СВИНСКИ ГЪРДИ като ДОМАШЕН БЕКОН варено-пушен

 

    Нямам намерение да се спирам с експериментите за постигане на Дзверски вкусен домашен деликатес. От всички свински меса за тази цел са ми любими свинския врат и свинските гърди, които са благодатни за направията на различни вкуснотии...

    Правя едно, друго, сетне трето - един път се получава, два пъти дори за куче не става и заминава за БО (битови отпадъци), но пък когато стане, сетне се прави поне още два пъти по същия начин и чак тогава се пуща в блога. Не искам да има подведени и да се доверят на направията и да получат поредната месна боза, дето и за кошчето не става.

    Не знам защо не обичам думата "бекон" - ние си имаме "гърди", "осмянка", ама звучат някак си просташко, нали така? А като кажеш "бекон" звучи някак си интелигентно и по европски нали? ...

    Ако си спомняте, проф.Александър Балан беше въвел думата "драснизапаликлечица" вместо кибрит ... Нямам намерение да се боря с чуждиците в нашенския красив и иразителен език ... И веднага се сещам за една игра на думи - как ще се каже на чужд език- една малка роза и как ще се каже на български. Е на български се казва с една дума - розичка, а на останалите европски езици поне с три, че и четири думи...

    Както винаги, логереята ме хвана - може би защото още не съм си турнал едно питие за стимулиране на мозъчната дейност... пък и не бива да се забравя,че тука се пишат не рецепти, а начини на направия на вкуснотии ...

    Та преди да продължа ми се ще да споделя, че за направата на свински гърди съм писал доста често:

    -домашен бекон

    -домашен варено-сушен бекон

    -деликатес от свински гърди

    След толкова дрън дрън за търпеливите и тези, които искат да научат нещо в повече продължавам напреЖ със следното:

    От кварталната месарница се купува хубаво парче свински гърди, но по възможност най - дебеланското ... 

   

Сетне от него се резват по най-тънкофайския начин ребърцата и се оставят за печене по любим начин ...

Лелей, да знаете какво мезе става от тез ми ти изрязани ребъца - подправки по кеф, сольчица по настроение и бух в плика - 240С за 10-а минути и сетне на 160С - още час...

Душичката рИве ... винцето се лей ... Млъквам, та да не се окапя ...

ИзрЕзаното парче гърди се слага в плик за печене - и започва овкусяването (да не се забравя претеглянето-от теглото зависи колко подправки ще се сложат).

Подправките на кило са:

- 22 грама сол - 11+11 ниритна и обикновена

-1/2 грам аскорбинова киселина (или витамин С)

-5 грама прясно смлян черен пипер

-3-4 счукани зърна хвойна

-1 грам захар

-горе долу по 25 мл кока кола и бърбън, в които се разтварят буквално 1-2 (макс. 3) капки течен дим

    Всичко се сипва в плика и добре се втрива с ръка в месото като се масажира поне 5-6 минути.

    Пликът се затваря много добре и заминава в хладилника минимум за седмица като от време на време се масажира и обръща.

Следва вадене от хладилника и престой в кухнята на поне за няколко часа.

В пакета почти няма течност и затова се доливат около 50 мл кока кола и пак се затваря.

В най-дебелата част се забива сондата на термометъра, наглася се на 71С и фурната се включва направо на 70С с вентилатор и след около 1 час се увеличава на 80С, а пакетът се обръща на другата страна. Тъй като месото е в плик с малко течност, не е необходимо да се спазва обичайният температурен режим с постепенно то й увеличаване.

По този начин за малко по-малко от два часа месото стигна 71С и онази джаджа пиуна сърдито.

Веднага се вади от фурната, слага в купа със студена вода и лед.

След около час се прехвърля в хладилника да си почине поне един ден- 24 часа от зор.

Вади се от плика, избърсва се старателно с кухненска хартия. Остава и малко желе в плика, което е идеално за влагане в някакво ястие.

И вече може да се "напада".

Ароматът е неустоим със съвсем лек намек за пушено.

Месото се реже тънкофайски ... 

