понеделник, 4 август 2025 г.

ПАНИРАНИ ХАПКИ ОТ НИЛСКИ СОМ

 


    Филето от нилски сом е много вкусно и когато ми попадне не го подминавам. Най-често го приготвям на тиган и доста по-рядко на скара, че става леко сухо.
    Този път решех да го направя по напълно различен начин.
Филето внимателно се почиства от костите - колкото и малко да са, все се намира по някоя и друга.
Нарязва се на кубчета с размери около 3х3 см. 
С ножа за филетиране във всяко парче риба се прави разрез от край до край като се внимава да не се среже и да се остане цяло.
След това се осолява с моята гурме сол - много е подходяща и за риба.
Почти замразен кашкавал - за 20-а мин. във фризера се нарязва на тънки парчета с големината на рибените парчета.
Всяко кашкавалче се напъхва внимателно в процепа на рибната хапка.
Получават се ей такива пълнени с кашкавал рибени хапки. Има и такива които се разкъсват или са останали по-малки. Няма страшно - между парченца риба се слага резенчето кашкавал.
Следващият етап е да се подготвят рибените хапки за паниране. Който е панирал кашкавал в кори за баница, знае как става:
Корите за баница се нарязват на ленти и всяка хапка се увива в кората за баница - да се получи малко "пакетче", което се "лепи" с разбито яйце и четка.
Така се процедира с всички наразяни парчета риба.
Корите леко омекват, но това е без значение ...





В касерола се слагат около 2 пръста мазнина и една скилидка чесън и когато загрее добре силата на котлона се намаля (от 9-та -на 6-та). Всяка хапка се потапя в разбитота яйце и хоп в касерола. Пържат се за кратко - до леко покафеняване като се обръщат поне веднъж. 
Вадят се върху кухненска хартия - ясно защо.
След това в същата мазнина се изпържват и резенчета картофи.
Хапките и гарнитурата са готови.
Остава да се сложи и студеното питие.
Не очаквах, че хапките ще станат толкова вкусни - направо да си оближеш пръстите.
Па и идеално си вървяха с питието.
Пробвайте и няма да съжалите! И НАЗДРАВЕ!

МАРМАЛАД ОТ ДИНЯ

 

 В сезона на дините започнах публикации за динята с това как да си направим домашна лимонада от диня.
    Сега продължавам с това как да си направим мармалад от диня. След като може да се направят Сладко и мармалад от пъпеш защо да не може да се направи и от диня. Единственият проблем е, че водното съдържание на динята е много високо - почти до 90 %.
Динята се нарязва, почиства от семките и се пасира в блендера.
Корите не се изхвърлят (но за това отделно).

Количества нарочно не давам. Ще стане ясно защо.

Пасираната диня се слага в подходящ съд и започва един дълъг процес по-скоро на изпоряване отколкото на варене.

Тук има един тънък момент - за сгъстяване може да се ползва пектин (1-2 с.л.), но предпочитам да сложа една голяма ябълка - обелена, почистена от семената и резната на две. Ако количеството на динята е повече, носи и две ябълки. В случая бе 2 литра и затова - две ябълки, които се пасират заедно с течността.
Когато динята се редуцира почти наполовина - вижда се много ясно на снимката, се слага 1/2 лимон. 
Опитва се на сладост и започва по малко да се слага кафява захар - мусковадо. На това количество отидоха 300 грама захар. По идея на половинката заедно с лимона в течността добавих и 2 бонбона лукчета (заради ментовия им аромат).
Много отдавна не ползвам обикновена захар, а кафявата захар придава и един лек карамелен привкус.
След слагането на захарта се вари още поне 10-а минути или до желано сгъстяване.
Топъл мармаладът се пълни в затоплени бурканчета, сетне до изстиване - върху капачката.
Остава само да се насладите на невероятния вкус на мармалада от диня.
Пробвайте и няма да съжалите! Превъзхожда по вкус мармаладите от доста други плодове.

