БРАШНО ОТ НАХУТ как да го направим и употреба

 

Кажи речи няма човек, който да не е чувал или пък виждал в продажба брашно от нахут.

Ползите от него са много:

• безглутеново, което е най-важното му предимство
• съдържа много фибри и протеини и направо може да се нарече заместител на месото за някои вегани
• съдържа много минерали и основно витамини като В6, както и на желязо, магнезий и калий и при това е богато на фолиева киселина.

Продава се на много места - основно в хипермаркетите, специализирани магазини за био продукти и т.н. Цената му варира между 4,00 и 6,00 лв за 0,5 кг, а за онова наречено био - от 9,00 лв та до 13-14 лв.

В същото обикновеният сушен нахут се продава между 5,00 и 7,00 лв килото, а печеният т.нар. леблебия около 10,00 лв.

За мене купуването на брашно от нахут на тези цени си е направо чисто разточителство, защото може да си го направим в къщи по най-лесния начин и при това едно кило брашно да ни излезе на покупната цена на кило нахут, т.е. поне два пъти по-евтино.

Всичко това ще ни струва да отделим малко от собственото си време, но можем и да го направим и ей така между другото докато вършим още нещо нещо.

Може да се приготви както от обикновен сух нахут, така и от печен. Правил съм двата варианта като намирам, че няма някаква съществена разлика, освен че печеният по-лесно се смила. 

Печеният нахут се приготвя много лесно - просто се разстила в тавата на фурната и се пече на около 180С -200С максимум за 20-30-а минути. Може да се сложи в тавата и върху хартия за печене - товата по-лесно се измива. След като изстине е готов за мелене.

Количества не давам, но все пак си струва да се прави поне от един килограм нахут.

Необходими са ни блендер, кафемелачка, ситна цедка и подходяща съдина.

В блендера на партиди в зависимост от мощността му се смилат зърната нахут и се пресяват през цедката. Каквото остане по-едро се смила в кафемелачката.

Кило нахут в моя блендер се смила на почивки максимум за 10-а минути. 

След пресяването полученото брашно се слага в буркан с капачка и е готово за ползване.

Приготвянето е безотпадно.

Посъщия начин се прави и  Брашно от елда

 или пък брашно от овесени ядки.

Остава и да обясня за какво може да се ползва, защото у нас употребата му не е много популярна дакото в Близкия Изток и Индия употребата му е значителна и е известно като грамово брашно или бесан.

На първо място място може да се ползва изцяло като заместител на обикновеното брашно от тези, които имат непосимост към глутен - и/или в комбинация с други безглутенови брашна.

За тези, които нямат такива проблеми - може да се слага като добавка в обикновеното брашно в обем до 25-30 %. като по този начин се увеличават количествата протеини и фибри в печивото.

Подходящо е за направа на бисквитки, крекери, основа за пица или за хляб и питки.

За веганската или зеленчуковата пица е много подходящо като основа.

Служи идеално за сгъстяване на ястия, супи или сосове вместо обикновено брашно или нишесте.

Може да се ползва за паниране на риба или месо. Прави се панировка от нахутено брашно с яйца (подправки и т.н.), която може да се ползва както при пържене така и при печене (особено на пиле или риба, които получават хрупкава коричка).

От нахутеното брашно може да се направи и "качамак" като замести царевичното брашно, а съотношението брашно вода е 1:3-5.

Направа на хумус:

Направията е проста - брашното се сварява до желана гъстота като се ползват 100-а грама от него с около 400 мл вода. Като поизстине малко се прехвърля в блендер, добавят се 3-4 с.л. сусамов тахан, няколко скилидки чесън, сол на вкус, сока на 1/2 или 1 лимон (зависи от големината), 1-2 с.л. зехнин и се блендира. Сетне се прехвърля в подходяща съдина, ръсва пак със зехтин като може да се поръси с чили на люспи или магданоз и т.н.

Крекери по сицилиански:

около 200 грама брашно се сварява до гъстота с около 800 мл вода като в зависимост от желанието може да се посоли на вкус или да се сложи захар. Добавят се и 1-2 с.л. масло.

Ако се прави солено при варенето се добавят ситно нарязан магданоз, или зелен лук и се подправя с подправки по желание.

Сгъстената маса се излива в пластмасова бутилка и оставя за няколко часа в хладилника да стегне.

След това се нарязва напречно на кръгчета, които се пържат в много олио до зачервяване и след изваждането се слагат върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина.

