Старият грил тиган "сдаде багажа" - беше си най-обикновен, алуминиев с някакво тип "тефлоново" (не съм сигурен) покритие. За две-три години си скапа - дори и ребрата му се изръбиха. Мъчех се да го ползвам до последно като го застилах всеки път с поне два слоя хартия за печене, но му дойде редът за вторични суровини...
За новата придобивка се постарах и се сдобих с изцяло чугунен грил тиган. Фен съм на чугунените съдове, но идват бая скъпички, въпреки че във времето се отплащат с вечността си ... Добре поддържаният чугунен съд може да издържи и за няколко поколения.
Имам такава чугунена плоча за печене на мръфки, която е на повече от 100 години и все още служи вярно.
Чугунените съдове са на практика вечни, много са здрави, по-тежки са от другите съдини, но за сметка на това много добре разпределят топлината.
Могат да се ползват върху всякакъв котлон (дори и индукционен), на открит огън и във фурна.
Въпреки това имат една особеност - трябва да се загряват постепенно и в никакъв случай напълно празни. Също така в силно загрят чугунен съд не трябва да се налива много студена течност - има риск да се пукне чугунът и да стане негоден за употреба. Сетне и заварки не му помагат, а става само за изхвърляне.
Най-важна е първоначалната подготомка на новия съд и сетне редовната му поддръжка като правилата са направо елементарни, но трябва да се спазват:
Новата съдина се измива с топла вода, веро (течен препарат за съдове) и подсушава. След това се слага върху котлона и се загряба постепенно като в това време се намазва с растителна мазнина (олио, зехтин, ленено масло и т.н.) и се нагрява почти до момента, в който мазнината "запуши". Оставя се да изстине добре, като мазнината отново се разнася по цялата повърхност - с четка, кърпа и т.н. Тази процедура е желателно да се повтори, че и потрети. След последното избърсване със суха кърпа или домакинска хартия съдинката е готова за ползване.
Следващите правила са още по-прости: вече споменах, че не трябва да се загрява празна и не трябва в сило загретя съдина да се слага студена вода. Миенето трябва да се прави винаги с топла вода и веро (сапун, течен препарат за съдове) и най-вече с гъба. Не трябва да се ползват абразивни материали, телчета за търкане и т.н. Ако има по дъното случайно нещо залепнало, може да се отстрани с грубия край на гъбата. Подсушаването с кърпа или домакинска хартия е направо задължително. Нещо повече, желателно е преди съдината да се прибере, да се омазни леко с някаква мазнинка.
В случай, че се прибере леко влажен или при продължителен престой в някой шкаф и се появи някакъв конденз, също е вероятно по съда вътре в него или отвън да се появи ръжда. Няма страшно - това е обичайно за тях. Просто трябва да се накисне с малко оцет за кратко, да се подсуши с добро пребърсване и отново да се направи процедурата със "закаляването" с мазнина. Съдът отново става като нов.
Така че не се плашете от чугунените съдове - те са едни от най-добрите помощници в кухнята. Преди години такъв тиган се е смятало, че е идеален за палачинки, за пържене на месо и т.н. Вкусът на приготвеното в тях, няма нищо общо с това сготвено в съд с незаплеващо покритие.
Казаното по-горе, вожи не само за тигани, грил тигани, но и за всички чугунени съдини.
Като за финал, щях да пропусна- в момента на пазара продават и доста видове чугунени съдове с емайлово покритие. Дори са много по-удобни от останалите, но покритието трябва да се пази и за него особено важи правилото - нищо студено в затрята съдина.
Ползвайте си ги със здраве и нека останат и за деца и внуци.
П.П. Приемат и всякакви полезни идеи относно тези съдини.
Беше ми обяснено, че пържена ставала много вкусна, но след като я почистих, реших да я филетирам и тогава й се замислих - дали на скарата, дали на грил тигана или направо печена в тигана. Тъй като филенцата са тънки и крехки, надделя варианта за тигана.