Направо не иска дъвчене - сочно и меко и само си се топи...

Надмина всякакви очаквания и бе посрещнато на УРА!

За първи път ми се получава толкова сочно.

Съжалявам само, че нарязох парчето гърди по дължина с идеята по-лесно да се осоли. Ако го бях оставил цяло, трябваше да се осолява и овкусява поне двойно повече, но пък за сметка на това щеше да си изглежда като плочките бекон, които продават по магазините ...

Съвсем малка промяна в технологията, а се получи невероятен резултат.

Правете смело и за резултата НАЗДРАВЕ!

Деликатес от сушено свинско контрафиле

 

Започвам с това, че често правя разни гъделчета за стомаха от контрафиле, макар че не ми е от най-любимите ... Защо ли? Ами много просто - идва ми суховатичко. Дручко е да си има и мазнинка като вратлето, нали?

В блога ми доста варианти за приготвяне на свинско контрафиле, които могат да дадат идеи на някого.

Та сега е ред да си споделя поредния експеримент, който надмина очакванията ми.

Естествено, започвам с контрафилето. Както си е купено цяло парче, се подхваща с остър нож и му се отстраняват всички ципи и тем подобни. 

Сетне се оформя на хубаво правоъгълно парче като се поорязва тук таме (изрезките отиват за тигана). Следва претегляне и внимателно разрязване по дължина на две еднакви части.

На кило предвидих 20 грама сол - 12 грама нитритна и 8 обикновена готварска, както 2 грама кафява захар и около 5-6 грама прясно смлян черен пипер. Нищо друго. Смесват се и с ръка старателно се втриват в месото.

Месото се слага в плик за фризер (не всеки има вакуум машинка), капват се буквално 2 с.л. бърбън. Потапяне на плика в купа с вода, така излиза въздуха и се връзва яко.

Пликът замина в хладилника и направо го забравих точно за 15 дни. Кат се присетех за него, лек масаж и обръщане на другия хълбок.

Сега ще питате за солта - според мен не е малко, но все пак въпрос на вкус. От първата снимка се вижда, че в плика няма течност -всичко си е попило обратно.

След ваденето само леко се подсушават и са готови. Тъй като хрумката с кашкавала ми дойде сетне, първо съвсем леко втрих в тях смес от червен пипер (сладък, лютив и пушен) и малко черен пипер и буквално 2 гр. нитритна сол. Защо ли? - ами резнах си парченце за проба - направо си се хапваше с кеф, но ми се стори леко безсолно.

Тъкмо бях увил едното парче в хартия за печене и овързал като пеленаче и щях да увивам второто, когато ми дойде хрумката да го шпиковам...

Изобщо се не се замислих с какво, тъй като в този процес си бях турнал чашка питие и за мезе една нарязана гауда. С ножа се правят дълбоки процепи и във всеки процеп по парченце гауда като се мъчех да ги направя спираловидно, че да не срежа филето непоправимо.

Е в последните няколко  прореза направих един мискинлък - една ч.л. ситно смлени орехи намачках с гауда и ги напъхах.

На 3.11.20 г. ги проснах двете парчета да съхнах и днес на 12-ти са на 63 % от първоначалното тегло.

Прецених, че е достатъчно сушенето, че така по-мекичко ми харесва повече.

Оказа се, че под хартията си е хванало една хубава бяла плесен с много тънък аромат - направо като го понюхаш, ти теква слюнката и посягаш към ножа и чашката ...

На следващите снимки се вижда, че е изсъхнало равномерно и направо няма коричка ...  

Сушенето беше на остъклената тераса, без да е прибирано в хладилника и независимо, че имаше и топли дни ...

Като за финал :

На вкус и аромат е невероятно - дзверски вкусно.

Една забележка - при опитването за моя вкус месото идва леко безсолно, но като сдъвчеш и парченцето гауда, то компенсира със соленост и вкус.

Знам, че на моите хора ще им хареса така - не толкова солено.

Така че, ако някой иска да опита, да си го прави със сол по собствен вкус.

