Пица със смокини и сирена

 

За пиците съм писал доста в блога - ето:

Вегетарианска пица на сач

Уникална вкусна пица

Пица със "специално" тесто

"Опушена" пица на сач

Бяла пица със сирена

Пица върху лаваш

Пържени филийки за закуска - пица

ПИЦА НА ТИГАН - бърза и много лесна

"ГАРНИРАНА ПИТА"

Лесна пица без тесто - върху филийка хляб

"Картофена" пица

Имам, значи, доста варианти, но най-важното е тестото. 

В идеалния вариант - за една голяма пица: 350 грама пресято брашно, по 3 грама сол и захар, 1 грам суха мая и 200 мл вода. Замесва се меко тесто и се оставя да втасва поне 24 часа. При замесването може да се добавят и 15-а мл неутрален зехтин.

Писал съм и за лесното тесто, което правя - универсалното ми лесно тесто

Дори съм дал и начин на  направията на подправка за пица -  моята готова подправка за пица

Сега докато пиша установих, че в блога не съм писал за класиката - доматения сос с босилек за намазване на блага, но както и да е - скоро ще го направя.

Някои хора заместват този сос с кетчуп - за предпочитане домашен - как се прави също съм писал.

Преди да продължа, още една особеност за печеното на пицата - на възможно най-високата температура - в домашни условия във фурната -предварително загрята на 250С и то максимум за 8 мин. (от зор 10 мин., ако е по-дебела).

Блатът трябва да е тънък с леко удебеляване по краищата и трябва да се оформя с ръце, а не да се разточва.

Желателно е печеното да става върху каменна плоча за печене. Преди години си купих една ей такава и съм много доволен. А преди това ползвах тикла от ивайловградски камък.

Плочата се загрява предварително, а самата пица се приготвя върху хартия за печене и после внимателно се пренася върху плочата.

Върху леко намазнената хартия с намазнени ръце тестото се разстила.

Не съм го мазал с доматен сос или кетчуп, а направо върху него наредих много ситно нарязана гауда и поръсих с настърган кашкавал. Последваха тънки резени от зряла обелена смокиня (два броя),  тънки резени от обелени два розови домата, малко варена царевица (за цвят). Последва малко натрошена горгонзола (просто имах съвсем съвсем малко изостанало парче - може би около 30-а грама, но носи доста повече) и за финал посипване  с настъргани гауда и кашкавал; малко пресен босилек, подправката за пица и няколко капки зехтин.

Тука вече е готова опечена по начина, по който описах. Фурната е загрята на 250С заедно с камъка поставен върху решетката за печене.

С ръкавици камъкът се вади внимателно и върху него се поставя пицата.

Точно след 8 минути я извадих. Дори отдолу беше хванала коричка.

Изчаква се малко да поизстине, реже се и воалЯ - може да се напада в компанията на хубаво студено питие и съвсем спокойно да се гледа някой мач.

Не е трудно, просто много обяснявах.

П.П. за следващия път ще увелича смокините на три, доматите - само един, но голям и горгонзолата (или синьото сирене) ще да е повечко. Смокините си вървят много точно с такива сирена.

Правете смело, никак не е трудно и НАЗДРАВЕ!

Уникална вкусна пица

Както наскоро едно форумно другарче -Пеп-4о, писа "Батето, тя пицата винаги е простичка, тесто и плънка. Нищо друго, обаче любима почти на всички." - констатация, с която не мога да не се съглася.
Въпреки това, по моя преценка най-важно е тестото и то пак си зависи кой как я харесва - един тънка и хрупкава, друг - дебела и пръхкава. Преди доста години, демек преди "демокрацията" при нас се предлагаше почти един и същи вид пица - дебела питка, намазана с лютеница и с кръгчета нарязан кремвирш. Е, нещо се отплеснах-това е друга тема и друг път за това.
Та да се върна на точно на тази пица, защото в нея най-различното е тестото: изключително лесно и бързо за правене, с още по-лесни за помнене пропорции и т.н.
Ама няма как да не направя едно отклонение - този вид тесто за пица от доста време (поне няколко години) се "подвизава" из разни руски кулинарни сайтове и не се знае кой го е пуснал първи - в общи линии всеки пише видях го в Интернет или при еди кой си, но той пише, че го видял еди къде си. Най-често се среща като "пица минутка" с обяснението, че е минутка, защото се изяжда за минутка, а не се прави за минутка, макар че наистина става за минутка.
В оригиналните руски сайтове тестото е:

4 с.л. сметана, 4 с.л. майонеза, едно яйце и 9 с.л. брашно. 
Всичко това се разбърква, изсипва в тава за печене и отгоре се нарежда плънката по желание.

