя следа на дъното.

Готовото сирене се сипва в подходяща пластмасова форма.

Голямата част - в този й вид, а в остатъка добавих сушен босилек (много си върви със сиренето) и пресипах в друга съдина.

Като изстине заминава поне за една нощ в хладилника и на другия ден може да се напада.

Става достатъчно твърдо, може да се реже спокойно на резени и пази форма.

Това е сиренето с добавката на сушения босилек. Вместо босилек може да се добавят всякакви подправки по собствен вкус и желание. Носи и на разни пипери, на лютивичко, може да му се добавят няколко капки течен дим и ще има вкус и аромат на опушено.

Всичко въпрос на собствена фантазия и мерак.

Единствено, ако ее добавено синьо сирене, трябва да се внимава с добавките - препоръчвам да си се остави в този си вид.

Признавам си без бой невероятно вкусно е ... Страхотно мезе, може да се сложи при доматите вместо обикновено сирене.

Може да се сложи върху пица, изобщо става почти за всичко - включително и за хачапури.

Впрочем и за цената (като изключим собствения си труд). Изварата, която ползвам е 2,99 лв за 275 грама (значи 6,00 лв), 50 грама масло са 0,90 лв, 100 грама от ония сирена около 2 лв или грубо казано 9,00 лв за около 650 грама краен продукт. Изобщо не е зле.

П.П. Препоръчвам да се прави горе долу в тази доза или малко повече. Няма консерванти и др.п. и трайността му не е много голяма - 5-6 дни. Впрочем прави се лесно и бързо, много обяснявах, но цялата процедура най-много за час и то, ако не си много сръчен.

За по-наситен цвят може да се добави още в самото начало на варенето ч.л. куркума.

Ако се поразровите из нета, ще срещнете руски рецепти в подобен вариант, но с добавка на яйца при варенето. В общо линии това вече не е млечен продукт, а и трайността му се свежда до минимум и не го препоръчвам.

Доверете ми се, няма да съжалите и за финал задължителното НАЗДРАВЕ!