Прекарах в една болница доста време - приеха ме с идеята за бърза операция след два дни подготовка, а престоят ми се проточи - първо в неврохирургия, сетне в неврологията и т.н.
Няма да разказвам за балничния си престой, а за това какъв късмет изкарах откъм "колеги" по съдба, с които деляхме болничната стая. В едното отделение - с професионален готвач, собственик на заведение за бързо хранене, а в другото отделение - с египтянин, женен за българка от преди 30 години и също готвач. Няма да споменавам за болести и др.п., а за това, че доста успешно "убивахме" болничното време с разни лакардии за разни вкуснотии. Като резултат - десетки изписани листчета с разни рецепти и идеи.
Сега претворявам някои от тях на живо и ще ги споделям от време на време. Някои от тях за за обикновени неща, но с малък собствен изпитан секрет, други - напълно нови за мене.
Та египтянина го "мъчех" да ми разказва семейни рецепти - това, което са готвили майка му и баба му, а не общо известни от арабската кухня (не че не записах и такива).
Та започвам с една за пържени наденички, които за да ми ги обясни, ги наричаше - абе като кебапчета и затова оставих и това в заглавието.
Казваше ми, че това е било празник в детството му и когато ги правели, всички деца се събирали и като гладни гарджета чакали да им по парче... Правели се от агнешка или телешка тлъста кайма, с доста ориз и страшно много, ама много зелении - магданоз, копър, зелен лук. Подправките - сол и черен пипер.
Тъй като ме обясни, че оризът се слагал суров, го накарах няколко пъти да ми обясни точно какво се прави.
Въпреки неговите обяснения, малко се отклоних от тях ... и сетне посъжалих, но ще обясня. Започваме с ориза (тяхният нямал нищо с нашенския), който се измивал добре и почти 24 часа се накисвал във вода, която се сменяла няколко пъти. (накиснах го за няколко часа и това грешка). Сетне като се отцедял от водата се омесвал с каймата - съотношение месо-ориз 3:1.
Всички зелении - поне по две връзки, се нарязвали на много ситно и отново се омесвали с каймата заедно със солта и черния пипер. Оставяла се да престои няколко часа, което не направих. След това се оформяли на ръка наденички, като нашите кебапчета, но по-дълги и се пържели в силно загрята мазнина.
Просто омесих каймата и веднага след това оформих с мазни ръце нещо като кебапчета.
Пържих по няколко броя в касерола с мазнина, която им стегаше малко над половината. Пърженето - ами до хубаво зачервяване.
След това върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.
Признавам си, очеквах, че оризът ще "хрупа". Усещаше се в тях, но беше почти идеално омекнал - ако бях го накисвал по-дълго време и оставил каймата да отлежи, изобщо нямаше да се усеща. Сетне каймата ми беше свинска, но не достатъчно тлъста. В името на експеримента, това го направих с около 450 кайма, 130 грама ориз и по една връзка магданоз и копър (само зелената част без дръжките). Сол и черен пипер - на вкус.
По обясненията му - около кило агнешка или телешка мазна кайма; 300 грама ориз и поне по две, че и три връзки магданоз, копър и зелен лук. Спомена и за канела, но нея я пропуснах покрай ушите си. В интерес на истината, хапнахме по 2-3 "кебапчета", а останалите на другия ден сготвих като кюфтета по чирпански. При варенето оризът съвсем спря да се усеща и ястието стана направо уникално.
Като заключение: експериментът се оказа напълно успешен и може да се прави смело, но за нашия вкус - може би оризът трябва да е полусварен...
Пробвайте и НАЗДРАВЕ!
