събота, 13 юли 2024 г.

ЖЕЛИРАН ЕЗИК ПИКАНТЕН


     Един от любимите ми домашни деликатеси е езикът - телешки или свински,  приготвен по най-различни начини. А фаворит от тях ми е желираният език.
    Приготвял съм най-различни варианти:

Желиран деликатес

СЕЛСКИ ДЕЛИКАТЕСи от крачета, месо и език


    Лелей, чак се изненадах колко вариации съм публикувал до сега и вероятно имам и доста, които не са намерили място в блога.
    Преди да продължа, веднага предупреждавам - това не е конкретна рецепта, а просто начин на направия. Затова няма и някакви конкретни количества (всеки може да ги комбинира по свой вкус), а аз докато пиша ще посочвам моите количества.
Започнах с три свински езика (около 700 гр.), които старателна надупчих с ножа на по няколко места и сложих в студена вода, която сменях три пъти.
След това в купата на мултикукъра с малко сол, 5-6 зърна бахар, 10 зърна черен пипер, по едно карамфилче и звездовидно анасонче и 2 дафинови листа. След 20-а минути добавих нарязан на няколко парчета свиннски бут (около 400 грама). 
Варенето продължава докато вилицата прониква в езика лесно.
След това вадене на месото и езика. Езикът - веднага в купа с вода и лед, след което се бели много лесно.
Бульонът се прецежда през цедка с домакинска хартия. 
В част от него се сварява за кратко нарязан на кубчета морков - да се свари, но и да остане хрупкав.
В микровълновата задушавам една червена чушка.
 Езикът, месото, чушката се нарязват на кубчета като част от месото се накъсва на ситно. Разбъркват се с морковите като се добавя 1 кисела краставичка нарязана на ситно и 1 ч.л. каперси (толкова имах).  Допълнително опиперих с 1 ч.л. черен пипер и 1/2 ч.л. сумак. Добавих и 1 с.л. от моя домашен табаско сос - за пикантност.
Прецених, че за заливката ще са необходими около 300 мл бульон. Пробва се на сол и при необходимост се добавя по вкус.
Но се презастраховах с две пакетчета желатин. Слагат се в чаша с около 50-60 мл вода и след няколко минути за 30 сек в микровълновата. Така най-лесно желатинът се разтваря.
Смесва се с бульона и с него се заливат продуктите, които вече са сложени в подходяща съдина.
Следва едно дълго чакане докато всичко стегне в хладилника.
След търпеливото изчакване идва време да си турнем добре изстудената водка с много лед и да нападнем желирания деликатес.
Много добре е стегнал, реже се почти тънкофайски и много добре държи форма.
Стана страхотна вкуснотия и невероятно мезе. При това и леко пикантно от табаското.

Пробвайте и вероятно няма да съжалите.

И да не забравя - НАЗДРАВЕ!

петък, 12 юли 2024 г.

БАДЕМОВО МЛЯКО

 


    За ползите от т.нар. бадемово мляко изобщо няма да говоря - не това ми е целта с тази публикация. Като имам предвид на какви цени се продава в големите хипермаркети, да не говоря за т.нар. "био"  просто не мога да се сдържа и да не се опитам да популизирам направата на домашно такова.
    Преди четири години писах как се прави мляко от овесени ядки. След това съм правил както от бадеми, така и от кашу, вкл. и от орехи и фъстъци (но по-скоро експериментално, защото има здравни причини да ги избягваме).

    Домашното по-нищо не отстъпва от купешкото промишлено направено, но има много повече предимства - чист продукт, без добавки на захар или други подсладители, понякога и неприятни консерванти. Най-важното е, че е значително по-евтино.
    Пристъпвам направо към метода на направията:
    Необходими са ни блендер, цедка (и/или марля) поне 100 грама бадеми и литър вода (желателно филтрирана или минерална). Ако е чешмяна, може да се остави да престои поне нощ и внимателно да се отлее от каната като в нея останат поне 100-а мл течност. Така се неутрализира хлора в питейната вода.
    Става както със сурови, така и с печени бадеми. За направата на млякото предпочитам да са печени и вместо 100 грама ползвам около 150 грама (за по-концентриран вкус).
    Първата стъпка е бадемовите ядки да се залеят с вряла вода за около 5-6 минути, сетне да се изстудят в студена вода.
    Втората, най-досадната: да се обелят от люспите. Стискаш с двата пръста, люспата остава там, а ядката пада в купата.
    Когото го мързи, може да прескочи тази стъпка, но цветът определено няма да е бял.
    Третата, обелените бадеми заедно с литъра вода се поставят в купата на блендера и се пасират за няколко минути.
    Четвъртата, прецеждане през марля и цедка. Добро изстискване - да остане само сухата пулпа.
    Отцедената течност се пълни в бутилка. Издържа няколко дни, без дори и да е сварено, но какво е литър мляко ... свършва преди го усетиш.
    Петата, много важна - отделената пулпа се разстила в подходяща съдина и примерно във фурната на 50С се изсушава и прибира в бурканче. По този начин е приготвено бадемово брашно, което може да се ползва за различни неща - сладкиши и т.н.
    Може и в този си вид без да се суши да се ползва за направата на бонбони, бисквити, мъфини, или с добавка на захар и какао да се направят разни вкуснотии и др.п.
Полученото бадемово мляко може да се консумира в този му вид.
    Може да се свари и да се прибере в хладилника за консумация вместо краве мляко - липсата на лактоза го прави подходящо за много хора.
    Ако е е направено от сурови ядки, може да се ползва за направа на "сирене", но това ще бъде предмет на друга публикация.
    Може млякото леко да се подслади с мед, може да се овкуси с ванилия, канела.
    Може при блендирането да се добавят при бадемите стафиди, обезкостени фурми или пък вместо тях да се сложи малко сол.
    Бедна ми е фантазията да обясня какво още може да се направи - може бадемите да се смесят с накисната чия, или вместо 150 грама бадеми да се ползват 100 грама с добавка на 30-а грама кашу и т.н.
    Тука се подсетих, че от сурово кашу може да се направи и домашна моцарела, но и това е друга тема.

