Сладко от бяло грозде и не само

  То за сладката няма какво толкова да се пише  почти всичко е ясно, но за мене сладкото от бяло грозде е свързано с детството и ми беше любимо.

  Край града имахме лозе - цял декар и нещо и основно Баба си го обработваше. Откак имам някакви спомени, все пред очите ми е да нарамва мотичката с вързопчето с нещо хапваше и аз пред нея да препущам на "кончето" (демек яхнал една пръчка) ... Само че спомените - друг път, сега само за сладкото. Имахме един ароматен сорт бяло десертно грозде с много малко семки - по една на зърно, и такова едно едро - като фурма. На мен ми се възлагаше отговорната задача по измиването и почистването на гроздето от чепките.

 Огнището се зареждаше с дърва, Баба вадеше от дама голямата медна тава, старателно я изтъркваше и следваше варенето. Ако бях "заслужил" получавах и  бъркалката и високата чест да бъркам тавата, да регулирам огъня ... Лелей сетне как всички хлапета завиждаха на филията с уханно сладко.

 На мен си ми остана слабостта към сладкото от грозде, но не и желанието да го правя - именно заради семките в него.
 Тази година асмата дава много хубаво бяло грозде, а половинката имаше страхотното търпение да почисти семките. Наистина героизъм, защото се чистят с фиба и отнема сума ти време.
Другият вариант е да се търси грозде без семки, каквото много трудно се намира.

 Та за самото сладко - един килограм почистено от семките бяло грозде се наръсва с 600 грама захар направо в съдината, в която ще се вари и оставя така за няколко часа. Сетне котлонът се включва и се изчаква да заври и веднага силата му се намаля на 1/3 (от 9 степени - на трета), отпенва се и ако се появи някоя случайна семчица, се издебва и изважда. Просто си се оставя да къкри бавничко.

От нямане на какво да се прави в това време, взех, че обелих и нарязах на четвъртинки около кило праскови и ги пратих вътре при гроздето да си къкрят.
Турнах и едно по-едричко клонче индрише, което сетне се изхвърля.
Тъй като се вари бавно, няма опасност от превиране, кипване, пръскане и т.н. Няма и нужда от постоянен надзор и разбъркване.

През 10-15 мин. може и да бъде нагледано как се сгъстява.

Вари се до желаната гъстота.
Когато е готово двата вида плод условно се разделят и си се пълнят в отделни бурканчета.
Лимонтузу от години не слагам и не е имало проблем. Просто се оставят да изстинат върху капачките си.
Вкусовете леко са се смесили - и всяко сладко е станало страхотно.
Гледаш и хапваш сладко от грозде - леко розовее, грозде е, а има един такъв аромат на плодове и съвсем лекичко се усеща индришето.
Абе, с един зор - два вида сладко и всяко е спечелило вкусово от смесеното им варене.
Предполагам, че няма да се наложи да убеждавам когото и да е, че се получава страхотно сладко.
Е, да Ви е сладко, ако се престрашите да пробвате.

СЛАДКО ОТ ПРАСКОВИ И други неща от тях

 Пуснах публикацията за направа на крем (кисел) от праскови, но ми ще да поизчерпя темата с още неща за приготвянето на праскови и не само тях, защото изложеното вожи за много подобни плодове - кайсии, сливи и т.н. и т.н.

    Ето тука е идеята за първоначалната публикация за направата на крем (кисел) от праскови.

    

Ще се опитам да дам малко идеи:

 НАПРАВА НА НЕКТАР

обелените праскови, ако са по-голямо количество могат да се пасират в блендера (пак с добавка на филтрирана вода до желана гъстота), да се насипят в бутилки с капачки или в компотени буркани и да се стерилизират за 10-а минути от завирането в тенджерата. 

 НАПРАВА НА МАРМАЛАД 

Пасираните праскови се измерват, за да се определи количеството на захарта - тя е 60 % от тях, т.е. 600 грама захар за 1000 грама праскови. 

По принцип всеки определя сладостта според своя вкус.

Вместо обикновена захар, препоръчвам да се ползва кафява захар или захар мусковадо (тя придава лек карамелен вкус).

Вари се до сгъстяване при непрекъснато бъркане като в края на варенето се добавя 1 ч.л. лимонтозу.

По желание, може да се сложи клонче индрише при варенето, което се вади към края му.

Пълни се вряло в бурканчета, които се обръщат до изстиване върху капачката им.

    Забележка: ако варенето продължи до степен, при която като с дървената лъжица минеш по дъното, оставя чисто дъно, значи е направена консистенция като на мармалад на блок. 

