Пица със "специално" тесто

 За пицата няма какво толкова да се пише, но тази определено е различна. 

 Оказа се, че в къщи има само половин пакет брашно, направихме ревизия и горе долу като установихме какво липсва и със списъчето в ръка до най-близкия квартален магазин.

 Работен ден, по улицата до магазина джан джун няма, само един два автомобила минаха. Вратата на магазина широко отворена и запената с туба вода - отдалече да се види, че работи.  Я - единствен клиент, продавачката с маска. Гледа ме като извънземно - за последния един час съм бил единствен клиент. На щанда за хляб няма никой - щели по някое време да донесат. Млека и сирене колкото искаш, сутринта дошла колата. С брашното ударих на камък - два пакета и то италианско оригинално за пица, на цена 2,80 лв пакета. Е купих ги, няма да се шматкам из града заради едно брашно.

 Изчетох старателно рецептата за пица на етикета, па и реших да направя за вечеря една пица.

Та така:

извадих чугунения сач, намокрих парче хартия за печене и като си отбелязах кръга на сача, него турнах във фурната и се захванах с тестото.

И идеята ми за пица по италиански отиде на кино още с първите 5 с.л. брашно. Към тях добавих и толкова фини овесени ядки, 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. захар, както и 1 ч.л. суха мая, както 2 с.л. олио.

Добавих и 1 ч.ч. леко затоплена вода и поизчаках малко овесените ядки да набъбнат и тогава омесих тестото. Наложи се да добавя още една идея вода, за да стане, защото иначе стоеше малко суховато.

Тестото се оставя за малко да си отдъхне и сетне се разстила върху хартията за печене по очертания кръг като в средата се оставя малко по-дебеличко, а в краищата по-тънко.

Фурната със сача се включва да загрява на 250С и в това време тестото се гарнира по желание.

В случая нарязан на тънки резенчета домат, колбас и накъсани ивички кашкавал и обилно се поръсва с готовата ми подправка за пица (за нея ще пиша друг път).
Сачът внимателно се вади с ръкавици от фурната, пицата се прехвърля върху него и пак фурната.
Пече се на 250С максимално 6-8 минути. засякох времето - точно 8 минути и дари малко я "поизтървах".
Стана невероятно вкусна. 
Кората се беше опекла отдолу и станала хрупкава.
Едно парченце изостана за тази сутрин. Беше си все така хрупкава и мека за хапване.
Вече няколко пъти правя подобно тесто - комбинация между брашно и овесени ядки и мога да кажа, че съотношението до 60:40 % е най-сполучливо и поравно да е пак става много добре.
Струва си да се пробва.
А и ето снимки на италианското брашно за пици:

И от другата страна с рецептата за тесто за пици:

Ами толкова за тази пица с интересно и различно тесто.

"Кексов" сандвич

  Започвам с това, че направо не знам как да нарека тази вкуснотия, плод на един експеримент, който се оказа изненадващо вкусен.

 Много рядко правя кексове и подобни - в годината един два пъти. И дори не пущам снимки. Та този път реших да правя кекс - понякога и той трябва да присъства на масата. Ама нещо ме хвана хрумката и реших да направя нещо много различно.

Подготвих си две формички за кекса (10х20х4 см), намокрих си много добре хартията за печене, стопчих я и сетне застлах формичките.

Впрочем, това е най-лесният начин хартия за печене да се сложи във формата и да си я заеме кротичко.

Та с приготовлението за кекса бях до тука едва ли не.

Направих едно тесто: 6 с.л. с връх (160 гр.) брашно; 6 с.л. кисело мляко, 6 с.л. олио (истината 4 с.л. олио и 2 с.л. разтопено масло); по 1 ч.л. сол и бакпулвер; 1/2 ч.л. ванилова захар и 2 яйца. Ясно е как се прави тестото - смесват се сухите съставки и в тях се добавят разбитите в млякото яйца и олио. Бърка се с лъжица и се получава тесто с гъстотата като на кекс.

Така приготвеното тесто се налива поравно в двете формички.

