Лесен "колбас" от пилешки джопанчета

 Този Дзверски вкусен колбас от пилешки джопанчета (долно бутче) е поредният успешен експеримент в направата на домашни вкуснотии. 

 Изненадващото е, че направата е много лесна, не изисква кой знае какво е резултатът е потресающо вкусен.

 Сигурен съм, че някъде съм видял нещо подобно или пък съм го асоциирал по някакъв начин. Даже съм сигурен, че в едно заведение поднасяха по подобен начин пилешка пържола на скара. А като горе долу ми е ясна технологията, никак не беше трудно да пробвам и дори сам да се изненадам от получената вкуснотия.

 И така:

Необходими са долни пилешки бутчета, които на времето се наричаха джопанчета - бройката зависи от желанието. Подправките са сол, черен и червен пипер на вкус и капачка бърбън. За разкош, добавих и малко твърд кашкавал и маслини.

Разбира се, необходим е и остър нож.  :)

Изпълнението наистина е лесно и направо ще разкажа историята:

В кварталния магазин попаднах на тези пресни джопанчета на цена 3,00 лв/кг, но за пръв път не се накупих яко, а взех само 4 бр. с идеята за пекването им. Но сетне съжалявах като стана вкуснотията, че бързо свърши...

Първото нещо е да се отстрани кожата от джопанчетата като се одере и запази цяла.

Сетне от към тънкия край и около костта месото внимателно се смъква до края, без да се прерязва. 

Така се процедира с всички бутчета.

След "обръщането" на месото се получава ей това.

Солта и пиперите се смесват (обърках ги направо с бърбъна) и с четка се намазват обилно отвътре и отвън. В получената кухина се напъхват кубчетата кашкавал и маслинките.

Отделената кожа се нанизва върху месото и всяко джопанче се овързва яко с домакински конец.

Имах и парченце колагенова обвивка и едно от тях бе пакетирано в нея.

Както са си опаковани за завиват в стреч фолио и заминават в хладилника да си отдъхват и да си поемат ароматите.

След 24 часа престой се нареждат на решетката във фурничката върху алуминиево фолио. 

 Фурната се включва на 50 С с вентилатор и през 30-а минути се увеличават градусите с по 10С до 80С. 

Около 2 часа и половина са достатъчни, но все пак е добре да се провери с термометър. При 67С са готови.

Следва охлаждане в хладилника за поне една нощ.

Готови са, но сърце юнашко не изтрая и отдели едно от тях и го бухна в камерата за половин час.

Ето го! 

С треперещи ръце, ароматът е такъв, че няма как да  нетреперят, се реже тънкофайски.

Невероятно мезе.

Страхотно си върви с изстуденото питие и по-добре историята да спре до тук, че ...

Дзверска вкуснотия.

Наздраве!