СВИНСКИ ДЖОЛАН печен в чугунен съд

 

    Свинският джолан е направо уникално вкусно месо, което бих нарекъл, че е само за истински любители. Може да се пече, да се вари, да се суши, да се смели за кайма. Кюфтета и кебапчета направени от джолан стават невероятни. Както и да е, да не се отвличам...

    Приготвял съм го по толкова много начини, че няма пречки да споделя още един, в резултат на който се получи наистина дзверска вкуснотия.

За поне 6-8 порции е необходим един голям свински джолан с кожа - нека да е поне 1,8 кила, че и нагоре. Джоланът се пробожда на 8 -10 места на максимална дълбочина - във всеки прорез се напъхва идея сол и малко от готовата ми универсална подправка за месо, както и една скилидка чесън, нарязана на ситно. Сетне целият джолан се намазва със смес от същата подправка и 30-а грама сол. В големите прорези се напъхват парчета от портокаловата и лимонова кора (добре измити, разбира се). Така овкусеният джолан се пъха в плик и се забравя в хладилника поне за 24 часа, но колкото повече, толкова повече ... Ако нямате готова подправка за месо, се прави смес от червен пипер - обикновен, лютив и пушен (по 10-а грама); млян черен пипер - 7-8 грама; кимион - поне 5 грама; млян кориандър- 3-5 грама, 1 с.л. кафява захар - количеството стига за един джолан.

В деня на печенето джоланът се вади и оставя на стайна температура за няколко часа. Подходяща чугунена тенджера се застила много добре с хартия за печене. Върху нея се нареждат ред картофи - обелени и нарязани на половинки, както 3-4 моркова - обелени и нарязани на едро. Джоланът се поставя отгоре (портокаловите и др. корички се махат); намазва се със зехтин или олио, посипва се с малко червени пипери, отстрани се слага един лимон резнат на 3-4 парчета. Тенджерата се покрива с парче хартия за печене, захлупва с капака и заминава във фурната, която се включва на 140, макс. на 150С.  Печенето продължава поне 3 часа. След тези 3 часа, тенджерата се вади и отваря - месото е направо започнало да се "разкапва". Намазва се с 1-2 с.л. мед и се пече около 10-15 на 200С.

Много важно - в нито един момент не се слага течност в тенджерата. Картофите и морковите могат съвсем леко да се осолят, но и това не е необходимо, защото се овкусяват от соковете на месото, отделили се при печенето. Добре изпеченият джолан се обезкостява - само пипваш костта и тя се отделя, а месото само се разпада. Ароматът е невероятен, а вкусът - дзверски и непредаваем с прости думи.

Сервира се в чиния по малко месо, с част от картофите и моркова, но може и с добавка на доматена салата и т.н. и т.н.    Месото е станало толкова крехко, че се топи в устатата и остава само да му се насладим в компанията на хубаво питие ...                         Впрочем, когато изстине, дори и леко се желира и е още по-вкусно. Вече изстинало е идеално като се намаже с малко мед и обилно посипано с прясно смлян черен пипер.                                                                            Май е по-добре да спра до тук, да кажа, че по-вкусно от печеното в чугунен съд няма и да не пропусна едно голямо НАЗДРАВЕ!

Лесен и вкусен глазиран свински джолан

Свинският джолан е на особена почит в къщи - имам чувството, че никога няма да ни омръзне.

Тука съм писал на много места как го приготвям - маринован джолан на фурна, шпикован джолан със сирена,джолан с кожа на фурна и т.н. - няма да ги изброявам, но този път е приготвен по различен начин и по моему е много удачен и дори за начинаещи и нямащи си представа от готвене.

За 4 порции е необходим един голям заден джолан (ако е с кожа още по- голям разкош) - около 1,5 кг; малко сол, десетина зрънца черен пипер и бахар, една глава лук, 5-6 скилидки чесън, едно карамфилче.

За намазването при печенето - 1 с.л. червен пипер, 1 с.л. мед, 1 с.л. лимонов сок и 2-3 с.л. бърбън (или друг алкохол). Може да се добави и млян черен пипер и риган, въпрос на вкус.

