ДОМАШЕН ЧИЛИ СОС

 

Който е влизал в блога ми знае, че залагам на домашно приготвеното и избягвам да купувам промишлено произведени храни. От една страна, че съдържанието е съмнително и поради многото излишни добавки - химии и др.п., които уж не са вредни, но с времето се натрупват в организма ни и го увреждат.  От друга страна много е по-лесно и икономически изгодно да си го направиш. Така е домашната майонеза, кетчуп, разни сосове, ябълков оцет, зимнина и др.п. 

Тук ще стане реч за домашния чили сос, който си правя и предпочитам пред всякакви купешки. 

При направата му няма някаква трудност и не изисква кой знае какви усилия. 

А септември е най-подходящ с изобилието си на люти чушлета , хубава червена капия и страхотни домати.

Тук само ще дам няколко линка от блога ми, които могат да бъдат полезни:

домашен кетчуп-базова рецепта; пикантен домашен кетчуп; сос от червена капия; домашен барбекю сос; лесно консервиране на домати; още по-лесно консервиране на домати;

уникалното ми пюре и пикантен мармалад от чушки;

или пък как да спестим средства като овкусим зехтин или пък олио.

На домашните майонези съм посветил цяла страница с много начини на направията.

Същото е положението и начините за направия на домашен тарама хайвер.

На снимката се вижда съдържанието на готовия чили сос. Определено не мога да приема наличието на нишесте и гума ксантан и още по-малко на мононатриевия глутамат, както и разните му там оцветители. И вода ... Нишестето обикновеното съдържа глутен и при този сос се ползва да сгъсти малкото естествени продукти, които са разредени с вода. 

Едно такова шишенце пълно с доста химия с обем 250 мл ни го продават в зависимост от магазина средно около 2,50 лв към днешна дата.

При домашния чили сос съставките са само естествени - люти червени чушлета, червена капия и домати.

Дойде ред да опиша начина на направията, а именно:

За направата на моята доза ползвам:

200 гр. люти червени чушлета; 6 червени капии; 2 кг домати; 6-7 скилидки чесън; по 2 с.л. сол и кафява захар; сока на един среден лимон. 

За съжаление, е необходим и някакъв консервант и затова по 1 гр. натриев бензоат на литър течност.

Давам тези количества, но подчертавам, че лютостта се получава по нашия вкус. Тя зависи и от лютивостта на чушлетата.

Вместо обикновена сол ползвам моята гурме сол. 

Начинът на направия е сравнително лесен: 

Излишно е да обяснявам, че зеленчуците се измиват много добре, чушките се избушват, доматите попарени се обелват.

На лютите чушлета се почистват семенцата - не пречи и да се оставят, но ще стане по-лютичко. Не съм пробвал - все ги премахвам.

В купата на блендера слагам солта, захарта и част от нарязаните чушки и домати. Блендирам добре до получаване на кашеобразна маса.

За това количество продукти се налага това да се направи 3-4 пъти.

Блендирането върви малко по-бавничко, защото не се добавя течност, а се разчита на тази от доматите. Но това не  е болка за умиране - уредчето е доста мощно и се справя за 2-3 минути на партида.

Изцеждаме и лимончето.

Тука е и моментът, в който мога да спомена, че лютите чушлета могад са нарежат, без да се чистят от семенцата. Просто заминават с тях в блендера и сетне ще бъдат отстранени при прецеждането, но ще засилят лютивостта.

Вземаме си подходяща съдина и през ситна цедка прецеждаме получената маса. Каквото остане като твърда маса се връща в блендера с малко от получената течност и отново се блендира и прецежда. В крайна сметка се получават около 2 с.л. за изхвърляне.

В никакъв случай не забравяме да направим две неща:

    първо, да премерим количеството течност - от него зависи колко консервант ще се сложи

    второ, да я опитаме на вкус - за соленост, за лютост и т.н.

При необходимост може да се добави малко сол или захар; или пък още малко люти чушлета да се премелят с част от течността (имайте предвид, че при варенето всичко се сгъстява и вкусът се усилва), но това е моментът чилито да се направи по вашия си вкус.

Получената смес се слага в подходяща съдина и се вари до сгъстяване - по желание. Слага се и консерванта и топло се разлива в подходящи шишенца.

При моята доза - това са около 6 шишенца по 200 мл.

Неотворени могат да изтраят доста време, а след отварянето се съхраняват в хладилник и благодарение на консерванта всяко може да "устиска" до около 2 месеца. Все пак е продукт, който не се консумира с лъжицата.

