Домашни мини гофрети със салеп

 

    Защо "минигофрети" ? 

Ами много просто - сдобих се с минигофретник, кръгъл при това. Вътрешният му диаметър е почти 10 см и няма как да станат нито по-големи, нито квадратни.

Когато го изводих от кутията и обгорих с малко масло и измих, го пробвах с филийки хляб, но за това малко по-късно.

Просто нямах време и настроение да правя тесто.

За гофретното тесто знам, че по принцип прилича на кексовото, но е доста по-гъсто.

Не търсих рецепти из нета, защото в едно предаване по Фууд нетуърк показваха сандвичи от гофрети със свинско и куп неща. 

Поради тази причина реших да импровизирам на базата на видяното с тази разлика, че там 1/3 от брашното беше царевично.

И така какво направих като за първа проба:

4 с.л. с връх брашно пресях и смесих с 1/2 ч.л. сол и 2 с.л. с малък връх захар и 2 ч.л. бакпулвер. Поради липса на ванилия (ванилин) добавих и 1 с.л. салеп.

В друга купа разбих едно голямо яйце с 70 мл прясно мляко и  50 мл олио.

Млечно-яйчената смес добавих на части при брашното и добре разбърках с телта.

Получи се доста гъста смес, която прецених, че е подходяща за печенето.

Оставих я да си почине докато добре загрее гофретника.

За първата си гофрета сложих 1 1/2 с.л. от сместа, но от снимката се вижда - започна да набухва и хукна да ме търси извън гофретника.

За следващите знаех вече - по средата 1 с.л.

Печене - ами до хубаво зачервяване.

Просто след 2-3 минути се повдига капака и визуално се вижда готовността им.

Вадят се в чиния много лесно - просто се повдигат с вилицата и можеш и с ръка да ги преместиш.

Не е необходимо да се мажат с масло или нещо друго.

От описаното количество продукти се получиха 8 броя гофрети.

Получават се с хрупкава коричка и меки отвътре. А салепът им придаде много приятен вкус - много по-добре отколкото с ванилин.

Могат да се сервират със сладко, конфитюр, мед, някакъв сироп или със сирене. Могат да се поръсят с пудра захар.

Или както филмчето, което гледох - да послужат като основа на "сандвич" с накъсано печено, ръснати с настъргано сирене и резенчета домат. Само че за този вариант в тестото захарта е доста по-малко.

П.П. и за пробата за хлебни гофрети: Просто се нарязват филийки с подходяща големина (желателно е да им сее отрежат коричките, което не направих) и се топят в смес от яйце, прясно мляко и ванилия и се пекат до зачервяване. Също стават много вкусни.

П.П. Ще се опитам да публикувам и други варианти, защото след тези, които станаха много вкусни, ще се правят и други варианти.

Кюфтета от тиквички и пилешко месо

 

    Тази публикация бих започнал както в някои популярни сайтове, пущащи хиляди реклами и които започват с "вземете настъргани тиквички, добавете накълцано пилешко и подправки по собствен вкус и ще се шашнете от уникалните кюфтета".

Както винаги в блога ми започвам с това, че не става дума за някаква стриктна рецепта, която следва да се спазват грамчета и милиграмчета, а по-скоро иде реч за начин на направия. 

За целта ни са необходими 2 средни тиквички, както и  около 600 грама пилешко месо - от гърдите и бутчето почти поравно.

Тиквичките се настъгват на едро ренде, леко осоляват и оставят да си отдъхват.

Пилешкото се нарязва също на кубчета, личва му се поне 1-2 с.л. зехтинец, малко църно пиперче, идея цървено пиперче - малко люто и малко сладко, все на вкус. Не забравяме и солчицата.

И нека всичко са почине за поне 30-а минути.

Тиквичките се изстискват с голям ентусиазъм, направо да останат на сухо и ги хвъргаме в купата на блендера с пилеЩото като не забравяме и поне едно яйце.

Блендиране без голям ентусиазъм. Гледаме какво се е получило и при необходимост 1-2 с.л. галета, малко ситно нарязан копър - идеално си върви с тиквичките,още малко солчица и отново блендерчето да се потруди.

Важното е да е получи достатъчно гъста смес, която да държи форма.

От нея с намазнени ръце оформяме кюфтета с желана големина и пържим в зехтин с добавка на патешка мас почти едно към едно.

Готовите кюфтачета вадим върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Тука има един тънък момент - за двама човека, без да са много ящни, изпрЪжваме поне 8 кюфтенца.

