Показване на публикации, сортирани по дата за заявката джолан. Сортиране по уместност Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по дата за заявката джолан. Сортиране по уместност Показване на всички публикации

четвъртък, 3 август 2023 г.

РУЛО ОТ СВИНСКИ ДЖОЛАН с плънка

 


    Свинският джолан за мене е най-голяма почит, защото е адски благодатен за приготвяне по различни начини. Най-добрият му вариант е този с кожа, но по-рядко се намира. ОТ месото на джолана стават най-невероятните и сочни кюфтета или кебапчета. Харесвам го най-вече печен на фурна, но този път ще предложа един по-различен начин за приготвяне.
Джоланът се обезкостява без голямо престараване. Кокалите с малкото месо по тях заедно с лук,чесън, морков и доста подправки се варят и се получава страхотен бульон.
Обезкостеното месо се разстила като лист, цепва се тук таме с ножа. Начуква се с дървено чукче под найлон. Поизрязва се за правилна форма, а изрезките отиват при кокалите. Овкусявам като ползвам моята универсална сол с добавка на малко пушен червен пипер. Отгоре се разстила овкусена кайма, късчета кашкавал (гауда или подобно). Поради липса на кисели краставички, ползвах варени и нарязани по дължина моркови.
Тук таме в месото и в плънката се инсталират скилидки чесънче - къде без него !?
Парчето месо внимателно се навива на стегнато руло и овързва като бебче с кухненски конец.
Слага се в подходяща тавичка, налива се малко водичка (бульон от варенето, бира или бяло вино), могат да се сложат и картофки на едро овкусени с моята сол с розмарин и салвия. Тавичката се завива с алуминиево фолио и заминава във фурната на 180С за около 2 часа - по принцип за 1  1/2 ч. , но колкото повече толкова по добре. 
След това се маха фолиото, месото се намазва отгоре със смес от масло, мед и пушен червен пипер. Пече се за 10-а минути на вентилатор и сетне мръфката се обръща от другата страна. Поне аз така правя, защото го предпочитам добре запечено от всякъде.
След опичането оставяме рулото да поизстине малко, нарязваме на резени и поднасяме в чиния с картофките и със соса от печенето.
За да стане сосът от печенето по-вкусен го редуцираме в тиганче с малко масло и пресовано чесънче. Поднасяме соса отделно или върху месото.
Да не забравим и препечените филийки хляб ...
А и освен рулото от джолан, сме успели да си направим и страхотно варено от кокалите и месцето по тях ...
Правете смело, става лесно ...
И да не забравя няколко пъти НАЗДРАВЕ!

събота, 29 август 2020 г.

СВИНСКИ ДЖОЛАН печен в чугунен съд

 


    Свинският джолан е направо уникално вкусно месо, което бих нарекъл, че е само за истински любители. Може да се пече, да се вари, да се суши, да се смели за кайма. Кюфтета и кебапчета направени от джолан стават невероятни. Както и да е, да не се отвличам...
    Приготвял съм го по толкова много начини, че няма пречки да споделя още един, в резултат на който се получи наистина дзверска вкуснотия.
За поне 6-8 порции е необходим един голям свински джолан с кожа - нека да е поне 1,8 кила, че и нагоре. Джоланът се пробожда на 8 -10 места на максимална дълбочина - във всеки прорез се напъхва идея сол и малко от готовата ми универсална подправка за месо, както и една скилидка чесън, нарязана на ситно. Сетне целият джолан се намазва със смес от същата подправка и 30-а грама сол. В големите прорези се напъхват парчета от портокаловата и лимонова кора (добре измити, разбира се). Така овкусеният джолан се пъха в плик и се забравя в хладилника поне за 24 часа, но колкото повече, толкова повече ... Ако нямате готова подправка за месо, се прави смес от червен пипер - обикновен, лютив и пушен (по 10-а грама); млян черен пипер - 7-8 грама; кимион - поне 5 грама; млян кориандър- 3-5 грама, 1 с.л. кафява захар - количеството стига за един джолан.
В деня на печенето джоланът се вади и оставя на стайна температура за няколко часа. Подходяща чугунена тенджера се застила много добре с хартия за печене. Върху нея се нареждат ред картофи - обелени и нарязани на половинки, както 3-4 моркова - обелени и нарязани на едро. Джоланът се поставя отгоре (портокаловите и др. корички се махат); намазва се със зехтин или олио, посипва се с малко червени пипери, отстрани се слага един лимон резнат на 3-4 парчета. Тенджерата се покрива с парче хартия за печене, захлупва с капака и заминава във фурната, която се включва на 140, макс. на 150С.  Печенето продължава поне 3 часа. След тези 3 часа, тенджерата се вади и отваря - месото е направо започнало да се "разкапва". Намазва се с 1-2 с.л. мед и се пече около 10-15 на 200С.
Много важно - в нито един момент не се слага течност в тенджерата. Картофите и морковите могат съвсем леко да се осолят, но и това не е необходимо, защото се овкусяват от соковете на месото, отделили се при печенето. Добре изпеченият джолан се обезкостява - само пипваш костта и тя се отделя, а месото само се разпада. Ароматът е невероятен, а вкусът - дзверски и непредаваем с прости думи.
Сервира се в чиния по малко месо, с част от картофите и моркова, но може и с добавка на доматена салата и т.н. и т.н.    Месото е станало толкова крехко, че се топи в устатата и остава само да му се насладим в компанията на хубаво питие ...                         Впрочем, когато изстине, дори и леко се желира и е още по-вкусно. Вече изстинало е идеално като се намаже с малко мед и обилно посипано с прясно смлян черен пипер.                                                                            Май е по-добре да спра до тук, да кажа, че по-вкусно от печеното в чугунен съд няма и да не пропусна едно голямо НАЗДРАВЕ!

