Е, те това трябваше да стане натурална "бабекова" сланина, но се получи нещо малко по-различно и въпреки това ще си го оставя, както го бях замислил... А инак речено, стана дзверски вкусен деликатес.
Добре приготвената сланинка е едно от любимите ми мезета. И ако Ви казват, че е вредна или има много холестирол (холестирин) и т.н. изобщо не вЕрвайте. В рациона на другарите от Политбюро на ЦК на КПСС задължително са влизали поне по 50 гр. сланина. Задължително са я хапвали и то под лекарски надзор - да е без хляб. Позволявало се е да я прекарват с рюмка две ледена водка.
След това признание, направо ми иде да се орева - тази година не мога да намеря свястно дебело парче прясна сланина за осоляване. Поне миналата година един два пъти открих, но сега - греда. Само тънки изрезки, които за нищо не стават. Правил съм един колбас от подобна сланина, но ми се щеше нещо доста по-различно, което може да се направи от такива изрезки.
Та взех около кило и половина подобни изрезки (че ми е зор да ги нарека сланина, щот са не съвсем като вестникарска хартия, па и имат прожилки месце) и първоначалната ми идея да ги нарежа на парчета, овкуся и напълня в черво, не ми се видя много добра.
След като бях прежалил 6 лв, реших, че е най-добре да купя свински гърди, на които отделих ребрата с малко месце за печене.
Е вече разполагам с почти малко повече от две кила изходен продукт. Изрезките нарязах съвсем произволно, дет му казвам като за куче - къде на кубчета, къде на ивички, къде направо скълцани- абе както дойде. Месото от гърдичките - на парчета - примерно 1,5х1,5 см, ама и тях малко както дойде.
След толко логорея, да взема да си дойда на думата: за процеса и овкусяването:
на кило изходен продукт 25 грама сол (10 грама нитритна и 15 грама обикновена ситно смляна морска сол);
Всичко се омесва със солта, доста старателно, слага се в един пакет и направо се забравя поне за два дни в хладилника.
Защо два дни? Ами, за да имам време за размисъл как да продължа нататък и какво да турна.
След два дни: пак за кило- 4 грама прясно смлян черен пипер; 3 грама млян кимион и толкова захар; 10 грама сладък червен пипер и 15 грама пушен червен пипер; 15-а сантима зелената част на една тънко празче нарязана съвсем ситно; 1-2 капки течен пушек - буквално на върха на ножа, измит в 20 мл бърбън; За капак на всичко - 0,5 витамин С на прах. ЍМного се чудих дали да бухна и 5 грама чили и съжалявам, че не направих.
Яко гъчете в ограмна купа и пълнене със строителния шприц в изкиснати в лимонова вода свински черва. Връзване през 30-35 см, леко боцване с иглата и на саръка на терасата.
Признавам си, тези две седмици условията не бяха идеални за сушене - ту топло, ту студено през нощта. Та и малко играчка - със слагане в хлдилника.
Като "олекнаха" с 30 % от първоначалното тегло, реших, че са готови бабековите наденички от сланина.
Е, вчера бидоха пробвани - дзверска вкуснотия.
Малки забележки - външния край по-сухичък (като минат през вакуум пакета за седмица, ще се оправят); за мек лично леко безсолни - за домачадието ужасно солени и наситено "одимени".
Абе, докато ме критикуваха, едно парче изчезна и се наложи да се реже второто за дегустиране и уточняване на вкуса.
Ако ми се доверявате ей-толкова - като малко напръстниче, пробвайте.
След толкова приказки се оттеглям при любимия бърбън с резенчета бабекова сланинка и казвам НАЗДРАВЕ!