Изпълнението е страшно лесно: 

Джоланът се измива добре и се слага в тенджера заедно с подправките, цялата глава лук, необеления чесън. Могат да му се добавят и други зеленчуци.  Залива се в вода поне два пръста над джолана и се оставя на слаб котлон да си къкри - поне за 2 часа, че и повече. Като се сетиш за него, докато се вари, може и да се отпенва - желателно е.

Който има тенджера под налягане, може да го свари в нея.

Същото може и да се направи в мултитенджерата (демек мултикукъра) - на програма яхния.

След като е свален много добре - дет викат до отделяне на месото от костите, джоланът се прехвърля в намазнена глинена тавичка (може и йенска, метална - каквато е под ръка), намазва с половината от смесените червен пипер, мед и течности и заминава във фурничката. Личват му се и около 100 мл от бульона от варенето.

Пече се на 200 С за 20-25 мин., вади се, обръща се, намазва се с останалата част от смеската и пак във фурната - до хубаво зачервяване.

Може и да се опече на вентилатор - на 180С, но времето е по-кратко.

Буквално на 15-20 -а минута се зачервява добре и трябва да се обърне. 

Сервира се обезкостен и нарязан на парчета.

Особено подходяща е гарнитура от картофено пюре.

П.П. Предимството на този начин на приготвяне е, че по някое време при джолана могат да се добавят обелени картофи и да се сварят едновременно с него и сетне да се ползват за приготвяне на картофено пюре.

Целият останал бульон се прецежда и е готов за някакво друго ястие, а част от него може да се ползва и за направа на сосче към самия печен джолан. 
Има и още един плюс - при варенето се отделя излишната мазнина от месото и може да бъде отделена и от бульона и да не се трупат излишни мазнини при яденето. 

Пълнен свински джолан

 Погледнах си заглавието - пълнен свински джолан ?! Ами много бедничко и просто нищо не показва, че иде реч за една невероятна Дзверска вкуснотия.

 В къщи много се харесва свинският джолан с кожа - правил съм го в най-различни разновидности, но точно така - не. И сме очаровани от резултата.

Един заден свински джолан е обикновено около 1,5 кг и е напълно достатъчен за 4-6 порции.

Първото, което трябва да се направи е джоланът да се обезкости с остър нож. По-лесно е да се започне откъм широката страна - костите в действителност са две и са свързани една за друга - затова обезкостяването се извършва именно и на двете наведнъж. Внимава се само да не се прореже кожата или някой пръст...

Извадените кости не е нужно да се почистват старателно от месото - просто заминават с малко зеленчуци за варене на бульон, от който може да се приготви някаква вкусна супа или нещо подобно.

След като се извадят костите се получава един доста широк отвор: пак с ножа се изрязва част от месото и от към широката страна се правят два три "джоба". В местата на отворите джоланът съвсем леко се овкусява със сол и черен пипер.

С това е свършена най-трудната част.

В подходяща купа се омесват около 400 грама кайма и ситно нарязаното изрязано от джолана месо. Овкусява се със сол, черен пипер, малко кимион и червен пипер (дали ще се ползва лютив или пушен е въпрос на вкус).

На ситно се нарязват 2-3 кисели краставички, един варен морков, 50-70 грама кашкавал на кубчета. В случая имах и едно парченце чоризо и малко шунка - също на ситно. По желание може да се добавят и 2-3 скилидки чесън.

По въпроса за плънката няма правило - слагат се продукти малко от типа на "почисти хладилника".

Така подготвената плънка се напъхва в основния прорез на джолана и направените "джобчета". 

Напълненият джолан се намазва отвън обилно с червен пипер и чубрица, но всеки може да си овкуси какво иска.

Идеята ми беше да го зашия от двете страни, но не си намерих огромната игла.

Затова го овързах с конец, напъхах в плик за печене и пак овързах, за да запази формата си и да не изпадне плънката при печенето.

Пликът с джолана се слага в подходяща съдина, а в друг плик се слагат цели картофи, а ако са големи, резнати на две. 

И те се овкусяват със сол, пипер, риган или чубрица, една две скилидки чесън, но не слагам олио, а ползвам масло.

