Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката джолан. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката джолан. Сортиране по дата Показване на всички публикации

събота, 29 август 2020 г.

СВИНСКИ ДЖОЛАН печен в чугунен съд

 


    Свинският джолан е направо уникално вкусно месо, което бих нарекъл, че е само за истински любители. Може да се пече, да се вари, да се суши, да се смели за кайма. Кюфтета и кебапчета направени от джолан стават невероятни. Както и да е, да не се отвличам...
    Приготвял съм го по толкова много начини, че няма пречки да споделя още един, в резултат на който се получи наистина дзверска вкуснотия.
За поне 6-8 порции е необходим един голям свински джолан с кожа - нека да е поне 1,8 кила, че и нагоре. Джоланът се пробожда на 8 -10 места на максимална дълбочина - във всеки прорез се напъхва идея сол и малко от готовата ми универсална подправка за месо, както и една скилидка чесън, нарязана на ситно. Сетне целият джолан се намазва със смес от същата подправка и 30-а грама сол. В големите прорези се напъхват парчета от портокаловата и лимонова кора (добре измити, разбира се). Така овкусеният джолан се пъха в плик и се забравя в хладилника поне за 24 часа, но колкото повече, толкова повече ... Ако нямате готова подправка за месо, се прави смес от червен пипер - обикновен, лютив и пушен (по 10-а грама); млян черен пипер - 7-8 грама; кимион - поне 5 грама; млян кориандър- 3-5 грама, 1 с.л. кафява захар - количеството стига за един джолан.
В деня на печенето джоланът се вади и оставя на стайна температура за няколко часа. Подходяща чугунена тенджера се застила много добре с хартия за печене. Върху нея се нареждат ред картофи - обелени и нарязани на половинки, както 3-4 моркова - обелени и нарязани на едро. Джоланът се поставя отгоре (портокаловите и др. корички се махат); намазва се със зехтин или олио, посипва се с малко червени пипери, отстрани се слага един лимон резнат на 3-4 парчета. Тенджерата се покрива с парче хартия за печене, захлупва с капака и заминава във фурната, която се включва на 140, макс. на 150С.  Печенето продължава поне 3 часа. След тези 3 часа, тенджерата се вади и отваря - месото е направо започнало да се "разкапва". Намазва се с 1-2 с.л. мед и се пече около 10-15 на 200С.
Много важно - в нито един момент не се слага течност в тенджерата. Картофите и морковите могат съвсем леко да се осолят, но и това не е необходимо, защото се овкусяват от соковете на месото, отделили се при печенето. Добре изпеченият джолан се обезкостява - само пипваш костта и тя се отделя, а месото само се разпада. Ароматът е невероятен, а вкусът - дзверски и непредаваем с прости думи.
Сервира се в чиния по малко месо, с част от картофите и моркова, но може и с добавка на доматена салата и т.н. и т.н.    Месото е станало толкова крехко, че се топи в устатата и остава само да му се насладим в компанията на хубаво питие ...                         Впрочем, когато изстине, дори и леко се желира и е още по-вкусно. Вече изстинало е идеално като се намаже с малко мед и обилно посипано с прясно смлян черен пипер.                                                                            Май е по-добре да спра до тук, да кажа, че по-вкусно от печеното в чугунен съд няма и да не пропусна едно голямо НАЗДРАВЕ!

събота, 28 май 2016 г.

Лесен и вкусен глазиран свински джолан



























Свинският джолан е на особена почит в къщи - имам чувството, че никога няма да ни омръзне.
Тука съм писал на много места как го приготвям - маринован джолан на фурна, шпикован джолан със сирена,джолан с кожа на фурна и т.н. - няма да ги изброявам, но този път е приготвен по различен начин и по моему е много удачен и дори за начинаещи и нямащи си представа от готвене.
За 4 порции е необходим един голям заден джолан (ако е с кожа още по- голям разкош) - около 1,5 кг; малко сол, десетина зрънца черен пипер и бахар, една глава лук, 5-6 скилидки чесън, едно карамфилче.
За намазването при печенето - 1 с.л. червен пипер, 1 с.л. мед, 1 с.л. лимонов сок и 2-3 с.л. бърбън (или друг алкохол). Може да се добави и млян черен пипер и риган, въпрос на вкус.