Правил съм по оригиналната рецепта още като я видях за пръв път. Сетне във времето започнах да я променям лека по-лека, за да стигна до мой вариант, който най-много ми харесва.

Бях решил да издиря поне два три руски линка, но "Чичко Гугъл" за пръв резултат ми показа "пица аламинут" в нашенски блог, където руската рецепта е преведена едно към едно, включително и с плънката. 
Това ме отказа от всякакви опити за издирване на някоя по-стара версия и затова си пущам моя вариант, без да се смущавам и притеснявам:

За тестото:
равни количества гъсто кисело мляко и домашна майонеза, едно яйце, сода и брашно.
Всичко се измерва в с.л. като ако млякото и майонезата по 3 с.л., то брашното е седем, т.е. увеличава се с 1 с.л. заради яйцето.
В моя случай за тава 36 см бяха по 5 с.л. кисело мляко, майонеза, едно яйце, 1/2 ч.л. сода, загасена в киселото мляко и 11 с.л. брашно.
В зависимост от големината на съдината може да се прави в пропорция от по 3 с.л. и т.н., но при по 6 - вече си е направо за два броя.
Домашната ми майонеза е млечна с няколко пасирани маслини в нея.

За плънката в случая:
3-4 с.л. домашен кетчуп, около 150 грама сварено пилешко месо от гърдите и нарязано на произволни парченца, около 150 гр. моцарела, нарязана на тънки резенчета, 1 домат, нарязан на тънки шайби, около 70 гр. настърган кашкавал и за подправяне по 1 ч.л. риган и чубрица.

Изпълнението си е елементарно:

В купа се слагат всички продукти за тестото и с лъжица се разбиват (по-скоро разбъркват) добре до получаване на еднородна маса.  

Тавата, в която ще  печем леко се намазнява и пак с лъжицата тестото се разстила по нея на тънък пласт.
Следва намазването с кетчупа, разхвърлянето на пилешките късчета равномерно от горе.

 Нареждат се резенчетата домат, отгоре моцарелата.

 Поръсва се с подправките и с една идея зехтин.

 Завършва се с разпределяне на настъргания кашкавал.

Оформената пица се пъха в предварително загрята на 220 С фурна.

Пече се 25, максимум 30-а минути (зависи от фурната), но то си става ясно кога е готова.

 Оставя се малко да поизстине, реже се на парчета и ...
 Хоп, някой си е отмъкнал парченце докато се мотам ...

Блатът се получава леко хрупкав.
Дебелината му зависи от количеството тесто.
Запазва се мека и приятна и за другия ден.

 Страхотна пица.

Наистина се прави страшно бързо и лесно, а се получава уникално вкусна.
 

 

Пица със "специално" тесто

 За пицата няма какво толкова да се пише, но тази определено е различна. 

 Оказа се, че в къщи има само половин пакет брашно, направихме ревизия и горе долу като установихме какво липсва и със списъчето в ръка до най-близкия квартален магазин.

 Работен ден, по улицата до магазина джан джун няма, само един два автомобила минаха. Вратата на магазина широко отворена и запената с туба вода - отдалече да се види, че работи.  Я - единствен клиент, продавачката с маска. Гледа ме като извънземно - за последния един час съм бил единствен клиент. На щанда за хляб няма никой - щели по някое време да донесат. Млека и сирене колкото искаш, сутринта дошла колата. С брашното ударих на камък - два пакета и то италианско оригинално за пица, на цена 2,80 лв пакета. Е купих ги, няма да се шматкам из града заради едно брашно.

 Изчетох старателно рецептата за пица на етикета, па и реших да направя за вечеря една пица.

Та така:

извадих чугунения сач, намокрих парче хартия за печене и като си отбелязах кръга на сача, него турнах във фурната и се захванах с тестото.

И идеята ми за пица по италиански отиде на кино още с първите 5 с.л. брашно. Към тях добавих и толкова фини овесени ядки, 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. захар, както и 1 ч.л. суха мая, както 2 с.л. олио.

Добавих и 1 ч.ч. леко затоплена вода и поизчаках малко овесените ядки да набъбнат и тогава омесих тестото. Наложи се да добавя още една идея вода, за да стане, защото иначе стоеше малко суховато.