Останалата кайма, също я правим на кюфтета. Нареждаме ги върху някаква подложка и във фризера.

Като се схванат от студ - в торбичка с надпис и да си седят в ледовете на Арктика.

Няма да обяснявам колко дзверски вкусни са тези кюфтенца.

Впрочем и лук не съм слагал - нещо не ми се връзва с тиквичките и пилешкото. Който иска може да го накълца на едро и да го сложи в блендера при останалите продукти.

Ако се наложи да се добавя галета или брашно за сгъстяване на сместа, то може да се добави и 1/2 ч.л. сода, защото ще станат по-пухкави при пърженето.

Поднасянето им може да стане със зелена салата, домати, пържени или варени картофи, на когото както му харесва. За мене добавката едно млечно-майонезено сосче с чесън е направо необходимост.

И за последно при днешните цени това са си направо бюджетни кюфтета.

Правете смело и няма да съжалите.

И с хубаво питие НАЗДРАВЕ!

    

"Мляко" от семена на пъпеш

 

    Лятото си отива, а и с него последните пъпеши. Затова сега му е времето да им се насладите за последно, както и да си приготвите нещо много полезно за зимата.

    Пъпешът е направо изумителен плод и при това много много полезен за здравето ни, но няма да отегчавам когото и да е... който иска, може да прочете в Нета.

    Не си падам много по пъпешите, но заради полезността им се напъвам и си хапвам.

        В действителност пъпешът е един малкото плодове, който може да се консумира изцяло - без какъвто и да е отпадък.

    Редовно си правя сладко и мармалад от тях, корите не изхвърлям, защото съдържат същите полезни вещества и затова от тях също си правя сладко. 

    Семето на пъпеша също не се изхвърля. То е много полезно със съдържанието си на протеини, витамини -особено В6, както и на минерали - магнезий, мед, цинк, желязо, калий, фосфор, манган. 

  Най-често ги суша - трябва да бъдат добре изсушени, за да се съхраняват. След това ги ползвам за направата на чай. Чаят може да се направи и от цели семена и от смлени. Полезен е за сърцето и за намаляване на кръвната захар. За да се отделят семената за сушене, трябва да се почистят от меката обвивка, което си е пипкава работа.

Има и един много много по-лесен начин да се употребят семената на пъпеша като се направи т.нар. "мляко" от пъпеш.

В действителност няма рецепта, а начин на направия, който е:

Пъпешът се разрязва на две и цялата мека част от двете половинки се изгребва с лъжица направо в купата на блендера.  Долива се вода - на око, в зависимост от големината на пътеша (на един голям пъпеш - около един литър). Добавят се и две три с.л. мед.

Следва старателно пасиране.

След това и прецеждане през сито.

Получава се много вкусен  и полезен сироп, който преспокойно може да се нарече и мляко.

Изстуден в хладилника е чудесна напитка.

Когато се направи по-голямо количество, може да се съхранява в пластмасови шишенца във фризера или пък дори да се стерилизира за 10-а минути.

От един пъпеш след прецеждането остава горе долу ей толкова - една макс. две с.л. семена.

И те не се изхвърлят, а се изсушават много добре, защото в тях са се запазили значителна част от полезните вещества.

И чашка от напитката.

Още след първия опит ще намерите "своето" количество вода и мед за добавяне.

Вместо мед може да се подслади със захар, но с мед е за предпочитане.

При направията може да се добави и малко ванилия или друга подправка. Тука всичко е въпрос на вкус и въображение.

Правил съм няколко варианта, като за особено сполучлив намерих този с добавката на един лимон (без кората и семките), 3 с.л.  мед и  1 ч.ч. вода, колкото да се улесни самото блендиране. Получи се доста гъста смес, която сетне разреждат с газирана вода и добавяне на бучки лед.

Получи се невероятна лятна лимонада в жегите.

Така че правете смело - все още има пъпеши.

Сладко от кори на пъпеш

 

    За сладко от кори на диня всички са чували и вероятно доста хора са правили (вкл. и аз), но за оползотворяването на корите от пъпеш под формата на сладко малко хора знаят.

    Правил съм сладко и конфитюр от пъпеш и се получава много вкусно. Само че такова става и от корите на пъпеша. Най-често ги изхвърляме и не си даваме сметка колко полезни неща има в тях.

