РУЛАДИНИ ОТ СВИНСКО ЗА СКАРА

 

    Уф, съжалявам за снимката - от телефона е и при това нощем и не се съобразих,че чинията е от дуралекс и всичко ще изглежда ужасно. Ама съм казал, че когато се разболея да си купя специален фотоапарат за снимки на манджичките, ще зарежа блога, защото това няма да е забавление, а ще е болест. А за мене блогът е забавление и място, където да споделям идеи, а не някакви рецепти, дет трябва да мерите грамчета,милиграмчета и да засичате време с хронометър. Готвенето в къщи трябва да е удоволствие, а не задължение, а още по-малко четене от книгата и стъпка по стъпка да се повтаря написаното и сетне да се чудиш защо не ти е станало.

    Ето затова харесвам старите говарски книги - вземаш това, вземаш онова, режеш, пържиш или вариш и печеш... Ами просто идея за направа, а ти го правиш по свой вкус. Домашната кухня не е гурме ресторант и не търси Мишлен звезди за измишльотини, а трябва да е вкусна за всички от семейството.

    Лелей, пак ме обзе логореята.

    Та накратко: трябват ни:

    свински гърди без кост или от онова месо на прасето, на което му казваме осмянка - около 700 грама. Сетне смляно свинско месо около 500 грама - добре овкусено - сол, черен пипер, кимион, настърган лук - една глава и 2-3 скилидки чесън. (добавям в смляното месо и един настърган домат). Останалото ще го обясня.

С остър нож месото се нарязва така, че да се получи "лист" от него. Начуква се между два найлона с дървено чукче, че да да поизтънее. Опиперява се, осолява се и се намазва с тънък пласт горчица.

Който сака може да добави още нищичко за овкусяване.

Върху готовата свинска подложка овкусената кайма се разстила с добре притиска с ръка.  Дебелината на слоя зависи от мерака в момента.

Цялата тази конструкция се навива на стегнато максимално руло и се пробожда през около 1 см със шишчета.

Както сме го навили, малко пиперец и солчица - ей така -за отскок.

Следва нарязването на рулото - желателно с остър като бръснач нож (моите са все такива).

Всяка парче се завива в домакинснко фолио и заминава в хладилника - нека да е за 24 часа.

Колкото повече си седи там, толкова по-добре.

До три дни съм го държал безпроблемно и сетне направо се разкапва.

Вади се от хладилника, маха се стречфолиото, намазване с четка със зехтин овкусен с розмарин и върху скарата.

В името на експеримента, се пече върху алуминиево фолио, а трябваше да е върху ония невероятни тефлонови подложки.

Както и да е, стана идеално.

Дзверска му работа.

На снимката е без каквато и да е гарнитура - ей така голичко голишарче, за да се види колко крехко е станало.

А за добавките - картофи, зелентии, домати, кой каквото иска. Това не е моя работа.

Дадох идеята, а Вие се пробвайте - не е трудно и НАЗДРАВЕ!

Панирано пълнено свинско филе а ла Сан Джакомо

    После ще обясня заглавието на ястието - то си има и малко история.

    Като за начало изброявам необходимите продукти - свинско контрафиле, пушен кашкавал (още по-добре червен чедър), сирене бри или камамбер, сол и черен пипер на вкус; за панирането - брашно, яйца и галета; за пърженето - олио и гъша мас (може и масло). Са сервирането - на кой каквото душата му сака.

    Количества няма - всичко зависи колко са "нападателите", а и от последващото описание сами ще се ориентирате.

Започва се с контрафилето - почиства се от ципата и се нарязва напречно на тънки парчета по около един сантиметър дебелина.

Между два найлона всяко парче се начуква с дървено чукче до максимално изтъняване.

За приготвянето на едно пълнено филе трябват две такива парчета.

Върху дъската се слага начуканото парче филе, отгоре се нареждат резенчета пушен кашкавал, резенчета бри.

Следват отново тънки резенчета пушено сирене и краищата на месото се сгъват отгоре като плик.

Намазва се с четка с разбит белтък.

Взема се второто парче от начуканото филе и покрива и завива като плик.

На снимката е ясно какво трябва да се получи.

По същия начин се подготвят и останалите "пликове от месо със сирена.