Като за финал и малко за финансовата страна - 200 гр. люти чушлета ми излезнаха 0,40 лв; капията - 1,80 лв и доматите - 2,80 лв; Всичко 5,00 лв и останалото да е левче, без да броим труда и тока. 

Следователно, на половин цена отколкото бихме дали за същото количество промишлена химия и при това само с натурални продукти.

е, ако някой реши да сгъстява с царевично нишесте, ще получи поне още 600 мл в повече и ще вари поне 30-40 минутки по-малко ...

Правете смело - никак не е трудно. Проста исках да го обясня по най-разбираемия начин.

А сега и един бонус за тези, които са дочели публикацията до края й. Това е специално за тях:

Всички сме чували за т.нар. пири-пири сос. Той е в действителност лют чили сос. 

Демек значително по-лют и пикантен и е за истински ценители на лютото. Продава се по около 2,50- 3,00 лв за 195 мл шишичка.

Особеното при него е, че се прави само от люти чушки  и червени чушки като лютите чушки са около 3о % от общата маса на зеленчуците и че няма домати, захар и чесън. Останалите продукти за приготвянто му са същите.

В някои рецепти се добавя и малко зехтинец при варенето.

Значи за една доза - 1 кило капия и 300 грама люти червени чушлета, 1 с.л. сол, лимонов сок - от 1/2 лимон, 1 гр. консервант. 

Който не иска да ползва натриев бензоат (напълно безвреден, може да ползва аскорбинова киселина - демек аспирин - 2 броя по 500 мл броя).

Правил съм го само веднъж, но ми дойде "в повече".

Който е мераклия може да се пробва - всичко съм го описал по-горе и няма да му е трудно да си го "завари" ... 

Лесен "компот" и сироп за разреждане

 

Това в никакъв случай не е рецепта, а е просто една хитринка и полезен трик, който спестява много време и средства, а можеш да си консервираш плодове за зимата. Правя го от доста година, но сега се сещам, че мога и да го споделя. Това ще е особено полезно за живеещи като в мен в апартаменти и с малки мазета за съхраняване на буркани и др.п.

По принцип това се прави с еднородни плодове - малини, ягоди, боровинки, обезкостени череши или вишни, нарязани на половинки сливи. Абе изобщо що за плод искаш да си съхраниш за зимата. В името на експеримента реших да го направя асорти - смокини, сливи, праскови ...

Излишно е да обяснявам, че предварително плодовете се измиват добре и се подбират здрави и читави за пълнене в бурканите.

Другото, което е необходимо, е захар и хубави буркани с винтови капачки.

На дъното на буркана се слагат 2-3 с.л. захар и около 2 см плодове, сетне пак захар, плодове и така докато се запълни буркана.

Следващата хитринка е бурканът да се остави да престои така поне една нощ. Така плодовете си пущат соковете и се "слягат" в буркана.

След това "слягане" в буркана се отваря още място и просто се допълва с още плод и захар.

Не е необходимо да обяснявам, че при обикновените компоти се слагат малко плодове - 150-200 гр. и горе долу 100-а грама захар и останалото е вода. Тука бурканът поема малко повече от 500-600 грама плод и около 250 гр. захар.

Всеки може да сметне, че един такъв буркан замества направо пълненето на 5-6 компота.

Значи спестяваме откъм буркани и съответно откъм място за съхраняване.

Отделен е въпросът, че захарта в такова количество е идеален консервант.

Затворените яко буркани се слагат с капачките надолу в тиган, тенджера или подходящ съд и се налива вода, колкото да покрие капачките с поне 2 пръста течност. След завирането на водата се варят около 20-а минути.

Веднага след това се вадят и бурканите се поставят но дъното си.

Внимание! При обръщането на бурканите през капачките сякаш излиза въздух, издават един такъв звук като на "издихание"... Няма страшно. Оставяме ги да изстинат и след това с малко разклащане разтопяваме неразтворената захар.

Можете сами да прецените - не варим по 8 буркана в тенджера с много вода и огромен разход на еленергия, а "варим" 2-3 буркана за кратко време в малко вода.

Тази процедура можем да правим ей така между другото, без кой знае какви усилия и разходи.

След като изстинат ги обръщам обратно и проверявам дали няма да изпуснат течност.

По този начин могат да се съхраняват даже и повече време отколкото обикновени компоти.

Плодовете вътре в буркана се съхраняват много по-добре отколкото в компот и могат да се хапват ей така, или в сладкиш ... или кой както иска... Не стават варени, а просто си се запазват.

Само уточнявам, че плодовете не са сварени, а са леко "сурови", т.е. запазени като почти пресни, но много сладки.

