вторник, 23 юли 2024 г.

ИКОНОМИЧНА КРЕМ СУПА ОТ КАРФИОЛ

    Когато купя карфиол, задължително правя крем супа с най-различни добавки.

    Карфиолът е много благодатен за готвене и при това много полезен. За съжаление, рецептите в блога ми не са толкова много:

Карфиол кюфтета с извара

Карфиол със синьо сирене

    Само ще обясня, че карфиолът най-често се продава на цяла глава с дебелото стъбло и зелените листа от страни. Тука идва ред на моя икономичен трик. Много хора под чистене на карфиола разбират отразване на дебелото стъбло и на зелените листа и изхвърлянето им. Напълно излишно е - в тях се съдържат същите полезни вещества, че и ровече дори. Изрязвам всичко това заедно с по-дебелите стъбла и на розичките. Розичките се отделят за някаква вкуснотия, а тия "изрезки" - за крем супа. Просто трябва да се нарежат на много ситно.

    В подходяща тенджера се загряват по 1 с.л. масло и зехтин. В него се задушават 3-4 скилидки чесън, 1 глава нарязан лук и 4-5 нарязани печурки. Налива се около 1,5 л вода заедно с едно кубче зеленчуков бульон и когато водата заври в нея се пущат един картоф нарязан кубчета и след още няколко минути и късчетата карфиол. Вари се до омекване на зеленчуците.

    Следва пасиране - правя го в самата съдина. Пробване на вкус и се осолява и опиперява на вкус.

    Оставя се да покъкри малко и се преценя гъстотата (при изстудяване леко се сгъстява). Ако ми се стори, че е много рядко, добавям 1 или 2 с.л. брашно от нахут

    Най-вкусна става крем супата от карфиол с добавка на синьо сирене или чедър.

    Сервира се с чеснови крутони или с посипка от тиквени семки.

    Правете и няма да съжалите

неделя, 21 юли 2024 г.

ПАНИРАНА БАМЯ

 


 Вероятно ще речете какво толкова ново - ами панирана бамя, просто и лесно - рецепти из нета колкото щеш. Горе долу така си е, но средата на месец юли за мен си е направо благословия, защото е сезонът на бамята. Особено първата - крехка, нежна, малки чушлета - 4 -5 см, направо можеш да си ги хрупаш от нивата.
    Отглеждаме си я ние бамята в БГ, но огромните количества произведена заминава за износ, а ние я пренебрегваме - бърчим нос и направо забравяме, че от 3000 години бамята е била източник на витамин  С и много сериозна храна за обикновените хора. За да я запазят са я сушали на слънце, нанизана на връв и т.н. 
    С бамята могат да се сготвят десетки ястия, но ако потърсиш из нета, рецептите не са много. И аз не се отличавам от тази тенденция - в блога имам само две рецепти за бамя:

Маринована бамя


    и като гледам направо си се ядосвам на самия себе си. Само да знаете каква вкуснотия е една обикновена яхния бамя с картофи, или гювеч със зеленчуци и бамя, па да не говоря за телешко с бамя. Това последното е само оближеш пръстите и да си го хапваш топвайки лебец в соса и загрибайки мръфка и бамя... Лелей окапах се.
    Може би ще се поправя, но да видим - както писах във ФБ, демек както се орИвах, имам стотици рецепти, които чакат публикуване и сигурно няма да видят бял свят.
 
Връщам се направията - няма количества, но все с по-малко от половин кило бамя не си струва да се започва мъчението. 
Бамята се почиства от дръжките и се бланшира с вряла подсолена вода с 1-2 с.л. оцет за десетина минути и след това се отцежда през цедка и леко подсушава с кухненска хартия.
Нарязвам се обелени моркови с размерите и формата на бамята и също ги бланширам заедно с нея.
Кеф ми е да има разнообразие - не само бамя, но и морков. Ако разполагам и с пащърнак, процедирам по същия начин като с моркова.
В чинийка си слагаме малко брашно и си правим панировката:
1 ч.ч. смесено царевично брашно с обикновено - 2:1;
1 ч.л. сол; по 1 ч.л. сух чесън, гранулиран лук, сушен джинджифил и смлян черен пипер;  Оптимално може да се добави и къри, но нямах. Вместо вода се ползва кисело мляко с 1/2 ч.л. сода. 
Всичко това се разбърква, за да се получа доста гъста каша. 
Чушчиците бамя се овалвят първо в брашното и сетне в панировката.
Панировката може да се направи впрочем с бира или с газирана вода - въпрос на предпочитание.
Пърженето става в много и при това силно загрято олио.
Обикновено в олиото за пържене слагам щипка сол и една две скилидки чесън.
Понеже олиото е много, бамята само се разбърква и като се зачерви добре се вади в съдина застлана с кухненска хартия, която трябва да поеме излишната мазнина.
Панираната бамя може да се поднесе с млечно чеснов сос или който както си желае...
Пробвайте и няма да съжалите. Страхотно мезе е за питието по желание и да не забравя НАЗДРАВЕ!

ИВАНОВСКА РЕДЕНА БАНИЦА

 


  Тази баница не е кой знае колко по-различна от останалите - реди се по различен начин. Селската ми Баба я правеше често и я наричаше "ивановска", защото като била на гости в съседното Иваново, нейната приятелка я правела така и на нея й харесала много. Впрочем баницата наистина е много вкусна, макар да се прави със стандартните продукти.
    Необходими са една опаковка кори за баница, поне 400 гр. натрошено сирене, 120-150 гр. масло и за заливката 4 яйца и поне 400-500 мл прясно мляко.
Изпълнението е простично - различен е начина на "сглобяване":
Ползва се продълговата тавичка чието дъно се намазва с масло. 
Слагат се по две кори намазани с масло като половината от тях е извън тавата, а вътре се застъпват. Другите кори една по една се намазват с масло и нагъват като хармоника и по дължина се нареждат в тавата. В гънките на всяка кора обилно се слага от натрошеното сирене. Колкото повече толкова по-добре...
След този ред се "затварят" със сгъната на две кора и отгоре се повтаря цялата процедура с нагънатите кори и сиренето.
Баницата се затваря със стърчащите краищата на корите, нарязва се на квадратчета и се полива със заливката, която се прави от останалото наизползвано разтопено масло смесено с разбитите 4 яйца и прясното мляко.
В моя вариант към нея добававям и 2-3 с.л. брашно и ч.л. бакпулвер.
Заливката трябва да поеме навътре сред нарязаните парчета.
Пече на предварително загрята фурна на 180С за около 45 минути - до хубаво зачервяване.
Никаква философия - като се извади от фурната само се покрива с кърпа, без да е необходимо да пръска с вода и т.н.




Баницата става много вкусна и идеално си върви с айрянче. Идеална е и топла и изстинала. 
Най си я харесвам на другия ден сутринта за закуска с айрянче.

П.П. Съжалявам за снимките, че не са идеални, но са от телефона, правени вечерта на лампа и няма как да станат...

Пробвайте и вероятно няма да съжалите.