Тестото се оставя за малко да си отдъхне и сетне се разстила върху хартията за печене по очертания кръг като в средата се оставя малко по-дебеличко, а в краищата по-тънко.

Фурната със сача се включва да загрява на 250С и в това време тестото се гарнира по желание.

В случая нарязан на тънки резенчета домат, колбас и накъсани ивички кашкавал и обилно се поръсва с готовата ми подправка за пица (за нея ще пиша друг път).
Сачът внимателно се вади с ръкавици от фурната, пицата се прехвърля върху него и пак фурната.
Пече се на 250С максимално 6-8 минути. засякох времето - точно 8 минути и дари малко я "поизтървах".
Стана невероятно вкусна. 
Кората се беше опекла отдолу и станала хрупкава.
Едно парченце изостана за тази сутрин. Беше си все така хрупкава и мека за хапване.
Вече няколко пъти правя подобно тесто - комбинация между брашно и овесени ядки и мога да кажа, че съотношението до 60:40 % е най-сполучливо и поравно да е пак става много добре.
Струва си да се пробва.
А и ето снимки на италианското брашно за пици:

И от другата страна с рецептата за тесто за пици:

Ами толкова за тази пица с интересно и различно тесто.

"Опушена" пица на сач

  Просто това е един експеримент и никакъв случай не става за рецепта или за урок как да си направим пица - всеки си има собствен начин, както за приготвяне на тестото, така и за печенето. 

  Експеримент и при това двоен - един за тестото, да изпробвам нещо, което прочетох като полезно и втори, за начина на печене.

   И тука ще споделя само експерименталната част:

   Първо за тестото - прочетох в материалите за вълшебствата на содата бикарбонат следното: Не се безпокойте, ако нямате мая за хляб и ви е страшно необходима. Просто смесете 1 ч.л. сода с приблизително количество начукан аспирин или витамин С. След омесването тестото няма да бухне, но при печенето резултатът ще е изненадващ.

   Та този път за 1 1/2 ч.ч. брашно предварително смесих 1 ч.л. сода с 5 старателно счукани аспирина. И си замесих обикновено тесто за пицата - 1 ч.л. сол, 1 1/2 ч.л. захар и 2 с.л. зехтин.

   

  За печенето: всички в общи линии си печем пиците в тавички или на хартия за печене и то в елекрическите фурни. И все такива пици нямат онази специфична коричка отдолу на печените в пещ, а за вкуса на опушено да не говорим.

  Глиненият сач може да изиграе ролята на нагорещено дъно на пещ, а малка хитринка да даде аромата на опушеното.

 И така:

  взема се сача и с мокра хартия за печене се очертават размерите му, които трябва да има нашата пица.

 По тези размери се разстила основата от тестото, върху което ще сложим плънката.

 Оставя се хартията с тестото, а сачът заминава във фурната да загрява на 250 С.

Докато фурната загрява, върху тестото се нарежда плънката - малко доматено пюре, колбаси, нарязан домат, кубчета кашкавал, настъргана моцарела и т.н. Пръска се със зехтин и поръсва с любими подправки:

 Подготвяме и втората част от експеримента за печенето: в емайлирана излязла от употреба купичка слагаме една шепичка подправки (изсушена чубрица, мащерка, босилек), както и няколко натрошени клечки (моите бяха изсушени лозови) и една малка хартийка.

 Когато фурната е загряла, сачът се вади и бързо върху него се прехвърля наредената пица и хоп обратно. В купичката се запалва хартийката и се слага на дъното на фурната. Запалените подправки започват бързо да димят и да пълнят фурната с дим, та чак абсорбаторът се видя в чудо.

 За 13-15 мин. на 230 С пицата е готова.

  Резултатите:

 Ароматна пица с лек дъх на опушено и хрупкава коричка отдолу.

 Тестото също бе изненада: добре бухнало и пухкаво. Едвам успях да отделя едно парченце в името на експеримента - изпробвано на вкус след 24 часа и след 48 часа. Тестото не се беше изсъхнало или втвърдено, а си стоеше все едно след печеното и никак не беше загубила вкус.

Е все на някого може да му се прииска да си хапне "опушена" пица в къщи - все едно, че е от пещта ... 

Бяла пица със сирена

   Не бих казал, че сме  някакви почитатели на пицата, но и не я пренебрегваме съвсем, особено когато ти се ще нещо набързо и от типа почисти хладилника. Пък и в блога съм показал няколко варианта на пици.