Нарочно този път ползвах торбички за фризер, както и хартия за печене, защото не всеки разполага с разни джаджи, колагенови обвивки и т.н. идеята беше да покажа, че само с нож може да стане идеално мезе.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

СЕЛСКИ ДЕЛИКАТЕСи от крачета, месо и език

 

    Тази публикация - едва ли не 3 в 1, посвещавам на невероятно вкусната 5-та част на свинското - крачета, месо от бузи, език и т.н.

    И ако си мислите, че тука ще прочете някаква конкретна рецепта, жестоко си лъжете - просто ще срещнете едно съвсем простичко описание как може да се направят няколко незероятно Дзверски вкусни мезета - по селски. А защо именно "по селски"?  Ами защото е напълно непретенциозно и с пълно оползотворяване на изходния продукт.

Откак открих в кварталната месарница да продават варени свински крачета и то на цена 1,99 лв за кило, направо забравих за свинските крачета: миене, чистене, изкисване, варене няколко часа...Тези просто ги купувам... Слагам в паница с малко вода и лъжица лимонов сок и след час-два - в кукъра(или тенджерата) с вода колкото да ги покрие, 4-5 зърна пипер, 2-3 зърна бахар, 1 даф. лист, 2-3 скилидки чесън, понякога и 1 см джинджър и варене до пълно разкапване на месото от костите. Следва - обезкостяване и прецеждане на получения бульон. Всъщност, това не е бульон и невероятно гъст желатин, който след изстиване става да го "сечеш с нож".

В същото време 4-5 свински езика (около 1,1 кило) се измиват, набождат се с вилица на няколко места и се слагат в тенджера със студена вода, 1 сл сол, 1 дафинов лист , 1 карамфил, 1 звездовиден анасон, носи и 2-3 скилидки чесън. В тенджерата се слагат и около 600 грама нарязана на ситно (2х2 см) свинска плешка или бут. Вренето продължава докато боцнеш вилицата в езика да "потъва като в масло".

Следва веднага охлаждане в почти ледена вода и бързо обелване. Това, естествено се отнася само до езика, а късчетата варено от плешката се отделят.

Междувременно и крачетата са се поохладили и се обезкостяват внимателно и нарязват на много ситно. 

Бульонът от варенето им се прецежда и оставя в голяма купа, сложена в друга с ледена вода. Така се желира по-бързо и всичката мас, която остава най-отгоре се отделя - тя не е полезна.

Сега следва "забавната" част. Налични са ситно нарязани идеално сварени крачета, суперски сварени кубчета свинска плешка, почти "разкапан от варене свинск език" и една голяма купа - силно желиращ се бульон от варенето им. Месото от свинските крачета (2/3) се смесва с половината от месото от плешката и се сипва в кофичка от кисело мляко - отгоре се слага домакинско фолио и се "пресова" с бутилка от кока кола пълн с вода.

В друга съдина се смесват ситно нарязания език, месо от крачетата и надробеното също на ситно месо от плешката. Допълнително се овкусяват с малко църно пиперче и се пълнят в колагеново черво. Ако нява такова  в срязана бутилка или подходаща съдина. Заливат се с желаращия се бульон докато е топъл и опаля ... Всико е готово!

Резултатът- 2 кофички пача - идеално желирано свинско месо от плешка с крачета (с добавка на малко сушен чесън) и още по невероятен - Дзверски деликатес от основно свински език (назяран на ситно),свинска плешка и идея от месото на свинските крачета. Сместа заедно с желиращия бульон, 1 натрошено дафиново листче и още малко църно пиперче, напълних в колагенова овивка - 60 мм и пресовах до пълното застиване. 

Тука е моментът да си призная един "голям грях" - при смесването на езика, свинското и идеята месо крачета - количеството бе около 1 кило, добавих 1 ч.л. нитритна сол. След като "червата повисяха" на терасата 24 часа да изпръхнат разликата в цвета се вижда очевидно на снимката...

Правете смело - почти никакъв финансов ресурс, а в резултат - Дзверски вкуснотии - и то по селски. НАЗДРАВЕ!