    Пъпешът е богат на натрий, калий, магнезий и желязо. Богат е  на витамин С и съдържа много плодови захари. Подпомага храносмилането и функциите на бъбреците, регулира кръвното налягане; засилва имунната система. Има твърдения, че допринася за по-добра кожа, за запазване и подсилване на косата, за подсилване на сърцето, а поради съдържанието на витамин А подпомага и зрението. 

    На много места препоръчват пъпешът да се вари и получената течност да се пие - по този начин се чистели бъбреците от пясъчинки. Не съм пробвал и не знам дали е така. Отварата от корите му се препоръчва за регулиране на храносмилането - чаша преди ядене и по този начин  дори се подпогало намаляването на теглото. 

Впрочем същите неща се съдържат и в кората на пъпеша.  Доста хора се притесняват, че в кората на пъпеша има натрупани нитрати и затова я изхвърлят. 

Както и да е - количеството на нитратите е незначително, но за всеки случай ... Пъпешът може да се сложи в подходяща съдина да се залее с хладка вода с лъжица сода бикарбонат и малко сол. След престой от около 30-на мин. до час, пъпешът добре се измива като с остър нож от кората се отстраняват увреждания и др.п.

Така измитият пъпеш е готов за употреба, включително и на кората за направата на сладко, конфитюр или мармалад - въпрос на предпочитание и мерак.

Семките му също не се изхвърлят, почистват се, измиват се и се изсушават - стават сетне на много полезен чай.

Кората се нарязва на ивици и сетне на кубчета с желана големина. Може и да се нареже на формички- въпрос на заигравка.

Полученото количество се претегля, за да сме наясно колко захар да се сложи. В случая от един голям пъпеш от около 2,5 кг се получиха 0,700 кг нарязана кора. За мен идеалното съотношение е кора: захар е 2:1, т.е. 50 % захар.  Би следвало да се сложат 350 гр. захар, но слагам доста по-малко - в случая 200 грама, защото в края на приготвянето добавям 2-3 с.л. мед.

Нарязаните кори се слагат в алпака тенджера, засипват се със захарта и добавка на 1 пакетче ванилова захар. Оставя се така за около 2-3 часа или за една нощ в хладилника. Кората на 1/2 лимон се настъргва на ситно, а лимонът се почиства от семките и се нарязва на много ситно и всичко се добавя при корите.

След този престой захарта се е разтопила, в тенджерката има доста сок.

Пристъпваме към варенето. 

Когато заври силно, котлонът се изключва и тенджерата се оставя върху котлона да изстине. След това процедурата се повтаря поне още два пъти. При третото завиране течността доста се е редуцирала и като намалим силата на котлона, просто доваряваме сладкото до готовност. Заради наличието на 1/2-та лимон не е необходимо да се слага лимонтузу. Малко като поизстине добавям меда, разбърквам и сипвам в бурканчета. Оставям до пълното им изстиване обърнати върху капачката. От това количество се получиха две бурканчета по 300 гр. Затова си струва да се прави с по-голямо количество кори.

Простичко и лесно като при всички сладка. 

При последното варене може да се намачка с онази джаджа за пресоване на картофи и ще стане като конфитюр. А като се пасира, ще стане - мармалад.

Който иска може да слага захар по собствен вкус.

ПРАВЕТЕ СМЕЛО - НЕВЕРОЯТНО ВКУСНО И ПОЛЕЗНО Е.

ПЪРЖЕНИ ФИЛИЙКИ специал

 

Имаме поизсъхнал хляб - идеалната закуска - пържени филийки.

Често ги правя като се натопяват в разбити яйца.

Сега яйцата поскъпнаха и към тях добавям прясно мляко.

Вслучая имах прясно отразяни дръжки от спанак и магданоз, но ако има и от копър е направо идеално.

Дръжките се нарязват на ситно и в блендера се бледират заедно с малко прясно мляко и яйце/а.

В тази смес се натопяват филийките и пържат.

Страхотна закуска било със сирене, било с някакво сладко или мед.

Който не иска пържено, може да ги опече във фурната. Пак стават, но пържените са по-вкусни.

Такива дръжки, нарязани на много ситно изсушавам и ползвам сетне заедно с други сушени зеленчуци за супи, овкусяване на ястия и т.н.

Пробвайте и няма да съжалите.

За който стигна до тук и един два бонуса.

Към получената смес се добавят няколко супени лъжици овесени ядки и също се смилат с бендера. Слагат се и по 1 ч.л. сода/бакпулвер и захар.

Пържат се в малко мазнина като в тигана се сипват с голяма лъжица.