По същия начин се прави и сладкият вариант като може да се подправи с вания, канела или джинджифил.

Стават хрупкави и много вкусни. Получава се доста голяма количество.

ЗАБЕЛЕЖКА: При варенето на нахутеното брашно трябва да се бърка старателно, че има свойството бързо да загаря и залепва.

Заместител на яйцата при направата на палачинки:

едно яйце се заменя с 2 с.л. нахутено брашно смесено с 2 с.л. вода.

За това как се прави тесто от него или с неговата добавка няма да пиша (ясно е), но имайте предвид, че е по-хигроскопично от обикновеното брашно. Няма и да пиша, че от него могат да се прави парено тесто за еклери и т.н.

Направете си сами нахутено брашно и го ползвайте смело.

ДОМАТЕН СОС С МАСЛИНИ И КАПЕРСИ

 

    Това е един уникално вкусен доматен сос, който е подходящ за основа на пица, за добавка към различни пасти, така и за готвене на различни неща или просто като разядка (или за намазване върху препечена филия).

    Признавам си, идеята не е моя - просто попаднах в един магазин с италиански стоки и видях да продават такъв сос в бурканчета по 350 гр. на цена 4,20 лв. Преснимах си етикетчето със съставките - домати, маслини, каперси, босилек, сол, захар и куп други съставки като разни Е-та и консерванти. Бях с идеята да си го направя, но нещо се замотах и чак преди дни - вече с последните домати се присетих и се подхванах.

Веднага давам количествата, а сетне ще обяснявам как се прави:

домати, зрели, обелени и почистени от семената - 1 кг; маслини - черни и зелени, без костилки - общо 100 грама; каперси - 40 грама; 4-5 скилидки чесън (лично аз сложих цели 8 и ми дойде много добре);сол - не повече от 18 грама; черен пипер - 1/2 ч.л.; сушен босилек - около 1 с.л., но може и повече въпрос на вкус; захар - при нужда, ако доматите са кисели (но по това време са най-сладки); зехтин - около 50 мл.

Направията не е трудна - най-голямата врътня е с доматите: измиване, цепване на кръст на дупето, заливане с вряла вода за около 1 мин., сетне студена и белене. Така става най-лесно. Следва нарязване и почистване от семената и течната част, че да остане само месестата им част. В купата на блендера се слагат на партиди - домати, маслини, каперси, скилидки чесън и пасират до гладка каша.

В тиган или тенджера (зависи от количеството) се загрява зехтина и излива доматената маса, добавят се солта, черния пипер и босилека и се вари на 3/4 от мощността на котлона до желано сгъстяване. Отнема не повече от 25-30 мин.

Следва пълнене в бурканчета и стерилизиране за около 5-10 минути.

Отделената част от доматите се осолява, добавя им се малко босилек, пълни се в буркани и се стерилизира заедно с бурканчетата доматен сос.

От 3 кг домати приготвих два компотени буркана домати и 5 бурканчета доматен сос с маслини и каперси.

Целият масраф ми излезна около 10 лв - колкото 2 бурканчета готов италиански сос (и при това от напълно натурални продукти - без Е-та и консерванти). 

Най-доброто е това, че рецептата  носи разни добавки по собствен вкус и мерак.

На нас сосът ни хареса особено много като добавка към печени меса и намазан върху препечена филийка (нещо като "лютеница" от домати). Пробвах и като основа за пица- жестока работа.

Тези дни ще направя още една партида - като в половината ще сложа и малко лютивичко.

П.П. Може да не блендирате маслините заедно с доматите до еднородно състояние, а в последната партида след смилането на доматите да ги добавите и оставите на по-едрички парчета. Въпрос на желание...

П.П. Вместо сушен босилек може да се ползва пресен ситно накълцан.

Правете смело, още има домати.... и не мислете за купешките отрови...

ПИЦА НА ТИГАН - бърза и много лесна

Докарах ред да направя прословутата пица на тиган. Често съм срещал по разни групи да се хвалят, че ставала добре ...

Тестото го направих по мой начин: едно яйце, 4 с.л. кисело мляко, 1/2 ч.л. сода, 1/2 ч.л. сол, пакетче захар (за кафе) и 1 с.л. зехтин. Добавят се 6 с.л. брашно и всичко се разбърква с вилица - без голямо престараване. Трябва да се получи тесто малко по-гъсто от кексово.

Задължително е да се ползва тиган с капак - моят е с диаметър 22 см. 

