Домашна луканка - лесна без черва и без специални обвивки

 Вече много съм писал за домашните деликатеси - луканки, суджуци и наденици, па и други видове сушеници.

 И колкото и да е странно, много често въпросите са - ами от къде да си купим черва, колагенови обвивки и т.н.?

 Специално за това съм направил доста публикации - как да не търсим черва или обвивки, а да ползваме други подръчни материали, с които можем много лесно да постигнем невероятно добри резултати.

 Не случайно в блога ми най-популярна е рецептата за Домашна луканка - суперлесна,без черва, без марли. 

  

  Друга много популярна рецепта е тази за ползването на марля - Домашен суджук (наденица) в марля.

  При направата на домашни салами съм обяснявал, че може да се ползва домакинско фолио, алуминиево фолио, плик за печене, както и хартия за печене.

 В публикацията си Пилешко-пуешки салам, лесен и без обвивки като Бонус съм писал накратко, че хартията за печене може да се ползва и като обвивка за сушене на луканка, наденица или суджук. Независимо от това, реших да направя една отделна публикация, че да е по-полезно и човек да не се рови из блога, па и да се рови като не знае какво да търси, няма как да го намери.

 Там съм обяснил, че от хартията за печене се откъсва едно достатъчно дълго парче - около 30-а см и се навива като ролка и пъхва в отвора на ролката кухненска хартия. Самата ролка е достатъчно стабилна и няма да ни бяга. Долният край на "тръбичката" от хартия се защипва и започва пълненето й с месото като от време на време се притиска с буталото от хаванчето с цел уплътняване.

 Сега допълвам, че това става доста по-лесно, ако хартията за печене е леко овлажнена.

 За направата на луканка, може да се ползва някаква друга форма - пластмасова например, за да стават всички еднакви.

 Може и направо върху хартията - да се сложи каймата за луканката, да се увие и да се овърже като бонбон от двата края. Желателно е пристягането с връв на няколко места.

 Също така за постигането на значително по-добър резултат е много важно пресоването на луканковото "бонбонче" - някъде след втория ден от провисването за сушене.

 Впрочем, в хартията се суши малко по-бързо, самата тя по-лесно се отделя и бели. 

 А за готовността, вече съм обяснявал многократно: тегли се, надписва се и като загуби около 35 % от първоначалното тегло, значи е почти идеална.

 Ами това е ... правете смело. Вариантът е пробван при мене и е дал суперски резултат.

 А и ако не Ви се занимава много много с направията, като си купите месото, нека Ви го смелят в месарницата. За 15-а минутки ще я овкусите с желаните подправки в къщи, ще я объркате и оставите за поузрее на хладно 24 часа и за максимум час поне 3 кила ще бъдат увити и подготвени за сушене.

П.П. Не гледайте снимката: просто тука си "икономисах" няколкократното пресоване и стана малко рехава наденичката, но това да й е кусура - беше Дзверски вкусна и приятна за хапване.