Тука ми дойде първата хрумка и във всяка формичка чукнах по едно голямо яйце.

Разбърках с вилица и се получи ей те това.

Стори ми се "бедничко" и "слабичко" за печене.

Пийнах си чашка уиски и ме осени още една една хрумка.

Нарязох на тънки ивички около 50 грама обикновен кашкавал и малко повече пушен кашкавал.

По същия начин нарязох и варено-пушено свински гърди - около 150 грама.

Фурната в това време биде включена на 200С да загрява.

Първо върху тестото разпределих ивичките кашкавали, а отгоре нарязаните свински гърди.

Пъхат се формичките във фурната и се пекат около 35-40 минути- до хубаво зачервяване.

Най-сигурният начин е проверка с боцване на шишче в тестото.

След опичането се вади, изчаква се да изстине, резва се на парчета и се сервира с кафето за закуска или защо ли не като мезе към питието?

Получи се немероятна вкуснотия: 

Много прилича на сандвич или на тънък солен кекс с обилна плънка отгоре.

Абе, нещо като нищо на света, но за сметка на това невероятно вкусно.

Ако бях бухнал първо в тестото резени от гърдите, сетне части от кашкавала, и за финал смес от останалия кашкавал и гърди, щеше да стане Дзверска вкуснотия ...

Направете смело, импровизирайте с продуктите и ще се насладите на нещо невероятно вкусно.

Дроб чорба с лапад

Нямам обяснение за себе си, но съвсем доскоро изобщо и не хапвах каквато и да е супа с изключение на шкембе чорба или курбан чорба, а сега изпитвам двойно удоволствие - и при правенето, и при хапването. Особено такива без застройка с яйца. С тях още не мога да свикна.

 Напълно споделям мнението, ако не ме лъже паметта, на Джейми Оливър, че да направиш една супа в къщи става по-бързо отколкото да претоплиш готова консервирана.

 Хубавото  е, че носят всякакви варианти и може да се направи чорба от какво ли не, стига да се комбинират едни с други продуктите. Ненапразно Баба казваше: "И инцери да турнеш да вариш, ако ги подправиш както трябва, пак ще стане".

 Този път става дума за една невероятно вкусна дроб чорба, която се прави невероятно лесно бързо и става още по-невероятно вкусна. Идеята съм заимствал от стара кулинарна книга от 1928 год., а добавката на лапада си е от мене.

За 4-6 порции са необходими:

200-250 грама черен дроб (какъвто и да е); 1 к.ч. ориз или малко повече; 2-3 скилидки чесън; 3-4 стръка пресен лук и връзка пресен лапад (направих си труда да преброя 20 листенца); сол, джоджен - на вкус; 2-3 с.л. мазнина (олио, масло, зехтин).

Изпълнението е толкова лесно, че направо няма какво да се обяснява:

В бързонагряващата кана се затопля около 1,5 л вода;

В подходяща тенджера се загрява мазнината и нарязаният дроб се запържва в нея буквално за 2-3 минути, колкото да побелее и се вади. В същата мазнина се пущат нарязаните чесънчета и ориза. Когато оризът промени цвета си, се налива топлата вода и се оставя да къкри (силата на котлона се намаля с 1/3). В това време лападът се измива и нарязва на, същото се прави и с лука. За около 8-10 мин. оризът е почти готов и при него се добавя нарязаният зелен лук. 

Когато оризът е вече готов, в тенджерата се добавят дроба и лапада, джоджена и солта. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него за кратко.

Лападът няма нужда от много варене - ще се разкашка и ще загуби всичко полезно. А така е все едно попарен и не губи вкусови качества, а само се подсилват. Дробът пък ако се превари, ще стане жилав и неприятен.

При сервирането се подправя с черен пипер и ябълков оцет и по желание се добавя кисело мляко (дори изцедено и за предпочитане пред заквасената сметана).

Това не пречи готовата чорба да се застрои с яйце и мляко - въпрос на предпочитание.

Ами това е - бързо, лесно и вкусно.