четвъртък, 30 май 2024 г.

Пържените картофки на Дзвера

 


За пържените картофки е писано толкова много, че чак ме е срам да напиша и два реда. 
Независимо от това, ще бъда "нахален":
нека да споделя моя опит за хрупкави и вкусни пържени картофки, които ни продават в момента по 6,00 лефа за 200 грама.
Старите картофи ги обелвам и нарязвам по селски - на резени.
Пресните картофи ги измивам много добре с гъба и нарязвам по същия начин, без да ги беля.
След това ги слагам в купа със студена вода, която сменям поне 3 пъти.
Подсушам с домакинска хартия.
В тигана загрявам 1 с.л. масло, поне по 3-4 с.л. зехтин и олио. Когато мазнината силно се загрее, сипвам в нея една чаена лъжичка от моята гурме сол и след това пущам шепа нарязани картофки. Оставям ги да се пържат няколко минути - мазнината е толкова, че ги покрива изцяло - като във фритьорник. Обръщам ги поне веднъж и когато добре са покафеняли ги вадя в чиния върху домакинска хартия, която трябва да поеме излишната мазнина.
По същия начин пържа и тиквички. Нарязвам ги на тънкофайски. Леко осолявам. Сетне подсушам. Овалвам в царевично нишесте. И пак по същия начин пържа. Няма пръскане на мазнина, няма излишНо висене над тигана. Пържат се буквално за минута от едната и от другата страна и стават невероятно вкусни. Дори не е необходимо след това да се осоляват и овкусяват допълнително.

УНИКАЛЕН МАРМАЛАД МУСКОВАДО ОТ ЧЕРЕШИ И ЯГОДИ

 

    Не знам за Вас, но лично аз обичам да си хапвам сладко от различни плодове - едно от любимите ми е от смокини, а другото е шипков мармалад. Оказва се, че в никакъв случай не подминавам и сладко от череши или пък ягоди.
    Този път на прибиране към къщи пак пътувахме по т.нар. "стар път", а не по магистрала "Тракия" (която за мен си е просто един скоростен път). След Каблешково посока с.Изворище попаднахме на сергия с ягоди, набрани от ягодовите полета в близост. 
    Не мога да опиша колко ароматни, сладки и вкусни са пресните истински ягоди набрани буквално преди час.
    Та се понакупихме с пресни ягоди като невидяли. Като си прибрах торбата в колата поисках от продавача да си опитаме ягодки "ей от тази щайга". Човекът се засмя и вика "вземай, това са най-вкусните ягоди". Явно съм го погледнал по-особено, а той ми се засмива и допълва "ами твойте си ги прибра, а тези са вече от моите и затова са най-вкусните". 
Смяхме се всички ... Лафът особено ми хареса.
След това около Сливен се заредиха сергиите с череши - също пресни и набрани от черешовите градини зад тях. Спряхме на една сергия. Имаше няколко вида и на различни цени - от 2,5 лв/кг (останали от вчера), та по 4,00 лв, 5,00 лв, че биля и от 8,00 лв/кг (едни такива тъмно червени и големи като малки орехчета). Продавачката, една такава симпатична, бъбрива лелка (що ли я обиждам жената, сигурно съм с 20 год. по-дърт от нея) набързо ни обясни за всички череши, за цената (и че нямало кой да им ги изкупува, а и нямало берачи) и ни препоръча едни такива по-светли и сякаш неузрели. Пробвахме ги и се оказа, че са невероятно сладки. Та се накупихме добре. Жената теглеше не като на нашия пазар - до грамче, ами ей така да има. На изпровадях каза да си вземем и тези по 8-то леФа "да ги опитате". Бяхме скромни и си взехме само шепичка и си обещахме да се видим след 15-20-а дни, когато на пазара излезнат и кайсиите от градината им.
    След Сливен преди Минералните им бани от един магазин за месо (писал съм вече) за пръв път видях едно свинско, продавано като "За коли" с ударение върху "О-то". Оказа се,че това е месо от шията (не от врата, а точно от шията), където колячите забиват ноже, за да ... прасенцето. Шарено месце с преобладаваща сланинка и нежна кожичка. И от това се накупих, но тази история друг път... 
  Та ягоди и череши бол за ядене, направо се пукнахме по шевовете, но нямат изяждане и реших с част от тях да направя един експериментален мармалад.
    Е, след толкова лакардии най-сетне си дойдох на думата.
    По едно кило ягоди и череши бидоха почистени. На черешите костилките се измиват добре и изсушават на слънце (много полезет чай), дръжките също се изсушават (също за чай - друг път ще обяснявам за ползата от тези чайове).
Смесват се в подходяща съдина, засипват се с един пакет (500 грама) влажна тъмна тръстикова захар (в случая Мусковадо). Само за сведение, тази захар придава един особен карамелен вкус ... Оставят се да престоят така поне 24 часа, след което се прехвърлят в голяма цедка и всичкият сок се отделя.   
Прецедените череши и ягоди се слагат в подходяща съдина (желателно  алпака) и се варят до пълно омекване на слаб огън ( на 5-та от 9-та степен) - така не кипят, не образуват пяна и т.н., трябва само да се разбъркват старателно от време на време.

