ПАТИЦА НА СКАРА

 

    Всички се прехласват по патица по пекински. Е, аз не съм правил такава и май няма да пробвам...

    За сметка на това пека много лесна патица на скара.

    Нашенски патици са много кът, но за сметка на това в някои вериги пущат унгарски и когато са на прИмация са много атрактивни.

    Та купуваме една Патка на прИмоция около 2,5 кила, задължително няколко вида картофи, включително и сладък и не пропущаме поне 2-3 глави червено цвекло.

    Пазарът приключва с няколко ябълки, портокал, мандарина и поне един лимон.

    Сетне е просто като света: патката се осолява с любимата гурме сол отвън и отвътре; С минимум усилия и без особено напрягане под кожата на патока се напъхва масло смесено със същата сол.

    От там нататък е лесно: правим монтажа - във фурната на втората решетка отдолу нагоре се слага паточето.

    Под него - плоската тава от комплекта на фурната - добре омазнена и напълнена с обелените и нарязани кореноплодни, в добавка на и едно две морковчета. Добре осолени и овсусени със смлян розмарин.    

Пече се на вентилатор на 170С за около час - зависи, но докато получи патокът хубава хрупкава коричка.

Съвсем простичко, елементарно за изпълнение и печене ...

Дзвернски вкусна печена патица.

Невероятно вкусни кореноплодни - с мазнотийката от патока, както и вкусни цитруси от плънката.

Толкова е лесно за изпълнение, че няма накъде....

П.П. Има още един начин на направия - патицата се срязва през средата, разпъва се като пеперуда и се нанизва на дървен шиш.

Така става дори и по бързо и е по-лесна за овкусяване.

Недостатъкът е, че в този случай няма плънка.

Затова си предпочитам описания вариант.

От каквото артиса, правим патешка супичка, но това е друга тема---

Пробвайте и няма да съжалите.

НАЗДРАВЕ!

УНИКАЛЕН СВИНСКИ КОЛБАС - свински крачета с бекон

 

    Е, те такъв домашен салам (колбас) не съм правил. Правил съм каквото Ви дойде на ум (някой ден сигурно ще направя една обща публикация или поне в някоя ще вкарам всички линкове за домашни салами), но точно това е направо уникално Дзверски вкусно.

    При те това се получи съвсем случайно и то без дори да се замислювам по някакъв начин.    

Бях накупил 4 свински крачета с кожа и в добавка едно ушО. Сварих ги за 3-4 часа на бавен огънь с добавка на сол, черен пипер, бахар, дафинов лист, по едно карамфилче и звездовидно анасонче;  няколко скилидки чесън, резен лук.                    

Оставих да изстине, месото обезкостих, а бульона прецедих през марля.

Идеята беше за направа на пача, но ...

Това си остана като идея, а сетне ми се появи нова хрумка. Па и защо да не я реализирам ... та каквото ще да става.

Разполагах с около кило свински гърди, които бидоха смлени на бъбрек, омесени с две бучки лед, пушен червен пипер, около 20 гр. нитритна сол;около 5 гр. чили; 4 грама чесън на прах и 3  гр. лук на гранули. Аха и кимион около 3 грама.

Цялата тази маса бе оставена за 24 часа да си отдъхва в хладилника.

От там нататък е ясно - двете смески - част от сварените свински крачета и ушО, основно с кожата  около 500 гр.- останалата част запържена с масълце, ситно нарязан чесън стана на мезе, биде старатено омесена и ....

напълнена в колагенови черва с Ф=45 мм, разбира се предварително накисвати в марна вода с добавка на лимонев и портокалов сок. Защо се прави така съм обяснявал много пъти и няма да се повтарям.

Колбасчетата се остяват  да си починат в бокса на топло за около 4-5 часа.

Сетне заминавам на плаж във фурната - този път напук на правилата, направо на 80С с вентилатор, тава с вряла вода и когато термометърчето %писне" на 70С, веднага се вадят и бухват в ледена вода. Ясно е - подсушаване и в хладилника до следващия ден...