Мързелив мармалад:

Това е вариант за такива като мен. Прасковите се измиват и нарязват на произволни кубчета и се сипват направо в тенджерата. Слага се захарта и се вари до омекване на плодовете или почти до готовност. Както са си в тенджерата се пасират с пасатора до гладка консистенция... нататък е ясно.

 НАПРАВА НА СЛАДКО

За направата на сладко трябва да се подберат по-твърди праскови, които се нарязват на кубчета с желана големина или на резени.

1.Слагат се в подходяща съдина и засипват със захарта - съотношението, което се препоръчва е 1:1, т.е. на кило праскови - кило захар. За мен това количество захар е твърде много, но всеки да си преценява - ползвам не повече от 600 грама.

Оставят се така да престоят със захарта поне 12 часа - за това време захарта трябва да се разтопи и прасковите да си пуснат сока. Желателно е поне един два пъти да се разбъркат или тенджерата да се разтръсква добре.

Сетне се пристъпва към варенето - моят метод е много простичък, но отнема време. За сметка на това не се налага да се отпенва, да се бърка непрекъснато и т.н. В момента, в който течността в тенджерата заври, веднага се изключва котлона и се забравя кажи речи до пълно изстиване. Процедурата се повтаря поне три пъти. В края на варенето се слага лимонтозуто - пак 1 ч.л.

След последното завиране, се изключва котлона и веднага пълни в бурканчета и хоп върху капачката.

Тука при варенето добавката на ванилия или пръчка канела, или клонче канела, или клонче пресен розмарин (които сетне се вадят) е въпрос на предпочитание - всеки си решава.

2.Втори вариант е прасковите след престоя им в захарта да се прецедят и разтопената захар заедно със сока на прасковите да се сложат в тенджерата и да се оставят да заврат, за да се получи гъст сироп. Тогава се пущат късчетата праскова и се варят до готовност на много слаб котлон - дето му казват да къкрят едвам едвам. Така няма пяна, не се налага и бъркане.

Нататък е ясно.

3.Третият вариант е бързо сладко:

Прасковите се нарязват. 

Захарта с малко вода (на кило захар се слагат до 100 мл вода) се вари на гъст сироп - около 15-а минути и в този сироп се пущат прасковите. Варят се около 30-а минути.

За добавките е ясно.

П.П. За готовността на сладкото е ясно как се проверява - капка от него върху студена чинийка и ако не се разтича, значи е много добре и е готово.

Моят метод е на око - гребвам с лъжицата от сладкото и сипвам обратно в тенджерата от високо. Ако тече на тънка струйка и започне да прекъсва и да върви на капки, значи е готово.

Полезен съвет:

1.За да не се пени сладкото при варенето, в него се слага бучка масло.

2.За да се избегне слагането на лимонтозу, в сладкото може да се сложи сока на 1/2 лимон. На мен е по-лесно измия добре един лимон, на разна на две, да изчистя семките и да бухна още от самото начало на вареното 1/2 или двете половинки (зависи от количеството на сладкото).

 НАПРАВА НА КОНФИТЮР:

При нас е прието да правим разлика между сладко и конфитюр (терминалогично значат едно и също). Конфитюрът е поне 60% плодове, които са нарязани по-ситно от тези за сладкото. И второ - не се вари толкова гъст като сладкото.

НАПРАВА НА СЛАДОЛЕД:

От пасираните праскови може да се направи и домашен сладолед по ей тази рецепта за домашен сладолед.

ЗА ФИНАЛ:

За направата на компот не съм писал - там всичко е ясно.

Не съм писал и за варенето на сладко, мармалад и т.н. в старовремските калайдисани медни тави на огън и бъркането с огромна дървена бъркалка. Нашите Баби така го правеха. Излишно е да го описвам, защото това изпълнение почти е невъзможно в нашите модерни времена. Имам тавите, имам условията, но вече нямам мерак да го правя.

Независимо от това, ще спомена, че сладко може да се направи в модерните уреди като слоукъкър или мултикукър. Моето мулти има такава програма за направа на сладко - всичко се зарежда едновременно в него, натискаш бутона и хоп след 45 минути имаш готово сладко, без да си мръднал пръста. Остава само да го напълниш в бурканите. Само че не винаги се получава добър резултат.

Любимият ми вариант е с печенето във фурна - така правя много сладка. Всичко се слага в дъблока тава и хоп във фурната на 140С максимум на 150С. След 40-а минути се проверява и започва да се следи за готовността му.