За фурната ползвам една йенска тенджерка с капак като две части много добре застават една до друга.

Като се ползват стъклени съдини, се слагат в студена фурна, включва се на 150С и постепенно температурата се увеличава до 230С. На тази температура - около 30-а минути и сетне на 170С - до готовност - за около 1,5-2 часа.

Картофите се опичат по-бързо и затова трябва да се извадят, когато се зачервят добре. За по-добър ефект пликът се обръща поне един път.

След изваждането на плика от тавата се оставя на дъската да си се отпусне малко и да поизстине.

Така ще може да се нареже на порционни парчета по-добре.

В тавата се е отделил доста сос от печенето и докато джоланът изстива, в тиган може да се задуши малко лук на много ситно, или гъбки и заедно със соса от печеното и малко винце да се превърне в една разкошна заливка за печеното.

Идва моментът на махане на плика за печене и нарязване на шайби.

Ароматът не може да се опише.

Кожата е станала мекичка и направо се топи.

Идва моментът на сервирането - месцето се къса направо с вилицата, дори и нож не му трябва, кожичката се топи.

Слага се питието и по-добре историята да спре до тук.

Пробвайте се да го направите и няма да съжалявате.

НАЗДРАВЕ!

Кайма от джолан за кюфтета и кебапчета

 Изобщо нямах намерение да пиша за каймата от свински джолан, но се оказа, че има интерес към нея и затова ...

 Свинският джолан е много благодатно месо - за печене, за готвене, за чорби и т.н. Отделно от това е богат на минерали (калий, фосфор, селен), витамини (основно от групата В), много аминокиселини...

 Винаги съм си мислел, че всеки знае, че каймата от свински джолан е най-вкусна, ама май не всеки го знае.

 Когато попадна на обезкостен свински джолан, често купувам по няколко кила - за готвене и задължително за правене на кайма. Не че понякога не си обезкостявам джоланче с тази цел, а от кокалите правя бульон или супа.

 В интерес на истината, има смисъл да се прави кайма с количество месо повече от два килограма, защото иначе си е просто играчка. Но количествата ще ги обяснявам за килограм месо, че е по-лесно.

Джоланът се нарязва на кубчета с размери 2х3 см. Най-добър резултат за каймата дава, ако към джолана се добавят и поне 200 грама от осмянката на прасето (т.е. от коремната част)- така става и по-мазна. Нарязаното месо се овкусява с 1 с.л. от моята универсална гурме сол. Вместо нея може да се сложи смляна морска сол с разчет 18 грама на кг.

Оставя се в хладилник поне за една нощ и се държи поне час във фризера преди самото мелене. След престоя във фризера месото по-лесно се мели, а не се мачка в месомелачката. Мели се на най-едрата решетка като в процеса на меленето заедно с месото се пущат и бучки лед - една формичка - около 150 грама лед.

Смляното месо се меси в буквалния смисъл на думата 10-15 минути и се прибира отново в хладилника и пак за час във фризера.

След 24 часа отново се смила - този път на ситната решетка и отново се меси продължително време.

Получената кайма се слепва много добре, но не лепне по ръцете.

Разделя се в пакети по 500 грама и заминава във фризера.

Сетне е много лесно:

за кюфтета: след размразяването се добавя ситно нарязаният лук и е готова за печене. Ако е за пържене, може да се добави изцеден хляб, настърган картоф, подправки, яйце и т.н. - кой както си прави кюфтета. Тъй като каймата ми е предварително основно овкусена, не се налага слагането на подправки. Но ако при приготвянето е сложена само сол, ясно е, че е наложително допълнителното подправяне.

за кебапчетата: след размразяването се добавя кимион, оформят се кебапчета и могат да се пекат на скарата.

И кюфтета, и кебапчетата на скара стават страхотно вкусни. Тези на снимката са на другия ден след печенето и не са загубили от вкуса си, нито пък са се "степали".

Изпробвайте веднъж подобни кюфтета и ще видите колко е голяма разликата с останалите.

Остава само да кажа, правете, наслаждавайте се на истински вкусни  кюфтета и кебапчета и НАЗДРАВЕ!