Изпълнението е страшно лесно: 
Джоланът се измива добре и се слага в тенджера заедно с подправките, цялата глава лук, необеления чесън. Могат да му се добавят и други зеленчуци.  Залива се в вода поне два пръста над джолана и се оставя на слаб котлон да си къкри - поне за 2 часа, че и повече. Като се сетиш за него, докато се вари, може и да се отпенва - желателно е.

Който има тенджера под налягане, може да го свари в нея.
Същото може и да се направи в мултитенджерата (демек мултикукъра) - на програма яхния.
След като е свален много добре - дет викат до отделяне на месото от костите, джоланът се прехвърля в намазнена глинена тавичка (може и йенска, метална - каквато е под ръка), намазва с половината от смесените червен пипер, мед и течности и заминава във фурничката. Личват му се и около 100 мл от бульона от варенето.
Пече се на 200 С за 20-25 мин., вади се, обръща се, намазва се с останалата част от смеската и пак във фурната - до хубаво зачервяване.




Може и да се опече на вентилатор - на 180С, но времето е по-кратко.
Буквално на 15-20 -а минута се зачервява добре и трябва да се обърне. 











Сервира се обезкостен и нарязан на парчета.

Особено подходяща е гарнитура от картофено пюре.







П.П. Предимството на този начин на приготвяне е, че по някое време при джолана могат да се добавят обелени картофи и да се сварят едновременно с него и сетне да се ползват за приготвяне на картофено пюре.
Целият останал бульон се прецежда и е готов за някакво друго ястие, а част от него може да се ползва и за направа на сосче към самия печен джолан. 
Има и още един плюс - при варенето се отделя излишната мазнина от месото и може да бъде отделена и от бульона и да не се трупат излишни мазнини при яденето. 

вторник, 28 януари 2020 г.

Пълнен свински джолан


 Погледнах си заглавието - пълнен свински джолан ?! Ами много бедничко и просто нищо не показва, че иде реч за една невероятна Дзверска вкуснотия.
 В къщи много се харесва свинският джолан с кожа - правил съм го в най-различни разновидности, но точно така - не. И сме очаровани от резултата.
Един заден свински джолан е обикновено около 1,5 кг и е напълно достатъчен за 4-6 порции.
Първото, което трябва да се направи е джоланът да се обезкости с остър нож. По-лесно е да се започне откъм широката страна - костите в действителност са две и са свързани една за друга - затова обезкостяването се извършва именно и на двете наведнъж. Внимава се само да не се прореже кожата или някой пръст...
Извадените кости не е нужно да се почистват старателно от месото - просто заминават с малко зеленчуци за варене на бульон, от който може да се приготви някаква вкусна супа или нещо подобно.
След като се извадят костите се получава един доста широк отвор: пак с ножа се изрязва част от месото и от към широката страна се правят два три "джоба". В местата на отворите джоланът съвсем леко се овкусява със сол и черен пипер.
С това е свършена най-трудната част.
В подходяща купа се омесват около 400 грама кайма и ситно нарязаното изрязано от джолана месо. Овкусява се със сол, черен пипер, малко кимион и червен пипер (дали ще се ползва лютив или пушен е въпрос на вкус).
На ситно се нарязват 2-3 кисели краставички, един варен морков, 50-70 грама кашкавал на кубчета. В случая имах и едно парченце чоризо и малко шунка - също на ситно. По желание може да се добавят и 2-3 скилидки чесън.
По въпроса за плънката няма правило - слагат се продукти малко от типа на "почисти хладилника".
Така подготвената плънка се напъхва в основния прорез на джолана и направените "джобчета". 
Напълненият джолан се намазва отвън обилно с червен пипер и чубрица, но всеки може да си овкуси какво иска.
Идеята ми беше да го зашия от двете страни, но не си намерих огромната игла.
Затова го овързах с конец, напъхах в плик за печене и пак овързах, за да запази формата си и да не изпадне плънката при печенето.
Пликът с джолана се слага в подходяща съдина, а в друг плик се слагат цели картофи, а ако са големи, резнати на две. 
И те се овкусяват със сол, пипер, риган или чубрица, една две скилидки чесън, но не слагам олио, а ползвам масло.
За фурната ползвам една йенска тенджерка с капак като две части много добре застават една до друга.
Като се ползват стъклени съдини, се слагат в студена фурна, включва се на 150С и постепенно температурата се увеличава до 230С. На тази температура - около 30-а минути и сетне на 170С - до готовност - за около 1,5-2 часа.
Картофите се опичат по-бързо и затова трябва да се извадят, когато се зачервят добре. За по-добър ефект пликът се обръща поне един път.
След изваждането на плика от тавата се оставя на дъската да си се отпусне малко и да поизстине.
Така ще може да се нареже на порционни парчета по-добре.
В тавата се е отделил доста сос от печенето и докато джоланът изстива, в тиган може да се задуши малко лук на много ситно, или гъбки и заедно със соса от печеното и малко винце да се превърне в една разкошна заливка за печеното.
Идва моментът на махане на плика за печене и нарязване на шайби.
Ароматът не може да се опише.
Кожата е станала мекичка и направо се топи.