петък, 8 май 2020 г.

Пикантен свински джолан - вариации по темата


За джоланите съм изписал страшно много, защото това е най-благодатното месо и най-вкусното.
Този път съм с една различна направия на джолана, при която са възможни няколко варианта на изпълнение:

Необходими са: джолан (с кожа е идеално) - около 1,5 кг;
За подправянето: 5-6 скилидки чесън (пресован или смачкан и нарязан на ситно); 1 ч.л. черен пипер; 1 ч.л. счукан анасон (или смлян);  1/4 ч.л. канела; 2-3 с.л захар (или 1 препълнена с.л. мед); 100 мл соев сос; 3-4 ч.ч. бяло мускатово вино;

Изпълнението е лесничко, но ще дам два варианта, в които съм го правил:

Джолан с кожа: джоланът се пробожда на доста места с остър нож и се резва покрай коста. Слага се в плик за печене. Всички подправки се смесват заедно и джоланът се залива с тях. Пликът се връзва и заминава поне за един ден в хладилника. Пече се в силно загрята фурна на 230С, както си е в плика за 30-а минути и сетне на 150С поне три часа. Последният час пликът се разрязва и джоланът се обръща един два пъти. Така сосът от печенето се сгъстява.

Джолан без кожа: В този вариант най-добре е джоланът да се обезкости и нареже за 4-5 едри къса.
Зехтивът се смесва с черния пипер, анасона, чесъна и захарта и парчетата месо се пущат в тази марината и се оставят да престоят поне 30-а минути. Сетне се прехвърлят в подходящ тиган с капак (или тенджера) и се запържват от всички страни до зачервяване. Добавят се канелата, соевия сос и виното, съдината се похлупва, силата на котлона се намалява наполовина и се остави да си къкри до омекване на месото и да остане само на мазнина. На няколко пъти трябва да се разбъркват. При необходимост може да се долее и малко вряла вода, ако месото все още не е омекнало, а течността се е изпарила.
Ясно е как се пробва годтовността - като боцнеш с вилицата, да потъва като в масло.
При желание може да се остави и с малко сос, а не само на мазнина.
Най си върви с картофено пюре. Пък аз си го обичам обилно посипан с прясно смляно на едро църно пиперче.

Със свински вратни пържоли също става дзверска вкуснотия във втория вариант.

Е, една публикация и три различни дзверски вкусни варианта на приготвяне.

Пробвайте и няма да съжалалите - става дзверска вкуснотия.
НАЗДРАВЕ!

сряда, 1 април 2020 г.

