Това е за тези, които обичат да пекат ръчен домашен хляб и не ползват хлебопекарна и дори като мене нямат такава.
В месенето на тестото на ръка има някакво очарование и магия - особено като усещаш как се променя и става послушно в ръцете ти.
За тези, които обичат аромата и вкуса на домашния не е необходимо какво толкова много да обяснявам, но все пак се налага, тъй като тестото с грис е малко различно и изисква "по-особена грижа". Ще обясня за какво става въпрос малко по-късно.
За един хляб са необходими:
200 грама фин пшеничен грис
300 грама обикновено брашно
1 ч.л. с връх суха мая - около 7 грама, който иска в грамажи
по 1 ч.л. сол и захар
2 с.л. зехтин или олио
около 350 мл вода (или 300 мл и 50 мл прясно мляко)
Изпълнението е като при всички теста:
Всички сухи съставки се смесват в подходяща купа и добре се разбъркват. Сетне се прави в средата нещо като кладенче и се сипва всичката вода и със шпатулата се разбърква леко и се оставя за няколко минути да си почине.
Особеното е, че грисът е особено хигроскопичен и ще поеме доста течност.
Вече като се започне след това месеното с ръце става ясно дали е необходима още течност. При самото месене се слага и зехтина или олиото.
Трябва да се получи средно меко еластично тесто, което се покрива със стреч фолио и оставя да втасва.
Тези дни в тези жеги, това става доста бързо, но все пак трябва да увеличи обема си почти двойно.
Пека в йенска намаслена тава и затова след оформянето на самунчето го слагам направо в тавичката за повторно втасване.
Е, тука допуснах грешка: разсеях и не съобразих, че тавичката е доста широка и хлябчето ми стана по-широко и не толкова високо (просто трябваше от двете страни да го огранича с хартия за печене).
Йенската тавичка се слага във фурната, на дъното съдина с вода и температурата се повишава от 150С до 230С за сравнително кратко време - в рамките на 10-а минути.
Пече се на 230С около 20-а минути и сетне още 30-40 мин. на 180С.
Ако се пече в друг съд, направо се слага в предварително загрята на 230С фурна.
Готовността се проверява с шишче.
Изпеченият хляб се вади, слага върху решетка, леко напръсква с водичка и покрива с чиста кърпа.
Като резултат - две хрупкави твърди корички, мека и пухкава вътрешност.
След леко изстиване се реже тънкофайски лесно, не се рони.
Страхотно вкусен.
Не губи вкусовите си качества и не изсъхва поне два дни - макар че толкова време не се задържа.
В пъти е по-вкусен от хляба само с обикновено брашно.
Правете смело, става лесно - бързо се омесва - отнема всичко на всичко 10-а минути и само малко търпение за втасването и печенето.
За толкова малко усилия, резултатът е впечатляващо вкусен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар