четвъртък, 5 ноември 2020 г.

Чеснови пилешки дробчета на фурна

 


      С пилешки дробчета на фурна няма да изненадам когото и да е и с каквото и да е. Това е начин за много бързо, лесно и бих казал дори мързеливо приготвяне на много вкусни дробчета. Цялата им подготовка отнема има няма 10 минути и сетне малко търпение - около 30-а минути за печенето им.

    Въпреки че рецептата е много лесна и много подходяща за тези, които не искат пържено, това не пречи да споделя и моя базов вариант.

За 3-4 порции са необходими поне 600 гр пилешки дробчета; 1 главичка лук и 6-7 скилидки чесън (затова и чеснови) - обелени и нарязани на ситно; сол и черен пипер на вкус; 1 ч.л. царевично нишесте и масло - 30-40 или 50 грама, но колкото повече, толкова повече по принципа на Мечо Пух.

Изпълнението никак не е трудно:

Особеното на моя вариант, че първо купувам пресни дробчета (незамразявани - нищо че са по-скъпички малко), второ, че не ги изкисвам изобщо, а само сплаквам, с ножче ги разделям  (знаете те са две по две) и слагам в подходяща купа. Следва заливане с вряла вода, в която се слага щипка сол. Докато те се бланшират, се нарязват лука и чесъна.

Дробчетата съвсем леко се отцеждат през гевгир и слагат в подходяща съдина (тавичка, която ако е йенска, предварително не загрявам фурната). Поръсват се с лъжичката нишесте, нарязаните на ситно лук и чесън, сол и черен пипер и внимателно с шпатула се разбъркват (идеята е да не се действа грубо, за да не се разкъсат( че са крехки). Отгоре се нарежда маслото на бучки и заминава във фурната на 200С - за около 30-а минути. Към 20-та, тавата се вади и дробчетата внимателно се обръщат на другата им страна. В края на печенето - буквално за 2-3 минути може да включи вентилатора, за да получат хубав загар.

Течност не наливам, тъй като не се престаравам с отцеждането на дробчетата, но не пречи да се капке и една кафяна чашка бяло вино, бира или кока кола - ще има сосче за отопяване.

Това е нещо като базисния вариант на чесновите пилешки дробчета на фурна, който предпочитам пред досадното висяне до котлона, отвратителното пръскане на гореща мазнина и понякога прегорели дробчета.

Преди да продължа с вариациите на темата, искам да обясня защо се задоволявам само с попарването (бланширането) на дробчетата и си играя и не губя време в искисване по 30 минути, че и повече, в мариноване и т.н. Много простичко е - когато се попарят, от врялата вода кръвта в тях коагулира, самите дробчета побеляват и се стягат. От друга страна, тъй като водата е леко осолена, те също се овкусяват. Подготвени по този начин, сетне в тавата не се разкапват, а задържат формата си. Иначе сложен в тавата, суровият дроб има свойството леко да за разкашква при разбъркването и т.н.

Та да си дойда на думата, че това е само нещо като базов вариант, а след него всичко е въпрос на мерак, въображение и добавки:

-с добавка на повечко лук и на домати (риган, босилек или чубрица), стават по селски, а с добавка и нарязана чушка - ем ептем по селски (но на мен не съвсем ми допада с добавката на чушка, че доста променя вкуса);

-с добавка на нарязани печурки, нещо съвсем друго;

-ако се поръсят настърган кашкавал или моцарела - още по-различно;

-в тавата могат да се добавят късчета нарязано пилешко месо (гърди или от бутчето), също така си върви и с добавето на пуешко месо;

-ако предварително в тиган се запържат кубчета бекон (еле пушен), нарязаният лук и чесън (може и без него - въпрос на вкус) и се смесят с дробчетата, става нещо невероятно вкусно. Естествено в този случай, може и да не се слага масло;

-комбинациите са твърде много, за да продължавам, но не можа да пропусна и един вариант, който много ме кефи: 

Всяко дробче се овкусява добре и завива в парче бутер тесто - нещо като бохчичка, нареждат се в тавата, намазват се с яйце и се пекат до готовност. Но понеже играчката е доста голяма, много рядко ги правя по този начин.

Станах май твърде досаден и е време да се разделим поне с едно:  правете по свой вкус и НАЗДРАВЕ!

сряда, 4 ноември 2020 г.

СЕЛСКИ ДЕЛИКАТЕСи от крачета, месо и език

 


    Тази публикация - едва ли не 3 в 1, посвещавам на невероятно вкусната 5-та част на свинското - крачета, месо от бузи, език и т.н.

    И ако си мислите, че тука ще прочете някаква конкретна рецепта, жестоко си лъжете - просто ще срещнете едно съвсем простичко описание как може да се направят няколко незероятно Дзверски вкусни мезета - по селски. А защо именно "по селски"?  Ами защото е напълно непретенциозно и с пълно оползотворяване на изходния продукт.

Откак открих в кварталната месарница да продават варени свински крачета и то на цена 1,99 лв за кило, направо забравих за свинските крачета: миене, чистене, изкисване, варене няколко часа...Тези просто ги купувам... Слагам в паница с малко вода и лъжица лимонов сок и след час-два - в кукъра(или тенджерата) с вода колкото да ги покрие, 4-5 зърна пипер, 2-3 зърна бахар, 1 даф. лист, 2-3 скилидки чесън, понякога и 1 см джинджър и варене до пълно разкапване на месото от костите. Следва - обезкостяване и прецеждане на получения бульон. Всъщност, това не е бульон и невероятно гъст желатин, който след изстиване става да го "сечеш с нож".

В същото време 4-5 свински езика (около 1,1 кило) се измиват, набождат се с вилица на няколко места и се слагат в тенджера със студена вода, 1 сл сол, 1 дафинов лист , 1 карамфил, 1 звездовиден анасон, носи и 2-3 скилидки чесън. В тенджерата се слагат и около 600 грама нарязана на ситно (2х2 см) свинска плешка или бут. Вренето продължава докато боцнеш вилицата в езика да "потъва като в масло".
Следва веднага охлаждане в почти ледена вода и бързо обелване. Това, естествено се отнася само до езика, а късчетата варено от плешката се отделят.
Междувременно и крачетата са се поохладили и се обезкостяват внимателно и нарязват на много ситно. 
Бульонът от варенето им се прецежда и оставя в голяма купа, сложена в друга с ледена вода. Така се желира по-бързо и всичката мас, която остава най-отгоре се отделя - тя не е полезна.
Сега следва "забавната" част. Налични са ситно нарязани идеално сварени крачета, суперски сварени кубчета свинска плешка, почти "разкапан от варене свинск език" и една голяма купа - силно желиращ се бульон от варенето им. Месото от свинските крачета (2/3) се смесва с половината от месото от плешката и се сипва в кофичка от кисело мляко - отгоре се слага домакинско фолио и се "пресова" с бутилка от кока кола пълн с вода.
В друга съдина се смесват ситно нарязания език, месо от крачетата и надробеното също на ситно месо от плешката. Допълнително се овкусяват с малко църно пиперче и се пълнят в колагеново черво. Ако нява такова  в срязана бутилка или подходаща съдина. Заливат се с желаращия се бульон докато е топъл и опаля ... Всико е готово!
Резултатът- 2 кофички пача - идеално желирано свинско месо от плешка с крачета (с добавка на малко сушен чесън) и още по невероятен - Дзверски деликатес от основно свински език (назяран на ситно),свинска плешка и идея от месото на свинските крачета. Сместа заедно с желиращия бульон, 1 натрошено дафиново листче и още малко църно пиперче, напълних в колагенова овивка - 60 мм и пресовах до пълното застиване. 
Тука е моментът да си призная един "голям грях" - при смесването на езика, свинското и идеята месо крачета - количеството бе около 1 кило, добавих 1 ч.л. нитритна сол. След като "червата повисяха" на терасата 24 часа да изпръхнат разликата в цвета се вижда очевидно на снимката...
Правете смело - почти никакъв финансов ресурс, а в резултат - Дзверски вкуснотии - и то по селски. НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 29 октомври 2020 г.

Млечна майонеза с гъша мас

 


        Не гледайте снимката - тя е илюстративна и при това направена, когато майонезата вече беше на кратеж.

    За различните видове майонези и моите есперименти съм изписал цяла страница с множество различни варианти. Но точно тази млечна майонеза си е направо плод на случайност. За направата на млечна майонеза обикновено ползвам 1 ск. чесън, 1 ч.л. дижонска горчица, 100 мл прясно мляко, 300 мл олио и поне 1-2 с.л. прясно изцеден лимонов сок.

Захвванах се да правя млечна майонеза. И естествено направо в буркана за по-лесно съхраняване. Всичко си бе обичайно и като посегнах към бутилката олио се оказа, че около 200-220 мл. И за проклетия нямаше резервна бутилка (преди пенЦия се случва и в най-добрите семейства). Да ама не - олио може да няма, но с гъша мас винаги съм зареден. Когато е на топло, гъшата мас е леко течна (само в хладилник стяга яко) - вижда се снимката. Та взех, че бухнах 4 с.л. гъша мас и си пасирах майонезата. Стандартно -за  30-а сек. е готова. Стана си майонеза като обикновената млечна, но се оказа в пъти по-вкусна. По нищо не се различаваше от стандартната освен по вкуса. Хапнахме и буркана биде прибран в хладилника.

И ... на другия ден, вече не беше с консистенция на майонеза, а гъста като масло. Дори с леко усилие се мажеше върху препечената филийка ... Оказва се, че речникът ми е беден да опиша какъв вкус и аромат имаше "майонезата" с гъша мас. Мога само да кажа, заслужава си да се прежалите и да пробвате. Сигурен съм, че това ще да е майонезата, която най Ни е харесала.

Пробвайте и няма да съжалите.