Джолан с кисело зеле в гювеч


 Свински джолан с кожичката съм правил в какви ли не варианти.
 Но нека това не Ви звучи първоаприлско - наистина е 1 април - ден на майтапа, макар че в това извънредно положение хич не ни е до майтапи. Но за сметка все още една кисела зелка ни е останала. В половин България е снежно, а при нас си е направо зимно студено. Какво по-хубаво време да се направи това изцяло зимно ястие.
Най ценното е, че почти нищо не е необходимо, освен една кисела зелка, един свински джолан около 1,5 кило с кожичката желателно, мас и минимум от подправки.
Джоланът се шпикова на няколко места с цели скилидки чесън и обилно се втрива със смес от червен и черен пипер.
Киселата зелка се нарязва на не много ситно, омесва се с червен пипер и съвсем малко джоджен или риган. Ако искаме да имаме немски привкус - с малко ким. Предпочитам в този момент на омесването да сложа и няколко с.л. свинска мас - 3-4 поне. Зависи кой колко мазничко го иска.
Сетне е лесно - дъното на гювеча се застила с нарязаното зеле, пъхва се целият джолан и от всички страни се затрупва със зелето. Налива се малко разсол - около 2 ч.ч., още малко мас.
Затваря се гювеча и бух в студената фурна, която се включва на 150С и в рамките на 30-а се повишава до 220С. нека си постои на 220С около 30-а минути и сетне се намаля на 160-170С и буквално се забравя.
Прави се салата - доматена, зелена или мръФчесто мезе, сипва се питието и се забравя за фурната поне за още 3 часа.
Без бой си признавам, че го направих по съвсем друг начин - почнах сутринта към 10 часа, към 12 часа намалих фурната на 120С и го забравих за почти до 17 часа.
Демек се е "пекло" почти 5 часа...
Като отворих капака, беше ей това ...
Внимателно дръпнах костите и върнах без капак за 30-а минути на 200С.
Ами това е ...
Никаква рецепта - просто 10-а минути да се нареже зелката, 2-3 минути за овкусяване на джолана и още толкова "сглобяване".
Сетне голямото търпение му е майката докато се пече.
А каква дзверска вкуснотия се получава просто не мога да обясня и да пресъздам в снимки.
Месцето буквално се топи, а за кожИчката да не казвам - като масълце е станала.
Наистина Дзверска вкуснотия. Впрочем джоланът приготвен по този начин направо уби лъва.
Не е още късно - може все още да се направи. Поне още няколко дни ще има сняг и ще е студено.
НАЗДРАВЕ!

вторник, 28 януари 2020 г.

Пълнен свински джолан


 Погледнах си заглавието - пълнен свински джолан ?! Ами много бедничко и просто нищо не показва, че иде реч за една невероятна Дзверска вкуснотия.
 В къщи много се харесва свинският джолан с кожа - правил съм го в най-различни разновидности, но точно така - не. И сме очаровани от резултата.
Един заден свински джолан е обикновено около 1,5 кг и е напълно достатъчен за 4-6 порции.
Първото, което трябва да се направи е джоланът да се обезкости с остър нож. По-лесно е да се започне откъм широката страна - костите в действителност са две и са свързани една за друга - затова обезкостяването се извършва именно и на двете наведнъж. Внимава се само да не се прореже кожата или някой пръст...
Извадените кости не е нужно да се почистват старателно от месото - просто заминават с малко зеленчуци за варене на бульон, от който може да се приготви някаква вкусна супа или нещо подобно.
След като се извадят костите се получава един доста широк отвор: пак с ножа се изрязва част от месото и от към широката страна се правят два три "джоба". В местата на отворите джоланът съвсем леко се овкусява със сол и черен пипер.
С това е свършена най-трудната част.
В подходяща купа се омесват около 400 грама кайма и ситно нарязаното изрязано от джолана месо. Овкусява се със сол, черен пипер, малко кимион и червен пипер (дали ще се ползва лютив или пушен е въпрос на вкус).
На ситно се нарязват 2-3 кисели краставички, един варен морков, 50-70 грама кашкавал на кубчета. В случая имах и едно парченце чоризо и малко шунка - също на ситно. По желание може да се добавят и 2-3 скилидки чесън.
По въпроса за плънката няма правило - слагат се продукти малко от типа на "почисти хладилника".
Така подготвената плънка се напъхва в основния прорез на джолана и направените "джобчета". 
Напълненият джолан се намазва отвън обилно с червен пипер и чубрица, но всеки може да си овкуси какво иска.
Идеята ми беше да го зашия от двете страни, но не си намерих огромната игла.
Затова го овързах с конец, напъхах в плик за печене и пак овързах, за да запази формата си и да не изпадне плънката при печенето.
Пликът с джолана се слага в подходяща съдина, а в друг плик се слагат цели картофи, а ако са големи, резнати на две. 
И те се овкусяват със сол, пипер, риган или чубрица, една две скилидки чесън, но не слагам олио, а ползвам масло.
За фурната ползвам една йенска тенджерка с капак като две части много добре застават една до друга.
Като се ползват стъклени съдини, се слагат в студена фурна, включва се на 150С и постепенно температурата се увеличава до 230С. На тази температура - около 30-а минути и сетне на 170С - до готовност - за около 1,5-2 часа.
Картофите се опичат по-бързо и затова трябва да се извадят, когато се зачервят добре. За по-добър ефект пликът се обръща поне един път.
След изваждането на плика от тавата се оставя на дъската да си се отпусне малко и да поизстине.
Така ще може да се нареже на порционни парчета по-добре.
В тавата се е отделил доста сос от печенето и докато джоланът изстива, в тиган може да се задуши малко лук на много ситно, или гъбки и заедно със соса от печеното и малко винце да се превърне в една разкошна заливка за печеното.
Идва моментът на махане на плика за печене и нарязване на шайби.
Ароматът не може да се опише.
Кожата е станала мекичка и направо се топи.