Следва нападение, доста питиета и ....

реже се тънкофайски, дзверска вкуснотия.

Не съм поет и не мога да опиша какво се получи ... колбас та дрънка.

Значи смляните гърди около кило, преварените крачета с кожичка и ушо около 600 грама и описаните подправки. Технолагията е ясна за направията, но в крайна сметка Дзверско мезе.

При това напълно бюджетно и лесно за изпълнение.

Пробвайте, няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

ДЕЛИКАТЕСНО РУЛО ОТ СВИНСКА КОЖА

 

 Свинската кожа преди доста години е била много ценна - от нея селяните са си правели цървули и дори не са помисляли да я ядат, освен в много гладни години. 

    В ранните детски години помня, когато колехме прасето на село, то се одираше много внимателно, за да му се запази кожата цяла. Още топла, топла Баба я остъргваше много добре, разпъваше на върбови пръчки, осоляваше и сетне на една връФка под сайванта. Не помня всичко около тази процедура, защото ме втрисаше като я видех да виси и все ми приличаше на някакъв призчане дзвер, дето ми се появяваше в сънищата и квичеше точко като закланото прасе. Особено от стърчащата козина направо ме втрисаше. Помня и сетне на пролет как Дядо нарязваше кожата на парчета, правеше разрези в нея и промушваше ивици от кожата за връфки... 

    През 70-те години когато се появиха масово евтините гумени цървули, прасето вече се пърлеше, сланината се отделяше заедно с кожата и заминаваше в качето за осоляване, но това е нова тема ... друг път за това.

    Сега свинската кожа е голям деликатес - трудно се намира, защото от кланниците най-често заминава за направата на колбаси, салами и др.п., на които пише, че имат добавка на "свински колаген" ...

    Свинска кожа с малко сланина можеш да намериш само от приятел, който е готов да се раздели с парче от нея... Поне аз в магазин такова чудо не съм виждал.

    Този път приятел се раздели с голямо парче кожа с един пръст сланина под него - почти 1/4 от прасето (нали е приятел), но при условия, че направя нещо различно от сланина с кожа. Па и нямах такова намерение... демек да се пробвам със сланина.

Кожата я нарязох на парчета с размери приблизително 25х25 см. Изрезките отделих - стават идеално за готвене с фасул, но и това е извън темата. 

Естествено всичко бе претеглено, измерено и овкусено както следва на кило:

28 гр. сол (поравно нитритна и моята гурме сол); 5 гр. сушен чесън; 1 гр. смлян дафинов лист и 1 гр. кимион, 3 гр. сушен лук; 5 грама пушен червен пипер. Всичко това се намазва от вътрешната страна на кожата. Тя се навива на руло и овързва, както е на снимката.

Отвън се намазва обилно със смес от червен пипер и идея  чесън.

Всичко това се овива в стреч фолио и забравя в хладилника поне за 10-на дни.

Вади се, оставя се на стайна температура за около половин ден и в сух тиган се запечатва от всички страни до зачервяване.

Лекичко се намазва със смес от мед и червен пипер.

Тъй като се ползва дълбока съдина, се налива бульон в случая телешки, но може какъвто имате и се оставя цялата конструкция да къкри поне 2 часа. От време да време се долива течност и замерва температурата в колбасчета и с ножче се пробва мекостта на кожичката.

Отне ми около 2 часа, за да стане душичка като от време на време го обръщах.

В тавата остава сума ти сос и то невероятно вкусен.

Може да се приготви със зеле, например ...

Пробвайте и няма да съжалите! Стига да намерите свински кожички.

И НАЗДРАВЕ!

ДОМАТЕНО-ЯЙЧЕНА ВКУСНОТИЯ

 

Това е възможно най-лесната за изпълнение неверояна вкуснотия, която може да се приготви и от най-неизкушения в кухнята и който е вижда тиган само на снимка.