Яхния от вчерашния джолан

  Почивките свършиха и като за начало един печен джолан - как се прави по различни начини съм писал доста, но този е просто джолан с кожа и печен на фурна.
 Да ама един джолан ни дойде за двамата в доста повече и поизостана.

Хапнахме що хапнахме, а останалото ми се видя вече поизсъхнало, както си беше нарязано, па и кожичката сякаш се втвърди.
Няма да се хвърля я! 
С 2 глави нарязан лук, 3-4 скилидки чесън, един морков нарязан на ситно, малко подправки и чашка вино му вдъхнах нов живот на джоланчето.
Лукът и чесънът се задушават за кратко в малко мазнина, слагат се морковите, лъжичка червен пипер и нарязаното месо от джоланчето с добавка на бульон колкото да го покрие и се оставя да покъкри около 25-30 минути на слаб котлон. Като остане на мазнина се налива и чашката червено вино, подправките и отново се оставя да покъкри докато остане на мазнина и виното се изпари.
Невероятна яхния и си носи на питието.

ДОМАШНА СЪЗДАРМА от телешки джолан и шилешко

За да не се повтарям, тъй като технологията е същата като при саздърмата от телешка глава, просто продължавам с поредната саздърма от телешки джолан и шилешко.

Необходими са един телешки джолан - излиза около 2,8 - 3 кг и шилешко - по-тлъстичко откъм гърба (ребрата) - около 1 кг или малко повече. Имах и едно пуешко бутче, което също влезе в употреба ...
Подправките са същите, както при другата по -горе, но този път добавих и 2 ч.л. лютиво чили.

Тъй като телешкият джолан е много голям, желателно е в месарницата да го нарежат на по-малки части - на мен ми резнаха на три ...

Следва процедурата по варенето - то си се вижда - докато месото окапе от костите.....
Вари се по познатия начин - с лук, чесън, дафинов лист, морков, корени от магданоз - ще остане един разкошен бульон сетне ...

 Следва обезкостяването и почистване, прецеждане ...


 Сетне пърженето, докато остане на мазнина....
 Бърка се непрекъснато, тъй като количеството е доста и рискът да загори е доста голям ...

Пълни се в отрязани бутилки от каквото има, оставя се да стегне и сетне пренощува в хладилника ...

 Бутилките се изрязват и изхвърлят ...

 От това количество, впрочем, излезнаха 3 кг създарма ...

Готовият продукт се нарязва на парчета - колкото за едно -две хапвания ....

 Направо е разкошна и леко, ама почти неуловимо пикантна ...

При това количество, естествено вакумиране и в хладилника.

По(ти спокойно ще стигне до Нова година ..., ако не свърши още този месец ....

Не мога да опиша вкуса...

Наздраве! 


 

Джолан с кисело зеле в гювеч

 Свински джолан с кожичката съм правил в какви ли не варианти.

 Но нека това не Ви звучи първоаприлско - наистина е 1 април - ден на майтапа, макар че в това извънредно положение хич не ни е до майтапи. Но за сметка все още една кисела зелка ни е останала. В половин България е снежно, а при нас си е направо зимно студено. Какво по-хубаво време да се направи това изцяло зимно ястие.

Най ценното е, че почти нищо не е необходимо, освен една кисела зелка, един свински джолан около 1,5 кило с кожичката желателно, мас и минимум от подправки.

Джоланът се шпикова на няколко места с цели скилидки чесън и обилно се втрива със смес от червен и черен пипер.

Киселата зелка се нарязва на не много ситно, омесва се с червен пипер и съвсем малко джоджен или риган. Ако искаме да имаме немски привкус - с малко ким. Предпочитам в този момент на омесването да сложа и няколко с.л. свинска мас - 3-4 поне. Зависи кой колко мазничко го иска.

Сетне е лесно - дъното на гювеча се застила с нарязаното зеле, пъхва се целият джолан и от всички страни се затрупва със зелето. Налива се малко разсол - около 2 ч.ч., още малко мас.

Затваря се гювеча и бух в студената фурна, която се включва на 150С и в рамките на 30-а се повишава до 220С. нека си постои на 220С около 30-а минути и сетне се намаля на 160-170С и буквално се забравя.

