"МУСАКА" от макарони с телешка кайма

 

    Който поне веднъж е влизал в блога ми, знае, че рецепти за спагети, пасти, макарони и др.п. в него няма. Не ги обичам и не ги ям. Единствените макарони, които правя са със сирене и яйца.

    Дори не знам как стигнах до тази направия, но може би се дължи на факта, че стигнах до някъде установих, че наличните яйца са само две и наличното сирене е козе, което ми дожаля ..., а макорините едни такива като охлювчета вече бяха сварени анденте.

    Та така - за варените макарони: 200 гр макарони се пущат във вряща подсолена вода за максимум 8-10 минути. След това се вадят  в цедка и бързо охлаждат със студена вода.

    Докато макароните се варят в силно загрят тиган се пуща една глава ситно нарязан лук и когато лукът леко омекне се добавят около 450 грама телешка кайма; следват сол и черен пипер на вкус; както и 5-6 с.л. от водата на макароните. Когато каймата побелее се сипва едно бурканче консервирани домати с босилек.

В професионалния тиган подходящ и за фурна се е запържила каймата с доматите, добавят се полусварените макарони, доливат се около 300 мл от водата. Отгоре им се прави заливка от една кофичка кисело мляко с двете яйца (по-добре е да са четири), 1 ч.л. сода и 1 с.л. с връх брашно.

Пече се във фурната на 200С за около 40 мин. - до хубаво зачервяване.

Трябва да се остави да поизстине малко и е готово за сервиране.

Невероятна вкуснотия, дори и за такива като мене, които не обичат паста в какъвто и да е вариант.

Важното е, че се прави лесно и бързо.

Чудех какво име да му дам на това ястие, но реших, че "мусака" е много подходящо. Никой не е казал, че мусаката е само с картофи Я.

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!

СВИНСКИ ГЪРДИ пълнени на фурна

 

    Това е едно дзверски вкусно ястие, което си няма рецепта, а има начин на направия. Прави се много лесно с минимум усилия, а става и ефектно.

    Необходими са свински гърди с кост; овкусена по собствено желание кайма; няколко резена кашкавал (моцарела, гауда - каквото има); Също така и картофи.    

    Количествата са в зависимост от бройката на гладниците. За 4-6 души - поне кило гърди; 350 грама кайма и 150 грама кашкавал и кило картофи.

Картофите се измиват, обелват и нарязват на едри парчета. Леко се осоляват, ръсват със смлян розмарин,чесън и черен пипер. 

Слагат се в добре намазнената тава на йенски съд с капак. (Може и в обикновена тава).

С остър нож гърдите се срязват покрай костта, но не до край - получава се един голям джоб. Леко се осоляват и опиперяват. В джоба се разстила овкусената кайма (на когото както му харесва - при мене - пушен червен пипер; идея кимион; черен пипер); Над каймата под месото се нареждат резените кашкавал. Добре се притиска с ръка.

Парчето гърди се поставя върху картофите, в тавата се налива малко вода, затваря се с капака и във фурната на 180С за около час и половина.

След това се маха капака, месото се намазва отгоре с мед и масло или със сос от нар и се дозапича до получаване на карамелизирана коричка.

Трябва да се изчака малко да поизстине, преди да започне да се реже (за да държи форма - инак направо се разкъсва, което не пречи на вкуса, разбира се).

Най-трудоемкото е беленото на картофите.

Ами това е, пробвайте и няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

ГУЛАШ почти класически и гулашова супа

 

    Оказва се, че в блога ми липсва публикация за направата на гулаш. Имам една единствена за т.нар. партизански гулаш, който не е съвсем близък до класическия гулаш. 