Стават невероятни - почти като прословутите американски палачинки.

Вместо това тази бендирана смес може да се ползва за основа на палачинки с добавка на брашно и още малко мляко.

Полачинките стават много интересни на цвят - едни такива зелени и особено вкусни.

Правете смело и няма да съжалите.

Колачетата на Баба

 

  С времето и напредването на възрастта като ли често се присещам за разни неща от детството. Някой ден ще взема да си записвам разни историйки, но сега иде реч за любимите ми колачета, които правеше селската ми баба - Тяна. На село изкарвах ваканциите - особено летните. Баба изобщо не се церемонеше с мене - беше строга и ме впрягаше във всякаква домакинска работа, но пък като си изпълнех задачите, имах пълната свободия да правя каквото си искам с останалите хлапета от махлата. Излишно е да споменавам, че редовно сутрин се правеше закуска, обядът беше супа и ястие и естествено за вечеря - задължително с някаква мръФка заради Дядо. В дъното на двора имаше кирпичена фурна и в съботните дни се печаше една фурна хляб, гювечи и куп други неща.

    Като става дума за готвене, все се въртях около печката и докато каквото и да се правеше се окусвах и сетне сит си биех петите в задника и до вечерта по реката, подмолите и т.н., но това все пак е друга история.

    Не знам защо, но тези почивни дни се сетих за бабините колачета, които бяха страхотно вкусни и реших единия ден те да са закуска. Не ми беше трудно да си спомня какво правеше Баба, но ми беше трудно да намеря прясно издоено овче мляко, прясно домашно сирене, смляно в селската мелница брашно и т.н. , но както и да е...

Май станах отегчителен, но който е влизал в блога ми, знае че ме гони логореята.

Затова веднага минавам на направията и необходимите продукти:

Правя уговорката, че количеството продукти е за много колачета - поне 20-а, че и повече. Ама ще поясня какво направих.

И така:

около 300 мл прясно мляко, леко затоплено (идеално ако е овче), но ползвах магазинско

2 големи яйца

7 грама суха мая, 1 голяма с.л. мед или 1 с.л.захар; 1 ч.л. сол; около 600 грама брашно (относително), както и поне 60 гр. разтопена мас, 1 ч.л. сода.

В затопленото мляко се слагат яйцата, маста, меда, солта, содата и маята. Разбъркват се и на партиди се добавя пресятото брашно. Трябва да се получи меко и лепнещо тесто, което се оставя на топло за 30-40 минути.

В малка касеролка се загрява смес от олио поравно с мас и след като загрее яко, се намалява силата на котлона с 1/3. С намазнени ръце от тестото се откъсват топчета с големината на пингпонг топче, разтягат се като плоска питка и се запържват от двете страни до зачервяването им.

Поднасят се с пудра захар, със сладко или конфитюр, или пък със сирене.

В интерес на истината приличат на мекичета, но те се правят предимно с вода, мая и брашно.

ХРУПКАВИ БУХТИ

 

  В блога имам доста рецепти за бухти, направени по най-различни начини, но тези са напълно различни и си струва да се опитат.

    Бях гледал някъде из нета за един турски сладкиш, който се прави от царевично нишесте смесено с кисело мляко, изпържено на топки и сетне обилно сиропиран със захарен сироп. Идейно много ми хареса, защото пишеше, че е безглутенов, но пък идеята с обилното сиропиране хич не ми хареса.

Затова реших да си модифицирам рецептата по свой си начин и да се огранича само до направата на първата й част. За проба взех 1/2 кофичка кисело мляко, леко прецедено, загасих в него 1/2 ч.л. сода, щипка сол и едно пакетче захар за кафе (2 гр) и започнах да добавям царевично нишесте.  За да се получи гъста консистенция като на снимката и която да държи форма, "глътна" почти 200 грама. В тясна касерола с почти 2 пръста силно загрято олио пущах по 1 ч.л. от тази смес. Ами факт - пържат си се като бухти, бухват си добре. Но ... оказа се, че има проблем - като се наложи бухтата да се обръща, трябва да се прави много внимателно, че леко се разтича ... и започват да губят форма. На заглавната снимка най-долните три са от тях. Останалите не са увековечени със снимка. Е, да пържа бухти и да им бая да не се разтекат хич, ама хич не ми хареса, макар че се "сборих" с цялата смес. 

