Лесна "МУСАКА" ОТ ПАТЛАДЖАНИ

 

    Чувал съм, че в съседна Турция казвали - ако един готвач не знае поне 200 рецепти с патладжан, значи нищо не знае... Не мога да кажа дали е вярно, но ястията с патладжан са наистина неизброими и най-важното в почти всички варианти неустоимо вкусни.

Искам да споделя един много лесен вариант за приготвяне на "мусака" от патладжан (не знам как иначе да го норека това ястие), която се подготвя буквално за 10-а минути и сетне само търпеливо се изчаква да се изпече. Най-важното е, че няма пържене, няма излишна мазнина и ястието е направо диетично. За йенска тава (25х25х6) и за 6 порции са необходими три средно големи патладжана,3-4 скилидки чесън, 1-2 средни глави лук, около 400 грама кайма, 2-3 домата (в случая 10-а черита нарязани на половинки), малко подправки и малко търпение...                                        Чесънът и лукът се почистват и нарязват на сравнително ситно. Слагат се в голяма купа. Патладжаните се измиват, обелват на "зебра" и нарязват на кубчета 1х1 или 1,5х1,5 см и се добавят при лука. Черитата се нарязват на половинки (ако на домати - обелени и на кубчета). 

В това време фурната се включва да загрява на 200С. В купата всички зеленчуци се омесват добре, каймата се накъсва на ситни парчета и се добавя при тях. Слагат се една-две с.л. царевично брашно, 1 ч.ч. вода; 2-3 с.л. олио, сол и черен пипер на вкус; Всичко се омесва добре и прехвърля в тавичката за печене и във фурната. Когато зеленчуците се запекат до покафеняване (след около 20-а мин.), се разбъркват добре и оново се връщат за дозапичане във фурната.  Всичко се опиа добре и започва да се сгъстява... Е те тука душА юнашка не издържа и турна отгоре три сурови домашни наденички ... И те да се пуснат мазнотийката и да се позапекат ...

Много неугледна снимка се получи (чак ме е срам да я покажа), но за сметка на ароматът от фурната е непредаваем ... Пече се до зачервяване на наденичките. Е, вместо наденички, може и да се направи заливка отгоре с кисело мляко, яйца и идея брашънце ... Въпрос на вкус - заложих на наденичките и без това "страдаха" самотно във фризера.                           Бедна ми е фантазията да обясня каква невероятн вкуснотия  се получи. Сочно, ароматно и безумно лесно - без пъжене и без излишни мазнотии. Направо на 100% диетично ....

СВИНСКИ ГЪРДИ като варено-пушени

 

    Може и да сте забелязали, може и да не Ви е направило впечатление, че в последно време не пущам често рецепти за домашни колбаси и домашни деликатеси. В интерес на истината принципите на направата са няколко, а основните различия са предимно в подправките. Като се пусне една рецепта за суджук, то всичко вече е ясно ... Който го интересува, ще хване принципа на направията, а вече различното съотношение на видовете меса или различната комбинация прави всеки суджук различен и уникален.

    Казаното воже и за домашните салами или шунки. .. Направил си шунка с пуешко вместо само от свинско, ами може и един път да пуснеш как се прави, но сетне за отделните разновидности ... вече е напълно излишно.

    Та и така за свинските гърди - в блога ми има десетки рецепти, за сушени, за варени, и за какви ли не.

    Само че тази рецепта е коренно различна и като начин на подготовка и начин на приготовление и затова си позволявам да я пусна ...

    А и в интерес резултатът се оказа някаква Дзверска вкуснотия, която просто не мога да премълча...