П.П. Не съм привърженик при направата на домашни сладка да се ползват прословутите готови фиксове или желиращи захари и т.н. По изключение може да се ползва малко пектин за по-добър резултат.

Също така избягвам ползването на бяла кристална захар - заменям я с кафява или подобна. В последно време съм очарован от т.нар. кафява захар мусковадо.

Другият ми любим вариант, който намирам за по-здравословен - варя си плодовете както си му е реда с добавката лимон и когато вече е готово - една идея по-гъсто отколкото искам, след отстраняването на тенджера от котлона, добавям мед - разбърквам и в бурканчетата.

Е, малко повечко писах, но дано да съм бил полезен.

Уникално сладко от череши

 Както казах в предишната публикация за сладко от череши с тахан и мед, просто имам заявка от Чедата да понаправя малко сладко от череши, че това е едно от малкото сладка дет си ги хапват с кеф. 

 В момента пазара ни е залят с череши от хубави по-хубави, и от скъпи по -скъпи. Ама има и такива дето могат да се купят на 3,00 лв за кило и са направо фантастични за сладко.

 Правил съм сладко от череши по какъв ли не начин - с дълго варене, с печене във фурната, с изваждане на част от сока от тенджерата, че и преди ден с тахан и мед...

 Нейде из руските кулинарни сайтове ми се беше мярнал някакъв начин да правене на сладко по шведски - метод силт или нещо такова, ама като съм изкуфял и не се сетих и не тръгнах да го търся, реших да си го направя по моя начин - както най-често процедирам...

 Днес купих 2 кг череши и след почистването и претеглянето се оказаха 1,500. Голяма фира, голямо чудо, но го преживях ... Значи захар наполовина - 750 грама.

В тенджерата сложих захарта и около 150 мл вода и включих на най-силната степен - хубаво да заври. 

Резнах и 1/2 лимон и сока и сърцевината ги бухнах вътре, както и изрезките от черешите.

Нека да заври хубаво, ама направо да кипне.

Почистените череши сложих в една емейлирана купа и залях със заврелия захарен сироп.

Оставих ги така до почти до пълно изстиване.

Постояха си така 10-а минути и ги оставих добре да се изцедях.

След 10 минути отцеденият сок отново го пратих да се вари да се сгъстява максимално и отново залях черешите с него

Цялата тази процедура е повторих цели четири пъти.

 За последния път върнах соса в тенджерата и го оставих да се вари - почти до карамелизиране.

  Попарените до този момент череши се сипват в тенджерата,  варят се максимум 5 минути, разбъркват се и веднага се пълнят в бурканчета.

 Оставят се върху капачките да изстинат.

От това количеството излезнаха 5 бурканчета по 280 мл и все още не мога да си обясня как стана така... обикновено са 3 броя.

И една бележка - стана много сладко. Ако го правя втори път - няма да слагам толкова захар, а само 600 грама.
И все пак да напомня - всеки път сокът трябва да се сгъстява максимално - иначе сладкото може да стане и малко рядко.

Пробвайте и ще остане очаровани - черешите са крехки, а не разварени като след 1 час варене ... А вкусът не мога да обясня - ако бях Шекспир, може би ...

Шоколадово сладко от сини сливи

 Ще бъда кратък - надали има някой дет` не е правил сладко от сини сливи. По-вероятно е даже всеки да си има и собствена изпитана рецепта. И все пак това сладко се различава от останалите и затова го споделям.

 Сладката обикновено ги правя в мултитенджерата (кукъра демек) като в купата слагам измитите и почистени плодове, захарта и след като си починат така до другия ден включвам уредчето и за 30-а минути сладкото е готово.

 От петък в купата отлежаваше 1 кг почистени от костилките сини сливи заедно с 300 гр захар и 1 ч.л. ванилена захар. А за събота сутрин имах "заявка" за вкусни палачинки.  Та за палачинките направих и сладкото, което се оказа ей по-така и страшно се хареса.

 Тъкмо подхващах да правя палачинките, вече бях включил мултито на режим ориз/каша като видях в шкафа кутия с какао. И ми хрумна да им бухна в сладкото малко натурално какао. Сложих 3 с.л. без връх и добавих още 100 грама захар. 

 Стана невероятно шоколадово сладко от сини сливи ...

 Заедно с палачинките единия ден и катмите на другия ден направо си се изяде от раз...

 Една две снимки:

 и самото сладко (с малко несполучлива снимка) - на следващото правене, дано снимката да стане по-добра

 Така че - не е рецепта, а просто един малко по-различен начин на направа на сладко, което стана изненадващо вкусно.

 Все някой пък и може да опита ...