Идва моментът на сервирането - месцето се къса направо с вилицата, дори и нож не му трябва, кожичката се топи.
Слага се питието и по-добре историята да спре до тук.

Пробвайте се да го направите и няма да съжалявате.

НАЗДРАВЕ!

петък, 27 декември 2019 г.

Домашен МЕЗЕЛЪК тип свинска пача


 Свинската пача си е класика в нашата национална кухня. Вариантите са стотици и едва ли не всеки си има собствен начин на приготвяне. Има я като топли чорби или супи, има я и като желиран деликатес в студен вид. Прави се от свински крачета, свинска глава, уши, джолан и в различни комбинации.
 И тъй като нямам намерение да изяснявам що е то пача и има ли почва у нас, направо минавам към това, което направих.
Започвам с това, че купих тези 3 свински крака с общо тегло 2,5 кг при цена 2,99 лв за кило. Не се научиха да ги режат, но както и да е. Взех най-голямата и дълбока тенджера и след като ги измих старателно и поостъргах с ножа, влязоха в тенджурата и бидоха залети със студена вода.
Изчаках да закипят добре и се започна старателно отпенване. След това ги обърнах обратно - да поврат и от другата страна и пак отпенване. Общо около 30-а минути. След това котлонът го намалих на 3-та степен от 9-те и направо ги забравих за 2 часа.
Някои хора след завирането на водата, я изхвърлят и отново заливат със студена вода и тогава продължават с варенето. За мен това е излишно и ненужно - губи се голяма част от отделените в бульона полезни вещества.
Единственият зор е да се наблюдава да не изври водата и при нужда се долива задължително топла (до вряла) вода.
Някъде към третия част започват да омекват и се слагат 1 с.л. сол, зърна бахар и черен пипер, карамфилче и дафинов лист.
Тогава поизрязах от един джолан около 500 грама месо заедно с кожата и добавих около 300 грама изрезка от кожата на пушена сланина (беше отделена за фасул), както и още около 300 грама шарено свинско.
Варенето продължава до пълно омекване на крачетата. На мен ми отне направо пет часа.
Месото се вади в голяма съдина и се оставя да изстине, за да може да се обезкостява с остро ножче без проблеми.
Бульонът също се оставя да поизстине и се прецежда през марля и цедка в друга голяма съдина, която се изнася на студено на терасата.
Отделеното месо от крачетата и джолана заедно с останалото месо се накъсва на сравнително големи парчета.
От изстиналият бульон се премахва мазнината, която е изплувала най-отгоре му.
Тенджерата се измива добре и в нея се слагат накъсаното месо и 1/2 от бульона и отново се започва варене.
Естествено, всичко се пробва на вкус за сол и подправки.
В случая сложих и 500 грама овкусена свинска кайма, добавих още малко сол - около 1 ч.л., 1 ч.л. сух чесън и по 1 ч.л. червен пипер и пушен лютив такъв.
Всичко това се оставя да къкри на бавен огън - пак на трета степен за около 2 часа - докато почне да остава на мазнина.
Не изглежда фотогенично, но не мога да опиша какъв аромат се носи от тенджерата и как през 10 минутки си вадя по малко за проба.
След като поизстине следва "разфасоване" на продукта:
Една част напълних в колагеново черво, което овързах от двата края и пратих да виси на студено.
Друга част - сложих в 1,5 л бутилка от минерална вода с отрязано гърло като направих нещо като капаче от картон увито в стреч фолио. Върху него една 500 гр. консерва, също увита в стреч фолио.
Получи се една ей такава "конструкция".
Консервата притиска съдържанието и то се уплътнява, а отделената мазнина излиза отстрани.
И това замина на терасата - на студено да се охлажда. Естествено, в друга съдина, за да не стане мазало.
Трета част напълних в кутия.
Е, те това е. 
Трябват му поне 24 часа хубаво да стегне.
От червото резнах няколко търкалца - за проба.
Невероятно вкусно.









На бутилката с остър нож се отрязва дъното, самата тя се разцепва и полученият колбас се изважда.
Също едно две парчета за проба.
Всичко останало се нарязва на подходящи парчета, вакуумира се и може да се съхранява в камерата дълго време. Кутията също отива при тях.
Страхотно държи форма - не се разпада, направо си стои като салам.
За вкуса няма какво да пиша - трябва да се опита, но само казвам - Дзверско мезе.