    Признавам си, за пръв път опитах истински унгарски гулаш през далечната 1991 год., когато пътувахме през Унгария за Австрия. Спряхме и в едно крайпътно заведение (тогава бяха направо тип бараки като нашенските тогавашни) и понеже беше най-евтиното в менюто си го поръчахме.Страшно ми хареса, но така и не разбрах как се прави. След това имаше някои години, през които поне 4-6 пъти пресичахме Унгария на път за щерката. Спирахме в най-различни заведения - от тип нашенска кръчма до много добър ресторант; Обикновено си го поръчвах и тогава ми направи впечатление, че се готви в различните региони по различен начин. Около Сегед - по един начин, в Будапеща и след нея, или пък край Балатон, Татабаня или Гьор по съвсем различен начин. На някои места ни го сервираха като гулашова супа. В Чехия беше съвсем различен (и изобщо не признаваха, че има нещо общо с унгарския). Сега през декември, когато бяхме в Рига в някои заведения имаше, както гулаш, така и гулошова супа (направо си бяха тяхни  варианти определено без чушки) и тогава се заканих да направя една публикация и то за моя прочит на ястието, което сега и правя.

    За първи път няма да пиша повече - нито за гулаша и що е то и има ли място на нашата трапеза, нито каквото и да е повече, а направо ще разкажа за моето изпълнение, което доста често го правя именно по този начин. Не че не правя и други варианти, но този ми е по по най...

Започвам с необходимите продукти за поне 4 порции: поне 600 грама телешко месо (от плешката или бута) нарязано на кубчета поне 2,5х2,5 или х3 см; 1 глава лук- обелен и нарязан на ситно; 2 смачкани скилидки чесън; 1 морков настърган; 1 с.л. пушен червен пипер; 1 ч.л. черен пипер; 1 с.л. доматено пюре и един домат - обелен и наразян на ситно; 2 червени чушки - почистени и нарязани на много ситно; дафинов лист; сол на вкус (подчертам винаги ползвам от моята гурме сол); да не забравя - 2 с.л. брашно, в които е солта; Още около 0,7-0,8 л телешки бульон. (понякога ползвам готов турски - много е добър).

Отделно от това ни трябва едно кило обелени и сварени картофи и направени по собствен любим начин на пюре.

Изпълнението е направо безпроблемно: В тигана се загряват 2-3 с.л. патешка мас (или зехтин) и в нея се задушават телешкото месо, както е смесено с брашното и ситно нарязания лук и пресования чесън, настъргания морков, ситно нарязаните чушки. Следва червения пипер, след две три минути-доматеното пюре и ситно нарязаните домати; дафиновия лист, бульона и се оставя да къкри на половината мощност на котлона. Готви се до омекване на месото. Черният пипер и солта се слагат в края на готвенето.

Гъстотата на ястието се регулира от количество бульон. При липса на бульон може да се ползва гореща вода (или пък разтворен в нея бульот от кубче).

Принципно ястието се готви с нарязани картофи като и чушките са на по-едро.

Предпочитам месото да е на кубчета, а останалото да наподобява сос.

В моя вариант може да се сервира с картофено пюре или с варен ориз.

Препоръчително е да се поръси с пресен магданоз или копър - въпрос на вкус. И не бива да се забравя, че дафиновият лист се вади от ястието.

В някои варианти се добавя и чаша червено вино, но в случая правим гулаш, а не винен кебап и затова не го ползвам.

П.П.За най-търпеливите стигнали до тука и нещо като бонус - как се прави гулашова супа.

Гулашовата супа е много популярна не само в Унгария и Чехия, но и в Балтийските държави (Латвия, Естония). В Латвия пробвахме много вкусна гулашова супа.

Имаше един период от време, когато от Чехия купувах по 10-а пакетчета готова супа, но сетне се отказах от нея и предпочетох да я правя.

Не е много трудоемко. Продуктите са същите, но технологията е малко по-различна:

Телешкото месо се нарязва на доста по-ситни парчета; леко се запържват и заливат с вода и варят почти до омекване на месото.

В друга съдина се задушават останалите продукти, както е описано по-горе, пресипват се месото и бульона и буквално след 10-а минути супата е готова.

Само че при супата се слагат и картофи.

Пробвайте и няма да съжалите. Не е трудно и НАЗДРАВЕ!