СУПЕР КРЕХКИ СВИНСКИ РЕБРА В ЙЕНСКА ТЕНДЖЕРА

 

    Вече доста рецепти (по-скоро начини на направия) има в блога ми и рядко съм се самопохвал, но точно с тези свински ребърца, печени в йенска тенджера на фурна, обрах всички овации, включително и се самопотупах по рамото и наградих с чашка две бърбън.

В интерес на истината то и рецепта си няма. На снимката е едно голямо парче свински ребра (гърди) с тегло точно кило. И да си призная още от сега, не стигна на четирима човека - така безмилостно се омете. В чашка се сипват около 200 мл кока кола и в нея се разтопяват 25 грама от моята овкусена сол. Цялото количество се шприцова вътре в месото. Това е най -добре  да се направи в йенската тавичка, в която ще се пече, тъй като част от течността излиза навън. Затваря се с капака и нека да си постои в хладилника поне 3-4 часа. Преди печенето се поръсва с малко червен пипер и съвсем леко се намазва с 1 с.л. мед разтворен в част от течността в тавичката. Могат и да се капнат 1-2 с.л. зехтин или олио върху месото.

Печенето продължава точно 2 и половина часа на 150С без вентилатор. Това време е напълно достатъчно за кило ребра. След това капакът се маха, поливат се с малко от соса в тавата, отново се намазват с лъжичка мед и дозапичат за максимум 10-а минути на 170С с вентилатор.  В тавичката има достатъчно отделен сос от печенето, който може да сгъсти с малко масло и при желание с ч.л. царевично нишесте.

Изчаква се 10-а минути ребрата да поистинат и се нарязват с остър нож. Поднасят се залети със соса и при желание със салата домати или кортофена салата с домашна майонеза. Нож определено не е необходим, месото само си се топи, невероятно крехко и сочно. За вкуса може да не се съмнявате - дзверска вкуснотия. В това лятно време си върви идеално с добре изстудено питие. Пробвайте и няма да съжалите. Ако няма шприц, не е страшно - ребрата просто са заливат с кока колата и се обръщат в нея няколко пъти докато са си в тавата.                                                                        Ако престои поне 24 часа, става още по уникално крехко. Осмелете се и пробвайте, не е трудно, отнема 10-а минути за подготовка и сетне малко търпение при печенето. И да не пропусна НАЗДРАВЕ!

Сандвич-пържола или най-крехките и сочни вратни пържоли на фурна

 

    Това определено не е рецепта, а един начин да се направят най-невероятно крехките и сочни пържоли от свински врат при това без значение дали са с кост или без.

Количества няма да давам, но тези пържоли на снимката са почти по 250 грама, защото четирите броя излезнаха едно кило без няколко грамчета. Това си значи, че по стандарт са си бая дзверски и за не толкова ящни, една може да се раздели за двама. Пържолките обилно се овкусяват с моята универсална подправка за месо, омазняват се и заминават в хладилника поне за 24 часа.  5-6-7 с.л. леко изцедено кисело мляко се объркват с една ч.л. сол и с четка пържолките са намазват от едната страна и нареждат в тавичка, застлана с хартия за печене. Останалото кисело мляко се разпределя равномерно върху пържолите.

Тавата с пържолите се пъха във фурната на 95-100С и буквално се "забравят" за около 2 часа, че и даже малко певече. След това със сондата термометър се проверява вътрешната температура. Идеалната температура за свинските пържоли е точно 63С. Който не ми вярва може да провери по Хамериканските или английски стандарти за температурата на печеното месо. Моментът, когато се достигне тази температура (жалко светкавицата е попречила да се види), обилно се наръсват с прясно смляно църно пиперче и настърган кашкавал - поне 150 грама. Фурната се изключва и тавата се оставя вътре в нея - така кашкавалът ще се разтопи и ще стане пържолка-сандвич.

