Кратка почивка в Созопол

Любимият за нас - Созопол, който за мен е само Старият град. От 10 години крака ни не стъпвал в Новия град - точно до кръстовището и край - нито стъпка нататък - в дивотията и презастрояването.

 Пристигаме и първото, което ме впечатлява-плажуваща на покрива...

Навсякъде ни изкушават с подобни табели за някакви вкуснотии.

С тази витрина направо изживях "културен" шок - ципура, лаврак, калкан - всичко на една цена - 109,00 лв за кг или порцията малко над 30 лв и то без гарнитурата. Горките туристи!

Бройката тигрова скарида 5,50 лв, колкото кг месо. При тези цени, май заведенията им ще станат като музеи!

Тесните улички са задръстени от автомобили и камиончето на "Чистотата" просто по чудо се предвижва по тях.

Отсрещният край - т.е. презастроеният нов град. Наистина си е кошмар.

Любимият ресторант е с ново меню.

На сянка, на по питие или две и вече новопостроеният Созополис в далечината не ни дразни.

Неповторимият чар на "уличните" картини ....

Както и на уличните музиканти - тази година бяха на доста места и доста атрактивни.

Неизменните фото ретро

Този надпис "Внимание! Деца шофьори" трябва да го размножат и налепят по Магистралите ни.

Привечер плажът пустее...

Дори няма разхождащи се, освен нас ...

А ние си имаме цел - любимия бар на плажа - сутрин за кафе , вечер за по един два бърбъна.

От 15-на години всяка сутрин  точно в 8,00 часа се вдига националният флаг под звуците на Химна.

Компания на плажа ни правят няколко самотни гларуса...

По алеята има пъстроцветно облечени дами ...

Рано сутринта, претъпканата снощи алея, пустее и се напича от жежкото слънце.

Макар и рано, в небето се реят любители на силните усещания ...

Тази година известната Баничарница е заменена с по-модерни закуски.

Е на това не ми се изясни смисъла ...

"Моето място" на плажа - под сянката, с чаша дългоо кафе ...

След като си поплажувахме малко, към 10,00 часа кратка разходка.

Е, те това е известната лодка - дет най-често се среща в кръстословиците.

Много хитро са си "облекли" климатиците!

Плажуващата и тя си е там.

На сянката, в компания на една чаровна графика

се наслаждаваме на леденото питие и
се чудим на ей тези дето си се пържат под палящото слънце










Вечерта тихо се спуща ...

А лунната пътека в морето - изпраща...
Кратко, но все пак почивка ... 

 А ей този симпатяга си ни изпрати с пожелание пак да се връщаме ...