В интерес на истината станаха невероятно вкусни и хрупкави. За моя вкус бяха и малко непривични за бухти, защото ми липсваше яйцето. Хапнахме си ги с кеф - особено с мед или сладко си вървят идеално. Правих ги в събота и затова в неделния ден реших да направя втора вариация: 2 яйца, 250 грама кисело мляко, 1 ч.л. сода, 1 ч.л. сол, 1 пакетче захар,  се разбиват и се добавят равни количества царевично нишесте и пресято брашно - "глътна" ми по 5 с.л. Натроших и малко сирене - един резен, около 70-а грама. Разбърках без голямо престаряване и от там нататък всичко е ясно. Силно загрято олио в тясна касерола (все пак при тия цени на олиото трябва да сме икономични) и с голяма чаена лъжичка се пуща от тестото в мазнината. Е, направо се пполучиха "вълшебните" бухти, които сами си се обръщат в тигана. Вадят се и се слагат върху домакинска хартия да поеме излишната мазнина.

Ха на тая снимка са бухтите от втория вариант - лелей нямате си представа колко хрупкави се получиха. Сигурно от 40 години правя бухти, но такива не съм правил ... Уникални просто ... Имах идея да направя същото само с яйца, кисело мляко и нишесте, но това ще е за следващите почивни дни ....

Ябълкови палачинки

   Палачинки, катми и др.п. на сач или тиган са ми на особена почит и когато имам време ги правя. Идеални са за закуска па и сетне за нещо друго.

    В блога имам доста рецепти, но въпреки това не спирам да експериментирам, защото са благодатна почва за разни идейки.

Този път експериментът бе насочен да направя ябълкови палачинки. Няма майтап - палачинки на базата на ябълки. Количествата ще дам в края, а сега ще опиша какво сътворих.

Първоначалната ми идея бе за нещо като компот или нектар от ябълки. Та започнах с тях - белене, почистване, рязване на осминки, поръсване с лимоново сокче и в тенджерата. Вода поне 2-3 пръста над тях и варене до готовност. Отделих  от сварените яблълки 1 ч.ч., а останалото в тенджерата подсладих с няколко с.л. мед и пасирах. Стана невероятен нектар.

Отделената чаша сварени ябълки пасирах до кашеобразно състояние, чукнах им две яйца, сол и захар, добавих и около 2 с.л. разтопено масло и около 1 ч.ч. прясно мляко. Сетне - брашно - около 1 ч.ч.

Много се замислих дали да сложа една чаена лъжичка суха мая и да правя катми, но не ми се чакаше и затова сложих 1/2 ч.л. бакпулвер.

Тестото се получи с консистенция на обикновено палачинково тесто с една идея по-гъсто.

Пеках ги в тигана за палачинки, не ми се вадеше сача, като го намазнявах с четката с малко масло. За по около 1 минутка и малко от всяка страна бяха готови.

Станаха невероятно пухкави и вкусни. Една две изостанаха, но и на другия ден бяха мекички и дори още по-вкусни.

Идеално си вървят с мед или сладко.

Тука е моята (и не само една) - върху палачинката тънкофайски резенчета пуешка шунка (мое производство), резенчета турско меко сирене и резенчета от варено яйце.

Навива се на руло и се хапва с кеф.

В случая с нектар от ябълки - несниман.

То накрая се оказа, че няма и да има рецепта - смешно, ама факт. То всичко си го описах.

Необходими са 1 ч.ч. сварени и пасирани на пюре ябълки - около 3 средни; 1 ч.ч. прясно мляко; 2 яйца; около 2-3  с.л. олио или разтопено масло; 1 ч.л. сол и толкова захар; и 1 ч.ч. брашно или/и малко повече - до получаване на гъста консинстенция като за палачинки. Който е правил палачинки, знае. Който не е правил, като за боза.

Правете смело и не се притеснявайте. Стават невероятно вкусни. Особено, ако се поднесат като мене с шунка и сиренце или кашкавалче, си стават дзверска вкуснотия.

ПАТЛАДЖАН САНДВИЧ

     Сезонът на патладжаните е благодатен за приготвянето на различни рецепти с тях. При нас има няколко - е повечко са, все традиционни рецепти, но в Турция има хиляди - дори и за сладкиши с патладжан. Лично ние сме хапвали с кеф сладко от зелени патладжани - не мога да опиша каква вкуснотия е.

    Този път ще споделя една моя компилация от няколко турски рецепти, резултат на които е този сандвич-патладжан. Може и да се нарече "пица-патладжан" ... На когото както му харесва.

Няма да давам количества, но два патладжана са достатъчни да нахранят четирима човека.