Впрочем, голямото предимство е, че може да извадиш от кутията парче или да резнеш парче и да си направиш невероятна чорба пача или пък супа - въпрос на предпочитание. 
Правете смело, не изисква кой знае какви усилия, а само малко повечко време.
Насладете се на дзверски вкусното мезе и НАЗДРАВЕ!

вторник, 17 септември 2019 г.

Яхния от вчерашния джолан


  Почивките свършиха и като за начало един печен джолан - как се прави по различни начини съм писал доста, но този е просто джолан с кожа и печен на фурна.
 Да ама един джолан ни дойде за двамата в доста повече и поизостана.

Хапнахме що хапнахме, а останалото ми се видя вече поизсъхнало, както си беше нарязано, па и кожичката сякаш се втвърди.
Няма да се хвърля я! 
С 2 глави нарязан лук, 3-4 скилидки чесън, един морков нарязан на ситно, малко подправки и чашка вино му вдъхнах нов живот на джоланчето.
Лукът и чесънът се задушават за кратко в малко мазнина, слагат се морковите, лъжичка червен пипер и нарязаното месо от джоланчето с добавка на бульон колкото да го покрие и се оставя да покъкри около 25-30 минути на слаб котлон. Като остане на мазнина се налива и чашката червено вино, подправките и отново се оставя да покъкри докато остане на мазнина и виното се изпари.
Невероятна яхния и си носи на питието.

четвъртък, 22 август 2019 г.

Най-лесната домашна сурова наденица


 Не е необходимо да го казвам за хиляден път, но пак ще го направя - лют привърженик съм на домашно приготвяните месни деликатеси и заготовки и върл противник на продаваните по магазините. Рядко съм срещал читав производител и то основно не е нашенски, за огромно съжаление.
 Сигурно Ви е писнало с това какви етикети показвам от време на време с какви чудесии има вътре в колбасите. Обаче като опрем до суровата наденица, която продават там става вече "тъмна Индия". Преди време с доста разправии в един магазин ги накарах да ми дадат сертификата за доставката на сурова наденица и етикета за съдържанието й. И за пореден път изпаднах в потрес - пак пълно с дивотии - по-добре да не обяснявам.
Поувлякох се и затова минавам по същество. Идеята ми с тази публикация е да покажа, че с минимум усилия всеки може да си направи перфектната домашна наденица.

Необходими са:
на първо място, поне малко мерак
на второ място, свински черва и фунийка за пълнене
на трето място, пак малко мерак и малко търпение