 

Сладко и мармалад от пъпеш - полезно

 В интерес на истината никога не ми е идвало на ум да правя сладко от пъпеш - до онзи ден. Пътувах си с автомобила и по радиото говореха за производството на пъпеши. Питаха една жена, която отглеждала няколко декара пъпеши дали само ги продава или ги ползва за нещо друго? И тя отговори, че правела сладко и било много вкусно.... Е щом може от динени кори да стане, защо и да не стане от пъпеш?!

 Само това ми трябваше. Купих още по пътя два ароматни пъпеша и като се прибрах веднага се подхванах. 

 Да се направи сладко от пъпеш не по-различно от направията на сладко от други плодове.

 Пъпешът се измива, разрязва на две и почиства от семките. Обелват се корите. Ако ще се прави сладко, се нарязва на сравнително еднакви кубчета - около 2х2 см, а за мармалад - просто на произволни парчета.

 Количеството се претегля и взема захар наполовина от теглото на пъпеша.

 Парчетата се нареждат в тавичка и засипват със захарта. Нека да престоят така поне 3-4 часа. Пущат доста сок и захарта направо се разтапя.

 Тавата се слага в загрята фурна на 150С и се пече до готовност - около час и половина. Проверява се готовността и в края на печеното, когато е почнало да се сгъстява се слага 1 л. лимонена киселина. Може да се овкуси леко с ванилия или индрише.

 Ако се прави мармалад, процедурата е същата, но когато пъпеша се е пекъл около час, тавата се вади и всичко се пасира с пасатора до желана консистенция и връща във фурната да се пече до готовност. В този случай се получава много добър резултат, ако се добавят една две ябълки при пъпеша.

 Това е мързеливият начин и затова го предпочитам.

 Другият е с варене в тенджера. Трябва да се отпенва и разбърква.
 Бележка: При печенето сладкото потъмнява доста докато при варенето на по-слаб котлон ще запази доста по-светъл цвят.

Скариди в сладко-лютив сос

Това са невероятно вкусни скариди - като предястие и мезенце към хубаво питие.

За 2 порции са ни необходими около 350 грама необелени пресни скари, бучка масло (колкото голям орех), 3-4 с.л. готов сладко-лютив сос, сол и бял пипер.

Скаридите се измиват добре и се слагат в емайлирана купа.  Заливат се с вряла вода и се оставят за 5-6 минути. Като поизстинат малко, се махат главите, почистват се от крачета, мустачета и др.п. и най-вече от черната веничка. Пак се връщат в емайлираната купа. 

Осоляват се с 1 ч.л. сол, слага се и 1 с.л. от сладко-лютивия сос, долива се малко вода и се прибират в хладилника да си починат за час- два.

По този начин се овкусяват допълнително.

Това е трудната част - останалото отнема не повече от 10-а минути:

В тигана се хвърля бучката масло и като се разтопи, се пущат скаридите и заливат с останалия сладко-лютив сос. Разбъркват се и след максимум  5-6 минути са готови. Преди да се извадят, се поръсват с белия пипер и прехвърлят в чиния.

Останалия в тигана сос се изчаква още две три минутки - колкото леко да се постъсти и е готов.

Сосът се пресипва в отделна сосиерка.

А после - ами после, белит се, топват се в соса и се преглъщат с бяло винце (биричка) или бърбън.

Наздраве!

П.П. ползвах готов сладко-лютив сос (продава се почти навсякъде) - този е виетнамски и е много приятен.

П.П. Може и да се направи с готови сварени скариди като в този случай е само фазата на запържването в соса.

 П.П. С това количество може да замезят и четирима човека - по 4-5 скариди на човек.

Аха и за цената - около 7,00 лв, а ако се прави с тигрови скариди (по 3 бр. на човек) - около 10 лв.

Сладко от кори на пъпеш

 

    За сладко от кори на диня всички са чували и вероятно доста хора са правили (вкл. и аз), но за оползотворяването на корите от пъпеш под формата на сладко малко хора знаят.

    Правил съм сладко и конфитюр от пъпеш и се получава много вкусно. Само че такова става и от корите на пъпеша. Най-често ги изхвърляме и не си даваме сметка колко полезни неща има в тях.

    Пъпешът е богат на натрий, калий, магнезий и желязо. Богат е  на витамин С и съдържа много плодови захари. Подпомага храносмилането и функциите на бъбреците, регулира кръвното налягане; засилва имунната система. Има твърдения, че допринася за по-добра кожа, за запазване и подсилване на косата, за подсилване на сърцето, а поради съдържанието на витамин А подпомага и зрението. 

