МЕДЕНО МАСЛО или да ти върви по мед и масло

 

    Заглавието казва всичко - иде реч за смес от мед и масло. Не знам някой да не обича препечена филийка, намазана с масълце и сетне залята с мед.

    Имам по-рационален начин за направията на това лакомство при което няма какъвто и да е риск да се оцапондриш с мед - просто медът и маслото се смесват предварително.

    Взема се подходяща съдина (кутийка за масло) - в никакъв сучай буркан, защото като стегне ваденето на маслото ще да е бая зорна работа. Сипват се около 300 грама мед и започват да се разбиват с пасатора. В това време се оставя едно пакетче масло да омеква на стайна температура.

   

При разбиването с пасатора медът постепенно променя консистенцията си, започва да се сгъстява и запричва на крем.

(Следващия път ще пробвам в името на експеримента да видя дали ще стане).

На части се добавят около 200 грама масло и пасирането продължава докато се получи еднородна маса.

В случая добавих и малко канела за аромат. Може да се добави ванилия или пък да не му се слага каквото и да е.

Кутийката заминава в хладилника и след няколко часа имаме разкошно медено масло, което става за филийки, палачинки и т.н. и т.н.

Лесно се прави, а се получава невероятна вкуснотия.

П.П. нашият Дребосък отказва да яде палачинки с мед, но палачинки намазани с "маслото на Деди" набива яко.

Така че правете смело!

ВКУСНОТИИ НА РАКЛЕТ ГРИЛ

 Притежавам едно такова уредче наречено раклет грил и доста често го ползвам. Оно е на "два етажа" - на първия се нареждат едни такива "купички", в които може да се пече всичко - основно отгоре. Трябва добре да се намаслят и да се сложи каквото душа ти сака - яйце, сирене и яйце отгоре, резени бекон и т.н.

    "Вторият етаж" е плоча, на която на практика може да се пече всичко.

    За пръв път ще правя публикация от този род - просто ще покажа снимки и то доста - на когото не му е интересно нека да да подминава и да не коментира.

    Подготвям си пържолки - добре овкусине и престояли в хладилника поне 24 часа; правя си кюфтенца; подготвям си наденички; забърквам си тесто за пърленки и т.н.

    Естествено и много лед и хубавото питие - уиски или бърбън, зависи от настроението.  Бирата и виното са липсващи, защото ми вредят на стомаха ...

    Засядаме на дивана и фьотьойлите пред ТВ-то, на масичката инсталирам раклет грила, на удобни места си нареждам продуктите, сипвам питиетата и давай смело напред.

    Странното е, че при печеното на уредчето няма излишни пушилки и миризми, както на скарата и все едно, че го няма ... 

    Само се протягаш, нареждаш отгоре и с щипката обръщаш и бухаш в чиниите... И назраве!

    Така, че основно снимки:

Уредчето загрява, пържолите са готови.

Купичките са намаслени и гови да заминат на слънчасване.

Пържолки, кюфтенца се пекат пред погледа ти и на наронаселението около тебе.

Пият си питието с лед и точат лиги.

Дори тропат с вилици по празните чинии - както излизахме на т.нар. "тиганени" бунтове, ако ги помните ...

Пообрнал съм ги.

Странното е, че няма пушилка, дим и аромат на селски панаир.

"Купичките" отдолу започват да цвърчат.

Трябва да се назориш и да включиш на ароматотерапия, за да усетиш що се случва пред погледа ти и поредната чаша, която странно бързо се празни ...

Колкото и да е странно - намаслено, отгоре сирене и свиннски гърди и запечено, става невероятно вкусно.

Кюфтетата и пържолката придобиха хубав загар и невероятен вкус.

по-ситно нарязаните мръфчици (секретно изкиснати в кока кола, сетне гурме сол, черен пипер, овалване в разбито яйце) и запечени в масълце ... разкош.

Подхващаме наденичките, филийките лебец се запичат в пуснатата мазнинка и поемат аромата.

Тайната съставка е поръсване на наденичките с кимион както са се намърдали върху плочата ...

Отдолу в масълце се препичат сиренца.

Само да не забравяме да ги обръщаме ...

Вкуснотията продължава да си жари и да я прехвърляме в чинията - само дето не се вижда острият нож, че тези мезета си иска и остро оръжие ...

Снимка без коментар - всичко е хванато, ама нещо уискито е избягало :)

Кюфтета са станали направо перфектни - не си личи, но при оформянето на едно им бяхнах малко масълце по средата, а на други - много ситна бучка лед.

При това си бяха доста охладени - приготвени от вчера за днес и извадени направо за плочата.

