Лесен "компот" и сироп за разреждане

 

Това в никакъв случай не е рецепта, а е просто една хитринка и полезен трик, който спестява много време и средства, а можеш да си консервираш плодове за зимата. Правя го от доста година, но сега се сещам, че мога и да го споделя. Това ще е особено полезно за живеещи като в мен в апартаменти и с малки мазета за съхраняване на буркани и др.п.

По принцип това се прави с еднородни плодове - малини, ягоди, боровинки, обезкостени череши или вишни, нарязани на половинки сливи. Абе изобщо що за плод искаш да си съхраниш за зимата. В името на експеримента реших да го направя асорти - смокини, сливи, праскови ...

Излишно е да обяснявам, че предварително плодовете се измиват добре и се подбират здрави и читави за пълнене в бурканите.

Другото, което е необходимо, е захар и хубави буркани с винтови капачки.

На дъното на буркана се слагат 2-3 с.л. захар и около 2 см плодове, сетне пак захар, плодове и така докато се запълни буркана.

Следващата хитринка е бурканът да се остави да престои така поне една нощ. Така плодовете си пущат соковете и се "слягат" в буркана.

След това "слягане" в буркана се отваря още място и просто се допълва с още плод и захар.

Не е необходимо да обяснявам, че при обикновените компоти се слагат малко плодове - 150-200 гр. и горе долу 100-а грама захар и останалото е вода. Тука бурканът поема малко повече от 500-600 грама плод и около 250 гр. захар.

Всеки може да сметне, че един такъв буркан замества направо пълненето на 5-6 компота.

Значи спестяваме откъм буркани и съответно откъм място за съхраняване.

Отделен е въпросът, че захарта в такова количество е идеален консервант.

Затворените яко буркани се слагат с капачките надолу в тиган, тенджера или подходящ съд и се налива вода, колкото да покрие капачките с поне 2 пръста течност. След завирането на водата се варят около 20-а минути.

Веднага след това се вадят и бурканите се поставят но дъното си.

Внимание! При обръщането на бурканите през капачките сякаш излиза въздух, издават един такъв звук като на "издихание"... Няма страшно. Оставяме ги да изстинат и след това с малко разклащане разтопяваме неразтворената захар.

Можете сами да прецените - не варим по 8 буркана в тенджера с много вода и огромен разход на еленергия, а "варим" 2-3 буркана за кратко време в малко вода.

Тази процедура можем да правим ей така между другото, без кой знае какви усилия и разходи.

След като изстинат ги обръщам обратно и проверявам дали няма да изпуснат течност.

По този начин могат да се съхраняват даже и повече време отколкото обикновени компоти.

Плодовете вътре в буркана се съхраняват много по-добре отколкото в компот и могат да се хапват ей така, или в сладкиш ... или кой както иска... Не стават варени, а просто си се запазват.

Само уточнявам, че плодовете не са сварени, а са леко "сурови", т.е. запазени като почти пресни, но много сладки.

Сиропът в буркана е натурален плодов сироп и подлежи на разреждане с газирана вода и добавка на лед. Страхотна плодова лимонада за кат~р сезон. 

Много по-добро от всякакъв компот...

Впрочем, пробвал съм и варианта вместо захар да слагат в буркана мед. Както се казва "Идеал Петров", но излиза доста по-скъпо и не всеки може да си го позволи.

Не случайно на снимката съм сложил и бурканче с доматена разядка, но това е друга тема и ако прекарам ред ще напиша и за тях ...

Няма да говаря каква икономия е на буркани, на труд, на еленергия е този ми мой метод ...

Получава се и компот, ако се разреди с водичка, или съхранен плод и отделно сироп за разреждане... Абе 5 в 1.

Правете смело и няма да съжалите.

П.П. Предупреждение : Проверявайте внимателно дали бурканите са се вакуумирали добре, защото често се случва да не са хванали добре капачките и тогава следва "белята".

Само аз съжалявам, че в този случай не мога да кажа НАЗДРАВЕ, защото няма да е подходящо.

Рулца от свински врат със сметанов сос

 

    Както винаги не предлагам конкретна рецепта, а просто начин на направия на една дзверска вкуснотия.

    В кварталната месарница попаднах на едни вратни пържолки по около 250-300 грама без кост и то на напълно прилична цена за днешния ден - 11,50 лв. Взех си цели четири бройки, въпреки че сме двама в къщи, а продавачката знаейки моите слабости ме попта за рецептата по която ще ги правя - демек как ще ги пека. Веднага й отговорих, че няма да ги пека , а мисля да правя рулца от тях и тя ме изгледа изумено - вратни пържоли на рулца за пръв път чувала.

    Пътьом към къщи се замислих, че съм изплещил нещо си неясно за мене, но ми дойде "хрумката" ...

Прибрах се, седнах на диванчето пред ТВ-то, сипах си едно бърбънче и се замислих ... И докато си мислех, пред мене се оказа дъсчицата, бойното чукче (оно е алулиниева брадвичка от едната страна, а от другата чукче за месо, па и то си има история, която ще разкажа някой ден) и  се подхванах. Без злоба, а с кеф начуках пържолките през найлонови торбички до пълно изтъняване и почти трикратното им уголемяване и изстъняване - тип вестник да четеш.