    На много места препоръчват пъпешът да се вари и получената течност да се пие - по този начин се чистели бъбреците от пясъчинки. Не съм пробвал и не знам дали е така. Отварата от корите му се препоръчва за регулиране на храносмилането - чаша преди ядене и по този начин  дори се подпогало намаляването на теглото. 

Впрочем същите неща се съдържат и в кората на пъпеша.  Доста хора се притесняват, че в кората на пъпеша има натрупани нитрати и затова я изхвърлят. 

Както и да е - количеството на нитратите е незначително, но за всеки случай ... Пъпешът може да се сложи в подходяща съдина да се залее с хладка вода с лъжица сода бикарбонат и малко сол. След престой от около 30-на мин. до час, пъпешът добре се измива като с остър нож от кората се отстраняват увреждания и др.п.

Така измитият пъпеш е готов за употреба, включително и на кората за направата на сладко, конфитюр или мармалад - въпрос на предпочитание и мерак.

Семките му също не се изхвърлят, почистват се, измиват се и се изсушават - стават сетне на много полезен чай.

Кората се нарязва на ивици и сетне на кубчета с желана големина. Може и да се нареже на формички- въпрос на заигравка.

Полученото количество се претегля, за да сме наясно колко захар да се сложи. В случая от един голям пъпеш от около 2,5 кг се получиха 0,700 кг нарязана кора. За мен идеалното съотношение е кора: захар е 2:1, т.е. 50 % захар.  Би следвало да се сложат 350 гр. захар, но слагам доста по-малко - в случая 200 грама, защото в края на приготвянето добавям 2-3 с.л. мед.

Нарязаните кори се слагат в алпака тенджера, засипват се със захарта и добавка на 1 пакетче ванилова захар. Оставя се така за около 2-3 часа или за една нощ в хладилника. Кората на 1/2 лимон се настъргва на ситно, а лимонът се почиства от семките и се нарязва на много ситно и всичко се добавя при корите.

След този престой захарта се е разтопила, в тенджерката има доста сок.

Пристъпваме към варенето. 

Когато заври силно, котлонът се изключва и тенджерата се оставя върху котлона да изстине. След това процедурата се повтаря поне още два пъти. При третото завиране течността доста се е редуцирала и като намалим силата на котлона, просто доваряваме сладкото до готовност. Заради наличието на 1/2-та лимон не е необходимо да се слага лимонтузу. Малко като поизстине добавям меда, разбърквам и сипвам в бурканчета. Оставям до пълното им изстиване обърнати върху капачката. От това количество се получиха две бурканчета по 300 гр. Затова си струва да се прави с по-голямо количество кори.

Простичко и лесно като при всички сладка. 

При последното варене може да се намачка с онази джаджа за пресоване на картофи и ще стане като конфитюр. А като се пасира, ще стане - мармалад.

Който иска може да слага захар по собствен вкус.

ПРАВЕТЕ СМЕЛО - НЕВЕРОЯТНО ВКУСНО И ПОЛЕЗНО Е.

Сладко от череши с тахан и мед а ла Ути

 Тези дни имам "заявка" от Чедото да понаправя по няколко бурканчета сладко от череши и от ягоди.

 Та вчера 2 кг череши бяха измити, почистени от костилките и посипани с 800 грама захар. Идеята беше да пренощуват и днес сладкото да бъде сварено когато ми дойде мерака за него.

 Със сутрешното кафе Половинката ме подсети, че днес на площада Ути Бъчваров ще готви и ще прави шоу, така че не е зле да отидем. Нали не всеки ден идва Ути...

 Речено, сторено. Да, ама докато се натуткам и докато събера морални сили за пешеходното пътешествие до площада, стана 12,30 часа. Та позакъсняхме и като отидохме Ути вече беше направил сладкото си от череши.

 Все пак успяхме да се видим и с него, за да вземем автограф от него.

За който не знае, проф. Николай Овчаров и Ути Бъчваров са издали доста отдавна едно просто уникална и много интересна книжка.

Написана е много, много добре и е много увлекателна.

Та ето го и самият Ути, преди полагането на автографа в книжката.

Стори ми се доста приятно изненадан.

Въпреки "тарапаната" от мераклии за снимка и селфи, успяхме малко да си поговорим...

Ето го и него до огромния тиган от локомотивно чело.

От една позната разбрахме, че неговите момчета и той са започнали още около 8,00 (?!) и са почистили 100-а кила череши. Голям зор ще да е било. Сварили са сладкото като са сложили кофа мед, сусамов тахан (според нея 10 кг), натрошени орехи и крокан.