Тиганът леко се загрява, намазнява и в него се сипва тестото като се разстила по дъното му.

Похлупва се с капака и се оставя на котлона, който при мен бе на 5-та от 9-т степени.

Всичко това отнема 4-5 минути.

На бърза ръка се нарязва наличният салам на шайби, които се нареждат върху тестото с леко притискане.

Поръсва се обилно с кетчуп (идеален вариант е домашният ми кетчуп,от който все още имам) и с готовата ми подправка за пица.

Тиганът отново се покрива с капака  и се пристъпва към бързо настъргване на кашкавала или някакво твърдо сирене (гауда, едам - изобщо каквото има). Идеално е с моцарела, но не разполагах с такава.

Впрочем може да се добавят и други неща - нарязани маслинки или кисели краставички. Гарнирането е направо въпрос на наличности или от типа "почисти хладилника".

Пече се така около 6-7 минути и се наръсва с настърганото сирене. Печенето продължава под капак още няколко минути до разтапяне на сиренето.

Не е зле в процеса на печенето - след около 15-на минути с липатка да се повдига пицата и да се проверява да не прегори от долу. Така и се регулира силата на котлона, която при нужда маже да се намали или усили.

В интерес на истината моята стана за малко повече от 15 минути.

Изобщо от момента на започване с разбъркването на продуктите и прехвърлянето на готовата пица в чинията ми отне малко певече от 20-а минути.

Наистина лесна и бърза и изненадващо добре се получи в тигана, та се хапна на бърза ръка.

Правете смело - няма как да не Ви се получи.

"ГАРНИРАНА ПИТА"

 

Допада ми да правя пица - прави се лесно, става вкусна и си е на мястото, когато не ти се готи и ти се ще да направиш нещо набързо. Забъркваш тестото за минути, гарнираш и печеш. Ако и това не ти се прави, ползваш лаваш и буквално за три-пет минути си готов и пицата заминава да се пече във фурната.

В блога имам доста варианти на направията на пица та няма да се разпростирам много за направата на тестото. А гарнирането всеки може да си го направи по собствен вкус.

Та снощи ми се прииска пица и на бърза ръка от 150 мл леко затоплена суроватка, 1 яйце, 1 ч.л. сол и толкова суха мая, 1 1/2 ч.л. захар, щипка сода, 2 с.л. зехтин смесих с около 300 грама брашно и само разбърках колкото да се хомогенизират. Полученото тесто разстлах в леко намазана с масло тавичка с диаметър 30 см. 

Отгоре гарнирах с доматен сос с босилек, около по 150 грама мек салам и кашкавал, нарязани на ситни кубчета и обилно поръсени с моята готова подправка за пица. Имах и едно изостанало парче от моето твърдо сирене, което възнамерявах да настържа отгоре, но нещо се запетлах в други кахъри и пицата си остана така, както си я бях наредил.

И както си я бях заборавил, така и се сетих за нея чак днеска по обяд.

Така беше се надигнала, че бе глътнала плънката и тръгнала да излиза от тавата.

Реших да не я барам повече, а само личнах една две ивички от нашия си домашен кетчуп и си помислих, че трябва да видя какво ще стане с туй ти ми чудо.

Фурната я загрях на 220 С, бухнал тавичката и след 10-а минути намалих на 180 С и пекох около 40 минути.

Е, всеки си знае фурната, времето е ориентировъчно - просто се пече до готовност.

Поизчаках да изстине малко и прехвърлих върху дъската.

На външен вид се получи т.нар. "гарнирана пита". Който като мене е на прилична възраст, помни от време оно - на соца, нашенските гарнирани пити. 

По онова доста отричано време нямаше пици, а имаше гарнирани пити - едни такива доста дебелички с малко кетчуп и срамижливо количество саламче, поръсени къде с шарена сол, къде със сминдух, къде с нещо друго уханно като чубрица и т.н.

Дори бяха измислили и една машинария с тавички, които се въртяха през фурната и питите излизаха бявно една след друга.

Последва нападението на готовата гарнирана пита.

Голяма вкуснотия ...

Ей така без да искам, направих древната гарнирана пита.

Ако имате желание, можете да опитате направията. От едно замотване и забравяне, вместо да бъде изхвърлено изделието, се получ голяма вкуснотия.

НАЗДРАВЕ!

ДОМАШНО ТВЪРДО СИРЕНЕ

 

Смело мога да твърдя, че това си е мой вариант на направия на твърдо сирене. Е поне така си мисля.

