вторник, 4 февруари 2025 г.

ГУЛАШ почти класически и гулашова супа

 


    Оказва се, че в блога ми липсва публикация за направата на гулаш. Имам една единствена за т.нар. партизански гулаш, който не е съвсем близък до класическия гулаш. 
    Признавам си, за пръв път опитах истински унгарски гулаш през далечната 1991 год., когато пътувахме през Унгария за Австрия. Спряхме и в едно крайпътно заведение (тогава бяха направо тип бараки като нашенските тогавашни) и понеже беше най-евтиното в менюто си го поръчахме.Страшно ми хареса, но така и не разбрах как се прави. След това имаше някои години, през които поне 4-6 пъти пресичахме Унгария на път за щерката. Спирахме в най-различни заведения - от тип нашенска кръчма до много добър ресторант; Обикновено си го поръчвах и тогава ми направи впечатление, че се готви в различните региони по различен начин. Около Сегед - по един начин, в Будапеща и след нея, или пък край Балатон, Татабаня или Гьор по съвсем различен начин. На някои места ни го сервираха като гулашова супа. В Чехия беше съвсем различен (и изобщо не признаваха, че има нещо общо с унгарския). Сега през декември, когато бяхме в Рига в някои заведения имаше, както гулаш, така и гулошова супа (направо си бяха тяхни  варианти определено без чушки) и тогава се заканих да направя една публикация и то за моя прочит на ястието, което сега и правя.
    За първи път няма да пиша повече - нито за гулаша и що е то и има ли място на нашата трапеза, нито каквото и да е повече, а направо ще разкажа за моето изпълнение, което доста често го правя именно по този начин. Не че не правя и други варианти, но този ми е по по най...
Започвам с необходимите продукти за поне 4 порции: поне 600 грама телешко месо (от плешката или бута) нарязано на кубчета поне 2,5х2,5 или х3 см; 1 глава лук- обелен и нарязан на ситно; 2 смачкани скилидки чесън; 1 морков настърган; 1 с.л. пушен червен пипер; 1 ч.л. черен пипер; 1 с.л. доматено пюре и един домат - обелен и наразян на ситно; 2 червени чушки - почистени и нарязани на много ситно; дафинов лист; сол на вкус (подчертам винаги ползвам от моята гурме сол); да не забравя - 2 с.л. брашно, в които е солта; Още около 0,7-0,8 л телешки бульон. (понякога ползвам готов турски - много е добър).
Отделно от това ни трябва едно кило обелени и сварени картофи и направени по собствен любим начин на пюре.
Изпълнението е направо безпроблемно: В тигана се загряват 2-3 с.л. патешка мас (или зехтин) и в нея се задушават телешкото месо, както е смесено с брашното и ситно нарязания лук и пресования чесън, настъргания морков, ситно нарязаните чушки. Следва червения пипер, след две три минути-доматеното пюре и ситно нарязаните домати; дафиновия лист, бульона и се оставя да къкри на половината мощност на котлона. Готви се до омекване на месото. Черният пипер и солта се слагат в края на готвенето.

Гъстотата на ястието се регулира от количество бульон. При липса на бульон може да се ползва гореща вода (или пък разтворен в нея бульот от кубче).
Принципно ястието се готви с нарязани картофи като и чушките са на по-едро.
Предпочитам месото да е на кубчета, а останалото да наподобява сос.
В моя вариант може да се сервира с картофено пюре или с варен ориз.
Препоръчително е да се поръси с пресен магданоз или копър - въпрос на вкус. И не бива да се забравя, че дафиновият лист се вади от ястието.
В някои варианти се добавя и чаша червено вино, но в случая правим гулаш, а не винен кебап и затова не го ползвам.

П.П.За най-търпеливите стигнали до тука и нещо като бонус - как се прави гулашова супа.
Гулашовата супа е много популярна не само в Унгария и Чехия, но и в Балтийските държави (Латвия, Естония). В Латвия пробвахме много вкусна гулашова супа.
Имаше един период от време, когато от Чехия купувах по 10-а пакетчета готова супа, но сетне се отказах от нея и предпочетох да я правя.
Не е много трудоемко. Продуктите са същите, но технологията е малко по-различна:
Телешкото месо се нарязва на доста по-ситни парчета; леко се запържват и заливат с вода и варят почти до омекване на месото.
В друга съдина се задушават останалите продукти, както е описано по-горе, пресипват се месото и бульона и буквално след 10-а минути супата е готова.
Само че при супата се слагат и картофи.
Пробвайте и няма да съжалите. Не е трудно и НАЗДРАВЕ!