Прави се салата - доматена, зелена или мръФчесто мезе, сипва се питието и се забравя за фурната поне за още 3 часа.

Без бой си признавам, че го направих по съвсем друг начин - почнах сутринта към 10 часа, към 12 часа намалих фурната на 120С и го забравих за почти до 17 часа.

Демек се е "пекло" почти 5 часа...

Като отворих капака, беше ей това ...

Внимателно дръпнах костите и върнах без капак за 30-а минути на 200С.

Ами това е ...

Никаква рецепта - просто 10-а минути да се нареже зелката, 2-3 минути за овкусяване на джолана и още толкова "сглобяване".

Сетне голямото търпение му е майката докато се пече.

А каква дзверска вкуснотия се получава просто не мога да обясня и да пресъздам в снимки.

Месцето буквално се топи, а за кожИчката да не казвам - като масълце е станала.

Наистина Дзверска вкуснотия. Впрочем джоланът приготвен по този начин направо уби лъва.

Не е още късно - може все още да се направи. Поне още няколко дни ще има сняг и ще е студено.

НАЗДРАВЕ!

Джолан със сос на фурна

Свинският джолан е на особена почит у нас - приготвя се доста често, макар че през зимата е по-често. Писал съм за различните му начини на приготвяне - ТУК, ТУК и ТУК и на още доста места.

Само че този бе приготвен малко по-различно и затова споделям как го направих:

Необходими са един или два джолана с кожа, подправки (ще бъдат описани) и любимата чугунена тенджера с капак (ако ли подходяща съдина, която се завива с алуминиево фолио).

Изпълнението е възможно най-лесното и с най-голям ефект за супер крехък и вкусен джолан със сос.

  Джоланчето се оказа, че не е почистено добре - имаше доста четина по него и вместо да го стържа с ножа, го опърлих с горелката за крем брюле...
 След това се пъха в мултитенджерата (демек кукъра) във вече вряща водичка колкото да го покрие, една ч.л. сол, 1 дафинов лист, цяла непочистена главичка чесън (сетне става хубав сос от него), 1 цяла глава лук1 1 морков, по няколко зрънца бахар и черен пипер. 
 Вари се почти до готовност.

 Почти свареният джолан се прехвърля в чугунената тенджера, обилно се намазва с гъша мас, посипва с червен пипер (вкл. и лютив), още малко сол, наръсва се с две с.л. брашно и се залива с чаша червено вино (може и бира или бульон).
Пече се на 200С за около час като температурата постепенно се увелича от 150С до 200С (заради чугунената тенджера).

В последните 10 мин. се пече без капак - на вентилатор.

Преди това на няколко места се шпикова със скилидки чесън, които се "затварят" с парченца кашкавал.
(това по желание).

Поднася се цял, залят със соса.


Дзверски вкусен и яко пийващ си.

Наздраве!  

Може да се поднесе и нарязан, но тук всичко се размаза като реших отделните парчета да ги овалям в соса.

Па и трябваше да го ръса с магданоз (а точно тука не ми харесва с него) - та затова е толкова нефотогениченна снимката.

Е това не се отразява на вкуса или на джолана, който се топи в устата... 

Пастетен колбас

 Това да се нарече колбас е малко пресилено, но в интерес на истината си е точно пастетен колбас. Първо, защото прилича на пастет и второ, защото прилича на колбас и общото с пастета му е много малко, тъй като се прави основно от месо.

 В края на краищата това е резултат на един експеримент, който си направих при приготвяне на един обезкостен джолан. Започнах с доста джолан - идеята ми беше да го смеля и да направя кюфтета и кебапчета. Това го направих, но за него отделно и друг път.

Остана около кило месо, което щях да правя с праз и то по един различен начин и се подхванах. Един от методите за приготвяне на вкусно месо е първоначалното му запържване до полуготовност и зачервяване и след това задушаване до почти пълно "разкапване". Така месото става супер крехко и вкусно, а джоланът е най-благодатен за този начин на приготвяне.

Месото бе нарязано на кубчета 2х3 см приблизително и овкусено с моята гурме сол, в която има достатъчно подправки и оставено на хладно за 24 часа. Сетне запържено и долята вода колкото да го покрие. При варенето му вече добавих 3 скилидки нарязан чесън и няколко резена сушен домат.