Започвам с това, че ползвам домашно краве мляко,както мая и калциев двухлорид (обикновено се продават в комплект).

Когато правя домашно сирене се доверявам изцяло на указанията в опаковката на маята и винаги ми се получава. Но това сирене е различно от обикновеното и затова ще си позволя да съм малко по-многословен.

Обикновено ползвам 5 л домашно краве мляко – купувам от пазара, от различни производители е. Качеството на млякото е различно. Затова се придържам към правилото – такова мляко се прецежда старателно през няколко ката марля или в цедка с кухненска хартия. Сетне се загрява до към 68-75С и при тази температура се вари поне 30-а минути. След това изчаквам да се охлади до 35-36С. На всеки литър мляко се слагат по 5-6 капки калциев двухлорид.

Така поне съм сигурен, че вредните бактерии в млякото и всякакви примеси в него са се понамалили достатъчно или направо изчезнали. По този начин млякото преминава и процеса на пастьоризация. Ползването на калциев двухлорид след тази му температурна обработка е задължително, тъй като подобрява калциевото съдържание на млякото, което при тази температура на варене се разрушава и значително намалява. 

След като се охладило до нужната температура и е сложен калциевият двухлорид, се слага и закваската – по 1 с.л. хубаво кисело мляко на литър. След 10-15 минути се добавя разредената в малко водичка мая – на опаковката пише колко, но обикновно е 5-6 капки за литър. Тенджерата се покрива с капак и оставя настрани. За около 40-60 мин. млякото се е „съсирило“- станало е гъсто и се е отделила суроватката. С черпак се отделя внимателно голямата част от суроватката и в тенджерата остава сиреневата смес примерно с половината от суроватката.

С нож я понарязвам на малки парчета и оставям в тенджерата – около 1х1 см и сетне хоризонтално.

След това цялата тази смес започва бавно да се затопля до 50С (поне за 30-35 мин). През това време с бъркалка или дървена лъжица се разбърква сиреневата смес, която започва да се „топи“, да се сгъстява и събира в цяла топка.

След като стане такава, слагам цедката в голяма купа, върху нея цедилото за сирене и сипвам всичко. Оставям да се изцеди за 15-а минути.

След това с ръце го омесвам за кратко време – буквално за 2-3 минути и напъхвам в моя таен уред. 

Тайният уред е шунковар с притискаща пружина, който обръщам с главата надолу и оставям суроватката да си изтича от него.

Може да се сложи в пластмасова съдина и да се притисне с някаква тежест.

Важно е в този случай да не се забравя, че поне през два часа бучката трябва да се обръща в съдината и тежесттта да се увеличава след всяко обръщане.

Следва да се запомни, че максималното съотношение сирене-тежест е 1:6, т.е. на 1 кг сирене – 6 кг тежест.

Това продължава около 24 часа.

След това се изважда готовата „плочка“ сирене и се намазва с втриване от всички страни с обикновена готварска сол- приблизително 40 гр на кило. Нека да си престои със солта около 24 часа.

 Следва измиване и оставяне върху кухненска хартия в хладилника поне за 20-а дни като през това време всеки ден сиренето се обръща и хартията се подменя.

Другият вариант на осоляване е в саламура от преварена вода – на 1 л вода максимум 180-200 гр. сол. В тази саламура сиренето също трябва да престои около 24 часа. 

При сушенето – в хладилника,  сиренето става все по-жълто и се стяга все повече. 

Няколко думи и за суроватката, която се е отделила при направата на сиренето. Всичката се слага в тенджерата, добавя се една с.л. сол и се възвира до закипяване. Веднага се се пълни в буркани с винова капачка, които се обръщат върху капачката и оставят така до пълно изстиване. По този начин се съхранява поне месец в хладилника и е идеална за направа на палачинки, на бухти, на тесто за хляб или за пица.

 След 20-а дни, ако имате търпение поне още 10-а дни, нашето твърдо сирене е готово за консумация. 

Тук е мястото да дам и един полезен съвет: след десетия ден както си е на питка започва да се маже буквално с една идея зехтин от всички страни. На другия ден – с няколко капки ябълков оцет (ако имате смокинов или малинов е разкош, но може и с бяло балсамико). Сетне пак със зехтин, пак оцет. Всеки ден се редува. Коричката става невероятна, а сиренето придобива неповторим вкус. Така коричката става не само красива, но и има и антибактериален ефект. 

Идеално държи форма дори и тънкофайски нарязано. Не прилича на кашкавал – според Чедата наподовяло някакво италианско сирене.