Патладжаните се обелват на "зебра" с белачката за зеленчуци. 

Нарязват се на шайби с дебелина под 1 см и се слагат за около час в подсолена вода. Сега продават такива, които не горчат, но този метод променя вкуса им.

Следва подсушаване и начукване с чука за пържоли- да се поизтънят и да придобият красив вид.

Слагат се в тавичка върху хартия за печене (нямах такава и жалко), ръсват се с малко солчица, зехтинец и заминават във фурната на 180С за около 20-а минути.

Докато патладжанът се запича си приготвяме плънката. В случая - един обелен и нарязан на кубчета домат, натрошено сирене, две яйца - сол, черен пипер на вкус и малко чубрица.

За разкош - отделих половината смес и вътре наситних варено-опушено филе нарязано на ситно.

След запичането на патладжана, тавата се вади и върху кръгчета патладжан се натрупва от горната смес.

Наръсва се с настъргана моцарела и се дозапича във фурната за още 10-а мин.

П.П. Печете върху хартия за печене - по-лесно се мие тавата.

Правете смело, става невероятно вкусно и НАЗДРАВЕ!

ЧЕРЕН БЪЗ - ползи и какво да си направим от него ...

   Захващам се с една публикация за черния бъз и ползите от него, както и за начините, по които може да се приготви.

    Няма да изненадам когото и да е с каквото и да е тука, но ми ще да споделя - все ще може да се окаже полезно за някого.

    И веднага казвам, на когото не му интересно и не иска да чете пространствени материали, направо да затваря и да не си "губи" времето с моите писания...

    Мислех си да напиша за ползите от него, но се оказа, че в Нета има толкова много информация, че свят да ти се завие. Е, не обичам да повтарям чужди публикации и затова давам линк към една много подробна статия за ползите от него - който иска да цъкне и да чете...

    Черният бъз у нас е познат от столетия като лечебно средство, но като прехвърлях всякаква информация се оказа, че между Русия и Украйна има направо "война" за т.н. "чьорная бузина" (демек черен бъз). И в двете държави се твърди, че е типично тяхно лечебно растение и имат десетки рецепти за приготвянето му. Спорът им е в коя държава е открито и кой първи го прилага. Като имам предвид, че Русь съществува доста преди Украйна вероятно там са първи. Това е без значение, но има още един съществен факт - в Украйна отглеждането на чьорная бузина се е превърнало в добър бизнес и всяка година изнасят хиляди тонове черен бъз в суров вид - основно за Китай, но през Европа ...

    Преди години с децата излизахме на разходка до Кенана или някоя гориста местност и си беряхме. Сега това усилие ми е непоносимо и предпочитам да си купя от пазара - след като това лято ми продават килото за 2,00 лв направо ми се вижда приемливо.

    В общи линии си го приготвям по един и същи начин - т.нар. рецепта на Петър Димков - ред бъзови зрънца, ред захар - завършваш с повечко захар. Търпение 20-а дни, сетне разбъркване и след прецеждане сокът се слага в бутилки. Лесно, простичко ...

    Само че тази година като невидял се накупих с цели 20 кила и реших да експериментирам ... Пуснах питане във ФБ за идеи, ама на ... ударих на голям камень.  И от тук нататък минах на моето си въображение и на останките от проченото из разните руски сайтове - там правят същото като при нас и един, два вида мармалади. Та затова се "развихрих"...

ЛЕСЕН ВАРИАНТ (най-популярен):

Преди да продължа с този лесен вариант и известен от книгата на Петър Димков ще кажа две-три думички преди това.

Китките черен бъз се измиват добре под течаща вода и слагат в голяма цедка да се отцедят. Сетне дори се подсушават с кухненска хартия. 

Препоръчително е да се сложат гумени ръкавици или найлонови, че цапорията е ужасна и сетне трудно се измиват ръцете. С вилица се започва "обезкостяването". Ако има зелени или не съвсем черни зърна, се изхвърлят, защото са вредни (направо отровни).

На дъното на буркан - трилитров в случая, се слага малко захар и се насипват два три пръста бъзови зърна. Сетне толкова захар, бъз, захар и се завършва с двоен пласт захар. Тука няма количества - колкото толкова.

Бурканът се "затваря" с марля и оставя така поне за 20 дни. Някои препоръчват да е на терасата на топло, но е достатъчно да си стои в коридора ...