За желаещите имаше и възможност да опитат сладкото, което и направихме с кеф.

Беше много много добро и не толкова сладко.

Опитано и идеята на Ути бе "открадната".

Дручко щеше да е, ако бях видял как го правят, но на мен идеята ми стига.

След като се прибрахме, сложих тенджерата с черешите на котлона. Като завряха, последва отпенване и намаляване силата на котлона от 9-та на 3-та степен и оставяне да си покъкри 30-а минути.

Този път си бяха пуснали доста сок и както винаги,  отделих един буркан от сока. Бурканът се затваря с винтова капачка и оставя върху капачката до изстиване. Така през зимата имам чудесен сироп за разреждане или за някакъв сладкиш и т.н.

Като се посгъсти сложих 1 равна ч.л. лимонтозу, изключих котлона и добавих една огромна супена лъжица сусамов тахан и две такива мед. Последва хубаво разбъркване почти до хомогенност и пълнена в бурканите.

Само да вметна, не е желателно медът да се слага да се вари, а следва да се слага след като сладкото се охлади до под 60С. Иначе губи полезните си свойства.

Естествено, беше опитан и одобрен с оценка "отличен  6", т.е. почти като това, което опитахме.

Нарочно не сложих ядки, тъй като ...

Получи се с невероятен, балансиран вкус и не толкова сладко като обикновено сладко.
Бих го сравнил с моя шоколадов мармалад.

П.П. Позволих си да пусна и снимките на Ути, без да съм му искал разрешение - нали изявата му беше публична. Дано не се разсърди , но за това, което прави, си заслужава да го спомена. Все пак е родният ни най-добър шоумен в кулинарията - бих казал, и по-добър от Джейми Оливър.

Мармалад от коприва

 Почти съвсем "първоаприлско" сладко творение - мармалад от коприва и още нещо...

 Бях си наумил да правя я супа от коприва, я някаква яхния с телешко, но в един момент се сетих, че някъде бях чел за някакъв илач от коприва, лимони и мед. Действал полезно за кръвта, далака и какво ли не, па и копривата съдържала куп минерали и какво ли не ... Е не открих къде съм го чел, но реших да импровизирам ... Па съм правил сладко от лимони, защо да не им добавя и коприва и каквото стане.

 Направих всичко "на око" и в крайна сметка съм очарован от резултата - получи се невероятно сладко. Малко е трудно да опиша вкуса - хем сладко, хем леко стипчиво (от лимона), хем с един особен вкус от копривата, но много вкусно.

 Количествата посочвам каквито ползвах:

 около 500 грама коприва; 1 лимон; 2 ябълки; 1 ч.ч. захар; 1 с.л. пектин; 3 с.л. с връх захаросан мед.

 Изпълнението никак не е трудно:
Ябълките се почистват и нарязват на късове. Лимонът се измива и попарва с вряла вода за 10-а минути. След това заедно с корите се нарязва на късчета и се почистват семките.
Ябълките и нарязания лимон се слагат в тенджерка и заливат с вода, колкото да ги покрие и се варят до омекване на лимона.
Тенджерката се маха от котлона, изчаква се малко и всичко се пасира с пасатора. Получената смес е най-добре да се прецеди през едро сито.
Копривата се измива с течаща вода, след това се попарва с вряла вода за няколко минути, нарязва се и се пасира с пасатора.
Тенджерката с пасираните ябълки и лимон се връща на котлона и се слага смесената с пектина захар. Изчаква се заври и се намаля силата на котлона и се вари максимум 10-а минути. 

Добавя се и пасираната коприва и варенето продължава не повече от 5-6 минути или до сгъстяване - както при обичайното сладко.

Тенджерата се маха от котлона, изчаква се малко да поизстине и се слага меда, който се разбърква до разтварянето му.

Веднага след това се пълни в затоплени бурканчета, които се обръщат с капачката надолу до изстиването им.

Ето и едни палачинки с лапад, напълнени с мармалада от коприва.

Получава се невероятен на вкус мармалад от копривата.
Няма да описвам, че освен адски вкусен, е и страшно полезен...

Лесен калвадос или ябълкова водка

 Що за напитка е калвадосът няма да обяснявам и няма да споря. 

 В общи линии калвадосът (на френски: Calvados) е ябълково бренди, получено чрез дестилация на сайдер, което се прави традиционно във френския регион Долна Нормандия. Калвадосът има алкохолно съдържание около 40 градуса.

 По принцип е бил питие на бедните, но в началото на минали век покрай парижската бохема (художници, писатели и т.н.) става популярен и много търсен.