Преди няколко дни писах, че купих невероятни свински ребра и направих най-крехките ребра на фурна с кока кола. Тъй като бяха страхотни, купих по-голямо количество. Онези за печеното инжектирах с кока кола и сол и идя черен пипер. За останалите реших да си направя експеримент. Остатъкът бе малко над 1,2 кг. В ч.чаша  - около 200 мл,в кока кола разтворих 10 грама нитритна сол и 15 грама обикновена овкусена сол от моята любима сол, както и 5 грама смлян черен пипер и 2 грама смлени изсушени хвойнови зърна и буквално 1 капка течен пушек - на върха ножа. Всичко това шприцовах в гърдите от двете им страни. За практичност, първо сложих ребрата в плик за печене и шприцоването правих направо в него. Защо ли? - Ами просто, защото част от течността изтича навън ...

Излишно е да обяснявам, че тази процедура се прави със студено месо - поне 5-6С. Последва връзване и настаняване на удобно в хладилника поне за 3 дни (трябваше за повече, но не устисках). От време на време през тези дни го масажирах да не му е тъжно и обръщах от кълка на кълка да не се схване. На третия ден извадих от хладилника и оставих на плота в кухнята за няколко часа. Термосондата показа 25С на месото.

Както си беше в плика заедно с течността, го сложих в тавичка, махнах връзката и забих термосондата в най-дебелото парче и хопа във фурната на 50С за час. Сетне през 30-а минутки увеличаване на температурата на фурната с по 10С - до 80С, когато се включва и вентилатора на фурната. След два часа и половина започва наблюдението на термосондата. В момента, когато покаже 70 или 71 С значи е готово. Вади се тавичката и се слага в мивката и залива със студена вода, която се подменя през 10-а минути ... Не е необходимо шоково охлаждане в лед и т.н. Може би след 30-а мин. се прехвърля торбичката в хладилника и майката му е търпението .... - до другия ден - поне 24 часа.

Следва нарязване до костта и на тънкофайски парчета ... Тука направо спирам да об Фантазиятаяснявам каквото и да е - снимката говори за цвета на месото и показва колко  сочно е ... Бедна Ви е фантазията да си представите аромата на хубаво и вкусно месо. Нещо наистина зверки вкусно и различно от всичко, което съм правил. Биде посрещнато на ура ... Ребърцата се отделят за фасулец заедно с течността, а чистата мръфка се поднася тънкофайски нарязана ...

И на мене ми е беден езика да обясня за какво иде реч. Просто последвайте идеята и пробвайте ... В никакъв случай няма да съжалите. И да не забравя - НАЗДРАВЕ!

ПЕЧЕНА МЕРЛУЗА

 

    Признавам си напълно честно, мерлузата беше една от малкото риби от Ония години, която можеше да намериш в нашите магазини. Скумрия, мерлуза, сафрид и сетне разните му сладководни рибоци ... Беше супер евтина и при липсата на много видове рибоци, до болка позната и любима ... Сетне в годините се появи хек по рибарските магазини, но все намирах някаква разлика: може би в големината, може би вкуса от младите години ... 

Съвсем наскоро открих в един хипермаркет точно мерлуза - и то на съвсем приемлива цена ...  Доста се позамислих по какъв начин да взема да я приготвя. Минаха ми няколко идеи и реших да заложа на съвсем традиционния вариант - печена фурна и при това по най-лесния начин. Отнема 10-а минути за подготовка ...

Размразената риба се одира от кожата с остър нож като се отстраняват перките с кости. За 4-5 рибки - има няма 5-6 минути.

Нареждат се в тавичка, осоляват се и опиперяват, ръсва им се малко ароматен зехтин и заминават във фурната на 200С с вентилатор. За 20-а минути придобиват хубав златист загар и са готови за сервиране. Предпочитам да не се слагат каквито и да са подправки, защото така се запазва и усеща най-добре вкусът на рибата.

Вървят си идеално с пържени картофи, или с кортафена салата с домашна майонеза или с доматена салата. Рибката много лесно се почиства от централния хрущял - слага се върху коремчето и с вилицата се притиска откъм гърба и се цепва на две части. От там нататък остава да й се насладим на вкуса с хубаво и добре изстудено питие.                                                                                                      Ами какво да кажа повече - бързо, лесно и много вкусно и да не пропусна НАЗДРАВЕ!