 Идеално е за печене – не се разтича, а в две три капки масло става дзверски вкусно. 

Малко го препържих, пък и снимката е нощна и изглеждала прегоряло, но не е така. А на грил тиган става още по-добре. 

П.П. Полезен съвет:

Някои хора искат домашното им сирене да има много наситен цвят- примерно жълт или малко по-тъмно жълто или пък леко да червенее. Това може да се постигне с ползването на един безопасен метод – при варенето на млякото да се капнат няколко капки безвредна сладкарска боя – или жълта или червена.

Много добър ефект дава и когато с млякото се варят един два резена червено цвекло. Добавянето и на малко куркума в млякото също допринася за добър цвят. От количеството й зависи интензитета на цвета. 

П.П. Полезен съвет:

За закваска обикновено в домашни условия се ползва основно хубаво кисело мляко (1 с.л. с връх на литър) и/или сметана (двойно повече от киселото мляко). Никой от нас не търси специални закваски и надали си ги поръчва през интернет – това е за най-изкушените и навлезли в дебрите на сиренепроизводството.

Малък трик е за „закваска“ да се ползва готово твърдо или полутвърдо сирене – от типа на Гауда, Едам, Маасдам и т.н. Примерно 100-на грама от него се настъргват на ситно ренде. Старателно се разбърква до разтапяне с топлото мляко и се изчаква поне 30-а минути преди да се сложи маята.

В този случай бактериите в това сирене оказват влияние и крайният домашен продукт има вече вкуса на сиренето ползвано за закваска.

Тука на последната снимка е такова сирене на 8-месеца. Станало е направо като пармезан. Много хубав аромат, на вкус - меко и приятно. Малко трудно се настъргва - това д му е кусура, но върху пица се разтапя идеално.

Много дълго обяснявах.

Правете смело - не е трудно и НАЗДРАВЕ!

АРМЕНСКИ ЛАВАШ на тиган

 

    Арменският лаваш или арабските питки си приличат страхотно много, макар и да имат различия. Базовата рецепта за лаваша е само от три съставки - брашно, вода и сол, докато в доста варианта за арабските питки се среща и добавка на мая.

    По принцип оригиналният лаваш се разточва много тънко и пече в глинени пещи (тандър) на дърва за кратко време и получава леко опушен вкус. Съхранява се дълго време и може да се ползва за много ястия - за увиване на шишчета, за т.нар. шаурма, за основа на пица или  дори за направа на лазаня. Може дори да се направят рула с някаква плънка или чипс.

    Тука ще споделя един вариант за направа на лаваш с гореща вода.

За направата на 8-10 броя са необходими 350 гр. пресято пшенично брашно, 200 мл топла вода - около 65-70С и 1 ч.л. сол. Необходимо е и още брашно за поръсване при разточването.

Пресятото брашно се слага в подходящо купа като му се прави "кладенче", в топлата вода се разтваря солта и тя се излива в купата. Разбърква се с лъжица или лопатка, защото първоначално тестото пари. След това се доомесва на ръка за около 5-6 минути. Получава се средно твърдо тесто, което се оформя като руло, поръсва с малко брашно и оставя под кърпа - да си почине за 15-а минути.

Следва нарязване на 8-10 парчета, които се оформят на топки.

Плотът се наръсва с малко брашно и всяка топка се разточва на много тънък кръг - горе долу с размерите на тигане, в който ще се пекат.

Всъщност това е и най-трудната част. Но и за това си има чалъм - важното е да се разточи на много тънък лист, буквално прозрачен като формата е без значение. Отгоре се слага подходяща по големина линия и с остър нож се изрязва и се получава направо идеален кръг.

Изрезките се събират, отново оформят на топче и се разточват по същия начин.

След като се разточат, се пристъпва към печенето - на тиган с дебело дъно и то без мазнина. Първочално тиганът се загрява добре, сетне силата на котлона се намаля с 1/3. Всеки лаваш се пече буквално около минута, минута и малко от едната страна и след обръщането дори и за по-кратко. Още като се появят характерните кафяво-черни петна, значи е готов и трябва да се обръща. За да се провери дали се е получило, може всяко парче да се повдига с лопатката.

Готовите лаваши се нареждат върху памучна кърпа като обилно се пръскат с вода - най-добре с пулверизатор или пък се намазват с четка.

Стоят така завити в кърпата, за да омекнат.

След това се слагат в найлонов плик с цип, но лично предпочитам в хартиен плик. С времето изсъхват и така могат да се съхраняват много дълго.