 Направията му в домашни условия по оригиналната технология е доста трудоемка работа, а ако се направи с рязане на ябълките, захар, ферментация и варене на казан, просто ще си стане обикновена ябълкова (плодова) ракия.

 Затова ще обясня един много лесен начин с гарантиран резултат.

 Необходими са 1 кг ябълки и круши - 150-200 грама, както и 1 литър водка - колкото по-качествена толкова по-добре. 

 Ама за крушите защо? Просто е - в оригиналната рецепта задължително присъстват круши около 15 % от общото количество.

 Количеството е ориентировъчно, но това е за 1 литър.

 Изпълнението е повече от елементарно:

Крушите и ябълките се измиват, почистват от семената и се нарязват на малки парчета.

Пълнят се в голям стъклен съд (буркан, бутилка и т.н.) и се заливат с водката.

Съдината се затваря добре и се слага на тъмно място и буквално се забравя за поне две седмици. Може и повече - на принципа на Мечо Пух - колкото повече, толкова повече ...

Следва прецеждане на водката през цедка и домакинска хартия.

От тук нататък следва допълнително да се прецени дали вкусът и ароматът на ябълка са много наситени, или пък цветът е прекалено карамелен. В този случай може просто да се разреди с още малко водка - до желания вкус или цвят.

В името на експеримента правих в няколко бутилки - с водка в едната в водка, а в другата - с ракия. В третата, след 15-я ден отлях водката и напълних нова до горе и след 10 дни я смесих с първата. 

В интерес на истината, първата стана много наситена и като аромат и цвят, вариантът с ракия изобщо не ми хареса и затова не го препоръчвам. В третия вариант се получи наистина умерен вкус и аромат на ябълка и не толкова наситен цвят.

Пак в интерес на експеримента, тъй като този с ракията не ми хареса, разтопих 2 с.л. мед в около 150 мл преварена вода и смесих.

Това е средната бутилка - получи се леко мътна от меда, но пък значително вкусово се подобри, а и градусът на питието падна до 40, тъй като ракията бе доста силничка.

На снимката от ляво на дясно се виждат и трите варианта.

Ефектът на помътняването може да се избегне, ако се ползва захар за подслаждане.

Така че ако искате да разнообразите домашните питиета с един лесен домашен калвадос, правете смело. Всеки може да нагоди питието по собствения си вкус (дори и като градуси) и да му се наслади, без да се налага да плаща една доста висока цена за това.

Е, Наздраве!

А за тези, които стигнаха до тук и имаха търпението да четат, ще им предложа и един бонус:

Някой ако си помисли, че съм изхвърлил напоените с алкохол плодчета, направо се лъжИ.

Така хубаво се бяха консервирали от алкохола, че стават и за мезе като плодова салата.

Само, че при наличието на хубавата напитка, реших да направя сладко от тях.

В съдината сложих чаша вода и чаена чаша и половина захар и направих сироп.

Това количество е за количеството плод - общо около 1,2 кг.

Сипват се при сиропа впияндурчените плодчета и се варят до готовност за сладко.

Както се прави обикновено сладко.

Внимание - отначало всичко смърди на селски ракиджийски казан, но сетне миризмата изчезва.

Особено като им се пусне малко канела и джинджифил на прах. 

Естествено и лъжичка лимонтузу и врящо се затваря в бурканчета.

Няма да обяснявам колко вкусно сладко стана.

Цялата тази играчка с направията на лесния калвадос си заслужаваше само заради това сладко.

Просто невероятно.

Купичката си я изядохме, без да се усетим.

П.П. впрочем с тази публикация не мисля че откривам топлата вода, а просто споделям нещо като идея, а който има желание, може да я реализира...

Сладко (мармалад) от кайсии, сини сливи и не само -на фурна

 Това просто е един полезен съвет как бързо, лесно и с минимум усилия да се направи невероятно вкусно сладко (или мармалад) от кайсии, а и не само от този плод. 

 Сега започва сезона на сладката, жега е, а на никого не му се виси пред котлона (а не дай си Боже - на огъня), да бърка непрекъснато, да отпенва и да внимава ценният продукт да не загори или пък да взема да пръска и всичко наоколо да стане леш.

 Е аз поне не съм от тези мераклии. Отделно от това съм върл противник на т.нар. желираща захар или пък на особено модерните в последно време фиксове за сладка...

 Обичам сладката - за палачинки, мекици, за какво ли не, но мразя всичко изброено по-горе. Затова като се подхвана с тях си имам изпитан мързелив метод от години ...
 Тука няма да разказвам как Баба па и ние около нея пълнехме тавите с ароматен плод, носехме ги и захарта отделно, в кварталната фурна и след няколко часа си ги прибирахме ... Това си е цяла история, която се нуждае от друга публикация...