Идва моментът на сервирането - месцето се къса направо с вилицата, дори и нож не му трябва, кожичката се топи.
Слага се питието и по-добре историята да спре до тук.

Пробвайте се да го направите и няма да съжалявате.

НАЗДРАВЕ!

неделя, 18 ноември 2018 г.

Кайма от джолан за кюфтета и кебапчета


 Изобщо нямах намерение да пиша за каймата от свински джолан, но се оказа, че има интерес към нея и затова ...
 Свинският джолан е много благодатно месо - за печене, за готвене, за чорби и т.н. Отделно от това е богат на минерали (калий, фосфор, селен), витамини (основно от групата В), много аминокиселини...
 Винаги съм си мислел, че всеки знае, че каймата от свински джолан е най-вкусна, ама май не всеки го знае.
 Когато попадна на обезкостен свински джолан, често купувам по няколко кила - за готвене и задължително за правене на кайма. Не че понякога не си обезкостявам джоланче с тази цел, а от кокалите правя бульон или супа.
 В интерес на истината, има смисъл да се прави кайма с количество месо повече от два килограма, защото иначе си е просто играчка. Но количествата ще ги обяснявам за килограм месо, че е по-лесно.
Джоланът се нарязва на кубчета с размери 2х3 см. Най-добър резултат за каймата дава, ако към джолана се добавят и поне 200 грама от осмянката на прасето (т.е. от коремната част)- така става и по-мазна. Нарязаното месо се овкусява с 1 с.л. от моята универсална гурме сол. Вместо нея може да се сложи смляна морска сол с разчет 18 грама на кг.
Оставя се в хладилник поне за една нощ и се държи поне час във фризера преди самото мелене. След престоя във фризера месото по-лесно се мели, а не се мачка в месомелачката. Мели се на най-едрата решетка като в процеса на меленето заедно с месото се пущат и бучки лед - една формичка - около 150 грама лед.
Смляното месо се меси в буквалния смисъл на думата 10-15 минути и се прибира отново в хладилника и пак за час във фризера.
След 24 часа отново се смила - този път на ситната решетка и отново се меси продължително време.
Получената кайма се слепва много добре, но не лепне по ръцете.
Разделя се в пакети по 500 грама и заминава във фризера.

Сетне е много лесно:

за кюфтета: след размразяването се добавя ситно нарязаният лук и е готова за печене. Ако е за пържене, може да се добави изцеден хляб, настърган картоф, подправки, яйце и т.н. - кой както си прави кюфтета. Тъй като каймата ми е предварително основно овкусена, не се налага слагането на подправки. Но ако при приготвянето е сложена само сол, ясно е, че е наложително допълнителното подправяне.

за кебапчетата: след размразяването се добавя кимион, оформят се кебапчета и могат да се пекат на скарата.

И кюфтета, и кебапчетата на скара стават страхотно вкусни. Тези на снимката са на другия ден след печенето и не са загубили от вкуса си, нито пък са се "степали".

Изпробвайте веднъж подобни кюфтета и ще видите колко е голяма разликата с останалите.
Остава само да кажа, правете, наслаждавайте се на истински вкусни  кюфтета и кебапчета и НАЗДРАВЕ!

вторник, 17 септември 2019 г.

