Палачинки с телешки мозък

 

         Субпродуктите у нас са много подценени, за да не кажа отричани неистово без всякакво основание и с някакви безумни аргументи.

    Нямам за цел да пиша колко полезни минерали, витамини и др.п. съдържат.

    Няма и да пиша, че субпродуктите са били наричани петата част на животното и че са били основно храна за бедните.

    Народонаселението в миналото е хапвало месо само по празници и по особени случаи, но нищо от животинчето не се е изхвърляло и е влизало в употреба. Тука мога да говоря много за пастите в Италия, за хаша в Кавказ, за бахура или кървавицата (биля и много популярна във Франция и Испания) и какво ли не още...

    Модерна Европа е изхвърлила от магазините си дроб, мозък, черва и т.н. т.н. 

    Ние като по вярващи в Папата изхвърлихме почти всички субпродукти. Сред тях и мозъка било той да е свински, агнеЩи или телешки. 

    Да намериш мозък в месарница е все едно да удариш 5-ца от Тотото. Този път ударих направо 5+, защото имаше повечко и купих няколко пакета.

    

Как панирам телешки мозък съм писал в блога. Този път по същия начин с тази разлика, че след изкисването и нарязването го заливах на два три пъти с вряла вода за кратко - по 10-а минути. И сместа за паниране я забърках с пълнозърнесто брашно и без куркума. Затова на снимката изглежда такова особено - почти като боза.

След изпържването на късчетата мозък установих, че ми е останала още от панировката и при това с късчета мозък в нея.

Няма да се изхвърля я ...Добавих в нея още едно яйце, 2-3 с.л. пълнозърнесто брашно и около 60-70 ситно нарязан мозък. 

Целях да постигна малко по-гъста консистенция от тази за палачинки.

Е, сетне е пределно ясно. Печене в силно загрят тиган, но като се ома предвид, че пълнозърнестото брашно не е идеалното за палачинки, просто ги правих по-малки - по около 15-18 см в диаметър.

След опичането от двете страни - намазване с масло.

Не мога да опиша каква дзверска вкуснотия станаха. 

Естествено, не си вървят със сладко или мед, а само със соленко.

Навих си ги на рулца, обилно намазани с домашното ми крема сирене. 

Признавам си без бой, не са много много подходящи за закуска, а по-скоро са като мезе към едно хубаво питие - дали биричка или розе, кой каквото харесва.

Впрочем не са и за тези, които не харесват субпродукти - особено мозък. Но останалите могат да пробват и няма да съжалят.

И последно, за предпочитане е да се направят с обикновено брашно, а не пълнозърнесто.