петък, 31 януари 2025 г.

ПАТИЦА НА СКАРА

 

    Всички се прехласват по патица по пекински. Е, аз не съм правил такава и май няма да пробвам...
    За сметка на това пека много лесна патица на скара.
    Нашенски патици са много кът, но за сметка на това в някои вериги пущат унгарски и когато са на прИмация са много атрактивни.
    Та купуваме една Патка на прИмоция около 2,5 кила, задължително няколко вида картофи, включително и сладък и не пропущаме поне 2-3 глави червено цвекло.
    Пазарът приключва с няколко ябълки, портокал, мандарина и поне един лимон.
    Сетне е просто като света: патката се осолява с любимата гурме сол отвън и отвътре; С минимум усилия и без особено напрягане под кожата на патока се напъхва масло смесено със същата сол.
    От там нататък е лесно: правим монтажа - във фурната на втората решетка отдолу нагоре се слага паточето.
    Под него - плоската тава от комплекта на фурната - добре омазнена и напълнена с обелените и нарязани кореноплодни, в добавка на и едно две морковчета. Добре осолени и овсусени със смлян розмарин.    
Пече се на вентилатор на 170С за около час - зависи, но докато получи патокът хубава хрупкава коричка.
Съвсем простичко, елементарно за изпълнение и печене ...






Дзвернски вкусна печена патица.
Невероятно вкусни кореноплодни - с мазнотийката от патока, както и вкусни цитруси от плънката.



Толкова е лесно за изпълнение, че няма накъде....

П.П. Има още един начин на направия - патицата се срязва през средата, разпъва се като пеперуда и се нанизва на дървен шиш.
Така става дори и по бързо и е по-лесна за овкусяване.
Недостатъкът е, че в този случай няма плънка.
Затова си предпочитам описания вариант.

От каквото артиса, правим патешка супичка, но това е друга тема---
Пробвайте и няма да съжалите.
НАЗДРАВЕ!


четвъртък, 30 януари 2025 г.

УНИКАЛЕН СВИНСКИ КОЛБАС - свински крачета с бекон

 

    Е, те такъв домашен салам (колбас) не съм правил. Правил съм каквото Ви дойде на ум (някой ден сигурно ще направя една обща публикация или поне в някоя ще вкарам всички линкове за домашни салами), но точно това е направо уникално Дзверски вкусно.
    При те това се получи съвсем случайно и то без дори да се замислювам по някакъв начин.    
Бях накупил 4 свински крачета с кожа и в добавка едно ушО. Сварих ги за 3-4 часа на бавен огънь с добавка на сол, черен пипер, бахар, дафинов лист, по едно карамфилче и звездовидно анасонче;  няколко скилидки чесън, резен лук.                    
Оставих да изстине, месото обезкостих, а бульона прецедих през марля.
Идеята беше за направа на пача, но ...
Това си остана като идея, а сетне ми се появи нова хрумка. Па и защо да не я реализирам ... та каквото ще да става.
Разполагах с около кило свински гърди, които бидоха смлени на бъбрек, омесени с две бучки лед, пушен червен пипер, около 20 гр. нитритна сол;около 5 гр. чили; 4 грама чесън на прах и 3  гр. лук на гранули. Аха и кимион около 3 грама.
Цялата тази маса бе оставена за 24 часа да си отдъхва в хладилника.
От там нататък е ясно - двете смески - част от сварените свински крачета и ушО, основно с кожата  около 500 гр.- останалата част запържена с масълце, ситно нарязан чесън стана на мезе, биде старатено омесена и ....
напълнена в колагенови черва с Ф=45 мм, разбира се предварително накисвати в марна вода с добавка на лимонев и портокалов сок. Защо се прави така съм обяснявал много пъти и няма да се повтарям.
Колбасчетата се остяват  да си починат в бокса на топло за около 4-5 часа.
Сетне заминавам на плаж във фурната - този път напук на правилата, направо на 80С с вентилатор, тава с вряла вода и когато термометърчето %писне" на 70С, веднага се вадят и бухват в ледена вода. Ясно е - подсушаване и в хладилника до следващия ден...
Следва нападение, доста питиета и ....
реже се тънкофайски, дзверска вкуснотия.
Не съм поет и не мога да опиша какво се получи ... колбас та дрънка.
Значи смляните гърди около кило, преварените крачета с кожичка и ушо около 600 грама и описаните подправки. Технолагията е ясна за направията, но в крайна сметка Дзверско мезе.
При това напълно бюджетно и лесно за изпълнение.
Пробвайте, няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!