Търнак чорба

 Няма да навлизам в подробности относно етимологичното значение на думата "търнак", но все пак се налага: идва от турски и означава копито, нокът. Употребява се и в смисъл на животински крак, частта от коляното надолу. Доста по-често се има предвид телешки крак поради разбираеми причини. Това не ми пречи да възприемам свинските крачета като свински търнак.

 Стана ясно, че иде реч за чорба от свински крачета. В нея няма нищо особено, тъй като се прави като обикновената шкембе чорба, но става много по-вкусна и според мен в пъти по-вкусна от обикновената пача от свински крачета.
 За приготвянето на тази толкова вкусна чорба са необходими свински крачета (поне 4 броя), 5-6 скилидки чесън, сол на вкус, прясно мляко (поне 0,5 л), малко брашно (2 с.л.), масло (1 с.л.)... Количествата са условни, разбира се.
 Крачетата добре се измиват. Оставят се в хладка вода да се поизкиснат поне за 30-а минути. Слагат се в подходяща тенджера с вода, която да ги покрива поне два пръста отгоре. Добавят се няколко скилидки чесън, 5-6 зърна черен пипер, бахар. На когото му харесва може да добави 1-2 дафинови листа, едно карамфилче. След като водата заври, се отпенва и сетне се намаля силата на котлона и се оставя да къкри около 3 часа или до момента, в който месото започва да се отделя само от костите като го боцнеш с ножа. Соли към края на варенето.
Месото се вади и малко като поизстине се обезкостява внимателно.
Полученият бульон се прецежда и е много добре да се остави на хладно. Така мазнините ще се втвърдят най-отгоре и могат много лесно да се премахнат.
Вече може да се пристъпи към направата на чорбата:
В тенджерка се слага маслото и след разтапянето му, се слага и брашното - колкото леко да промени цвета си и веднага на тънка струйка се налива прясното мляко и енергично се разбърква. Долива се от бульона, слага се обезкостеното месо, овкусява се със сол и черен пипер и оставя поне 30-а минутки да покъкри.
Лично предпочитам 2-3 скилидки чесън да ги нарежа на много ситно или да ги пресовам, да ги разбъркам с малко оцет и да ги добавя в чорбата. Добавям и 1-2 с.л. сушени зеленчуци - за повече вкус.
При сервирането може да се запържи малко масло с червен пипер и да се полее с лъжичка.
Струва си направията.
Става страхотна търнак чорба.

Патешки фенер с ориз и зеле

  Самото заглавие си говори, че става реч хем за нещо много вкусно, хем за нещо много бюджетно. 

 За вкусното няма да обяснявам, а за бюджетното - съвсем накратко. Доста често в магазините се появяват за продажба патешки фенери на цена 1,00 до 1,10 лв килото, а теглото на такъв фенер е до 1,5 кг. На пръв поглед са много обрани и сякаш от тях няма какво да се получи. Но това е само на пръв поглед и след малко ще обясня всичко.

 За приготвянето на едно ястие за 4 порции са необходими един патешки фенер, 1 ч.ч. ориз и една малка зелка или 1/2 от по-голяма (около 800 грама), една глава лук и 2-3 скилидки чесън, както и подправки (сол, черен пипер, джоджен и кимион, но носи и други по вкус - който обича червен пипер или и лют червен пипер).

 Изпълнението не е трудно, но отнема известно време - особено варенето на фенера и изисква малко търпение.

 Фенерът се измива добре и се вари в тенджера под налягане с добавка на един морков, зърна черен пипер, бахар. Варя го в мултикукъра (за около 20 мин). След това фенерът се вади, изчаква се да се охлади и се обезкостява.

Получава се доста месо - почти 300 грама.

Полученият бульон се прецежда и оставя в хладилника докато изстине яко. При изстиването внимателното се отделя цялата патешка мас, която се е отделила отгоре.

Излезе едно бурканче от бебешките.

В наличие около 1 литър перфектен бульон. Половината заминава в бутилка във фризера - ще се ползва за някоя супа, а останалата част за ястието.

От тука нататък е ясно - в малко от отделената патешка мас се запържват лука, чесъна, ориза, налива се бульона, слага се нарязаното зеле, подправките и месото.

В моя мултикукър е готово за 10 мин. на програма F1 (няма как да я обясня). В тенджера би станало за 35-40 мин.

Сега е ясно защо е бюджетно (направо пенсионерско ястие) - 1,50 лв за фенера, 0,60 лв за ориза и 1,00 лв за зелето и подправките. Т.е. за има няма три лева в наличност: ястие за 4-ма, бурканче патешка мас и поне бутилка разкошен бульон за следващо ястие.

Голяма вкуснотия.

"Пакетирано" руло Стефани

 Както обикновено, това е просто един по-различен начин да се направи прословутото Руло Стефани и да се поднесе различно.

 За рулото Стефани няма какво да пиша, всеки знае как се прави. Необходими са овкусена кайма, варени яйца и моркови, кисели краставички. Всеки си има и любим сос, който в случая се прави отделно.

 Допълнително са необходими кори за баница - по една за всяка порция, едно яйце, 2-3 с.л. брашно и 2-3 с.л. кисело мляко. Количеството е условно, но стига за поне четири големи порции.

Яйцето, брашното и киселото мляко се разбиват.

Взема се една кора за баница (желателно да е от дебелите печени на сач). Половината от кората се намазва с млечно-яйчената смес и се сгъва на две по дължина.

В единия край се слага малко от каймата, срязаното яйце, краставичките и морковчета, отгоре още малко кайма и кората се навива на сарма.

 Готовите сарми се нареждат в предварително намазнена тавичка. 

Отгоре се намазват с малко от яйчената смес.

 Големината на всеки пакет зависи от желанието - тези станаха доста големи и реално едно пакетче е порция поне за двама човека.

Пекат се на 180С във фурната до зачервяване - някъде около 40 мин. Нищо не пречи да се проверят като се повдигнат със шпатула - да се зачервили и отдолу. Ако много започнат да се зачервяват отгоре, може да се покрият с лист алуминиево фолио. Всеки си преценя момента на готовност. 

След изваждането от фурната може да им се настърже отгоре малко кашкавал или друго твърдо сирене.

Докато се пекат, може да се приготви любимият сос- за едни само бешамелов, за други и с гъбки и т.н.

Поднасят се в голяма чиния като може предварително се срежат на две, а може и всеки да си резне желаното количество, а сосът в отделна сосиера.

Просто изглеждат ефектно.

Е, някой може и да ги предпочете с най-обикновена картофена салата.

Важното в случая е, че изглеждат ефектно, много по-лесни за направия.

Няма го и момента на напукване на рулото. Големината на всяка порция може да се регулира още при направията и да подготвят индивидуални парчета.

Е и всеки може да прояви известна доза творчество и съвсем да разнообрази иначе вкусното, но понякога скучно руло Стефани.

И при поднасянето да не се забравя питието.

НАЗДРАВЕ!