ТЮРЛЮ ГЮВЕЧ по средиземноморски с история

 

 Надали има нашенец, който да не чувал израза "тюрлю гювеч". Употребяваме го доста често, особено хората от моето поколение, като определение за някаква странна смесица от различни неща и то най-често като за нещо не особено приятно. 

    От друга страна в кулинарен смисъл, май такъв гювеч наистина и няма.

Е, те това е резултата в търсачката за тюрлю гювеч.

А за рецепта за такъв тюрлю гювеч наистина и не открих. 

Когато писах за кебапите, си направих труда да открия достъпните рецепти за различни кебапи.

Сега си направих труда да търся като гламавите нещо за подобен гювеч и ударих на камень.

Па всичко се започна от един романтичен филм за някакви, които се мъчеха да готвят и да издадат книга с рецепти и лайтмотивът им беше, че една рецепта не е рецепта, ако няма история. Иначе си било набор от продукти и начин на приготвяне, но просто нямало дух. Та главният герой - хамериканец или канадец, много се вдъхнови и взе да разказва някаква невероятна история за неговата майка, която правела невероятна капоната, с която взимала ума на всички им познати и най вече с добавката на маслини и босилек.

Бех, викам си, знам какво е какво е капоната - една простотия с патладжани с много звучно име, която съм пробвал за пръв път в Италия и ме боля корема от "туристическата" цена.

Това беше началото на историята и това, което ме провокира да направя един мой вариант, който си го нарекох тюрлю гювеч по средиземноморски с история.

Захванах се с наличните продукти в къщи и реших, че няма да пропусна каквото и да е от тях. 

Сега ще последва един дълъг списък от продукти, но имайте предвид че правите тюрлю гювеч и могат да варират според това, което имате: два необелени патладжана, нарязани на четири по дължина и сетне на едри кубчета; две тиквички - по същия начин; две глави лук - нарязани на едро; 6-7 скилидки чесън, нарязани на едро; 3-4 обелени картофа и нарязани на едри кубчета с големината на патладжанените; листната маса на една връзка моркови нарязана на ситно; 2-3 едри моркова нарязани на жулиени; 10-а броя маслини;  едно бурканче (350 мл) домати на кубчета; 1-2 капии - червена и зелена-на кубчета... един голям домат обелен обелен и нарязан на ситно;

няколко люти чушлета от моите мариновани в буркан; 2 с.л. каперси; 5-6 печурки нарязани на едро; 1/2 буркан сварен нахут (другата отива за хумус); 3-4 стръка пресен босилек - листата на много ситно; зехтин за запържване около 70-90 мл; черен пипер и сол на вкус; бульон около 2 ч.ч. (винаги имам във фризера - било месен или зеленчуков) или топла вода;

Изпълнението е елементарно - загряваме зехтина и последователно запържваме (по-скоро задушаваме) в него лука, чесъна, морковите, чушките, патладжаните, тиквичките, гъбите, доматите, сетне доматите от буркана, добавяме нахута, зелентиите, маслините, лютите маринови чушлета и каперсите и оставяма да къкри почти докато остане на мазнина. Подправките съвсем на края.

Това е постният вариант на тюрлю гювеча.

След това следва пекване за около 20-а минути във фурната за 15-а минути - колкото да получи загар и вкус на печено.

Да ама няма съм Я, ако го оставя само ей така в постен вариант - ще си остана гладен.

В случая имах останало печено свинско, което нарязох на късчета и сложих в съдината и опекох заедно с тюрлю гювеча.

Не мога да опиша каква дзверска вкуснотия се получи и колко питие си поиска докато свърши.

Впрочем това количество е поне за 6-8 порции... да си знаете.

Ще попитате защо по "средиземноморски" - ами заради каперсите, маслините и босилека; почти по-арабски - заради нахута, а тюрлю - заради невероятната смесица от вкусове - просто неустоимо.

А къде е историята? - ами в идеята да направя  истински тюрлю гювеч.

Пробвайте и няма да съжалите! Наздраве!