След 20-я ден започва да се разбърква с дървена лъжица.  След още 20 дни сиропът е готов и се прецежда през марля. Слага се в бутилки и съхранява в хладилник. Глупости - бутилката може да се завари за 5-6 минути колкото за "капачка" и става вечно.  Този сироп е подходящ за пиене по 1-2 с.л. дневно - във вода или направо. Твърди се, че действа противораково, освен ползите за имунната система.

Наай-удачният и здравословен вариант е да се ползва мед вместо захар. Правил съм - на кг бъз, два буркана мед. Уникален вкус. Само че идва "скъпо" - и затова всеки да преценя за себе си.

Продължение:

Прецеждането на сиропа се извършва през поне два слоя марля. Останалата маса бъзова маса от изстискването не се изхвърля. От нея се прави "втора" партида сироп - като й се добавя захар - равно на нея количество. След около 30-а дни сиропът е готов и след прецеждане се прибира за съхранение.

Има и трета фаза на употреба:

За нея само съм чел, но не съм стигал до проба (все още де - има време) .

По доста руски сайтове пишат, че към остатъка в зависимост от количеството добавят литър-два вода и го оставят да преври на вино. Сетне след прецеждането - пак в бутилки като се пиели максимум по 1-2 чаши дневно.

Срещнах и вариант за правене на оцет - с оцетна гъба или с добавка на чаена лъжичка мая... 

Технологията е като на правенето на ябълков оцет. Не знам дали ще стигна до този етап на експериментиране.

ТРУДЕН ВАРИАНТ:

Тука също няма да давам количества. Разполагах с 8 кг набран бъз и пробвах различните варианти.

Почистените зрънца бъз се пресоват с пресата за картофено пюре - като тази дето се вижда на снимката. 

Получава се гъст сироп и остава доста твърда маса заедно със зрънцата.

Разполагах след тази процедура с около 1 л сироп и 600 грама твърда маса.

Сиропа леко го загрях в тенджерата и започнах да слагам на части захар и разбърквах до пълното й разтваряне. След първите 300 грама започнах да опитвам на вкус. На 400 грама ми се видя идеално на вкус и престанах със захарта.

По принцип из сайтовете твърдят, че захарта трябва да е 1:1, но това ми се струва прекалено сладко. 

Добавих и 1 с.л. пектин и варих още на слаб котлон около 40-а минути докато се сгъсти като сладко.

Добавих 1/2 ч.л. лимонена киселина и след това затворих в бурканчета и върху капачката до изстиване.

Получиха ми се две бурканчета по 314 мл и едно от детско пюре.

На базата на това, което писах по-горе за направата на сладко, напрвих и мармалад - просто варенето и доста по-дълго докато много добре се сгъсти.

Трябва да се има предвид, че както сладкото, така и мармалъдът не са за наяждане, а трябва да се консумират в малки количества - по 1-2 с.л. дневно.

УМЕРЕНО ЛЕСЕН ВАРИАНТ:

Третата партида почистен бъз заедно с останалото от изцеждането на бъза с пресата за картофи сложих в тенджера покрих с вода. Значи около 1,5 кг бъз и около 2 л вода.

Това го варих около 30-а минути.

След това пасирах с пасатора докато стана на каша и пак прецедих пред цедката, в която останаха само ситните семчици.

Прецедения сок върнах в тенджерата и с добавка на захар - за моя вкус 400 грама на литър, както и на сока на 1 лимон варих до леко сгъстяване. Напълних в бутилки с винтова капачка и ги оставих да изстиват обърнати върху капачката.

Получиха ми се 3 бутилки по 0,5 л.

Сиропът се разрежда с вода или с чай, но също не трябва да се прекалява с него - консумира се в малки количества.

Вместо сироп, по този начин бъза може да се вари в по-малко вода - 1:1 и след пасирането и прецеждането да се направи на сладко или мармалад.

Само да предупредя - в бъза има някакво вещество, което яко зацапва пресата и пасатора. Нещо като смолист налеп се получа, който трудно се почиства. Така че да го имате предвид...

НАЙ-ЛЕСЕН НАЧИН:

Измитият и почистен бъз се подсушава добре, нарежда се върху хартия и се изсушава - било на слънце (най-добре на сянка, покрит с марля) или пък фурната.

Изсушеният бъз се съхранява в буркани.

След това с него се прави чай - 10-а зрънца на 200 мл, а може самите зрънца да се "хрупат".

Вероятно не съм изчерпал всички варианти за приготвянето на черния бъз, но дано това ми творение се окаже полезно за някого ...