Няма да повярвате, нали? 
Ама е факт. Единствен зор могат да дадат червата за пълнене, но и те се намират в последно време доста лесно по месарниците - при нас има от ранна есен до късна пролет и като си купиш 2-3 кутийки, стигат за сума ти време.
След като установихме, че имаме мерак, следващото е да отидем в месарницата - не хипермаркет, а квартална, в която си избираш месото и на място ще ти го смелят.
За наденицата не е необходимо да се купува скъпо месо -  от свинското работа върши плешка, обезкостен джолан (идеален е), гърди, месо от корема (осмянка), а от телешкото - онова, което в месарницата продават "за готвене". Съотношението е 70:30 или 60:40, но може и да се направи само от единия вид.
Като го правиш за първи път и 3 кила смляно месо стигат, за да не се отчаеш от много работа, но оптимално е да се правят около 5 кг. Тогава няма да си играеш през месец, а запасът ще стигне за по-дълго време.
Най-трудната част до тука е да пренесеш мляното месо до къщи.
След прибирането в къщи правиш още едно усилие -а да разделим месото на две части, както и да намерим по-голяма съдина, в която може да свещенодействаме спокойно.
И да не забравим да се възнаградим с по едно питие за нечовешкото до този момент усилие.
Отделихме половината месо в съдината и знаем, че е примерно 1,5 или 2,5 кг. Това ще е пътеводителят за слагане на подправките и солта. Тъй като това е смляно месо, ни трябва и студена вода - между 10 до 15 % от теглото, това ще рече грубо 1 ч.ч., в която разтопяваме солта - 18 грама на кило или от зор 20 грама. Зор е ако няма ел.везна в къщи, но и на това има цаката - мерим с чаени лъжички - грубо казано 3 ч.л. без връх.
Сипваме солената вода при смляното месо и слагаме подправките - задължително черен пипер - 5 гр/г, кимион - 2-3 грама (или 1 ч.л. и 1/2 ч.л.).
Тука е и най-хубавият момент - можеш да сложиш подправки каквито  и колкото душата ти сака  -  сух чесън; червен пипер (сладък, пушен или лютив); чубрица; две три шепи нарязан на ситно праз и т.н. и т.н.
След омесването не е необходимо да се чака месото да зрее или нещо друго.
Нанизва се червото на фунийката и започва пълненето. Не е необходимо да се тъпче, да се уплътнява особено, а сетне да се дупчи и т.н. Може да се напълни и като се ползва машинка за мелене на месо, ама нали приехме, че имаме само фунийка, черва и мерак.
Хубавото е, че не е необходимо някакво старание или някакво особено оформяне. Могат да се пълнят парчета с каквато и да е големина.
След напълването готовите наденици е добре да престоят една нощ в тава в хладилника или а хладно място.
Впрочем големите мераклии могат да си купят ей такъв пистолет за силикон, да му отрежат върха или да пригодят фунийка. Идеален е за пълненето - превръща го в песен.
А и още един съвет:
Ако Ви е обзело голямо съмнение какво сте сътворили, преди пълненето може да се отдели малко от каймата, да се направят кюфтенца и да се пекнат. Заедно с хубаво питие ще стимулират майстора и ще му подскажат дали и какво още да се добави.
Това май е най-приятната част от работата.
Готовата наденица след престоя си, може да се направи каквото си искаш - да се нареже на парчета, да се навие на големи парчета и т.н., да се вакумира или да се увие в пакети.
Съхранява се във фризера на порционни парчета.
Като полезен съвет пояснявам, че ако се нареже на парчета и сложи върху тарелка във фризера и се замразят парчетата тогава да се пълнят в торбички и т.н. Така не се слепват и при ваденето имаш готови за печене парчета.
И още един съвет: като се извади наденицата от фризера, не е необходимо да се чака да се размразява и тогава да се пече. Достатъчно е да постои на топло малко - колкото скарата добре да загрее. Така при печенето става по-сочна.
За вкуса какво да кажа? Меродавна е поговорката - каквото си надробиш, такова и ще сърбаш.
Идеята ми до тук беше да обясня, че не са необходими кой знае какви усилия, за да сложиш на семейството си и приятелите нещо направено с мерак и истинско при това.
И на последно място - откак ползвам подложките за барбекю (скара), направо съм се родил - забравих какво е това досадно чистене и търкане на скари и т.н.
На снимката е това, което съм си "надробил" и ще си го прекарваме с хубаво питие.
Стана малко дълго, но пък за сметка на това, надявам се, убедително и ако поне на няколко човека им се види, че това е лесно и се откажат от фабрикатите и си направят сами домашна наденица, ще бъда много доволен.
Знам, че първият път ще бъде трудно, досадно, но след втория третия път, става направо забавно - особено като насмелееш и започнеш да експериментираш и да улучваш желания вкус.
Малко повече за надениците може да видите ей тука.
Пробвайте се смело и НАЗДРАВЕ!

вторник, 16 юли 2019 г.

Мусака с прясно зеле


 Сега ще разкажа за едно простичко и много вкусно ястие, което може и да се направи в постен вариант, макар че го предпочитам месесто.
 Прави се много лесно и бързо, особено във вариант, ако се ползва мултикукър (лелей написах го, май съм свикнал вече с думата).
 Необходимите продукти за 4-6 порции са минимални: 
за ястието: 1 малка зелка около 1 кг или 1/2 по-голяма, 1/2 ч.ч. ориз, 1 глава лук и 3-4 скилидки чесън; сол и черен пипер на вкус, както и около 300 грама свинско месо като може да се ползва и вече сварено, варено-пушено и т.н. (в случая имах месо от варено-пушен джолан). Ползвах червен лук, че придова един по-различен цвят.
за заливката: 1 яйце, 1/2 коф. кисело мляко, 2-3 с.л. брашно и 1/2 ч.л. сода.
Изпълнението е простичко и лесничко. В малко загрята мазнина се запържват лука и чесъна. Докато те се запържват, месото се нарязва на ситни кубчета и се добавя при тях. В това време оризът се измива и когато месото покафенее се добавя ориза. Сега е моментът на бърза ръка да се резне зелето. Докато се резва, да не се забравя да се разбърква ориза. Слага се и зелето, защото докато го нарежем, оризът е станал "стъклен". Разбърква се и след 1-2 минути се налива в идеалния случай 1 ч.ч. бульон или топла вода. 
Съдената се оставя да си покъкри 20-а минути, а в кукъра - на програма яхния - за 10 минути, всичко е идеално сварено.
Следват подправките и разбъркване.
В това време не стоим със скръстени ръце, а се обелват 2-3 домата и нарязват на кръгчета.
Тавичката леко се намазнява и се нарязват на дъното кръгчета домат.
Заложих на този вариант, но можеше и да се нарежат на ситно и да се добавят при зелето.
Отгоре се сипва зелето с ориза и отново се слагат останалите кръгчета домати.
Яйцето, киселото мляко, содата и брашното заедно с малко сол и черен пипер се разбъркват добре.
С тях се залива добре мусаката.