Разчетът е поне едно такова за една порция, но за по-ящните - нека са две.

В три подходящи съдинки  си подготвяме - брашно, разбити яйца и галета.

Количествата - колкото да стигнат за панирането на "месните" пликчета.

Ако артиса малко може да се направят палачинки или нещо друго и да се сервира допълнително към гарнитурата.

Всяко парче се овалва обилно в брашното и сетне в яйцата. Дори ги оставям за по една две минути в тях да поемат повече брашно и яйце.

На галетата обръщам малко повече внимание - не купувам готова, а си я правя от стар изсъхнал хляб. Много е по-изгодно и икономично.

Галетата се смесва със сол, черен пипер, сушен лук на гранули и сух чесън.

Всяко парче се овалва добре в галетата и се оставя за малко да "дръпне" и да се поеме.

Пърженето - в добре загрято олио с гъша мас, равни количества, или ако няма гъша мас, масло.

От двете страни до хубав златист цвят.

На всеки две парчета тигана се забърсва и се добавя нова мазнина.

Ваденето на готовите парчета - в тенджера с капак.

Сервирането - може и цели, може и нарязани и желателно обилно поръсени със ситно нарязан магданоз.

Моята порция е с лятна салата - овкусени домати с куп неща и в добавка чесново хлебче.

Това си е направо дзверска вкуснотия - особено топло - сирената се разтичат и могат се топват с вкусното хлебче, а за месцето няма какво да описвам - крехко, нежно и направо се топи в устата.

Ето още една снимка - в разрез. Не само изглежда ефектно, но и е неустоимо вкусно.

А защо е "а ля Сан Джакомо" - преди 100 години хапнах нещо такова близо до църквата "Сан Джакомо" във Венеция - нищо различно - само беше от пилешко месо и поднесено с картофено пюре и някакъв сос.

Пробвайте смело, никак не е трудно - прави се лесно и става наистина дзверски вкусно.

Няма да съжалите, ако се престрашите и НАЗДРАВЕ!

ТЕЛЕШКИ ОПАШКИ В ПЛИК ПОЧТИ ПО ... ИТАЛИАНСКИ

 

    Много се чудих коя снимка да сложа като заглавна и да привлича вниманието.

    Още повече се чудех как да ги "кръстя" тезе телешки опашки. Засега ще останат по този начин, а сетне ще видим.

    

    Цялата история започва с едно питане къде в нашия град Хасково мога да си намеря търнак, че в последно време стана по- кът и от пенсионните ни левчета.

    Приятел обясни, че в петък в кв. Каменни имало двама братя дето колели теле и търнаците ги давали едвали не без пари - по 50 ст. бр.

    Баш в петък приятел ме покани на кафе и ме измъкна от къщи,а ма му поставих условие да е до 9,00 часа и сетне да ме вози из Квартала да търсим търнаци. Пийнахме си кафето и се юрнахме с автомобилем да търсим из кварталЯ и пазарЯ за прясно телешко и търнаци. Да, ама не ... Ни пазар, ни теле, ни дявол ... Навъртяхме 10-а км из квартала и направо ударихме на камък... Тъкмо ме обзе отчаянието е приятелчето вика - ей тука има има една турска месарница - дай да видим в нея. Спря отвън, а Я бодро и и смело нахлух в дюкяна и щях да получа удар... Пред мене хладилни щандове - ама ... в тях нищо няма. Зад щандовете се види една меко казано Едра Леля.

    Хладилните витрини празни и леко запотени.

    Пред лелята един голям пън - Ф=130о поне и висок до кръста ми поне, а аз не съм дребничък. Реже си там разни мръфки и си ги дели - на три купчинки.

    Извинете, работитее ли? Кво искаш? Ами, искам търнак. Няма. Минавам почти по турски- а за келе чорба имате ли мръфка. -Няма. Брей не ща да се спра - а за Аяк чорба имате ли? 

    Гледа ме все едно, че падам от Марс - няма. В този момент влиза някакъв образ, изглежда ме особенно (плоско теме, къса подстрижка и брада) и вика - този що иска. Просто в другата част на БГ не знаете що е да попаднеш там дето не се говори нашенски- па не започнеш  ли по иноземски да хортуваш ., няма и д те избръскнат....