Яхния от вчерашния джолан


  Почивките свършиха и като за начало един печен джолан - как се прави по различни начини съм писал доста, но този е просто джолан с кожа и печен на фурна.
 Да ама един джолан ни дойде за двамата в доста повече и поизостана.

Хапнахме що хапнахме, а останалото ми се видя вече поизсъхнало, както си беше нарязано, па и кожичката сякаш се втвърди.
Няма да се хвърля я! 
С 2 глави нарязан лук, 3-4 скилидки чесън, един морков нарязан на ситно, малко подправки и чашка вино му вдъхнах нов живот на джоланчето.
Лукът и чесънът се задушават за кратко в малко мазнина, слагат се морковите, лъжичка червен пипер и нарязаното месо от джоланчето с добавка на бульон колкото да го покрие и се оставя да покъкри около 25-30 минути на слаб котлон. Като остане на мазнина се налива и чашката червено вино, подправките и отново се оставя да покъкри докато остане на мазнина и виното се изпари.
Невероятна яхния и си носи на питието.

петък, 25 ноември 2016 г.

ДОМАШНА СЪЗДАРМА от телешки джолан и шилешко



За да не се повтарям, тъй като технологията е същата като при саздърмата от телешка глава, просто продължавам с поредната саздърма от телешки джолан и шилешко.
Необходими са един телешки джолан - излиза около 2,8 - 3 кг и шилешко - по-тлъстичко откъм гърба (ребрата) - около 1 кг или малко повече. Имах и едно пуешко бутче, което също влезе в употреба ...
Подправките са същите, както при другата по -горе, но този път добавих и 2 ч.л. лютиво чили.






Тъй като телешкият джолан е много голям, желателно е в месарницата да го нарежат на по-малки части - на мен ми резнаха на три ...













Следва процедурата по варенето - то си се вижда - докато месото окапе от костите.....
Вари се по познатия начин - с лук, чесън, дафинов лист, морков, корени от магданоз - ще остане един разкошен бульон сетне ...






 Следва обезкостяването и почистване, прецеждане ...


 Сетне пърженето, докато остане на мазнина....
 Бърка се непрекъснато, тъй като количеството е доста и рискът да загори е доста голям ...












Пълни се в отрязани бутилки от каквото има, оставя се да стегне и сетне пренощува в хладилника ...











 Бутилките се изрязват и изхвърлят ...

 От това количество, впрочем, излезнаха 3 кг създарма ...













Готовият продукт се нарязва на парчета - колкото за едно -две хапвания ....














 Направо е разкошна и леко, ама почти неуловимо пикантна ...














При това количество, естествено вакумиране и в хладилника.

По(ти спокойно ще стигне до Нова година ..., ако не свърши още този месец ....

Не мога да опиша вкуса...

Наздраве! 


 

сряда, 1 април 2020 г.

Джолан с кисело зеле в гювеч


 Свински джолан с кожичката съм правил в какви ли не варианти.
 Но нека това не Ви звучи първоаприлско - наистина е 1 април - ден на майтапа, макар че в това извънредно положение хич не ни е до майтапи. Но за сметка все още една кисела зелка ни е останала. В половин България е снежно, а при нас си е направо зимно студено. Какво по-хубаво време да се направи това изцяло зимно ястие.
Най ценното е, че почти нищо не е необходимо, освен една кисела зелка, един свински джолан около 1,5 кило с кожичката желателно, мас и минимум от подправки.
Джоланът се шпикова на няколко места с цели скилидки чесън и обилно се втрива със смес от червен и черен пипер.
Киселата зелка се нарязва на не много ситно, омесва се с червен пипер и съвсем малко джоджен или риган. Ако искаме да имаме немски привкус - с малко ким. Предпочитам в този момент на омесването да сложа и няколко с.л. свинска мас - 3-4 поне. Зависи кой колко мазничко го иска.
Сетне е лесно - дъното на гювеча се застила с нарязаното зеле, пъхва се целият джолан и от всички страни се затрупва със зелето. Налива се малко разсол - около 2 ч.ч., още малко мас.
Затваря се гювеча и бух в студената фурна, която се включва на 150С и в рамките на 30-а се повишава до 220С. нека си постои на 220С около 30-а минути и сетне се намаля на 160-170С и буквално се забравя.
Прави се салата - доматена, зелена или мръФчесто мезе, сипва се питието и се забравя за фурната поне за още 3 часа.
Без бой си признавам, че го направих по съвсем друг начин - почнах сутринта към 10 часа, към 12 часа намалих фурната на 120С и го забравих за почти до 17 часа.
Демек се е "пекло" почти 5 часа...
Като отворих капака, беше ей това ...
Внимателно дръпнах костите и върнах без капак за 30-а минути на 200С.
Ами това е ...
Никаква рецепта - просто 10-а минути да се нареже зелката, 2-3 минути за овкусяване на джолана и още толкова "сглобяване".
Сетне голямото търпение му е майката докато се пече.
А каква дзверска вкуснотия се получава просто не мога да обясня и да пресъздам в снимки.
Месцето буквално се топи, а за кожИчката да не казвам - като масълце е станала.
Наистина Дзверска вкуснотия. Впрочем джоланът приготвен по този начин направо уби лъва.
Не е още късно - може все още да се направи. Поне още няколко дни ще има сняг и ще е студено.
НАЗДРАВЕ!