Забърсваш плочата с кухненска хартия - идеално чиста е и идва ред на свинските флейки мариновани с сос от нар и много църно пиперче ...

Вадиш в купата - режеш и нападаш. И не забравяш за питието...

Докарахме ред и за бекончето - ама е с кожичка и втрита едра сол...

Не може само на мръфки..

Трябва и малко да си поиграем - бушим чушките, печем, плик ... плачем и чистим от люспата като се омазваме целите до ушите и сетне пак върху плочата с бучка някакав измислен кашкавал и сирене.

Този пък скарата нещо "запуши", ама не беше ужасно ...

Може ли да прескочим тиквичките на плоча- в никакъв случай. Нарязани на резени, осолени, овкусени с църно пиперче и пак върху плочата.

Тука и патладжанчето взе да се сърди, че остана недокуметирано.

В това време мръФчиците, напръскани само идейно с балсамико и леко разредено табаско, отдъхват и чакат разните му там несериозни зелентии да се опекат ... 

Като се подхванеш да правиш вакханалия на раклет грила за една вечер и за куп народ, няма и начин да не завършиш с вратните пържоли, които до този момент ги нямаше, защото начукани отлежаваха в хладилника и бяха направо изстинали от страдание по горещата скара.

Последно мръФки на плочата - вероятно и на нея й омръзна от тях, но нас не.

Почти финално го докарахме до пърленките с чесън и доста масълце ...

За финал - един полуизсушен свински врат - тип Трапезица, само църнат за секунди ...

За съжаление след него, историята не иска да помни каквото и да е ---

защото .... ами необходимостта от шкембе чорба на другия ден и зелев разсол, когато определят битието ти, просто ти се иска да не помниш ...

Насладете се на вкуснотиите приготвени на това уредче, ако го имате и НАЗДРАВЕ!

КРЕМ СУПА ОТ ТИКВИЧКИ

 

    Крем супите са много благодатни за приготвяне - хем се правят лесно, хем носят на всякакви вариации и прояви на въображение.

    Веднъж като им хванеш чалъма насетне е лесно. Могат да се направят от какво ли не - от най-различни зеленчуци; само от един два (картофи, тиква, броколи, домати, леща и т.н.), дори може да се добави и някакво месо - за да не е съвсем постна.

    В общи линии, обикновено крем супата се прави като нарязаните на кубчета зеленчуци се слагат в подсолена вряща вода и се варят до готовност. След това се пасират. За разреждане някои слагат прясно мляко или сметана и добавят масло. Традиционно е прието да се поднасят с прясно приготвени крутони.

    Имам си собствен начин на направия, който някои хора определено няма да харесат...

    За крем супата - поне 4 порции са необходими три средни тиквички, 1 голяма глава стар лук; 3-4 скилидки чесън (че и повече носи), по един среден картоф и морков. Също така масло, сол и черен пипер на вкус.

(излишно е да споменавам, че за осоляването ползвам моята гурме сол, както и за допълнително овкусяване - поне 1 с.л. от сушените ми зеленчуци).

    Тиквичките и картофа се измиват, обелват (ако тиквичките са свежи, не е необходимо) и се нарязват на кубчета. Лукът, чесънът и моркова нарязвам на ситно.

    В подходяща съдина се загряват поне 1 с.л. масло и 2 с.л. олио и последователно се задушават нарязаните кубчета морков, лук и чесън. Отнема 4-5 минути и се добавят картофите и след още 2-3 минути тиквичките. Разбъркват се добре и се заливат с врящ бульон (зеленчуков примерно), но ако няма - просто вряла вода колкото да ги покрие. Осолявам и слагам подправките. Варят се на средно силен котлон до готовност.

    В този момент с решетъчна лъжица отделям 1-2 лъжици от зеленчуците (не е задължително). Останалото пасирам с пасатора до кремообразно състояние.  Ако е рядка, добавям 1-2 лъжички брашно от нахут. Връщам обратно на котлона за кратко - колкото да заври отново като си добавям и отделените преди това зеленчуци. Следва задължително бучка масло.

    Не харесвам вариантите с добавяне на прясно мляко или сметана (не са "моето"). За сметка на това, ако имам топено пушено сирене слагам по малко.

   

Сервирам с леко поръсване на черен на черен пипер и тънка струйка зехтин. Така ми харесва.

Ако се присетя поръсвам със ситно нарязан копър или магданоз.

Но моята порция в общи линии винаги изглежда така - с добавка на чеснови крутони и натрошено сирене.

В общи линии това е моят вариант на направия и го предпочитам, защото след предварителното задушаване (запържване) в мазнината заленчуците имат по-наситен вкус, а не стоят като "измити" ...

Пробвайте и може би няма да съжалите!