сряда, 18 септември 2024 г.

ПЕЧЕНО ПИЛЕ за начинаещи и както да направим от него

 


    Не гледайте, че изглежда неугледно. Това е най-крехкото и невероятно вкусно печено пиле и при това направено по най-лесния начин.
Подготовката на пилето за печене отнема не повече от 5 минути и сетне шапка на тояга.
    Начинът за направия е пригоден и удобен за най-непредубедените в кухняна и готвенето, т.е. за тези, които във възможностите им е да сварят яйца, без да изпонацапат цялата кухня.
    Необходимо е едно цяло пиле - около 1,5 кг са, но се оказа, че е множко много за двама. Трябват още около 100-а грама масло, сол, черен и червен пипер, чесън и лук на прах, 1-2 ч.л. царевично нишесте и от там един плик за печене.
    Размекнатото масло се смесва с всички подправки (вкл. и нишестето) да се получи нещо като мека каша. 
    Не препоръчвам пилето да се мие, а просто се подсушава с кухненска хартия.
    С ръка се осолява леко откъм вътрешността и се намазва с малко с маслената смес. За разкош може в коремчето да се бухнат резени ябълка или лимон; може и друг плод.
    Пилето се слага в плика и пак с ръка, там където е възможно под кожата се напъхва от маслената смес , намазва се обилно и отгоре навсякъде, където е възможно. 
    Сега идва моментът на истината - дали да се налее чашка бира, чашка бяло вино или нещо друго. Заложих на най-нетрадиционното - едно кубче гъбен бульон (колкото да не ги харесвам, ама доста хора ги ползват и няма лошо) разтворено в около 300 мл марна вода (демек с телесна температура - да не ме питате какво е това "марна").
    Пилето е полегнало в плика на гърба си и вирнало предизвикателно крачета и гърди нагоре. Връзваме със свинска опашка, но му оставяме малко отворче да може да си дихти и бух тавата във фурната на 170С с вентилатор. 
    За около 40 мин.  Сетне следва най-трудното - тавата се вади, с ръкавици се измъква плика и с малко манипулации тип акробат пилето се обръща наопак и пак във фурната за около 30 мин., но този път на 160С.
    Не е необходимо да се проверява какво е станало. След толкова време е на път да се "разкапе". Режем торбата и обръщаме пилето, намазваме обилно със сос от нар и малка поръска от лютив червен пипер (или пушен, или просто червен) и обратно на 180С с вентилатор да се зачерви от срам. - не повече 7-10 мин.
    Тавата се вади - има перфектно опечено пиле, а около него невероятен маслено-гъбен сос, с който могат да се заливат късовете месо.
    Гарнитурата - каквото Ви е кеф - картофено пюре, варени картофи, пържени картофи, доматена салата и т.н. Ако не Ви мързи, може да спретнете едни галушки, ама нали рецептата е за неизкушени - нека си сварят два три картофа, обалят, неражат на ситно и поръсят с настъргано сирене.
    Двете души се борят с това пиле, хапват туй онуй и оно си артисва кажи речи целото.

ЧАСТ ВТОРА -  какво да направим с остатъка?
Останалото печено пиле ще обезкостим и ще отделим за пилешка супа или каша с пилешко - около 300 до 500 грама.

Внимание! Костите не се изхвърлят, а отиват с разни работи - морков, лук, чесън, дафинов лист, резенчета целина и още какво ли не още, за направа на пилешки бульон.
Който не го мързи и е мераклия за по-вкусен бульон, може кокълчета да ги пъхне в тавичка, ще бухне малко овкусена сол от моята гурме сол, малко нарязани зеленчуци и ще запече във фурната на 250С  почти до тъмно кафяво.
Сетне продължението: Всичкото това загоряло почти по черноморски да го сложи в голяма тенджУра и да завари с добавяне на вода 2 пръста над него за час и сетне и прецеди и получения бульон отново до редуцира до прилична гъстота. Замразява се във формички за лед, сетне в торбичка и се вади нужното количество.

ЧАСТ ТРЕТА:
След като отделихме месо за супа, остана още доста печено пилешко.
Реших, че е идеално да направя котлети (демек кюфтета). На бърза ръка се сваряват два-три средни картофа и се намачкват с вилицата без особено престараване.
Накъсаното или нарязано печено пилешко се смесва с картофеното пюре, 1 яйце, 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. черен пипер, 1/4 ч.л. инд.орехче; 1/2 настъргана (или нарязана на много ситно) глава лук, 1 пресована скилидка чесън; Носи и други подправки по желание.
Омесва се много добре, оформят се кюфтета в силно загрята мазнина, която да стига поне до половината им. Пърженето е за кратко, колкото да промят цвета си към зачервяване (нали всичко е сготвено предварително).
Когато се обърнат, както са си в тигана могат да се поръсят със ситно нарязан кашкавал или някакво друго твърдо сирене.
Докато си се пържат могат да се обелят домати и крастивици и да се подготвят като гарнитура.
От това количество излизат 10-12 кюфтета в зависимост от големината.
Сервирах ги точно по този начин - с домати и краставици.
Е, някой да не си помисли, че всичко това се прави в един ден - вчера пилето, днес кюфтетата, утре супата и т.н.
Това е идеалният начин да оползотворим едно пичено пиле и нищо да не се изхвърля.
Ха-ха, нека Ви разсмея малко - тези 12-а кюфтета за двата ни пак са много и което артиса може да се сготви на следващия ден като кюфтета с доматен или бял бешамелов сос.
Това е моят икономичен вариант за начинаещи.
Па и с едно пиле от малко повече от 1,5 кг за около 7,50 лв, двама пенсионери могат да изкарат почти цяла седмица и то все с вкустотии на масата.
Пробвайте и НАЗДРАВЕ!