събота, 22 октомври 2016 г.

Джолан със сос на фурна


























Свинският джолан е на особена почит у нас - приготвя се доста често, макар че през зимата е по-често. Писал съм за различните му начини на приготвяне - ТУК, ТУК и ТУК и на още доста места.
Само че този бе приготвен малко по-различно и затова споделям как го направих:

Необходими са един или два джолана с кожа, подправки (ще бъдат описани) и любимата чугунена тенджера с капак (ако ли подходяща съдина, която се завива с алуминиево фолио).

Изпълнението е възможно най-лесното и с най-голям ефект за супер крехък и вкусен джолан със сос.

  Джоланчето се оказа, че не е почистено добре - имаше доста четина по него и вместо да го стържа с ножа, го опърлих с горелката за крем брюле...
 След това се пъха в мултитенджерата (демек кукъра) във вече вряща водичка колкото да го покрие, една ч.л. сол, 1 дафинов лист, цяла непочистена главичка чесън (сетне става хубав сос от него), 1 цяла глава лук1 1 морков, по няколко зрънца бахар и черен пипер. 
 Вари се почти до готовност.
 Почти свареният джолан се прехвърля в чугунената тенджера, обилно се намазва с гъша мас, посипва с червен пипер (вкл. и лютив), още малко сол, наръсва се с две с.л. брашно и се залива с чаша червено вино (може и бира или бульон).
Пече се на 200С за около час като температурата постепенно се увелича от 150С до 200С (заради чугунената тенджера).


В последните 10 мин. се пече без капак - на вентилатор.

Преди това на няколко места се шпикова със скилидки чесън, които се "затварят" с парченца кашкавал.
(това по желание).









Поднася се цял, залят със соса.


Дзверски вкусен и яко пийващ си.

Наздраве!  


Може да се поднесе и нарязан, но тук всичко се размаза като реших отделните парчета да ги овалям в соса.

Па и трябваше да го ръса с магданоз (а точно тука не ми харесва с него) - та затова е толкова нефотогениченна снимката.

Е това не се отразява на вкуса или на джолана, който се топи в устата... 

събота, 17 ноември 2018 г.

Пастетен колбас


 Това да се нарече колбас е малко пресилено, но в интерес на истината си е точно пастетен колбас. Първо, защото прилича на пастет и второ, защото прилича на колбас и общото с пастета му е много малко, тъй като се прави основно от месо.
 В края на краищата това е резултат на един експеримент, който си направих при приготвяне на един обезкостен джолан. Започнах с доста джолан - идеята ми беше да го смеля и да направя кюфтета и кебапчета. Това го направих, но за него отделно и друг път.