    П.П. При цена на печените бадеми на промоция около 22 лв, литър бадемово мляко излиза около 2,50 лв вместо 6,00 лв в магазина и при това си имаш и още около 80 грама изсушено бадемово брашно.

    Така че правете смело изобщо не е трудно!

четвъртък, 11 юли 2024 г.

Португалска наденица алхейра или алиейра

 


    На тази наденица се натъкнах съвсем случайно и си признавам, че изобщо не бях чувал за подобно нещо - четях си нещо и попадам на израза - наденицата, която спаси евреите. Е как да не те заинтригува, нали?
    Оказва се, че през Средновековието някъде в края на 15 век в Поргугалия започнали да покръстват (похристиянчват) евреите. Уж приемали католицизма, но си запазвали евреиските навици и обичаи. "Ловците" на Инквизицията обикаляли улиците и наблюдавали къщите - там, където нямало провесени наденици, значи живеят евреи. Традиционно било да се правят по много наденици от свинско, ама евреин и свинско? Ловяли ги и дори ги горяли на кладата. Та евреите се изхитрили и започнали да правят наденици от птиче месо с чесън и хляб. По този начин въвеждали в заблуда служителите на Инквизицията и се спасявали от кладата. 
    Най-известна станала Алиейра де Мирандела, където имало голяма еврейска общност.
    Не знам кое наименование е по-правилно - алиейра или алхейра (на португалски се пише alheira).  Самото име идва от чесън, тъй като алие значело точно това.
    За тези малко повече от 5 века рецептата се видоизменила многократно и в момента се прави основно със свинско месо, но се прави и с телешко, дивечово и по-рядко с птиче месо. Имало и вегетариански вариант. Разновидностите са толкова много, че не може да се опишат. В някои региони я опушвали, в други печали на скара или пък пържели в много мазнина. Поднасят я най вече с варени картофи.
    Най-интересното е, че през 2011 год. алиейрата официално била прогласена за едно от седемте кулинарни чудеса на Португалия.
    Рецептите с алиейра са стотици, ако не и хиляди, но конкретна рецепта за самата алиейра не открих.
    Единственото общо е наличието на много чесън и хляб (или както срещнах на някои места - португалска галета, но за нея не открих каквото и да е).
    След толкова история и описание, въпреки липсата на конкретна рецепта, все пак реших да експериментирам:
Затова едновременно правих два варианта - с варено пилешко месо и със сурово.
Ще описвам какво съм правил и какви количества и подправки съм слагал:
Три пилешки бутчета бяха сложени в тенджера с добавка на 5 зърна бахар, 10- зърна черен пипер; 1 карамфил; 2 начупени дафинови листа; идея лютив червен пипер и сол и 1 с.л. от моите сушени зеленчуци.
Докато те са варяха, три други бутчета бяха почистени от кожата, обезкостени и накълцани на ситно без голямо престаряване.
След изстиването на сварените бутчета - по същия начин.
Естествено, работех с две купи- по една за всеки вид месо.
1 голяма глава лук нарязох на ситно и задуших в малко масло и вода от вареното месо.
Пресовах и десетина по-големки скилидки чесън. 
Реших, че по 5 филийки хляб са достатъчно за всеки вид. Резнах им корите и леко накиснах в бульона от варенето.  Поизцедих ги, но не съвсем старателно.
Във всяка купа сложих по 1/2 от сотирания лук и пресования чесън, както и поизцедените филийки хляб.
Добавих по 1 ч.л. черен пипер и 1/2 ч.л. кимион, а в тази с кълцаното месо и малко сол.
Следва омесване на ръка или с лъжица да получаване на еднородна маса.
По принцип трябва да стане като тесто.




Последва пълнене в предварително накиснати в хладка вода с малко лимонов сок черва.
За целта ползвам ей този строителен шприц - много лесно се работи с него.



Наредих в намазненото саханче резенчета картоф, домат и от наденичките. 
Захлупих го и за около 40 мин. на 180С във фурната.







Резултатът - голяма вкуснотия.

Имам една забележка към мене си - трябваше пресованият чесън да е малко повече.
Също така трябваше да сложа и зехтин - поне 3-4-5 с.л. Направо ми отлитна от ума, че когато четох за наденицата пишеше, че се характеризира с повечкото мазнина в нея.
В този ми вариант се получи дзверски вкусна, но малко сухичка наденица. 
Останалите парчета бяха вакуумирани порционно и прибрани във фризера.
Самата наденица не е трайна - прилича на нашата сурова наденица.
Има едно предимство, че е много вкусна и икономична, защото количеството на хляба може да се увеличи почти поравно с месото.
Пробвах и двата варианта - този с вареното беше с по-наситен вкус, но бих предпочел другата, но с повечко подправки. Освен по-горните забележки за повечко чесън и мазнина, бих добавил и малко чили и/или пушен червен пипер.

Пробвайте - няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!