    -Аби, момчето (Я, на 100 год. съм момчето) иска месо за келе чорба. Получавам поглед с възхищение и отговор - нямаме телешка глава.

    Озъбвам се - поне телешка опашка имаш или това е месарница за закриване?

    Он зе да ме гледа като диво прасе - абе ние сме най добрите.

    Ухилих се като дърта маймуна-имаш гола витрина и нищо за продан.

    Бах мама му - този ми образ като се вдъхнови  и като взе да вади едни мръфки и да пълни Витрина. А я се запенах - нямаш телешки опашки.

    И телешки опашки имам, ама не за всеки - по 10 лв са за кило. 

    Я, давай да ги видим - цял пакет от 1,5 кила за 15 лева. Не ми ли е скъпо? Че съм пенЦия, съм ... ама 15 лв не ме съборват. Давай и да не хортуваме повече, че взех да се изприщвам.

    В крайна сметка получих и теленомер, на който да се обадя ден два по-рано и да поръчам що душа ми сака и да ми го осигурят.

    Та се окупих добре, прибрах и се падна едно голямо чудене - как да ги приготвя?

    В блога рецепти за телеЩи опАщи колкото щеш - любими са ми:

ТЕЛЕШКА ОПАШКА по "бургундски"
ТЕЛЕШКИ ОПАШКИ ПО КАСАПСКИ
ТЕЛЕШКА ОПАШКА варено
Телешка опашка по "чирпански"
Телешка (говежда) опашка
Варена телешка опашка
ТЕЛЕШКА ОПАШКА по "бургундски"
Телешка опашка с кореноплодни и вино на фурна
Телешка опашка на фурна - друг вид
Варена телешка опашка
Свински опашки на фурна
телешки опашки на фурна
Телешка опашка по "чирпански"
Телешка опашка на фурна - друг вид

    Тотално се бях изчерпал от към идеи и направих питане към приятелите във Фейсбук -един от тях прати идея във видеофилмче - на скара, във фолио с добавка на бира и лук и пак на скарата.

    Това ми беше достатъчно, за да се развихря ...

    Телешките опашки (1,5 кг) както си бяха нарязани - леко овкусени със сол и черен пиперец, се запържват в силно загрято олио с идея масло - до хубаво зачервяване (вместо печене на скара) - горе долу за по една цигара време от всяка страна.

    Запърженото месо се вади и слага в плик за печене. В същата мазнина последователно се задушават буквално за по 2 минути една глава лук (на ситно); 5-6 скилидки чесън (на резенчета); 1 голям морков на ситни кубчета; 400 грама гъби нарязани на ситно; добавя се един домат на кубчета и се наливат поне 700 мл бульон. Сол и черен пипер на вкус и поне 1 с.л. от моите сушени зеленчуци.

    Оставя се да покъкри 4-5 минути и котлонът се изключва.

    Пликът за печене, в което се намира парчетата опашка се слага в голяма купа и поизстиналите заленчуци заедно с бульона внимателно се наливат в него. Доливат се поне 200 мл качествено розе.

    Следва връзване леко лабаво на плика, за да може да излиза малко от парата в него. И хоп във фурната.

    Пече се първоначално около 30 мин. на 220С, а сетне на 150С най-малко за час и половина.

    След това пликът се отстранява внимателно, тавата се връща във фурната на 170С с вентилатор буквално за 7-10 минути.

    На снимката не се вижда, но има и доста сос, а зеленчуците направо са се разтопили, а месото само си пада от костичките.

    Ей така си изглежда моята порция.

    Не мога да опиша каква вкуснотия се получи.

Ей това ми е любимият начин на хапване - да си топнеш залъчето в чинията и да си се насладиш на вкуснотията.

Впрочем, това е почти италиански и прилича малко на приготвянето на особуко, ама доста отдалеко...

П.П. сетих се, че забравих да кажа, че в соса сложих и 2-3 дафинови листа, които сетне извадих преди пълненето в плика. Имаше и едно карамфилче и по няколко зрънца бахар и църно пиперче.

Горе долу всичко обясних, така че пробвайте - дзверска вкуснотия е.

И задължителното НАЗДРАВЕ!