Правете смело, имало малко врътка, но сетне ползите са много и си заслужава усилията.

МАРМАЛАД ОТ СМОКИНИ и още нещо

 

    Страхотно обичам сладко от смокини - било зелени, зрели или презрели, па биля и на мармалада от тях съм супер фен...

    Само че в последно време се появи неочакван проблем - пустите му смокини имат едни ситни зрънца, които ми засядат между зъбите и не изпитвам какъвто и да е кеф от това сладко.

    Онзи ден попаднах на пазарЯ на едно супер презрели смокини - направо кафяви и разпукани. И то на цена 2 лв вместо на 3 лв както продават останалите ...

    Купих си две кила с идеята за сладко и като им видях семчите изпаднах в потрес ... Замислих се какво да направя, за да ми е кеф сладкото и "родих" една трудоемка идея ...

Та две кила смокини, които бидоха обелени. За компания около 400 грама сини сливи - без костилките и също обелени, 1 голяма ябълка-по същия начин и една голяма праскова.

Всички плодове се слагат в тенджерата и заливат с 1 ч.ч. вода и се варят до пълно омекване.

Варенето продължи около 40-50 минути,  а плодовете направо се "разкапват".

Следва пасиране с пасатора и прецеждане през цедка.

От всичко това остава отпадък около 200 грама - 5-6 с.л. твърда маса, която се изхвърля.

Ето това почти остана преди да бъде прецедено изцяло. Голяма играчка е .. да знаете.

Ама си струва ...

Прецедената "кашичка" се връща в тенджерата и се вари докато се редуцира поне с 1/3. 

Добавят се на това количество около 400 грама захар и сокът на 1/2 лимон и се вари до желана гъстота

Както е топло, преди да го сложа в бурканчетата, добавям 1-3 с.л. мед.

Разбърквам и пълня.

След затварянето - с капачката надолу.

Невероятно, дзверски вкусен мармалад се получава.

Заслужава си да се пробва.

Правете смело и няма да съжалите - такъв мармалад не сте опитвали ... впрочем и на мен ми беше за първи път. Определено докато има още смокини ще направи няколко пъти ...

Бухтите на Баба, но "модернизирани" с извара

 

    Бухтите или бухтичките са една любима закуска особено в съботните или неделните дни и са страхотна и доста по-лесна алтернатива на палачинките. 

    За бухтите съм изписал доста в блога - бухтите на Баба, кашкавалени бухти, уникалните бухти "корона", а и почти всеки си има собствена рецепта и не е необходимо кой знае какво да се направят. Само че в случая резулататът е уникален и не мога да не го споделя.

    Става реч за най-обикновени бухти с извара - правил съм такива много пъти, но не са се получавали нещо особено - май заради изкуствената извара. Откак попаднах на невероятната извара в една от веригите (няма да й правя реклама) съм направо очарован от нея - става невероятно топено сирене, а за бухтите да не говорим.

    край на приказките:

Необходими са: 1/2 опаковка извара (продават ги по 275 грама), 1/2 кофичка кисело мляко - около 200 грама, едно яйце, по 1 ч.л. сол и сода, захар; 1-2 с.л. олио и брашно - 4-5 с.л. Това е изненадата, че брашното е доста по-малко от обичаното.

Изпълнението е елемернтарно: изварата с яйцето се разбиват старателно с вилица (който иска може и с миксер - ще стане кашичка и изварата няма да се усеща изобщо). Добавя се киселото мляко содата и в него с 2-3 капки лимонов сок тя се погасява. Да не забравим солта и идея захар. Следва добавяне на брашното - 4-5 с.л. с малко връх. Трябва да се получи достатъчно  гъста емулсия. А и да не забравим 1-2 с.л. олио.

В тясна и висока касерола се загрява олио поне 3 пръста (при това скъпо олио) и с чаена лъжичка се пущат малки порции от тестото. По 4-5 най- много.

Като се засрамят та чак до кафяво, се вадят върху в чиния с домакинска хартия да им отнеме излишната мазнина.

Резултатът е невероятен - дзверска вкуснотия, макар и да няма в тях мръФка. Казах "мръФка" и вероятно следващия път ще опитам и с малко дабавка на каймица :) 

Пробвайте и няма да съжалите - от това количество продукти се получават бухти за цели четирима ящници. При нас дори артисаха малко - за следобедното кафе. 

Вървят си с всичко - с мед, със сладко, със сирене - но със сладкото ми от боровинки бЕха трИпач ...