Половинката пържолище намазах с тлъст слой домашна овкусена кайма, бухнах дебеличък резен кашкавал, малко зелентийки и още кашкавалче на по-дребно. Навих на руло и защипах с клечка за зъби. 

Ако имах кисели краставички или нещо подобно, щях да го бухна и него там. За съжаление, кат си туриш едно питие вече не ти търси каквото и да е и действаш с това, което ти е под ръка.

Даа, действително станаха едни гиганти - едно кат за двама и за това следващите ги направих по същия начин, но ге резнах по средата и станаха от едно голямо две прилични рулца.

Забравих да кажа, че всяко парче месо беше съвсем леко овкусено с моята си сол, за която съм писал толкова, че ми омръзва да повтарям ... 

Последва хубаво овалване в брашно, смесено с малко царевично нишесте - нещо 3:1 съотношение  и с добавка също на малко от гурмме солта. Оставяне в хладилника за около час и вече се започва битката. Не че кой знае колко кървава, ама си иска висване пред тиганЯ. Я в него - около 2-3 с.л. домашно гхи и малко зехтинец ...

Следва запържване от всички страни без голямо престараване, но все пак до хубаво "засрамване" в червено като на девица, хваната "в крачка".

"Загорелите4 като на августовско слънце рулца прехвърляме в йенска тенджерка (нека да има капак), а в останалата мазнотийка слагаме около 300 мл готварска сметана, в която не сме забравили да разбъркаме 1 с.л. царевично нишесте ... 

Още като като закъкрите, този сос сипваме при подредените като войници в тавичката рулца и понеже са такива не забравяме да ги "почерпим" със 100 мл бърбън - леле как ми се къса сърцето за него, ама...

Печем на 170С с вентилатор - около 25 минути - зависи от Хурната...

Идва заветният момент - вадим от фурната, с решетъчна лъжица вадим и рулцата на дъска за рязане и се зареждаме с търпение за 15-а минути.

Първо махаме клечките за зъбе  не стават за ядене. Сетне режИм на тръкалца и обратно в соса. Нека си отдъхнат от нетрпението ни ...

И бух на масата - гарнитура - на кой каквото му душата сака ...

Правите смело и НАЗДРАВЕ!

Патешки бутчета на тиган

 

След гъшия дроб патешките бутчета са ми любим деликатес - в блога имам доста писано за направията им като например

консерва от патешки бутчета конфи

патешки бутчета книжен кебап

патешки бутчета с ориз и спанак

патешки бутчета на фурна и вероятно още доста други.

Този път възнамерявам да споделя един много лесен и сравнително бърз начин за направия на патешките бутчета на тиган. 

За всяка порция е необходимо по едно патешко бутче.

Останалото са подправки и сравнително лесно изпълнение.

Важното е тиганът да е с капак.

Бутчетата ги купувам замразени и затова след изваждането от пакета ги измивам много добре, почиствам и слагам в купа с вода да се размразяват. Добавям и ч.л. лимонтузу.

След размразяването с остър нож ги резвам на квадратчета откъм кожата, а от вътрешната страна,  ако са по-дебелки, също се нацепва - то се вижда на снимката.

Следва осоляването - то е на вкус, като целта е солта да влезне в процепите. Осолявам с моята гурме сол, за която съм писал доста.

След това втривам в бутчетата и горчица. Количеството също е на вкус, но е около по 1 с.л. без връх за по едно бутче.

Така маринованите бутчета заминават в хладилника поне за 24 часа.

В подходящ тиган с капак се капват буквално няколко капки зехтин и след като загрее бутчетата се поставят с кожата надолу и тиганът се захлупва с капака. Пържат се така около 4 минути и се обръщат. След около 2 мин. в тигана се сипват 1/2 ч.ч. вода (може и някакъв бульон) както и около 50 мл перно като пак се захлупва с капака.

Пърженето, по-скоро задушаването, продължава докато бутчетата останат на мазнина.

Веднага след това се вадят в отделна съдина и захлупват.

В останалата мазнина (ако е много се отсипва част от нея) се слагат 2-3 пресовани скилидки чесън, добавят се една или две чаени лъжички царевичко нишесте и сока поне на 1/2 лимон и се вари до леко сгъстяване, защото като поистине се сгъстява още.

При сервирането бутчетата се поливат със соса като част от него може да се сервира отделно.

За гарнитура предпочетох пържени в отделената патешка мазнина картофи, но може и варени картофи, зелена салата или нещо друго по собствена преценка.

Впрочем, преди сервирането може да се обезкостят без престараване и да се нарежат на подходящи късчета. Костите вместо да се изхвърлят стават за една супа.

Ето това е перното, което ползвах - то се изпарява, но оставя лек анасонов вкус, което прави бутчетата особено вкусни.

Признавам си без бой, че сложих повечко - около 100 мл, но това е по мой вкус.

Правят се сравнително бързо - най-голямата играчка е в предварителната подготовка.

Правете смело - няма как да не станат и НАЗДРАВЕ!