МАСЛО ОТ ОРЕХ или орехов крем

 

За ползите от ореховите ядки няма да говоря много: редовната им консумация намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, понижава лошия холестирол, спомага за запазване на паметта, предпазва от Алцхаймер и мн.др. Всичко това се дължи на това, че са много богати на антиоксиданти и най-вече на Омега-3. 

Маслото от орехи се прави чрез пресоване на сурови орехи. Истинско масло от орехи няма как да си направим в домашни условия - просто съоръженията са адски скъпи, но можем да направим нещо, което наистина е много добро и се доближава до него.

В блога съм писал как се прави лешникова паста (тахан), като по подобен начин се правят и бадемовото масло и сусамовия тахан. Единствено е правилно да се казва тахан за сусамовия, а за всички останали - масло.

Много харесваме да си хапваме орехи в къщи, но по разбираеми с оглед възрастта и зъбките, това е трудва задача.

Затова си правя орехово "масло" или орехова паста.

Блендера ми поема 300 грама сурови орехи и и затова началното каличество е толкова.

Всичко е в снимки - блендер - 300 грама сурови необелени орехи. В никакъв случай печени - губят около 30 % от полезните си свойства.

 след 30 секунди

Консистенцията е суха и за да се получи продукта трябва да му се сложи малко мацзнотийка -вместо олио, зехтин и т.н., предпочетох малко малко масло.

Благодарение на него, при смилането се получава наистина орехова масло.

Снимките са през 30 сек. работа на блендера, за да не прегрее и кратки почивки за уредчето.

Почва да придобива маслена консистенция.

Смилането се прави бавно и на етапи - уредчето не е е особено мощно.

В един момент ореховата паста се прев ръща направо в масло. Иска още малко смилане.

Тука е моментът да споделя - още малко мелене и в кутийка. Иска малко сол в добавка, че си е направо безвкусно, колкото и да е вкусен смленият орех.

Залага се нова партида от 250 гр. орехи и всичко от А до Я.

Значи пъървата партида става направо на масло, което може да се овкуси и да се ползва за какво ли не - за палачинки, за готвене, за направа на разни дипове, дресинги  и т.н.

Може да се смеси с още краве масло или зехтин и т.н.

Само че моята цел беше да получа още по-здравословен продукт.

Затова - на 250 гр. орехове ядки - 250 гр. мед.

Следва отново яко смилане до получаване на еднородна консистенция.

Много се чудих дали да бухна 4-5 скилидки чесън - щеше да стане трИпач, но се ограничих със сока на 1/2 лимон при пасирането.

Пробвайте и няма да съжалите - нещо дзверски здравословно и страхотна добавка за какво ли не ....

Няма да кажа НАЗДРАВЕ, защото това е за укрепването на ОрганизЪма ...

АЛАБАШ със зеле и кюфтета

 

    Не, в никакъв случай това не е шега. Иде реч за едно уникално вкусно ястие с алабаш.

    Болшинството от нас възприемат алабаша като вид ряпа и най-често го приготвят на салата настърган с моркови. Само че яко грешат:

    Алабашът е вид зеленчук от семейство кръстоцветни (от което е и зелето). Преди доста години у нас са му казвали колраби и така се среща из рецептите от 20-40 год. Името произлиза от немското „kohl”, която означава зеле и „rabi”, което означава ряпа.  Въпреки че има формата на ряпа, зеленчукът не расте под земята - има корен, а той по съществото се представлява нещо като топчесто стъбло, растящо над земята съответно със зелени продълговати листа. Листата също са годни за консумация, но при положение, че рядко ползваме самия зеленчук, листата му просто ги изхвърляме, което е неразумно.

    Вкусът му наподобява едновременно на броколи, зеле и репички.

   Алабашът е богат на витамин С, както и на витамин В1, В2, В6 и фолиева киселина. Съдържа около 88% вода, 2.9% белтъчини, 4.7% захари, 1.17% минерални вещества - калиеви, фосфорни, магнезиеви, калциеви и натриеви соли.  При сравнение със зелето има предимство по тези показатели.