 Докато пишех това, вече щях да съм подготвил една тава с плодове за сладко, ама от тук нататък съвсем накратко за сладкото (мармалада) от кайсии:

  Необходими са за една доза 3 кг кайсии (нека да са добре узрели, дори и леко омекнали - това се отразява и цената им, разбира се и продуктът се поевтинява), 1 - 1,2 кг захар, 1 ч.л. лимонова киселина. Любителите на някакъв аромат могат да ползват ванилин, индрише или нещо подобно, но на нас това не ни харесва.

  От това количество се получават 5 бурканчета по 400 мл.

  Изпълнението е елементарно:

  Вариант 1 - за по-мързеливи и невпечатлителни: 

 кайсиите се измиват, разделят на половинки. Ако се налага и има нездрави места се изрязват. Кайсиите се слагат в голяма дълбока тава, добавя им се половината захар и заминават във фурната на 150 С да си се пекат. След горе долу час, час половина тавата се вади, разбърква се и се добавя останалата захар. Пекат се още горе долу толкова. Тавата се вади, добавя се лимоновата киселина и се допича за още 10-а минути.

 Готовността на сладкото се проверява по стария изпитан метод - с капване в студена чинийка на малко продукта и ако не се разтича, е готово.

 Веднага се пълни в леко затоплени бурканчета, затварят се и се оставят с капачките надолу до пълното изстиване.

 Ами това е...

 Важното е, докато се пече, да не се отвеем, че може да се посгъсти малко повече...

 Ако кайсиите се нарежат на по-ситно, в резултат на печенето се получава мармалад.
 N.B. Най-удобна е температурата на печене до 150С. При по-висока температура или пък на вентилатор може да започне да кипи, да се пени и да стане едно мазало...

 Вариант 2 - за малко по-тертиплии и дет` не харесват кожичките на кайсиите да им се могат из устата:

Кайсиите се измиват и слагат в подходяща съдина.
Заливат с вряла вода от бързоварната кана и се оставят така за 2-3 минути.
 След това топлата вода се изсипва и веднага се охлаждат на течаща студена вода.
Белят откъм долната страна нагоре към "пъпчето" и се разделят на половинки.
За костилките е ясно - отиват да се сушат на слънце.

 Обелените кайсии отиват в тавата.
 Тази хваща 3 кг плод.

  

Засипват се със захарта и се оставят да си "починат" поне няколко часа.

След това тавата заминава във фурната на 150С и се пекат до готовност (както обяснено по-горе - да не забравим и лимонтузуто).

 В зависимост от фурната и т.н., за около 2,5 - 3 часа, сладкото е готово.

 Ако кайсиите се нарежат на ситно, си става направо готин мармалад.
 Има и вариант, вместо лимонена киселина да се сложи чаша оцет още в началото, но не го одобрявам. Става по- кисело и някак си се губи онзи хубав сладко-кисел вкус на кайсиите.

Сладкото е готово, можем да си опитаме.

Пълни се топло в бурканите, обръща се до пълно изстиване.

 Сетне се надписва и заминава в килера - да си чака реда за хапването.

 Няма да обяснявам колко вкусно е това сладко, което има и аромата на леко печено....



П.П. Ами по този начин могат да се правят и сладка от други плодове.
Ето - тука от сини сливи, джанки и малко кайсии:

Тука се вижда, че са станала на мармалад, защото към края на печенето бяха понамачкани с онази джаджа за правене на картофено пюре.

15-20 минути подготовка, сетне три часа рахат и сладкото (мармалада) е готово...

 А има и доста по-различен и по-готин вкус от онова вареното....

 Бедна ми е фантазията да изброя от колко плодове и в какви комбинации може да се направи.




22.07.2016 год.

Сладко от сини сливи 

3,5 кг сини сливи се измиват, разделят на половинки - костилките се изхвърлят, нареждат се в тавата, като всеки ред се посипва с малко от захарта, която за цялото количество е 1,5 кг (може и по-малко и повече - въпрос на вкус).
Оставят се така да престоят няколко часа. 

Тавата се слага в незагрятата фурна, която се включва на 150 С и се пекат около 2 часа - или до готовност.
Процедира се както е обяснено по-горе. 

Количеството е 5 бурканчета.
Понеже пуснаха много сок по средата на печенето отделих от него едно шишенце с винтова капачка.
После ще се ползва като топинг...





 Ами това е ....