Необходимите продукти са около 500-600 гр. домати, обелени и нарязани на кубчета (може и и две консерви по 300 гр.); една глава лук - нарязана на ситно, 2-3 скилидки чесън - също на ситно; 100-а грама меко сирене на парченца; 4-5 яйца; зелен лук на ситно; стрък босилек и сол и черен пипер за овкусяване.

Бучка масло и лъжица олио за пълженето.

В тиган с незалепващо покритие се загряват мазнотийките, бухкат се вътре чесънчета и лукчета и леко като омекнат следва накълцаното като за куче сиренче.

Малко след това и леко разбърканите яйца (не разбити, а прости разбъркани в купата).

Следват всите подправки и покриване под капак като се намаля силата на котлона наполовина.

Поръсва се със ситно нарязан босилек и се сервира.

Прилича на един огромен омлет с домати и сирене, но е дзерски вкусен.

Пробвайте и няма да съжалите - дзвернска вкуснотия е!

НАЗДРАВЕ!

КОЛБАС ОТ СВИНСКИ ГЪРДИ В ЧЕРВО

 

    Започвам с това, че понеже не знам как да го нарека, наименованието е описателно. За сметка на това дава пълна представа какво да очаквате от публикацията.

    За направата на домашни колбаси (салами, шунки и др.п.) съм писал твърде много в блога, както и за начините на осоляване и това каква сол да се ползва. Затова ще бъда пределно кратък и само ще подчертавам главното. Спазването на основните принципи винаги довежда до изключително вкусен резултат.

    Сега ще говоря за свинските гърди, които за мен са истински подходящи за направията на домашни колбаси.

Количеството свински гърди е въпрос на желание колко колбас ще се прави. За това ще давам подправките за кило.

Гърдите леко подмразени се нарязват по дължина на ивици приблизително 6х6 см и около 25 см дължина.

Парчетата се слагат в подходяща купа и овкусяват с 25 грама сол (13 гр. нитритна и 12 грама обикновена - ползвам от моята гурме сол); 4 гр. прясно смлян черен пипер; 2 гр. кимион; 2 гр. захар; 0,5 гр. витамин С на прах, както и няколко капки течен дим). Добре се масажират и всяко парче се увива на "бонбон" в домакинско фолио. 

Нека си починат седмица в хладилника.

След това колагеновите черва с диаметър поне 55 мм се накисват в хладка вода с добавка на лимонов и портокалов сок, а парчетата гърди се местят във фризера.

Както са почти замразени лесно се напъхват в колагеновото черво. Това е най-трудната част. Оставят се на стайна температура да отпуснат, връзват се от двете страни и овързват, както е показано. С игла се надупчват за излизане на въздуха където го има. До тука целият процес е при температура - до 10-аС. Нека престои няколко часа на топло място и се активира нитрита.

В едно от парчетата се забива термометър и се нареждат на решетката във фурната - на 50С с долен вентилатор и температурата се повишава постепенно през 20-а мин с по 10С.  Когато стигне 80С, във фурната се слага тавичка с вряла вода и дебнем термометърът да покаже 70С.

Ведна се вадят и бях в купа с ледена вода. Следва подсушаване и в хладилника поне за 24 часа. Сетне да си повисят срамежливо на простора още ден два и можем да нападаме.

Реже се тънкофайски, пази почти идеално формата си. Има лек шунков вкус и много лек оттенък на пушено.

Дзверско мезе, което си върви с вскякакво питие, че дори и на препечена филийка с масълце като сандвичле...

Подготвителната работа отнема не повече от час и то при добре пийване на бърбънчето, сетне всичко е ясно.

Полезно:  нищо не пречи при овкусяването да се турнат и други подправки по собствен мерак, че и биля да се добави чашка бърбън.

Може да се прави по всяко време на годината и винаги резултатът е дзверски.

Пробвайте и няма да съжалите. НАЗДРАВЕ!

П.П. Който ми предложи в коментар най-оригинално име на този колбас, което ми хареса, ще получи като подарък моята книга "Още дзверски вкусно" ...

СВИНСКИ ШИШЧЕТА В ПЛИК

 Както винаги, това не е рецепта, а поредната домашна хитринка как да при1готвим дзверски вкусни шишчета и то с минимимум усилия.

    Започвам с това, че направията е пробвана многократно и във времето е претърпяла доста подобрения и поради тази причина ще я дам в най-добрия вариант, а снимките са просто улюстративни.

    За шишчетата може да се ползва свински бут, или плешка, но най-вкусни стават от врата. Количеството месо зависи от тово колко са гладниците, но за 4-5 човека си трябва около кило.

    Месото леко се подмразява (така по-лесно се реже) и нарязва на кубчета приблизително 3х3 см. Слага се в подходяща стъклена или иноксова купа.

    Около 150 до 200 грама обелен и нарязан като "за куче" (демек както дойде) стар лук се смила в блендера до кашеобразно състояние. Добавят му се 1 ч.л. смлян черен пипер, 1 ч.л. пушен червен пипер (в идеал лют), 1/2 ч.л. кимион и се смесва с месото. Добавя му се поне 1-2 с.л. овкусен зехтин.

 (Впрочем могат да се добавят и други подправки по собствено желание)

    За по-голямо удобство нарязаното месо се пълни направо в плика за печене. И в хладилника поне за 24 часа - носи и повече време - колкото повече, толкова по-добре.

След това месните кубчета се нанизват на шишчета и връщат обратно в плика за печене. 

В идеалния вариант се доливат вътре около 150 мл кока кола или пепси кола.

Пече се на около 200С в предварително загрята фурна за около 40 мин.

Сетне се изсипва от плика в тавата и дозапича за цвят на вентилатор.

Мога да кажа, че така приготвени шишчетата стават направо уникално дзверски крехки и вкусни.

Понеже искаме да ни е лесно и да имаме и гарнитура и при това всичко приготвено за отрицателно време, си нарязваме и около кило картофи на едро, овкусяваме с малко сол, млян розмарин и също ги бухаме в плика за печене при шишчетата.

Пробвал съм варианта с посипване на картофите с 1-2 ч.л. царевично нишесте преди слагането в плика за печене. Тогава се увеличава количеството на колата до около 200 мл. Добавя се и 1 глава лук нарязан на полукръгове.

В крайна сметка се получава дзерска му вкуснотия.

Кой как ще си я сервира, си е негова работа - с цели шишчета, печени картофи и сос навеждъж или пък с изнизани шшчета - тип по селски, е просто въпрос на мерак.

Правете смело, дзверска вкуснотия е и НАЗДРАВЕ!

РУЛЦА ОТ СВИНСКО КОНТРАФИЛЕ

 

 Знам, снимката няма да очаровава когото и да и почти всички ще я подминат без да я отразят...  И страшно ще сбъркат, защото ще пропуснат една дзверска вкуснотия ...

Прави се елементарно и може да изтрепе "рибата"...

Необходима ни е свинска рибица, леко подмразена, която се нарязва на тънки филийки - около 6-8 мм и се начуква под найлон  - направо да "четеш" вестник през нея. Овкусява се по спецефичния за мене начин с моята грме сол. 

Върхувсяко парче се слата резен чедър (може кашкавал, едам или друго сирене на слайс... може и моцарела). В средата се бухва парченце кисела краставичка и се навива на рулце.

Закрепва се с клечка за зъби и се запържва в малко масълце до леко зачервяване.

Ползвам професионален тиган.

След като се зачервят от всички страни - във фурната за 15-а минути.

Рулцата са готови.

За гарнитура - варени картофи, пюре от картофи и т.н. и т.н. на когото как му харесва ...

Правят се за няколко минути, а са направо неустоими ...

Към подправките може да се добави и малко пушен червен пипер...

Пробвайте смело, няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

ЗЛАТЕН МЕД

 

ЗЛАТЕН МЕД!

Колко много говори самото име! Нарочно няма да описвам ползите от него- който иска да прочете в Нета. Толкова са много, че не искам да пиша. Най-важното е, че е страхотен имуностимулатор и може да те предпази от куп болести.

Важното е да си редовен при приема - по една с.л. на гладно сутрин рано и толкова. Може същата с.л. да се разбърка с прясно мляко или кисело мляко и финита ...

Направията е лесна:

Хубав домашен мед около 300 грама се смесва с 2 с.л. куркума, 1/2 ч.л. смлян на ситно черен или бял (за предпочитане) пипер, 2 с.л. смлян сушен джинджифил; добавя се и 1 ч.л. канела. В моя вариант добавям и 1 с.л. разтопено истинско масло.

Това е съвсем простичко за изпълнение, а ползите са огромни.

П.П. Ползвам меда на Нико мед, но няма как да дам тука връзка (всеки може да ги открие във ФБ).

Пробвайте и определено няма да съжалите!

За пръв път не казвам НАЗДРАВЕ,но това няма нищо общо с хубавото питие а подпомаге черния дроб да му "издържи" :)

Да оползотворим стария колбас

 

    Има и то доста често ситуации, когато сме си купили колбас или пък разполагаме с домашно приготвен такъв и по една случайност сме го "позабравили" в хладилника или във фризера и като го извадим направо е "изсъхнал" ... Както казваме, с брадва не можеш да го насечеш та камо ли да го сдъфчеш.

    Спасението за някои колбаси е да ги завиеш с навлажнена амбалажна хартия и в храдилника като се сменя ежедневно. Но това помага в определи случаи, но не във всички...

    Наскоро открих един направо уникален начин, който не мога да не споделя ...

През октомври купихме от Италия един много вкусен салам. То ако беше една щафетка, да го преживееш, но ние се накупихме като невидяли - носехме цял празен куфар за чекиране, който биде напълнен със салами, сирена и множество  други блаженства.

Преди няколко дни открих във фризера една щафетка- оставих я да се отпусне в хладилника и за съжаление като я резнах, щеше да ми пострада ченето... Или трябваше да я пращам за кучето, но и то сигулно щеше да пострада зъбно. Пробвах изпитания вариант с влажната хартия , но ефектът беше нулев. 

Дълго се чудих какво да направя и в един момент ме осени всевишна идея - нарязване на ситно и пасиране в блендера с идея масълце и бърбънченце...

В крайна сметка се получи нещо като пастет - дзверски вкусно ... 

Можеш да си го мажеш на филийка, да го смесиш с настърган кашкавал и масълце и да си опечеш сандвичи  и какво ли не още ...

Нито скъпият колбас биде изхвърлен, нито реализирах загуби, а получих нов продукт напълно годен за невероятна дзверски вкусна закуска.

В тази смес може да се добавят настърган кашкавал, яйца и/или други неща и да се правят сандвичи и т.н.

Схемата работи и други позахнали колбаси, които могат да бъдат оползотворени и то по напълно вкусен начин и без загуби.

Вместо блендера, може да се настържат на рендето, но си е голяма играчка.

Може да се ползва и месомелачката.

Пробвайте и няма да съжалите!

ШВЕДСКИ ТЕЛЕШКИ КЮФТЕТА ОТ ЛИНДСТРЬОМ

 

    Днес блогът ми условно навършва 10 годинки, което за един непрофесионален блог (често и зарязван), не е никак малко. Много се чудих каква публикация да пусна - натрупали са се в архива направо стотици, защото рядко в последно време пиша ...

    След дълъг размисъл реших да е нещо нестандартно - все пак декември месец прекалахме доста време в Швеция и пробвахме доста неща, дори и готвих и имам няколко интерсни варианта  за шведски палачинки, филе от сьомга и т.н.

   

Затова реших да пусна една за шведски телешки кюфтета по Линдстрьомски от книгата - "Шведска зима и Коледа, която получих като подарък от една очарователна Дама. Тя ме изненада и с неин домашен черен чесън и курут от Узбекистан. За курута - сушен млечен продукт ще напиша отделно нещо, защото просто е уникален млечен продукт и съм правил в годините нещо подобно, но не съвсем в този му вариант ...

    Та да започна с необходимите продукти за кюфтетата:

600 грама телешко смляно месо (не кайма, а именно смляно месо, макар че може да се ползва и добра кайма); 1 малък стрък праз накълцан на ситно; 3 големи с.л. настъргано цвекло (почти 1/2 ч.ч.); 2 с.л. каперски накълцани; 2 жълтъка; 1/2 ч.л. смлян бял пипер и сол на вкус.

    За соса: 

200 мл сметана, идея сол и няколко стръка ситно накълцан магданоз; По рецепта има и щипка пудра захар, но това не ми хареса за приготвянето.

     За гарнитурата: 

    около 1 кг картофи - сварени в леко подсолена вода с подправки на вкус, обелени, нарязани на едри парчета и запечени във Фурната на 180С с идея розмарин и малко масло.

    Изпълнението е направо елементарно: всички продукти за кюфтетата се омесват много добре за няколко минути (всички знаят защо). Оставят се да починат в хладилника 20-30 минути и топката гова кайма се разделя на 8 парчета. Оформят се големи кюфтета и се пържат в смес от масло и олио поравно за по около 3-4 минути от всяка страна.

    Стават още по-вусни като се пекат на скарата с типичното "завъртане", за да получат т.н. "решетка".

    Готовите кюфтета се поднасят топли със запечените картофи и сметановия сос и със зелена салата, овкусена по собствен начин.

П.П. жестоки са - дзверска вкуснотия. Правих на място и бяха неустоими и невероятно -останаха без снимки. Както и палачинките "ванила" и палачинките "какао" и много други неща ...

П.П. снимките са илюстративни и са от източника, чийто линк за съжаление не мога да посоча...

За глинените купички...

 

 Това е публикация от графата "полезно".  Макар и рядко си купуваме глинени гювечета . Понякога се гледжосани изцяло, понякога само от вътрешната страна.

    Тези си купих от Одрин, от една касапджийница - продават техен суджук (телешки или агнешки, около 600 трама петалата). Никога няма да ти кажат как го правят - дюкянчетата са наредени едно до друго, отвън висят низите със суджуци и с етикетчета. Там очевидно нормите на нашето РЗИ не важат - вкяко дюкянче си прави свой собствен суджук и го продава свободно (правят си го там и ей го на .. на пазарЯ). Месото е ясно, но рецептата за подправките е семейна и трудно можеш да се добереш до това какво има вътре ...

Имам личен опит, който съм споделял в блога си.

Та този път подапам на позната касапджийница в Одрин, от която съм купувал страхотна агнешка дроб сарма в алуминиеви тавички. Имам цели две такива и този път с надеждата за още за две, влизам ...

Нямат агнешка дроб сарма - проблем с булото. Иначе страхотно агнешко, телешко - цени по около 25-30 лв за кило. 

Телешкият суджук - 29,00 лв за кило. Ама аз съм се заинатил - искам дроб сарма.

"Шефът" около 85-годишен ми се ухилва и вика "Йок", а ако искаш да си направиш - ей на - тука са купите.

Гледам купички от керамика, гледжосани отвътри и отвън най-простички, по 20 турески лири, демек по по около 1,10 лв за бройка.

Та си купих цели 6 бройчета, а "шефът" ми обяснява, че ако няма було, най-добре в тях ставали "боюк кюфта с юмурта" - демек голямо кюфте с яйце...

Купих си 6 купички и кой като мене ... Шефът, споменах, че бе дъртичът събори цяла купчина откъм 1 м височина и само една се разби - всичко останало оцеля.

На цената за една кутия цигари си купих тези 6 броя, турнаха ми в торбичка, почерпиха ни резенчета от техния суджук - агнешки, силно пикантен...

Прибирам се и ... и наистина - само гледжосани отвътре. Направо за еднократна упортреба - то за левче що да сакаш ...

Та се сетих що рече старикана- шарлан, шарлан ...