Преди употреба отново се напръсват с вода чрез пулверизатора, загряват леко на тиган и са готови за каквото ще ги ползваме. Не харесвам варианта с овлажняването и затоплянето в микровълнова фурна.

Всичко изглежда някак си трудоемко, но не е така, особено за по-сръчните в точенето.

Да не казвам колко икономично ни излиза направията - 350 грама брашно по сегашните цени са 0,50 лв, а опаковка от 6 лаваша в магазина струва между 3,00 и 3,50 лв. Да не говорим, че в доста от тези, които се продават има и доста други добавки и консерванти.

Така че правете смело, няма как да не стане. А на втория или третия път, ще ги правите направо със "затворени очи."

Като за финал ще кажа, че съм пробвал и вариант с кисело мляко вместо с вода. Пропорциите са почти същите и се получава много добре.

ПАТЛАДЖАН САНДВИЧ

     Сезонът на патладжаните е благодатен за приготвянето на различни рецепти с тях. При нас има няколко - е повечко са, все традиционни рецепти, но в Турция има хиляди - дори и за сладкиши с патладжан. Лично ние сме хапвали с кеф сладко от зелени патладжани - не мога да опиша каква вкуснотия е.

    Този път ще споделя една моя компилация от няколко турски рецепти, резултат на които е този сандвич-патладжан. Може и да се нарече "пица-патладжан" ... На когото както му харесва.

Няма да давам количества, но два патладжана са достатъчни да нахранят четирима човека.

Патладжаните се обелват на "зебра" с белачката за зеленчуци. 

Нарязват се на шайби с дебелина под 1 см и се слагат за около час в подсолена вода. Сега продават такива, които не горчат, но този метод променя вкуса им.

Следва подсушаване и начукване с чука за пържоли- да се поизтънят и да придобият красив вид.

Слагат се в тавичка върху хартия за печене (нямах такава и жалко), ръсват се с малко солчица, зехтинец и заминават във фурната на 180С за около 20-а минути.

Докато патладжанът се запича си приготвяме плънката. В случая - един обелен и нарязан на кубчета домат, натрошено сирене, две яйца - сол, черен пипер на вкус и малко чубрица.

За разкош - отделих половината смес и вътре наситних варено-опушено филе нарязано на ситно.

След запичането на патладжана, тавата се вади и върху кръгчета патладжан се натрупва от горната смес.

Наръсва се с настъргана моцарела и се дозапича във фурната за още 10-а мин.

П.П. Печете върху хартия за печене - по-лесно се мие тавата.

Правете смело, става невероятно вкусно и НАЗДРАВЕ!

Пържени филийки за закуска - пица

 

    Събота и неделя като почивни дни са дните когато можем да се поглезим с нещо тестяно за закуска. Ама има и случаи когато се е панатрупал сух хляб и тогава сме единия ден на пържени филийки. Правя ги в най различни варианти, но този път надминах себе си.

В купичка разбих две яйца с 2 с.л. домашна майонеза и 50 мл прясно мляко и идея сол. Започнах да топя филийките и се зачудих как да ги подобря. 

Хвърлих едно очо на тиганчето и установих, че три филии покриват дъното. Загрях си олиото и наредих трите филии, а не бяха поразбухнали от течността и съвсем плътно се наредиха и го покриха...

Ами сега? В момента, в който прецених, че са се запържили отдолу ползвах една чиния като капак на тигана и в нея обърнах всички филии и сетне от чинията обратно в тигана - от другата страна.

Беше станало нещо като блат и тогава ми хрумна хрумката - намалих силата на котлона на половина, на бърза ръка ръснат отгоре малко накъсано колбасче и малко моцарела и покрих с капака.

Когато моцарелата се беше разтопила, реших, че филийките ми са готови и ги прехвърлих с приплъзване върху дъската.

Сетне ги ръснах с малко шарена сол и бидоха нападнати.

Често казано, чак тогава се усетих, че се получи нещо като пица.

Е, със сигурност следващият път ще се постарая малко повече и направо ще направя пица.

А този път - просто пържени филийки като пица.

Пробвайте - никаква сложнотия, просто филийките трябва да се нарежат така че да покрият плътно дъното на тигана и силата на котлона да е по-ниска.

А колко бързо и лесно става не е нужно да обяснявам..., както и че вместо тривиалните пържени филийки се получи много приятна закуска.

ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ

 

        Тесто без месене - наистина е такова и заглавието не е подвеждащо. 

    Публикацията посвещавам на тези, които се плашат от правенето на тесто и го приемат, че е нещо хем трудно, хем трудоемко. В действителност, всичко е много просто и не отнема повече от пет минути от момента на вземане на решението да го "забъркаш" - до прибирането в хладилника.

    Необходими са подходяща емайлирана, стъклена, че дори и пластмасова купа; дървена или силиконова шпатула, но и обикновена голяма лъжица върши работа.

    За тестото трябват 500 грама бяло брашно, 1 ч.л. сол и толкова захар; 2 грама суха мая (равна ч.л.) и 300 мл течност (идеален вариант поравно прясно мляко и вода, но може само мляко или само вода) и 2 с.л. мазнина - олио, зехтин или разтопено масло.

    В купата се смесват добре сухите съставки, течните се наливат наведнъж и всичко се разбърква буквално с няколко движения колкото да се смесят съставките. Всичко това отнема не повече от 30 секунди.

    Полученото тесто се прехвърля в найлонов плик и заминава в хладилника поне за 24 часа.

    След 24 часа тестото е готово за работа - за питки, пица, мекици, хляб и т.н. Може да се прояви всякакво въображение - да му се добави натрошено сирене, настърган кашкавал, нарязан на ситно зелен лук и т.н. и т.н....

    Пробвайте и ще се убедите, че е много лесно.

ПРИНЦЕСА, ПРИНЦЕСИ, СТРАНДЖАНКА или най-обикновен сандвич- каймяна пица

    Принцесите ги помня още от лавката в школото (лелей преди 50+ лета) и в годините си остава една от любимите бързи закуски. Не знам защо на тези сандвичи с кайма и идея кашкавал (често доста препечени и със свита към средата кайма и обгоряла хрупкава коричка) им казваха принцеси. Дори не съм срещал някакво обяснение, дори и шеговито. Знам, че из Бургаско им казват "странджанки" и пак не знам защо ...

    Имам си собствен прочит на тези сандвичи и си правя все почти по един и същи начин - с малки вариации, разбира се.

Количеството на каймата е според зависи колко сандвича ще правя, но си смятам съвсем грубо поне по 50-60 грама за една филия (демек едно кюфте за една филийка нарязан хляб).                                                Та така- 300 грама кайма, 1/2 глава ситно нарязан лук (в идеалния вариант задушен в малко вода и идея олио), 2 яйца, 1 1/2 ч.л. с моята подправка за пица, 1 с.л. кетчуп или 1 среден домат, варязан на ситно; около 100-а грама кашкамал - 30-40 грама нарязан на ситни кубчета, а останалият настърган на рендето.     Всичко това се размесва в купичката с лъжица, но ако ми се стори гъсто доливам малко водичка - целта ми е да се получи кашичка. В интерес на истаната, понякога добавям и една-две кисели краставички, нарязани на ситно, а каймата разреждам със сока им. Върху всяка филийка се нанася дебел слой от каймата- почти колкото е самата филийка.

Е, те тука идва големия проблем - филийките са намазани и готови за печене. Имам цели три варианта за печенето им:                                                        парти грил: в него е най-лесно. Загрява се добре, филийките се нареждат и се пекат. Тъй като външните не се опичат равномерно, по някое време се разместват

 фурна: фурната се загрява на 180С, филийките се нареждат в тавичка, но преди това долният им край леко се навлажнява (иначе се препичат отдолу) - печене 10-12 минути на конвекция, демек вентилатор

 любимият начин - на скара: много добре загрята. Запичат се от долната страна буквално за 2-3 минути. Сетне скарата се намазнява много добре и се пекат с каймата надолу. От време на време има и фалове - залепва заради кашкавала, ако скарата не е много силна.

    И без бой си признавам, имам и един много любим вариант, но не се харесва от всички - топвам долния край на филийката в разбето яйце, мажа я отгоре с кетчуп и слагам овкусената кайма. Пека на 180С с вентилатор в тавичка с хартия за печене като на 5-6 минута вадя, поръсвам с настъргана моцарела и връщам обратно за още 2-3-4 минути.

    Който вариант да изберете, няма да съжалите ...

Тесто за пица по оригинална италианска рецепта

  Доста често съм казвал, че производителите понякога дават много добри рецепти, които публикуват на етикета на изделието. Това важи за много рецепти към различните видове брашна; маята за сирене и кашкавал и т.н.