Сиропът в буркана е натурален плодов сироп и подлежи на разреждане с газирана вода и добавка на лед. Страхотна плодова лимонада за кат~р сезон. 

Много по-добро от всякакъв компот...

Впрочем, пробвал съм и варианта вместо захар да слагат в буркана мед. Както се казва "Идеал Петров", но излиза доста по-скъпо и не всеки може да си го позволи.

Не случайно на снимката съм сложил и бурканче с доматена разядка, но това е друга тема и ако прекарам ред ще напиша и за тях ...

Няма да говаря каква икономия е на буркани, на труд, на еленергия е този ми мой метод ...

Получава се и компот, ако се разреди с водичка, или съхранен плод и отделно сироп за разреждане... Абе 5 в 1.

Правете смело и няма да съжалите.

П.П. Предупреждение : Проверявайте внимателно дали бурканите са се вакуумирали добре, защото често се случва да не са хванали добре капачките и тогава следва "белята".

Само аз съжалявам, че в този случай не мога да кажа НАЗДРАВЕ, защото няма да е подходящо.

Рулца от свински врат със сметанов сос

 

    Както винаги не предлагам конкретна рецепта, а просто начин на направия на една дзверска вкуснотия.

    В кварталната месарница попаднах на едни вратни пържолки по около 250-300 грама без кост и то на напълно прилична цена за днешния ден - 11,50 лв. Взех си цели четири бройки, въпреки че сме двама в къщи, а продавачката знаейки моите слабости ме попта за рецептата по която ще ги правя - демек как ще ги пека. Веднага й отговорих, че няма да ги пека , а мисля да правя рулца от тях и тя ме изгледа изумено - вратни пържоли на рулца за пръв път чувала.

    Пътьом към къщи се замислих, че съм изплещил нещо си неясно за мене, но ми дойде "хрумката" ...

Прибрах се, седнах на диванчето пред ТВ-то, сипах си едно бърбънче и се замислих ... И докато си мислех, пред мене се оказа дъсчицата, бойното чукче (оно е алулиниева брадвичка от едната страна, а от другата чукче за месо, па и то си има история, която ще разкажа някой ден) и  се подхванах. Без злоба, а с кеф начуках пържолките през найлонови торбички до пълно изтъняване и почти трикратното им уголемяване и изстъняване - тип вестник да четеш.

Половинката пържолище намазах с тлъст слой домашна овкусена кайма, бухнах дебеличък резен кашкавал, малко зелентийки и още кашкавалче на по-дребно. Навих на руло и защипах с клечка за зъби. 

Ако имах кисели краставички или нещо подобно, щях да го бухна и него там. За съжаление, кат си туриш едно питие вече не ти търси каквото и да е и действаш с това, което ти е под ръка.

Даа, действително станаха едни гиганти - едно кат за двама и за това следващите ги направих по същия начин, но ге резнах по средата и станаха от едно голямо две прилични рулца.

Забравих да кажа, че всяко парче месо беше съвсем леко овкусено с моята си сол, за която съм писал толкова, че ми омръзва да повтарям ... 

Последва хубаво овалване в брашно, смесено с малко царевично нишесте - нещо 3:1 съотношение  и с добавка също на малко от гурмме солта. Оставяне в хладилника за около час и вече се започва битката. Не че кой знае колко кървава, ама си иска висване пред тиганЯ. Я в него - около 2-3 с.л. домашно гхи и малко зехтинец ...

Следва запържване от всички страни без голямо престараване, но все пак до хубаво "засрамване" в червено като на девица, хваната "в крачка".

"Загорелите4 като на августовско слънце рулца прехвърляме в йенска тенджерка (нека да има капак), а в останалата мазнотийка слагаме около 300 мл готварска сметана, в която не сме забравили да разбъркаме 1 с.л. царевично нишесте ... 

Още като като закъкрите, този сос сипваме при подредените като войници в тавичката рулца и понеже са такива не забравяме да ги "почерпим" със 100 мл бърбън - леле как ми се къса сърцето за него, ама...

Печем на 170С с вентилатор - около 25 минути - зависи от Хурната...

Идва заветният момент - вадим от фурната, с решетъчна лъжица вадим и рулцата на дъска за рязане и се зареждаме с търпение за 15-а минути.

Първо махаме клечките за зъбе  не стават за ядене. Сетне режИм на тръкалца и обратно в соса. Нека си отдъхнат от нетрпението ни ...

И бух на масата - гарнитура - на кой каквото му душата сака ...

Правите смело и НАЗДРАВЕ!