Остана около кило месо, което щях да правя с праз и то по един различен начин и се подхванах. Един от методите за приготвяне на вкусно месо е първоначалното му запържване до полуготовност и зачервяване и след това задушаване до почти пълно "разкапване". Така месото става супер крехко и вкусно, а джоланът е най-благодатен за този начин на приготвяне.
Месото бе нарязано на кубчета 2х3 см приблизително и овкусено с моята гурме сол, в която има достатъчно подправки и оставено на хладно за 24 часа. Сетне запържено и долята вода колкото да го покрие. При варенето му вече добавих 3 скилидки нарязан чесън и няколко резена сушен домат.
За ястието с праза отделих около половината и остана почти половинка кило, на което взех да му се чудя какво да го правя и тогава ми хрумна варианта за този необичаен колбас.
При останалото месо добавих почистени и нарязани на произволни парчета 4-5 гъби печурки и няколко иглички размарин, малко черен пипер и го варих 10-а минути.
Оставих го да поизстине и сипнах вътре 1/2 пакетче желатин, без да го слагам във вода, без да го "активирам" по какъвто и да е начин. 
Може и цяло пакетче, но ще "стегне" повече.
Изчаква се десетина минути да се поохлади.
Последва прехвърляне в блендера и смилане.
Нарочно го оставих на по-едро.
Може и да се смели съвсем на финно - това е въпрос на предпочитание.




Смляно именно до това състояние.
На дъската за рязане се разстила стреч фолио и върху него се прехвърля смляната смес.
След това се увива като бонбон и се стяга.
Тук таме остават въздушни мехурчета, които се боцват с игла и така приготвеното "бонбонче" заминава в хладилника поне за 12 часа, но колкото повече толкова по-добре.
Нека хубаво да си се стегне. Самият джолан си има достатъчно колаген, за да стегне, но желатинът ще спомогне да стане още по-добре и да държи форма след престоя в хладилника.
 След нарязването държи форма като резенчета колбас, но с малко усилие може да се намаже върху препечена филийка и да замести пастет.
А колко е вкусно не мога да опиша, остава ми само да кажа дзверска вкуснотия.
Всъщност това си е истинско месо, без никакви Е-та, без нитритна сол, без каквото и да е ... Натурално и естествено. 
Прави се лесно и сравнително бързо.
Е, в интерес на истината, трябва да се консумира доста бързо, защото трайността му е малка.
Затова трябва да се прави в малки количества и да се консумира бързо.
Ако солта се замени с нитритна сол, срокът на годност може да се удължи, но не знам дали си струва... след като може да се направи за час, да се хапне за два-три дни и сетне пак да се направи...
Има един единствен кусур - не е съвсем фотогенично, но това не е болка за умиране. Важното е, че е вкусно.

Най-накрая, преди да кажа наздраве, само да обобщя количеството на продуктите: 500 грама обезкостен джолан, 8-10 грама сол, 1 грам черен пипер, 4-5 гъби печурки, 2-3 резенчета сушен домат, 1-2 скилидки чесън, 1/2 пакетче желатин.
Може да се направи и от друго месо и подправките да варират според вкуса.


Пробвайте и няма да съжалявате. НАЗДРАВЕ!

сряда, 21 януари 2015 г.

ДЖОЛАН С КОЖА на фурна


В действителност, това не е рецепта, а начин на вкусно приготвяне на една от най-големите вкуснотии, които признавам - свински джолан с кожата.

Останал ми е един такъв спомен от детството, когато Баба свещенодействаше до опалената пещ, слагаше свинското в тавата, отгоре връшника и затрупваше с искряща жар... И онова божествено неповторимо ухание на месо и дим .... Ндааа, това беше отдавна... Кирпичените пещи вече изчезнаха, връшниците са антика, а онези тави са само в спомените ни.

Та да се върнем в реалността - сега имаме електрически фурни, конвектомати и все пак най-вкусният джолан си става в гювеч. 
След като наскоро се сдобих със страхотна чугунена тенджера, реших, че си струва да се опита и да заменя гювеча с нея... Резултатът беше невероятен, а времето за печене с около час по-малко.

Има хиляда начина сигурно за подготвяне на джоланчето за печене - някои го мариноват в куп подправки, други го и шпиковат с какво ли не (та чесънът е направо задължителен), мажат с мед, червен пипер и т.н., т.н..
Е така си е, но най се усеща вкуса на месото, когато е чисто - само сол и черен пипер.