Когато са готови, се добавя бучка масло (около30-50 грама), 1 ч.л. ванилова захар и всичко се пасира до еднородна мармаладена смес.  Съдената се връща на котлона и се вари до нужното сгъстяване (капка, студена чинийка, всеки го знае). Добавя се и ч.л. лимонтузу. 
Пробвам на сладост (в случая става дума за изключително сладки плодове, малко захар), но ми се стори, че иска още малко и добавих 2 с.л. мед.
Следва разбъркване, пълнене в бурканчета, с капачката надолу до изстиване.
Няма да описвам вкуса - невероятен, леко карамелен.
Инак казано, дзверски вкусен мармалад.
   
Сега ще ме попитате най-вероятно - ами какво стана с отделения сладък сок от отцедените ягоди и череши заедно със захарта Мусковадо?

Амчи, това е бонуса за търпеливите прочели всичките ми дивотии.
Сокът се налива в съдината, в която се е варил мармалада и също се вари на бавен огън (както писах на 5-та от 9-те степени на котлона). Слагат му се поне 2 с.л. балсамико, поне 50 мл хубав коняк, 2-3 с.л. сос от нар, 2 сл. лимонов сок и настърганата кора на 1/2 лимон (измит старателно със сода и сол).
Вари се до хубаво сгъстяване (нека се има предвид, че като изстине още повече се сгъстява).
С фунийка с цедка се пълни в подходящо бутилче. Излезе една шишичка 330 мл и малко за проба.
Невероятен топинг за палачинки, торги, плодови салати.
Речникът ми е беде да опише ароматите и вкуса на това сладко чудо.
ПОСЛЕДВАЙТЕ ЕКСПЕРИМЕНТА МИ И НЯМА ДА СЪЖАЛИТЕ!

събота, 27 април 2024 г.

Бананово ескимо


     Тази рецепта ми е от поредицата - чужбински рецепти, при това "отмъкната" от едно предаване по кувейтска телевизия. Датата се вижда от снимката.
    Бяхме тогава в Кувейт и късно вечерта имаше кулинарни предавания и се "лепях" за ТВ-то в 01,00 часа да ги гледам. Всичко беше на английски субтитри, иначе дрънкаха на напълно неразбирам език. Пък аз старателно си ги записвах в тефтера заедно с други рецепти, които пробвахме по разни заведения ... Това е друга тема и не знам дали ще бъда жив да ги опиша. Не че не съм пробвал доста ох тях - особено невероятното им маклюбе.
    Маклюбе, според нашия преводеч, завършил медицина в България, означавало буквално "надупено", а в по-литературен превод - "обърнато".
    От тази една седмица имам записани повече от 60 рецепти от тяхната кухня повечето от които пробвахме.
    Сега просто ще "преведа" тази кувейтска рецепта на български и да знаете, че е невероятно лесна и дзверски вкусна:
    Два (може и повече) банана се обелват и резват на две половинки. Във всяка се набожда клечка и увива в стреч фолио. 
    Така подготвените банани заминават във фризера.
    Един шоколад се разтапя на водна баня и в него се добавят смлени ядки (по желание - орехи, фъстък, лешник и т.н.).
    Замразеният банан се овалва в шоколада, след като изстине - отново.
    Ядките може да не се слагат в шоколада, а да са в чинийка и след овалването в него, да се топва в тях.
    Нашето бананово ескимо е готово.
    Правил съм го, но не открих снимките.
Правете - лесно е!