  Мярнах в хладилника, че са се понасъбрали различни парченца от четири пет вида сирена и веднага ми хрумна идеята за оползотворяването им на пица, която ще си върви поднесена със салата от пресни домашни домати.
  Това, което направих си е пълна импровизация и няма нищо общо с известната пица Куатро Формаджо, която по принцип се прави с доматен сос, кашкавал, сирене, пармезан, моцарела, топено сирене, пресни домати, босилек.

Как се прави тестото за пица няма да пиша - за различните видове тесто доста съм писал в блога и много от тях са подходящи за пица. 

Тестото се разстила върху хартия за печене, поставена на дъното на подходяща тавичка.

Намазва се с  домашна майонеза, а за по-лек вариант със заквасена сметана. Имах обикновено сирене краве леко втвърдено, което настъргах първо отгоре. Останалите сирена - гауда, кашкавал и бри се нарязват на тънки ивички и се нареждат отгоре. За разкош поръсих с малко слънчогледови семки.

Тъй като сирената си вървят с горчица, сложих доста от онази лютивката и зърнестата.

Поръсих с подправки за пица.

Тука е мястото да кажа, че съм си направил един буркан такава домашна - смес от сушен риган, босилек, черен пипер, чубрица и розмарин. 

Пицата се пече в силно загрята фурна на 230С в рамките на около 15-20 минути.

Става разкошна, макар и не съвсем бяла заради обилното количество горчица, но както и да е ...

Важното е, че е много вкусна.

Впрочем нищо не пречи блатът да се намаже с доматен сос и да се наредят резенчета домати и сетне сирената, но идеята беше в случая да е само с тези продукти. Който не е привърженик на горчицата, просто може да я прескочи.

Най-важното е, че се прави бързо и лесно.

И да не забравим за студеното питие.

Наздраве!

Пица върху лаваш

 Истинските любители на пицата може и да ме разкъсат на парчета заради тази пица върху лаваш. Нека! Но ще кажа, че това е възможно най-бързият и спасителен вариант да се направи невероятно вкусна домашна пица и то максимум за 15 минути от започването до сервирането.

 Точно за такива екстремни случаи във фризера държа пакет лаваш (арабски питки). 

 Фурната се включва на 230-250С да загрява.

 Върху тавичката й се хващат по два броя лаваши, които се слагат направо върху ния - без да се намазнява и без да се ползва хартия за печене. Те са готови и няма опасност да залепнат или да изцапат яко тавата.

 Какво ще се сложи отгоре, зависи от наличните продукти. Може да се намажат с доматен сос и да се наредят саламчета, шунка, кисели краставички и да се поръсят обилно с моцарела или настърган кашкавал. 

Може само резенчета домати и настъргана моцарела.

Поръсва се обилно с подправка за пици - направил съм си такава в един буркан, която съм почти смелил смес от риган, чубрица, босилек, черен пипер, розмарин, кориандър и още някои неща. Някой ден ще споделя по-подробно.

Тавата заминава в загрятата фурна и след 10 минути пиците са готови опечени.

Те това е - максимум за 15 минути, поне две пици.

Могат да си се хапват като обикновена пица, но стават още по-вкусни, ако се навият на руло.

За времето, през което обяснявам, щях да направя и да опека поне четири пици.
Освен бързината на приготвянето има и едно голямо предимство - малкото въглехидрати, заради това, че лавашът е тънък и всичко на всичко е 50 грама, а иначе става богата откъм плънка.

Най-голямото умение, което изисква приготвянето на тези пици, е да не си порежеш пръстите при рязането и стъргането.

Хич да не си правил пица, пак ще стане.

Става лесно, бързо и вкусно.

Пържени филийки за закуска - пица

 

    Събота и неделя като почивни дни са дните когато можем да се поглезим с нещо тестяно за закуска. Ама има и случаи когато се е панатрупал сух хляб и тогава сме единия ден на пържени филийки. Правя ги в най различни варианти, но този път надминах себе си.

В купичка разбих две яйца с 2 с.л. домашна майонеза и 50 мл прясно мляко и идея сол. Започнах да топя филийките и се зачудих как да ги подобря. 

Хвърлих едно очо на тиганчето и установих, че три филии покриват дъното. Загрях си олиото и наредих трите филии, а не бяха поразбухнали от течността и съвсем плътно се наредиха и го покриха...

Ами сега? В момента, в който прецених, че са се запържили отдолу ползвах една чиния като капак на тигана и в нея обърнах всички филии и сетне от чинията обратно в тигана - от другата страна.

