Прекарах в една болница доста време - приеха ме с идеята за бърза операция след два дни подготовка, а престоят ми се проточи - първо в неврохирургия, сетне в неврологията и т.н.
Няма да разказвам за балничния си престой, а за това какъв късмет изкарах откъм "колеги" по съдба, с които деляхме болничната стая. В едното отделение - с професионален готвач, собственик на заведение за бързо хранене, а в другото отделение - с египтянин, женен за българка от преди 30 години и също готвач. Няма да споменавам за болести и др.п., а за това, че доста успешно "убивахме" болничното време с разни лакардии за разни вкуснотии. Като резултат - десетки изписани листчета с разни рецепти и идеи.
Сега претворявам някои от тях на живо и ще ги споделям от време на време. Някои от тях за за обикновени неща, но с малък собствен изпитан секрет, други - напълно нови за мене.
Та египтянина го "мъчех" да ми разказва семейни рецепти - това, което са готвили майка му и баба му, а не общо известни от арабската кухня (не че не записах и такива).
Та започвам с една за пържени наденички, които за да ми ги обясни, ги наричаше - абе като кебапчета и затова оставих и това в заглавието.
Казваше ми, че това е било празник в детството му и когато ги правели, всички деца се събирали и като гладни гарджета чакали да им по парче...
Правели се от агнешка или телешка тлъста кайма, с доста ориз и страшно много, ама много зелении - магданоз, копър, зелен лук. Подправките - сол и черен пипер.
Тъй като ме обясни, че оризът се слагал суров, го накарах няколко пъти да ми обясни точно какво се прави.
Започваме с ориза (тяхният нямал нищо с нашенския), който се измивал добре и почти 24 часа се накисвал във вода, която се сменяла няколко пъти. (накиснах го за няколко часа и това грешка). Сетне като се отцедял от водата се омесвал с каймата - съотношение месо-ориз 3:1.
Всички зелении - поне по две връзки, се нарязвали на много ситно и отново се омесвали с каймата заедно със солта и черния пипер. Оставяла се да престои няколко часа, което не направих.
След това се оформяли на ръка наденички, като нашите кебапчета, но по-дълги и се пържели в силно загрята мазнина.
Просто омесих каймата и веднага след това оформих с мазни ръце нещо като кебапчета.
Пърженето - ами до хубаво зачервяване.
След това върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.
Признавам си, очеквах, че оризът ще "хрупа". Усещаше се в тях, но беше почти идеално омекнал - ако бях го накисвал по-дълго време и оставил каймата да отлежи, изобщо нямаше да се усеща. Сетне каймата ми беше свинска, но не достатъчно тлъста.
В името на експеримента, това го направих с около 450 кайма, 130 грама ориз и по една връзка магданоз и копър (само зелената част без дръжките). Сол и черен пипер - на вкус.
По обясненията му - около кило агнешка или телешка мазна кайма; 300 грама ориз и поне по две, че и три връзки магданоз, копър и зелен лук. Спомена и за канела, но нея я пропуснах покрай ушите си.
В интерес на истината, хапнахме по 2-3 "кебапчета", а останалите на другия ден сготвих като кюфтета по чирпански. При варенето оризът съвсем спря да се усеща и ястието стана направо уникално.
Като заключение: експериментът се оказа напълно успешен и може да се прави смело, но за нашия вкус - може би оризът трябва да е полусварен...
Пробвайте и НАЗДРАВЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар