Св. Георги е от малкото светци, обичан и славен както от християни, така
и от мюсюлмани.
Гергьовден се чества като Ден на храбростта и като
празник на Българската армия.
На иконите Св. Великомъченик Георги се изобразява
възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страховит змей, победен от него.
За нас това е един от най-големите и тържествени празници, който поставя началото на лятото. Прави се курбан в негова чест, пече се агне и обреден хляб, както и семейството се събира на празничната трапеза.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички, които празнуват днес! както и на тези, които празнуват без повод...
Както винаги Гергьовден по традиция посрещаме с печено агне, макар че Великден и Гергьовден ден тази година и май печеното ще ни дойде в повече. Макар че народът е казал "Ядене връз ядене върви, ама бой - не".
Вече съм показвал печени агнета на пещ - пълненото агне на Венцо и агне на пещ, и затова много много няма да се повтарям, а ще направя нещо като разказ в картинки. Все пак всеки път по нещо се прави различно - иначе няма да съм си аз, а ще е някой друг...
Най-добре е прясно закланото животинче да бъде провесено на ченгел и да се остави поне 24 часа да се оцежда.
Виси на ченгела над тава и се оцежда. Този път се изхитрих и му сложих една торба - да не цапа.
След това както си е провисено, е и най-удобно за втриване на солта, червения и черния пипер.
За целта са необходими поне 10-15 грама сол на кг, 1 ч.л. червен пипер и 1/2 ч.л. черен пипер, както и толкова смлян сух розмарин.
Подправките се смесват и с ръка хубаво се втриват отвън и отвътре.
В идеалния вариант животинчето се намазва с размекнато масло - поне едно пакетче, но в случая поравно олио и масло.
Оставя се така с подправките поне 6-8 часа.
Прави се и плънката - дреболиите се сваряват и докато изстиват, в тенджерата се задушава поне 1-2 връзки ситно нарязан пресен зелен лук, 1 кг ориз; добавят се поне три литра течност (част от бульона от дреболиите и вода); сол и черен пипер на вкус; добавят се нарязаните на ситно дреболии и връзка пресен гьозум (джоджен). Изчаква се ориза да поеме течността.
Тавата се подготвя като в нея се нареждат като скара увити в алуминиево фолио летви.
Излишно е да споменавам, че този път пещта беше запалена към 21,30 часа с идеята към полунощ или малко по-късно агнето да се намърда в нея и на сутринта да е готово, за да може моабета да започне от обяд, а не в късния следобяд.
Следва най-важната част - пълненото: необходими са поне двама човека, че и трима - един го държи по гръб, втори го разтваря, третият пълни.
И в това време наздравицата върви с пълна сила.
Не е възможно да се прави тази процедура и за майсторите да няма глътка хубаво питие.
Тъй като добичето бе доста голямо и едвам го напъхахме в голямата тава, се наложи да му резнем главата с част от врата и вместо да бъде зашивано, главата замина вътре в агнето - да затвори отвора.
В тавата се наливат по една водна чаша ракия, кока кола и бира.
Направо кощунствено, нали?
След 3 часа пещта е на жар, добре загряла.
И майсторите вече са добре загрели....
Тавата много добре покрита с няколко ката алуминиево фолио, добре притиснато по ръбовете,
поляга във фурната.
Затваря се плътно и направо се забравя...
Това действие е било извършено към 3,00 часа (без участието на моя милост, която "предаде фронта " и майсторите отиват да спят.
А този, който се е предал първи, рано рано в 7,00 часа прави "инспекция" на пещта и тавата ...
Това е на сутринта в 8,00 часа.
Красота...
Вижда се резултата от подготовката за агнето за печене и загряване на пещта - изпразнения амбалаж ...
Сега е момента да започне да се полива с отделилия се сос в тавата...
През 30-а минути и да си стои под фолиото...
Красота!
Беден ми е речника да опиша Дзверския аромат, който се носи от тавата ...
Дзверска красота!
Гладниците са заседнали на масата, но все пак двама се прежалват да домъкнат тавата на масата и баш майстора внимателно отделя горната част на ребрата, разпределя по чиниите плънката и месце ...
Трапезата е заредена, моабета може да започва ...
Май от тук нататък ....
аха остана да се покажат една две - порции ...
порция
По принцип най-вкусната част е за майстора - опашката, но той щедро я остъпи.
Па и се вижда, че ръката му вече е трепнала.
По-добре историята да спре до тук..
Наздраве и Честит празник!
Няма коментари:
Публикуване на коментар