За ястието с праза отделих около половината и остана почти половинка кило, на което взех да му се чудя какво да го правя и тогава ми хрумна варианта за този необичаен колбас.

При останалото месо добавих почистени и нарязани на произволни парчета 4-5 гъби печурки и няколко иглички размарин, малко черен пипер и го варих 10-а минути.

Оставих го да поизстине и сипнах вътре 1/2 пакетче желатин, без да го слагам във вода, без да го "активирам" по какъвто и да е начин. 
Може и цяло пакетче, но ще "стегне" повече.

Изчаква се десетина минути да се поохлади.

Последва прехвърляне в блендера и смилане.

Нарочно го оставих на по-едро.

Може и да се смели съвсем на финно - това е въпрос на предпочитание.

Смляно именно до това състояние.

На дъската за рязане се разстила стреч фолио и върху него се прехвърля смляната смес.

След това се увива като бонбон и се стяга.

Тук таме остават въздушни мехурчета, които се боцват с игла и така приготвеното "бонбонче" заминава в хладилника поне за 12 часа, но колкото повече толкова по-добре.

Нека хубаво да си се стегне. Самият джолан си има достатъчно колаген, за да стегне, но желатинът ще спомогне да стане още по-добре и да държи форма след престоя в хладилника.
 След нарязването държи форма като резенчета колбас, но с малко усилие може да се намаже върху препечена филийка и да замести пастет.

А колко е вкусно не мога да опиша, остава ми само да кажа дзверска вкуснотия.

Всъщност това си е истинско месо, без никакви Е-та, без нитритна сол, без каквото и да е ... Натурално и естествено. 
Прави се лесно и сравнително бързо.

Е, в интерес на истината, трябва да се консумира доста бързо, защото трайността му е малка.

Затова трябва да се прави в малки количества и да се консумира бързо.

Ако солта се замени с нитритна сол, срокът на годност може да се удължи, но не знам дали си струва... след като може да се направи за час, да се хапне за два-три дни и сетне пак да се направи...
Има един единствен кусур - не е съвсем фотогенично, но това не е болка за умиране. Важното е, че е вкусно.

Най-накрая, преди да кажа наздраве, само да обобщя количеството на продуктите: 500 грама обезкостен джолан, 8-10 грама сол, 1 грам черен пипер, 4-5 гъби печурки, 2-3 резенчета сушен домат, 1-2 скилидки чесън, 1/2 пакетче желатин.
Може да се направи и от друго месо и подправките да варират според вкуса.


Пробвайте и няма да съжалявате. НАЗДРАВЕ!

ДЖОЛАН С КОЖА на фурна

В действителност, това не е рецепта, а начин на вкусно приготвяне на една от най-големите вкуснотии, които признавам - свински джолан с кожата.

Останал ми е един такъв спомен от детството, когато Баба свещенодействаше до опалената пещ, слагаше свинското в тавата, отгоре връшника и затрупваше с искряща жар... И онова божествено неповторимо ухание на месо и дим .... Ндааа, това беше отдавна... Кирпичените пещи вече изчезнаха, връшниците са антика, а онези тави са само в спомените ни.

Та да се върнем в реалността - сега имаме електрически фурни, конвектомати и все пак най-вкусният джолан си става в гювеч. 
След като наскоро се сдобих със страхотна чугунена тенджера, реших, че си струва да се опита и да заменя гювеча с нея... Резултатът беше невероятен, а времето за печене с около час по-малко.

Има хиляда начина сигурно за подготвяне на джоланчето за печене - някои го мариноват в куп подправки, други го и шпиковат с какво ли не (та чесънът е направо задължителен), мажат с мед, червен пипер и т.н., т.н..
Е така си е, но най се усеща вкуса на месото, когато е чисто - само сол и черен пипер.