Как ще се сервират е въпрос на вкус - вървят си и с доматена салата, и с картофено пюре, и...т.н.  В интерес на истината пържолките стават невероятно сочни и крехки. Просто могат да се "режат" с вилицата и се топят в устата. Понеже тези пържолки ги правих експериментално, не сложих никакви добавки преди кашкавала, но е напълно възможно върху киселото мляко да се наредят кръгчета тънко нарязани домати, тънкофайски нарязат пушен бекон, както направих при втората партида и т.н. ... Ще стане истински сандвич-пържола.

П.П. Така приготвени пържолките стават наистина уникални и дзверски вкусни.

За втория експеримент - една единствена пържолка овкусих с 2-3 грама нитритна сол. Всичко останало какакто го описах, но тази я оставих да се топли до 70С вътрешна температура. Е, не е истина - все едно хапваш истинска шунка ... Направо да луднеш от вкуса - дори моят лаф "дзверски" идва слабоватичък за това, което се получи ...

П.П. Впрочем мариноването на месо в кисело мляко му дава невероятна крехкост...

Пробвайте, експериментирайте и се насладете на дзверски вкусните вратните пържолки и да не забравим - искат си хубавото и добре изстудено питие.

НАЗДРАВЕ!

ШНИЦЕЛ ПО ВИЕНСКИ, но не "Виенски шницел"

        Самата дума "шницел" звучи някакси магически за истинския гурман. Виенският шницел е класика: Няма да навлизам във вековните спорове дали е виенски, дали е италиански, нито пък каква е ролята на генерал Радецки за популяризирането му...

           Като чуя "виенски шницел" си представям едно огромно лепезе, което стърчи извън чинията с леко жълтеникаво кафява панировка, мекичка и някак си ефирна, отгоре блестящ от разтопено овкусено масълце, резенчета лимон и задължително изпущащи пара варени картофки, обилно поръсени с копър е едро смляна морска сол. Уф, окапах се и се върнах почти 30 години назад, когато за пръв път го опитах (но това е друга тема и друга история).

        Виенският  шницел задължително се прави от телешко, крехко месо, задължително начукано на тънко и овкусено единствено със сол и черен пипер.

        Същото изделие от свинско не може да се нарича "виенски шницел" и затова популярност е придобило името "шницел по виенски". А онова другото панирано, също вкусно, изделие направено от кайма си е просто шницел и нищо повече.

        Този път възнамерявам да разкажа за един шницел по виенски, направен от свински врат. Не че от бут не става, но този от врат е в пъти, пъти по-вкусен...

Първата и голяма тайна е парчето месо от врат да бъде нарязано на тънко и равномерно. Това може да стане само, ако месото е полузамразено и ножът е достатъчно остър. На снимката се вижда - вратът се нарязва напречно на филийки с дебелина около 6 мм. Сетне се оставят в хладилника месото да се отпусне и направо поразмрази.

 Когато се отпусне, върху дъска за рязане, покрито с домакинско фолио или найлонова торбичка се натучка с дървено чукче до пълно изтъняване. Дето се вика - вестник да прочетеш през него. Всяко парче леко се осолява и опиперява с църно пиперче. Би следвало в този вид да престоят поне час два в хладилника. Само че може да се приложи друг трик - в купа се разбива едно яйце с 1 ч.л.кисело мляко и 1/2 ч.л. дижонска горчица и в тази смес се овалват начуканите месца и оставят да си почиват в хладилника. Ако има време, може да престоят и 24 часа - по принципа на Мечо Пух колкото повече, толкова повече ... 

От там нататък е ясно: три купи - с брашно, разбито яйце и галета. Тиган, покрит с хартия за печене, в който се загряват 2-3 с.л. масло с толкова олио - ама до възможно най-силното загряване. Всяко парче се овалва в брашно, яйце и галета и се пържи от двете страни до леко зачервяване - максимум по 2-3 минути. Пърженето - едно по едно. Тъй като не обичам галета - овалване в брашно, яйце и пак брашно и пържене. Изпължените шницели се вадят в чиния с домакинска хартия - не че поемат мазнина. Сетне в затоплена във фурната чиния, намазване с масъце, и поднасяне с нарязан лимон за изцеждане.