Прибрахме се, загрях в тенджерка олио - почти до завиране и с четката обилно намазване по негледжосаната част - цели четири пъти, всеки път след пълно поемане на мазнината.

По този начин глинените купички стават направо вечни, а не за еднократна употреба, както са направени...

Направени са за поднасяне на агнешка дроб сарма, а сега стават за многократна употреба.

Без значение е, че тук таме са били "чукнати" и се е откъртило парченце ...

Просто не можете да си представите какъв крем карамел може да се направи в тях...

Ила както каза Старикана - Кюфта с юмурта и не само. Твърде много в индивидуални порции от по около 200-250 грама.

Та ако Ви попаднат подобни - има ги и тука в БГ, но доста по-скъпи, не ги подминавайте ...

Можете да сготвите чудеса в тях - скариди, месо, яйца, мешано, и какво ли не ...

Та не Ви трябват скъпи съдини... 

Ползвайте най-лесното и НАЗДРАВЕ!

ШКЕМБЕ КРЕМ ЧОРБА

  Шкембе чорбата ми е едно от любимите ястия, не само като "трезве бульон", а като едно страхотно удоволствие от студенските години. На "Графа" след площад "Славейков" преди 50-60 години вдясно по посока към "Патриарха" имаше поне 4-5 шкембеджийнички, свряни с по няколко масички и перцигласови плотове, високи столчета и с невероятния аромат на шкембе чорба. 

Рано сутрин, запотени стъкла, аромат на шкембе и лютив червен пипер, смесен с чеснов привкус ... Алуминиева купа шкембе чорба, придружена обилно с чесново-оцетено чудо с малко счукан лютив пипер в дървено саханче ... Няколко филийки уханен топъл лебец и всичко това има няма за 20-а стИнки... Две купички и до вечерта си свежарка като момченце :)

И във всяка една тях битуваше историята как Царят опитал тяхното шкембе и останал очарован та чак пратил личния си готвач да вземе точно тяхната "рецепта" за направия. И как масторът в шкембеджийницата се обяснявал с него за варенето, за запърженото брашно и прясното мляко, за подправките и т.н. и историята завършва "Ама Вие го миете, е няма как да стане?"

Та в блога имам няколко рецепти за шембе чорба като например

ШКЕМБЕ ЧОРБА

И се оказва, че други варианти не съм пускал. А шекмбе чорбата може да се преготви с прясно мляко или кисело мляко, със сос бешамел или дори яйчен сос направо съм ги "проспал"...

Че вариантите са повече отколкото мога да изпиша е ясно ... но този път ще напиша за един нестандартен вариант на направия, който се получава направо Дзверски вкусно:

Нарочно няма да пиша как се чисти и как се вари шкембето (без значение какво е ..); как се прецежда и отделя бульона ... Няма да пиша и за подправките при варенето - в тенджера или в тенджера под налягане ... Всичко е изписано вече много пъти - има го и в линка.

Та се връщам на приготовлението:

Шкембето се сварява и нарязва на ситно.

Бульонът от варенето се прецежда.

В съдината се хвъргля бучка масло - около 50 гр.+ 2-3 с.л. зехтин; сетне 4-5 скилидки пресован чесън, 1 ч.л. счукано чили; 1 ч.л. пушен червен пипер; 1/2 ч.л. черен пипер ... както и 2 с.л. брашно и се наливат около 500 мл прясно мляко. За цвят се добавя и 1/2 ч.л. куркума. Нека си заврят яко.

В това време в отделна купа се слагат около 200 грама от нарязаното шкембе с около толкова от бульона от варенето и се пасират до кашеобразно състояние.

Нарязаното шкембе се добавя при кремообразната смес и се вари буквално няколко минути.

Предпочитам то вряло с обилна посипка на прясно смлен черен пипер. Това е една напълно различна шкембе чорба, която може да ти вземе ума.

Традиционалистите могад сия поднесат със запължено масълце с лютив (пушен) червен пипер..., но това е техен проблем...

Пробвайте и няма да съжалите. 

И с хубаво питие НАЗДРАВЕ!