П.П. Замислих се дали си струва да правя поотделно публикации за всичко от диня или пък да взема да направя една обща? Мнения?

събота, 2 август 2025 г.

ДОМАШНА ЛИМОНАДА ОТ ДИНЯ


     В сезона на дините и изобилието им на пазарЯ и при положение, че вече цените им са напълно достъпни реших да направя няколко публикации за различни неща от динята - и това не е съвсем случайно - утре 3-ти август е обявен за Световен ден на динята.
    Напълно в мой стил като страдащ от логорея ще направя едно отклонение:
    Сочна и сладка, динята е едва ли не сомвол на летните месеци в БГ. 
    В детството ми в града нямам спомен да сме ходили да купуваме дини - по улицата минаваше каруца от близките села, един чичка се дереше - хайде на дините, сочни, сладки и направо за без пари. Излизаха на улицата всички Баби, включая и моята и почваше едно яко избиране - та почукване, потропване, оглеждане на дръжката, на онова изсъхналото на "дупето" на динята. И се купуваха по една торба дини, а аз ги мъкнех до кладенеца (имахме и такъв в двора, но сетне го засипаха - не знам защо, но нещо водата не била съвсем по реда си. Това ми е болната тема за града, но за нея друг път...).
    При селската Баба беше различно - рано по тъмно, дори и петлите не са пропели, с магарешката каручка до бостана (всяко семейство имаше бостан от ТКЗС-то до селото - от 0,5 дка до 1,00 дка - ега ти социализЪма) и се прибирахме до към 8-9,00 часа с една каручка дини, пъпеши, сетне и тикви ... Да не обяснявам как се хапваха - две три дини в кофата и в кладенеца. Сетне се режеха ей така като за "куче" - само най-вкусното, а останалото през оградата - при кокошките и прасетата- нека живнат животинките.
    Малко и обща информация за дините, че ще ме обвините в някакъв соцносталгизъм (дано съм жив още няколко години и да разказвам за ония години дет всички сега ги плюят, за да трупат "точки" пред не знам си кого ...).
    Според "умниците" динята произхожда от Африка, а сведения за нейното отглеждане има още от древния Египет, където е била любима храна и на фараоните. Смята се, че дива форма на плода е съществувала край река Нил преди повече от 5000 години. Постепенно динята се разпространява в Европа и Азия, а днес е обичана по целия свят. Уж имало над 1200 сорта(но може и да повече - не знам кой ги броил), които се различават по форма, размер, вкус и цвят - с черни семки до жълтите, безсемковите и дори минисортовете с тънинка кора (дето стават за мариноване). Уж най-разпространените били „Шуљр бейби", „Кримсон суит” и „Черна красавица“, ама си мисля, че са тези на тези тиквена семка и напълно изкуствени и без вкус.
    Динята като краставицата е 90% вода, но останалото е захари и витамини С и А и антиоксиданта ликопен, който подпомага сърдечното здраве. Изобщо няма за какви калории да говорим нея.
    Обикновено и традиционно си мислим, че нарязана на резени с добавка на сирене е идеалното хапване, но това е голяма заблуда.
    Няма да поварвяте, че денята освен десерт е идеална за плодови салати, за студена супа, за мезе, дори и като десерти и сладка, ама за всичко това в следващите публикации.
Сега за "лимонадата" от диня - два три резена диня се почистват от семките, слагат се в блендера заедно с почистен 1/2 лимон, 2 сл.л. мед и яко се блендират. Не им вредят две три листчета мента или няколко капки ментов сос.
Следва прецеждане, пълнене в бутилка и в хладилника.
След това сервиране с бучки лед, сламка, а отделно от това хубавото питие - също с ледче.
Пробвайте, много е освежаващо и дори по-добро от т.нар. традиционна лимонаТа.
НАЗДРАВЕ!