Един хубав голям джолан варира от 1,5 почти до 3 кг. На няколко место го надупчвам с острия нож, осолявам - ама ей така съвсем идейно (около 1 ч.л. сол ) и значително повече наблягам на черния пипер (почти 2 ч.л.). След това джолана се намазнява обилно (предпочитам със зехтин) и хоп в тенджерата да си почине за известно време.
Единственото друго, което си позволявам е да му добавя една чашка хубаво червено вино.
След това - във фурната, която включвам на 200 С. 
За около час.
Прави му се ревизия като се маха капака - вече ври и кипи. Чудесно - обратно във фурната пак похлупен, но вече на 180 С. След около 1,5 часа се е разкапал направо горкият, а и вече започва голямото слюноотделяне.
Е, не ще почакаме още малко - маха се капака, включва се вентилатора на фурната - за няколко минути, колкото да го грабне огъня.


 И веднага след това на масата - при гладниците, кокалчетата се хващат и самички се изшмугват от месцето.



 Е, преди да го нападнете безмилостно, не забравяйте да посолите ...

Върви си и с винцето, и с бърбънчето.

понеделник, 23 юли 2018 г.

Свински джолан с бира в гювеч


 Свинският джолан наред с ребрата е един от фаворитите в къщи - често се прави и мога смело да кажа, че всеки път експериментирам с нещо различно.
 За 4-6 порции е необходим един хубав голям заден джолан - около и над 1,5 кг; поне 1/2 бутилка хубава червена бира (но може и черна или обикновена); сол и черен пипер на вкус - все пак солта около 1 с.л.; поне 1 ч.л. с връх червен пипер и 1/2 ч.л. чили; 2-3 скилидки чесън нарязан на ситно и поне 1/2 глава лук - също нарязан на ситно (може да се заменят с по 1/2 ч.л. на гранули); 1 ч.л. сушен риган.
(сложих и 1/2 ч.л. сушен розмарин, не се усети - поне аз не го усетих. В доста италиански рецепти съм срещал, че се слага при свинското - за пръв път го правя).
За гарнирането: картофи, моркови, лук. Количеството зависи колко място има в гювеча, но примерно 3-4 големи картофа, 2-3 моркова и поне 1 голяма глава лук, както и 2-3 с.л. олио или зехтин.
За глазирането в края на печенето - с.л. мед или кафява захар.

Изпълнението е лесно:
Всички подправки се смесват в една купа и добре втриват в месото. Най-добре е като на няколко места му се направят прорези с остър нож, за да може да се овкуси и в дълбочина.
Слага се в плик и залива с бирата. Овързва се добре и в хладилника поне за 24 часа. Точно този престоя доста повече - цели 36 часа. Пликът може един два пъти през това време да се обърне.
В гючеча в който ще се пече се сипва една с.л. мазнина, нареждат се едро нарязаните картофи, моркови и лук, омкусяват се леко със сол, пипер, розмарин и риган, слага се джоланът, сипва се и маринатата и отгоре се ръсва с още 1-2 с.л. мазнина.
Преди слагането на капака, се слага и лест алуминиево фолио - така се уплътнява още по-добре.
Пече се, както всички печива в гювеч. Температурата на фурната се повишава постепенно от 150С до 230С за около 15-20 мин. На 230С за около 40 минути и сетне на 180С още около час (зависи от фурната).
По някое време се вади гювеча от фурната и проверява готовността на месото. Всеки знае как и няма какво да обяснявам.
Когато приемем, че е готово, маха се капака, месото отгоре се намазва с леко разредения мед или се ръсва с кафявата захар. За красота може да се поръси и малко червен пипер. Пече се още максимум 10 минути - колкото да хване хубав тен и да получи хрупкава коричка.
Това е най-трудният момент, защото обонянието и апетитът ни са подложени на жесток тормоз.
След изваждането също трябва да се прояви малко търпение - да поизстине и да се озове на масата.

Е сега поне е лесно, салатата и питието са на масата и някак си се трае все пак.

Най-добре е, след като лакомниците видят апетитния джолан, след като му се насладят на аромата, същият да бъде опериран като се отстрани голямата кост и съответно разфасован на едри парчета.
От тук нататък ни остава само едно - да се насладим на топящото се в устата месо, а ароматните зеленчуци и да не забравяме за питиетата.

Подготовката заема максимум 15-а минути, останалото е чакане и печене.

Да Ви е сладко и Наздраве!