 

Този път стана така, че в началото на "великата изолация", когато изчезнаха тоалетната хартия от магазините, взеха, че и изчезнаха и брашната. Имаше само едно на цена 2,80 лв пакета. И за всеки случай, купих един пакет да се намира ей така за зор заман. Оказа се специално италианско брашно и то конкретно за пица с много подробна рецепта за направа на тестото и печене на пицата. Стана така, че когато си купих и камъка за печене на пици, дойде ред на това брашно да му пробвам рецептата. В интерес на истината, пробвах и с нашенско брашно - резултатът също беше чудесен.

Това е камъкът за печене на пици, а това е оригиналната рецепта от пакета: 1 кг брашно "Неаполитана" 8Н; около 600 мл вода; 30 гр. сол (1 с.л.) и 5 гр. бирена мая (поради липса на такава ползвах обикновена суха). От тези продукти се омесва меко еластично тесто (меси си буквално няколко минути); купата се покрива с влажна кърпа или домакинско фолио и се оставя на топло да втасва за около 30-а минути. След това полученото тесто се разделя на топки с тегло 250-300 грама, които се нареждат върху намаслена повърхност и завиват с влажна кърпа или фолио. Оставят се да втасват - до удвояване на обема. Иначе пише за времето за втасване от 4 до 6 часа. При мене стана за около 3 часа.

От всяка топка се оформя кръг с диаметър 25-28 см. За да стане пицата с хрупкави крайчета, първоначално тестото може да се разточи с точилка върху набрашнена или омазнена повърхност, сетне с ръце се разтяга до желаната големина като в центъра трябва да остане по-дебело, а към крайчетата - по-тънко. Слага се върху хартия за печене, гарнира се по желания начин и се пече в предварително загрята фурна на 240-260С от 6 до 8 минути.

Тъй като трябваше да ползвам камъка за печене, първо го забърсах с влажна гъба и поставих на решетката във фурната като пестепенно увеличавах температурата от 150С до 250С. В това време си подготвих пиците. Е формата не е перфектна, но не ми се играеше да ги изрязвам и оформям. След поставянето на пицата върху камъка, намалих температурата от 250С на 230С, но пекох на включен долен реотан с вентилатор. Първата стана за 7 минути, а останалите две - за по 6 минути.

Направо перфектни станаха. Е, има и други трикове, но това беше първият опит, който направих с половин доза. Следващият беше вече с нашенско най-обикновено брашно. Резултатът бе същият.

При втората направия на същото тесто, ми изостана доста. След пет-дневен престой в хладилника, опекох от него пърленки върху добре загрят тиган без мазнина. След опичането - леко намазване с масло и поръсване с шарена сол. Невероятни пърленки. Не съм очаквал, че с толкова малко мая и без да слагам каквато и да е мазнина, ще получи толкова удачно тесто за пица и пърленки.

Правете смело, резултатът си заслужава.

И тъй като пицата си върви с хубаво питие, НАЗДРАВЕ!

Лесни сандвичи или уникално предястияе за нечакани гости

 Докато си стоим из къщи и спазваме призва на правителството, започваме да се чудим какво да направим закуска или за хапване.

 Това е една невероятно лесна закуска, която се прави буквално за пет минути и пече още толкова, а е неустоима. И в същото време поради нетрадиционния си вид е вного интересно предястие за неочаквани гости.

Застила се подходяща тавичка с хартия за печене. За двама човека - 4 филийки хляб за тостер - поради липса на такъв, обикновен - като всяка филийка се намазва с масло.

Нареждат се в тавичката.

Настъргват се около 120-150 грама кашкавал и обилно поръсват върху филийките. 

С ръка се оформят нещо като гнезда върху филийките и се чуква по едно яйце. При мене така се получи, че три филийки се оформиха като обща основа и върху тях - само две яйца. Четвърта си остана такава - само с кашкавалите. 

Поръсва се с готовата подправка за пица - ама само ей така - щипка...

Пекат в предварително загрята фурна на 250С максимум за 5-6 минути.

Стават невероятни сандвичи - просто уникално вкусни.

И това е само нещо като базова идея - върху филийките може да се резне някакво колбасче ...

Крайният резултат е толкова изненадващ, че наистина може да изненада като вкусно предястие неочаквани гости, за чието приготвяне са нужни буквално 5 минути.

Това са най-вкусните сандвичи приготвяни в къщи в последно време.

Може би тайната е в това, че ползвах пълнозърнест хляб с много семена.

Експериментирайте, без да се притенявате!