понеделник, 16 септември 2024 г.

ДОМАШНО ТОПЕНО СИРЕНЕ ОТ ИЗВАРА


 При сирената, които продават в магазините и безспорно установения факт, че поне 2/3 от тях не отговарят на елементарните изисквания за нормално сирене, предпочитам да си направя собствено домашно сирене. Добавки на сухо мляко, палмова мазнина, съставки за задържане на вода и т.н. просто ни тровят.
    Хубаво прясно мляко трудно се намира, но в града има поне няколко места където можеш да си го поръчаш в нужното количество и на другия ден да си го вземеш от магазина им. 
    От друга страна всяка сутрин има хора, които продават на няколко места прясно мляко, а и бабите на пазаря в сряда и събота - също. На тях не се доверявам, а другото мляко е кравеферми, които го продават и на дребно.
    Отделно от млякото е необходима мая - продава се на доста места, а в някои случаи и с добавка на хубаво цедило. 
    Следователно, да си направиш домашно сирене не се изисква кой знае какво - основно мерак.
    Преди да продължа ще кажа, че в блога имам няколко варианта как се правят различни сирена:

ДОМАШНО ТВЪРДО СИРЕНЕ

Лесно домашно "сирене" втора част


    В тези публикации доста съм обяснявал как се прави сиренето, а в тази ще разкажа за един по-особен вид сирене, който мното прилича на топено сирене. Преди много години - в средата на 90-те имах нещо общо с една мандра и знам как се правеше топено сирене. Всичкият брак от производството, включително и леко мухлясало сирене и кашкавал се изпращаха в един цех за направо на топено сирене. Та от тогава изобщо не купувам и не ям такова, освен ако не си го направя сам.
    За направата са необходими поне 500 грама извара, 250 мл прясно мляко (без значение какво - може и магазинско пастьоризирано), 100-а грама гауда (едам, чедър, синьо сирене или кашкавал, или пък каквото има изостанало в хладилника - може да се е втвърдило, без значение), 1 ч.л. сода и около 50 гр.масло.
Целият проблем е да се намери качествена и подходяща извара. Пробвал съм с различни видове, които се продават (в повечето случаи не стават). Намерил съм една, която е перфектна за тази цел.
В подходяща съдина с дебело дъно и дълбока при това се слага млякото и изварата. С пластмасова шпатула при бавно нагряване започва да се разбърква изварата.
Целта е да се получи пълното разтваряне на изварата.
Впрочем това може да се прави в голяма купа и на водна баня, но става по-бавно.
След няколко минути - 6-7 започва да се отделя суроватка - вижда се съвсем добре.
Първата цел е постигната. 
Върху подходяща купа се слага цедка, покрива с цедилото за сирене или два-три ката марля и получената смес се изсипва да вътре да се прецежда.
Докато си се отцежда, избраното сирене се настъргва на ситно.
Прецедената извара се връща в същия съд и отново се загрява като се разбърква.
Когато добре се затопли се сипва чаената лъжичка сода.
Внимание! Изварата започва да се топи и да набъбва страшно много - ха ха и да избяга от съдината.
Зотава трябва да се бърка непрекъснато. Не се ли бърка има опасност да загори или да излизи от съдината. Сега е моментът силата на котлона да се намали - при мен от 9-та на 6-та. При изварата се добавят настърганото сирене, бучката масло и сол на вкус - поне 1 ч.л.
На снимката се вижда как първоначално се е пенило (да не Ви притеснява), сетне започва да се сгъстява.
Варенето продължава до хубаво сгъстяване - шпатулата да оставя следа на дъното.
Готовото сирене се сипва в подходяща пластмасова форма.
Голямата част - в този й вид, а в остатъка добавих сушен босилек (много си върви със сиренето) и пресипах в друга съдина.
Като изстине заминава поне за една нощ в хладилника и на другия ден може да се напада.
Става достатъчно твърдо, може да се реже спокойно на резени и пази форма.
Това е сиренето с добавката на сушения босилек. Вместо босилек може да се добавят всякакви подправки по собствен вкус и желание. Носи и на разни пипери, на лютивичко, може да му се добавят няколко капки течен дим и ще има вкус и аромат на опушено.
Всичко въпрос на собствена фантазия и мерак.
Единствено, ако ее добавено синьо сирене, трябва да се внимава с добавките - препоръчвам да си се остави в този си вид.
Признавам си без бой невероятно вкусно е ... Страхотно мезе, може да се сложи при доматите вместо обикновено сирене.
Може да се сложи върху пица, изобщо става почти за всичко - включително и за хачапури.
Впрочем и за цената (като изключим собствения си труд). Изварата, която ползвам е 2,99 лв за 275 грама (значи 6,00 лв), 50 грама масло са 0,90 лв, 100 грама от ония сирена около 2 лв или грубо казано 9,00 лв за около 650 грама краен продукт. Изобщо не е зле.