    Твърди се, че ползите от него са големи: заради високото съдържание на фибри бил полезен за червата и понижавал риска от развитие на рак на дебелото черво и различни стомашни проблеми. Той предпазва и от хемороиди действал пичогонно, благотворно при малокръвие и т.н.

    По-ситният алабаш е по-крехък и подходящ за салати, а едрият (който е и с друг цвят кора) е по-подходящ за готвене. Когато се вари, е най-добре това да става с кората и да се бели след това (като картофите). Подходящ е за готвене на различни ястия като яхнии, супи и т.н. Може да се запича заедно с моркови и други кореноплодни и да се ползва като гарнитура или самостоятело. 

    Типичните подправки са сол, пипер, зехтин. Може да се подправи и с ким, но на мен най-вече ми харесва с риган.

    След това отклонение за алабаша и малко за моята бърза и лесна яхния с алабаш, зеле и кюфтета. 

    Ще попитате защо с кюфтета, а не със свинско? Ами много просто - бях напържил от предния ден доста ии бяха артисали. Какво по-добро да им се вдъхне нов живот в друго ястие.

Няма да давам някакви конкретни количества, а ще опиша как и с какво го направих.

Обелват се глава лук и 3-4 скилидки чесън и се нарязват на ситно. Една малка глава алабаш се обелва и нарязва на кубчета, както и еедна малка зелка се нарязва.

В 3-4 с.л. мас се задушават лука и чесъна. Ако се готви със свинско, сега е моментът да се запържи месото до зачервяване. Следват парчетата алабаш и нарязаното зеле. В съдината се личва 1 ч.ч. топла вода, силата на котлона се намаляза с 1/3 и ястието се оставя да си къкри - поне 45-50 минути, т.е. до пълно омекване на алабаша и зелето. Следва овкусяване със сол, черен пипер и риган. Пущат се кюфтетата и ястието се досготвя за още за още 10-а минути.

Моята порция си я поднесох обилно поръсена с черен пипер и моя домашен табаско сос.

Понеже го правя в мултикукъра на програма задушаване, грижата ми е единство в нарязването на продуктите и сетне да проверя за готовност, да добавя подправките и кюфтетата.

    Пробвайте да си сготвите алабаш и няма да съжалите!

    Впрочем експериментирах и с направията на маринован алабаш. Ще се отчета след известно време като видя какъв е резултата...

Постна "МУСАКА" ОТ ТИКВИЧКИ

 Това е възможно най-лесната и най-вкусната постна мусака от тиквички. Нарочно няма да давам количества, защото всеки може да си прецени количествата, които са му му необходими.

    Необходимите продукти са тиквички, сирене, кашкавал, яйца, прясно мляко, брашно, малко мазнина и подправки - сол и черен пипер на вкус, както зелентии - магданоз и копър нарязани на ситно.

За тавичка 24х24 см:

Три тиквички се измиват много добре и без да се белят се нарязват на кубчета. Леко се осоляват и слагат в цедка - малко да се отцедят от течността си. 

Прехвърлят се в тавичката, заливат се с поне 1 с.л. зехтин. Около 250-300 сирене се натрошават и се размесва с кубчетата тиквички, така че да се разпредели равномерно.

В купа се чукват поне три яйца, налива се поне 0,5 л прясно мляко, разбиват се с 1-2 с.л. брашно, още 2 с.л. зехтин, сол и черен пипер на вкус и нарязаните зелентии, както и с добавка на 1 ч.л. сух чесън. Добавят се и 100-а грама настърган кашкавал и с тази смес се заливат тиквичките.

Пече в предварително загрята фурна на 180С до хубаво зачервяване - някъде около 40-а минути.

Съвсем простичко, приготвя се буквално за 10-а минути, никакво пържене, варене и т.н.

П.П.Сухият чесън може да се замени с 2-3 скилидки пресован.

Възможни са всякакви вариации, но тази е много лесна и бърза.

Пробвайте и няма да съжалите.