Пече се в предварително загрята на 200С фурна - колкото заливката добре да се зачерви. това става за около 15-20-а минутки.
То ястието е готово и няма нужда от много печене.


В кукъра запържването отнема 10-12 минути, сваряването още 10-а.
Наистина става много бързо.
Само ястие е много вкусно и носи на изцяло постен вариант, носи и на различни меса, на кайма и т.н. По желание могат да се добавят и други продукти.
Просто описах как правя тази мусака - просто като идея и лесен вариант.
Ето я, напълно изстудена на следващия ден.
Ще ми се да кажа, че е вкусна както топла, така и студена. 
Дори и в студения вариант на мен харесва повече - а в него мусаката задържа повече формата си и изглежда доста по-фотогенично.
И още нещо - ястието е и много бюджетно: в постния вариант излиза около 3 лв, а с месо - около 5,00-5,50 лв. Добра цена за 4-6 порции.
Правете и не забравяйте за питието.
НАЗДРАВЕ!

вторник, 9 юли 2019 г.

Чорба от прясно зеле


   Като стане дума за супа, да не чуя. От чорбите - шкембе чорба, джолан чорба, търнак чорба и някоя друга като рибена. И съм до там.
  Това лято - от жегата ли, от променливото ли време, от месец правя едва ли не всеки ден супи - зеленчукови, с месо, доматени и всякакви крем супи. Не мога да ги опиша и трябва да пусна поне 50 чешита, че гледам да не се повтарям. 
  Правя ги в мултикукъра и стават горе долу за 25 минути - 10-а минути за подготовка и 15-а за варене.
 Няколко от тях станаха просто уникални, сред които тази от прясно зеле, която сега ще споделя.
 Обещавам и да не говоря колко е полезно зелето, а направо да обясня как се прави.
 Необходими са за 4-6 порции:  
-половин средна зелка, може би около 700 грама, която се нарязва не на много ситно.
-1 глава лук (в идеален вариант една връзка пресен лук) и 3-4 скилидки чесън, нарязани на ситно;
-1-2 моркова, почистени и нарязани на ситни кубчета.
-2-3 с.л. масло
-1 ч.л. ким, сол и черен пипер на вкус
-1-2 стръка зелентия - най-вече копър, че си пасва със зелето
 Изпълнението е повече от елементарно:
 В купата на мултикукъра се слага маслото и докато загрява, се нарязват чесъна и лука - сравнително на ситно, но без престараване.
 Докато лукът се запържва, се нарязват и морковите и добавят при него.
 Морковите също отнемат 3-4 минути и в това време се нарязва зелето и добавя при тях. Разбърква се за малко и се налива около 1,2 - 1,5 л бульон или топла вода. Кукърът се затваря и на програма за супи/яхнии чорбата е готова за 10 максимум за 15 минути.
 След отварянето се слагат подправките, разбърква се и се проверява на сол.
 При сервиране много си върви с добавка на 1 ч.л. чили сос във всяка купичка. Но това за любителите на по-пикантното.
 Невероятно вкусна и питателна чорба от прясно зеле. 
 При това студена си е направо по-вкусна. Поне така я възприемам.
 При това е и направо бюджетна - има няма цели 2 леФа.

петък, 14 декември 2018 г.

Бърза и дзверски вкусна домашна наденица



В направията на домашните наденици и суджуци има един основен принцип, който като се спазва винаги дава превъзходен резултат. Разликите най-често са от към съставките на месото и в подправките.
Това показва и разнообразието при тях.
Затова след като веднъж си направил суджук или наденица, не е необходимо 100 пъти да се показва как се прави.
Само че в този случай става реч за нещо различно и като технология и като начин на изпълнение. 
Месото за наденицата се нарязва на ситни късчета, но не се кълца, а за мелене да не говорим. Както си е нарязано произволно на парчета, се начуква с дървено чукче. Нямате си представа как се променя консистенцията и вкусът на месото с начукването. Върху дъска се поставят по няколко парчета от нарязаното месо и с дървеното чукче - бам на два три пъти.
Дотук само това е различното, но останалото се получи плод на нелепа случайност или на небрежност от моя страна.
Мога само да кажа, че за улеснение след начукването на месото е хубаво да се претегли.
В зависимост от теглото на месото в отделна съдинка се претеглят подправките и смесват заедно.
Лесно е да се изчислят като се знае колко отиват на едно кило.
Количеството праз и течност се игнорират и не се вземат предвид в сметките.
В последно време ползвам едра морска сол вместо обикновена и съм по-доволен.
Накълцаното и начукано месо се смесва с подправките и ситно нарязаният праз. 
Впрочем да не се заричам, но май за последен път слагам нарязан праз.
Много по-удачно е празът да се смели и да се разбърка с месото. Така се избягват дребни кухини при съхненето, а месото се овкусява в пъти по-добре с праза, тъй като отделеният от него сок попива  в самото месо.
Половината от месото биде направена именно със смлян праз - изобщо го няма на вид, но вкусът е много добре изразен и се запазва,без да се отразява на вида на наденицата..