П.П. Препоръчвам да се прави горе долу в тази доза или малко повече. Няма консерванти и др.п. и трайността му не е много голяма - 5-6 дни. Впрочем прави се лесно и бързо, много обяснявах, но цялата процедура най-много за час и то, ако не си много сръчен.

За по-наситен цвят може да се добави още в самото начало на варенето ч.л. куркума.

Ако се поразровите из нета, ще срещнете руски рецепти в подобен вариант, но с добавка на яйца при варенето. В общо линии това вече не е млечен продукт, а и трайността му се свежда до минимум и не го препоръчвам.

Доверете ми се, няма да съжалите и за финал задължителното НАЗДРАВЕ!

вторник, 10 септември 2024 г.

Механджийско мезе - шкембе, език и месо от телешки опашки

снимката е илюстративна

    Това е едно невероятно мезе, което си е направо от механата - демек механджийско и си е за истински табиетлии и добри пиячи.
    В блога си имам няколко рецепти за уникални мезета:

Мезе от патешки тестиси


    За приготвянето на това мезе са необходими телешко шкембе, телешка опашка, телешки език (поради липса на такъв ползвах свински), кашкавал, или друго подходящо сирене като гауда, едам, както и доста масло и т.н. Много е подходящо и поне малко синьо сирене за вкус. Подправките са сол и черен пипер извън тези, които са за варенето на субпродуктите.
    Нарочно няма да давам конкретни количества - те са въпрос на наличности, на предпочитания - някой може да не разполага с опашки и да ги замени с телешко месо или с месо от телешка глава и т.н. Описанието ще поясни горе долу начина направията по моя вкус ...
Започвам с телешкото шкембе поне 500 гр. - добре измито и почистено се нарязва на ивици и накисва за около час в хладка вода със добавка на малко оцет, но за предпочитане е лимонов сок.
След това се вари в добавка на 10-а зърна черен пипер, 5-6 зърна бахар, 1-2 дафинови листа, , карамфил, 1 звездовиден анасон, 5-6 скилидки чесън и глава лук. 
Вари се в тенджера под налягане за около 40 минути и става направо "разкапано".
Малък трик: при варенето може да се добави и лъжичка сода и омеква по-лесно.
След сваряването се нарязва на парчета с около 2 см големина.
Езикът се сварява по описания по-горе начин.
След сваряването се вади и пуща в ледена вода и сетне се обелва много лесно.
Ако няма телешки език, годен е и свински - съко около 500 -600 грама.
Варим и телешката опашка - една или две, по същия начин.
След като изстине се обезкостява, но бульонът й от варенето се запазва. Той е най-добро, което може да се позва по-сетне.
Телешката опашка също е сварена и обезкостена.
Една е около 700 гр, но излиза месо около 250 гр., та затова поне две опашки ...
В уок тигана се слагат поне 60-70 гр масло и толкова зехтин (или олио) и в него се запържват за кратко всички субпродукти - шкембе, език, месото от опашките. Добавят се идея сол и черен пипер. За любителите на пикантното-лютив червен пипер /дори и леко опушен/.Не забравяме и няколко скилдки настърган чесън.
Ако ни е мерак сега е моментът да се бяхнат няколко манатарки на ситно или поне обикновени гъбки.
 Доливаме 1 ч.ч. от бульона от телешката опашката, в която е разтворена 1 ч.л. брашно.
Тука е моментът, ако има налично синьо сирене да си турне мънинко за ароматец.
Всичко това се прехвърля в саханчета (купички), отгоре се настъргва кашкавала и то обилно и се пече във фурната на 180С до хубаво зачервяване и разтапяне на кашкавала.
Сервират се в саханчетата с препечени на тостера филийки.
Писах много, а в действителност става много лесно. Само не съветвам всички продукти да се варят наведнъж, макар че това ще намали времето на приготвяне поне три пъти.
Този начин на приготвянее не е изключен, а напълно възможен ... Не съм пробвал, но сигулно ще работи.
Прабвайте смело и НАЗДРАВЕ!