Беше станало нещо като блат и тогава ми хрумна хрумката - намалих силата на котлона на половина, на бърза ръка ръснат отгоре малко накъсано колбасче и малко моцарела и покрих с капака.

Когато моцарелата се беше разтопила, реших, че филийките ми са готови и ги прехвърлих с приплъзване върху дъската.

Сетне ги ръснах с малко шарена сол и бидоха нападнати.

Често казано, чак тогава се усетих, че се получи нещо като пица.

Е, със сигурност следващият път ще се постарая малко повече и направо ще направя пица.

А този път - просто пържени филийки като пица.

Пробвайте - никаква сложнотия, просто филийките трябва да се нарежат така че да покрият плътно дъното на тигана и силата на котлона да е по-ниска.

А колко бързо и лесно става не е нужно да обяснявам..., както и че вместо тривиалните пържени филийки се получи много приятна закуска.

ПИЦА НА ТИГАН - бърза и много лесна

Докарах ред да направя прословутата пица на тиган. Често съм срещал по разни групи да се хвалят, че ставала добре ...

Тестото го направих по мой начин: едно яйце, 4 с.л. кисело мляко, 1/2 ч.л. сода, 1/2 ч.л. сол, пакетче захар (за кафе) и 1 с.л. зехтин. Добавят се 6 с.л. брашно и всичко се разбърква с вилица - без голямо престараване. Трябва да се получи тесто малко по-гъсто от кексово.

Задължително е да се ползва тиган с капак - моят е с диаметър 22 см. 

Тиганът леко се загрява, намазнява и в него се сипва тестото като се разстила по дъното му.

Похлупва се с капака и се оставя на котлона, който при мен бе на 5-та от 9-т степени.

Всичко това отнема 4-5 минути.

На бърза ръка се нарязва наличният салам на шайби, които се нареждат върху тестото с леко притискане.

Поръсва се обилно с кетчуп (идеален вариант е домашният ми кетчуп,от който все още имам) и с готовата ми подправка за пица.

Тиганът отново се покрива с капака  и се пристъпва към бързо настъргване на кашкавала или някакво твърдо сирене (гауда, едам - изобщо каквото има). Идеално е с моцарела, но не разполагах с такава.

Впрочем може да се добавят и други неща - нарязани маслинки или кисели краставички. Гарнирането е направо въпрос на наличности или от типа "почисти хладилника".

Пече се така около 6-7 минути и се наръсва с настърганото сирене. Печенето продължава под капак още няколко минути до разтапяне на сиренето.

Не е зле в процеса на печенето - след около 15-на минути с липатка да се повдига пицата и да се проверява да не прегори от долу. Така и се регулира силата на котлона, която при нужда маже да се намали или усили.

В интерес на истината моята стана за малко повече от 15 минути.

Изобщо от момента на започване с разбъркването на продуктите и прехвърлянето на готовата пица в чинията ми отне малко певече от 20-а минути.

Наистина лесна и бърза и изненадващо добре се получи в тигана, та се хапна на бърза ръка.

Правете смело - няма как да не Ви се получи.

"ГАРНИРАНА ПИТА"

 

Допада ми да правя пица - прави се лесно, става вкусна и си е на мястото, когато не ти се готи и ти се ще да направиш нещо набързо. Забъркваш тестото за минути, гарнираш и печеш. Ако и това не ти се прави, ползваш лаваш и буквално за три-пет минути си готов и пицата заминава да се пече във фурната.

В блога имам доста варианти на направията на пица та няма да се разпростирам много за направата на тестото. А гарнирането всеки може да си го направи по собствен вкус.

Та снощи ми се прииска пица и на бърза ръка от 150 мл леко затоплена суроватка, 1 яйце, 1 ч.л. сол и толкова суха мая, 1 1/2 ч.л. захар, щипка сода, 2 с.л. зехтин смесих с около 300 грама брашно и само разбърках колкото да се хомогенизират. Полученото тесто разстлах в леко намазана с масло тавичка с диаметър 30 см. 

Отгоре гарнирах с доматен сос с босилек, около по 150 грама мек салам и кашкавал, нарязани на ситни кубчета и обилно поръсени с моята готова подправка за пица. Имах и едно изостанало парче от моето твърдо сирене, което възнамерявах да настържа отгоре, но нещо се запетлах в други кахъри и пицата си остана така, както си я бях наредил.