Един хубав голям джолан варира от 1,5 почти до 3 кг. На няколко место го надупчвам с острия нож, осолявам - ама ей така съвсем идейно (около 1 ч.л. сол ) и значително повече наблягам на черния пипер (почти 2 ч.л.). След това джолана се намазнява обилно (предпочитам със зехтин) и хоп в тенджерата да си почине за известно време.
Единственото друго, което си позволявам е да му добавя една чашка хубаво червено вино.
След това - във фурната, която включвам на 200 С. 
За около час.
Прави му се ревизия като се маха капака - вече ври и кипи. Чудесно - обратно във фурната пак похлупен, но вече на 180 С. След около 1,5 часа се е разкапал направо горкият, а и вече започва голямото слюноотделяне.
Е, не ще почакаме още малко - маха се капака, включва се вентилатора на фурната - за няколко минути, колкото да го грабне огъня.

 И веднага след това на масата - при гладниците, кокалчетата се хващат и самички се изшмугват от месцето.

 Е, преди да го нападнете безмилостно, не забравяйте да посолите ...

Върви си и с винцето, и с бърбънчето.

Свински джолан с бира в гювеч

 Свинският джолан наред с ребрата е един от фаворитите в къщи - често се прави и мога смело да кажа, че всеки път експериментирам с нещо различно.

 За 4-6 порции е необходим един хубав голям заден джолан - около и над 1,5 кг; поне 1/2 бутилка хубава червена бира (но може и черна или обикновена); сол и черен пипер на вкус - все пак солта около 1 с.л.; поне 1 ч.л. с връх червен пипер и 1/2 ч.л. чили; 2-3 скилидки чесън нарязан на ситно и поне 1/2 глава лук - също нарязан на ситно (може да се заменят с по 1/2 ч.л. на гранули); 1 ч.л. сушен риган.

(сложих и 1/2 ч.л. сушен розмарин, не се усети - поне аз не го усетих. В доста италиански рецепти съм срещал, че се слага при свинското - за пръв път го правя).

За гарнирането: картофи, моркови, лук. Количеството зависи колко място има в гювеча, но примерно 3-4 големи картофа, 2-3 моркова и поне 1 голяма глава лук, както и 2-3 с.л. олио или зехтин.

За глазирането в края на печенето - с.л. мед или кафява захар.

Изпълнението е лесно:

Всички подправки се смесват в една купа и добре втриват в месото. Най-добре е като на няколко места му се направят прорези с остър нож, за да може да се овкуси и в дълбочина.

Слага се в плик и залива с бирата. Овързва се добре и в хладилника поне за 24 часа. Точно този престоя доста повече - цели 36 часа. Пликът може един два пъти през това време да се обърне.

В гючеча в който ще се пече се сипва една с.л. мазнина, нареждат се едро нарязаните картофи, моркови и лук, омкусяват се леко със сол, пипер, розмарин и риган, слага се джоланът, сипва се и маринатата и отгоре се ръсва с още 1-2 с.л. мазнина.

Преди слагането на капака, се слага и лест алуминиево фолио - така се уплътнява още по-добре.

Пече се, както всички печива в гювеч. Температурата на фурната се повишава постепенно от 150С до 230С за около 15-20 мин. На 230С за около 40 минути и сетне на 180С още около час (зависи от фурната).

По някое време се вади гювеча от фурната и проверява готовността на месото. Всеки знае как и няма какво да обяснявам.

Когато приемем, че е готово, маха се капака, месото отгоре се намазва с леко разредения мед или се ръсва с кафявата захар. За красота може да се поръси и малко червен пипер. Пече се още максимум 10 минути - колкото да хване хубав тен и да получи хрупкава коричка.

Това е най-трудният момент, защото обонянието и апетитът ни са подложени на жесток тормоз.

След изваждането също трябва да се прояви малко търпение - да поизстине и да се озове на масата.

Е сега поне е лесно, салатата и питието са на масата и някак си се трае все пак.

Най-добре е, след като лакомниците видят апетитния джолан, след като му се насладят на аромата, същият да бъде опериран като се отстрани голямата кост и съответно разфасован на едри парчета.

От тук нататък ни остава само едно - да се насладим на топящото се в устата месо, а ароматните зеленчуци и да не забравяме за питиетата.

Подготовката заема максимум 15-а минути, останалото е чакане и печене.

Да Ви е сладко и Наздраве!