Следва етапът на доброто омесване, покриване на съдината и престой на хладно поне за 24 часа.
Етапът на пълненето в накиснатите черва е ясен. Само че в купата с марна вода и черва изцеждам сока почти на цял лимон.
Ами защо лиЍ? Защото се променя и вкусът на червата и остава един леко цитрусов привкус.
Та този път пълних черва с дължина малко повече от метър с идеята да ги суша като дълги наденици.
Е те тук проявих малка небрежност - направо ги нахвърлих върху саръка и си ги забравих.
Хиляда пъти щеше да е по-добре, ако ги бях окачил да си висят цели по дължина.
В този вид хем ги обърнах един два пъти, ама пропуснах, че като започне леко да изсъхва наденицата се втвърдява и ако я изпуснеш един ден като мене, при първия опит за обръщане направо се къса на парчета.
Тази неприятност се случи на четвъртия ден от провисването на саръка.
За мой късмет се скъса по средата на две парчета по 60-а см., ама в този вид "зейнала" е много трудна и рискова за сушене. От отвора могат да "тръгнат" какви ли не гадости нагоре и в крайна сметка язък за хубавия продукт.
Позамислих се и реших да "спасявам" положението с моя изпитан метод за правене на домашните салами.
Помислено и сторено - направо бух върху решетката във фурната на едното парче в компания на едно от вчера напълнените черва за луканка и на 80С на долен вентилатор за два часа.




Точно до 70С и веднага шоково охлаждане.

Е те тука идва най-ужасният момент - чакането преди дегустацията.

Сипват се няколко питиета и търпението може да се тества...

Да си призная това е възможно най-бързата домашна наденица, която съм правил май през целия си съзнателен живот.
ето я след охлаждането.
Не питайте за питието и магарешкия инат да не бъде нападната преди да се охлади добре ...












А сега за тези, които са имали търпението да прочетат до тук:
Преди да кажа какви са съставките, ще споделя и едно мое "откритие". Всички наденици, суджуци и др.п. , които досега съм правил, съм се втелясвал - примерно 400 грама бут, 400 грама плешка, 200 грама сланина или 400 грама телешко, толкова свинско и т.н. Или път свински врат и т.н.
Ха сега голямата тайна: в нашите месарници отдавна съм открил едно месо, което продават - свинско за готвене - от 5,49 до 5,99 лв за кило. Това е най-готиното месо в продажба - парчета изрезки от по 50 до 100 грама карашик - демек от всички видове свинско - парче джолан, малко от врата, малко от бута, малко от плешката, малко от гърдите, къде парче сланина и какво ли не. 
Винаги съм го подминавал с пренебрежение - месо за "пенсионери".
Лелей каква грешка - преди време си купих такова за кайма - невероятно чудо стана. Този път го пробвах за наденицата - повярвайте уникално, дзверска работа. Както и да комбинирам месото, такъв резултат не мога да постигна ... Всеки път е различно - в зависимост какво са отделили за месарницата, но ... Фантастика - изненадващ резултат. 
А за ценовия резултат да не говорим - почти с 40 % по евтино и по никакъв начин не може да се разбере.
Такъв каприз като мене в мръФките, след като се предаде, явно си струва де ползва. Па и май не бива да се правим на по-големи католици от Папата при правене на домашните колбаси. След като се мели, сече, реже, начуква - какво значение има ...
За финал какво е необходимо за кълцано-начукваницата:
1 кг свинско месо от това за готвене.
15 грама едра морска сол
5 грама нитритна сол 
5 грама свежо смлян черен пипер
3 грама смлян кимион
3 грама червен пушен червен пипер
1 грам сушен чесън на гранули
празът не съм го теглил - около 20 см на кило, смлян - в никакъв случай нарязан
50 мл бърбън или друг ароматен алкохол

Това е стандартният вариант.

В случая, под надзора на Чедото я направих с 15 грама сол - 12 грама морска и 3 грама нитритна.
Е вкусът е Дзверски. Не знам как ще му запазя на Чедото парченце- освен утре да му правя по Еконт ...
Просто и лесно. И най-важното невероятно бързо.
Правете смело и НАЗДРАВЕ!