И както си я бях заборавил, така и се сетих за нея чак днеска по обяд.

Така беше се надигнала, че бе глътнала плънката и тръгнала да излиза от тавата.

Реших да не я барам повече, а само личнах една две ивички от нашия си домашен кетчуп и си помислих, че трябва да видя какво ще стане с туй ти ми чудо.

Фурната я загрях на 220 С, бухнал тавичката и след 10-а минути намалих на 180 С и пекох около 40 минути.

Е, всеки си знае фурната, времето е ориентировъчно - просто се пече до готовност.

Поизчаках да изстине малко и прехвърлих върху дъската.

На външен вид се получи т.нар. "гарнирана пита". Който като мене е на прилична възраст, помни от време оно - на соца, нашенските гарнирани пити. 

По онова доста отричано време нямаше пици, а имаше гарнирани пити - едни такива доста дебелички с малко кетчуп и срамижливо количество саламче, поръсени къде с шарена сол, къде със сминдух, къде с нещо друго уханно като чубрица и т.н.

Дори бяха измислили и една машинария с тавички, които се въртяха през фурната и питите излизаха бявно една след друга.

Последва нападението на готовата гарнирана пита.

Голяма вкуснотия ...

Ей така без да искам, направих древната гарнирана пита.

Ако имате желание, можете да опитате направията. От едно замотване и забравяне, вместо да бъде изхвърлено изделието, се получ голяма вкуснотия.

НАЗДРАВЕ!

Лесна пица без тесто - върху филийка хляб

 Не става дума за рецепта, а за едни мини сандвичи - пици, които правя много отдавна - от доста години и то от времето, когато не се справях добре с тестото и не знаех поне 20 начина да направя пица.

 Ползват се филийки бял хляб (може и всякакъв друг), а още по-лесно е с нарязан хляб. Може да се отстранят коричките, може и да не се махат.

 Хлябът леко се намазва с масло, върху него се разстила слой доматена паста (може и лютеница), нареждат се саламчета, маслинки на кръгчета, резенчета домат, моцарела или кашкавал (тези са с настърган чедър).

 Изобщо се процедира както се прави пица - кой каквото желае или както си прави пицата.

 При по-голямо количество могат да се опекат във фурната - както се пече пица (за кратко на висока температура - 230С или повече), или пък да се опекат в парти грила.

 Тези сандвичлета със сигурност ще станат любими на малчуганите, а и не само на тях...

 Важното е, че се правят бързо и лесно. И впрочем са много вкусни.

 П.П. Пропуснах само един дребен трик - преди да се започне нареждането на "пицата", е желателно на филийката хляб да се отрежат коричките и леко да се валира с точилката. Стават още по удачни и почти никой не може да познае, че са мини пици върху хляб.

Впрочем, че ги правя много отдавна си личи и от снимката - от 2013 год. е. Веднъж като сготвя нещо и го снимам, вече при следващата направа не си правя труда за снимки...

"Картофена" пица

   Нищо ново под слънцето.

  Това просто е един начин да се направи странна "пица" без тесто и да е подходяща за такива, които имат глутенова непоносимост, а и им се хапва пица например.

 То в общи линии няма и какво да се обяснява.

 Необходими са ни картофи (след като пробвах се оказва, че е по-добре да се ползват варени), домати, колбаси (каквито има), настърган кашкавал, моцарела евентуално, риган, черен пипер, сол и т.н.

 От снимките просто ще се види:

Картофите се нарязват на тънки кръгчета, леко се осоляват и намазняват. Отгоре им се нареждат и морковчета.

Нареждат се върху сача, най-добре да е застелен с хартия за печене.

Запичат се за 15-а минутки във фурната на 220С.

Ако са варени, дори не е необходимо и това действие.

В това време колбасът се нарязва, настъргва се кашкавала и пармезана. 

Моцарелата се нарязва на тънки парчета.

Доматите се нарязват на тънки кръгчета след като се обелят.

Нареждат се доматите, посипват се със ситно нарязани пресен лук и чесън.

Запича се за още 5-6 минути.

След това се вади, нареждат се колбасите и се ръсват настърганите сирена.

Поръсва се с ригана.

Ползвам за такова нещо единствената готова подправка - за пица (риган, чубрица, черен пипер...).

Дозапича се до зачервяване (разтапяне) на сирената.

Отнема буквално 6-7 минути на 220С.

Остава само да я нарежем и да й се насладим.

НАЗДРАВЕ!