Вместо да се поднесат с варени картофи, предпочитам с пържени. Картофите се сваряват, обелват и нарязани с опържват до хубаво зачервяване в мазнината от пърженето на шницелите.

Дзверска вкуснотия, правете смело и нищо, че няма да са класически Виенски шницели, а само шницели по виенски, но си заслужава труда да се направят.

НАДРАВЕ!

УНИКАЛНО КРЕХКО СВИНСКО ПЕЧЕНО

        За пореден път не очаквайте рецепта - това просто е една идея и малко странна технология за окрехкотяване на месото преди печене без значение дали ще във фурната или на скарата.

    Преди много години бях чел за едно състезание по направа на крехки шашлъци в Кавказ. Спечелил един човечец, който обясняваб, че нищо не им правил на мръФките - само ги бил киснал 24 часа в леко подсолена изворна вода. Така и не му повярвали. Само че вариантът съм го пробвал и трябва да си призная, че месото става просто уникално.    

    Другият уникален метод за "мариноване" и окрехкотяване на месото е изкисване в кисело мляко. Дядо цял живот е бил овчар и изобщо не готвеше - манджата можеше да стои в тенджерата на печката и ако не се сипнеше, щеше да си стои гладен цял ден.Само казваше, че печеното "по овчарски" - демек в кисело мляко е найвкусното нещо на света. А Баба, много често нарязваше месото, леко го осоляваше и в тавата заедно с кисело мляко и 2-3 с.л. олио. Сетне във фурната на печката с дърва. Олизвал съм тавата. Това преди 50+ години. Та в случая - около кило свенски бут, нарязано на парчета по около 50-70 грама и сложено в голяма купа, ръснато с 1 ч.л. църно пиперче, 1 ч.л. солчица и объркано с кофичка кисело мляко. И в хладилника да си отдъхва за цели 24 часа.

Следва процедура по измиване от млякото. Ръсване с 1-2 ч.л. царевично нишесте, още 1 ч.л. сол, 50 мл водка,2-3 с.л. олио и прехвърляне в плик за печене с добавка на 1 к.ч. водичка. Пече се на 220С за около 40 мин. като след 25-та минута торбичката се обръща. След 40-тата минута торбичката се рязва и вади и месото със соса остава в тавичката и се дозапича за още 5-6 минути на 200С с вентилатор - колкото да хване лек летен загар. Точно в този момент се слагат и 2-3 скилидки чесън нарязан на ситно и 1-2 с.л. лимонов сок. Месцето става мозък - невероятно крехко и вкусно.  Не е необходимо дори да се дъвче - просто се топи в устатата, а вкусът е Дзверски.

Пробвайте и ще се убедите, че друго месо няма да Ви хареса така и да не забравя НАЗДРАВЕ!

Свински глазиран врат печен в аерогрил

  В действителност това не е някаква специална рецепта, но все пак си струва да се сподели.

 Всичко се започна от един странен свински врат, който си купих от магазин за месо (не обичайната ми месарница). Оказа се още при нарязването на пържоли, че едвам се реже и го заподозрях, че ще се окаже жилав. Пробвах едно парче с начукване и чукчето взе да отскача като от гума.

Е, пак по стария изпитан метод с мариноването: За кило нарязани вратни пържоли около 200 мл кока кола, 1 с.л. соев сос и 2 с.л. олио, както и по 1/2 ч.л. червен сладък и лютив пипер, и по 1/2 ч.л. кимион и черен пипер. Всичко това се смесва добре, слагат се пържолите в подходяща съдина и се заливат с маринатата. Нека да си престоят така поне 24 часа. Могат поне един два пъти да се обърнат. За толкова време маринатата е почти попила в месото.

За печенето ползвах онзи незаслужено позабравен уред - аерогрила, който е просто чудесен. На 220С за 20 мин. върху решетката му, а от долу тавичка за събиране на мазнината. След като пържолките са се пекли 10-а минути, капакът се вдига и се намазват с четка с малко разреден с водичка мед. Така поне 2-3 пъти, като се обръщат и поне веднъж от другата им страна.  Като се извадят от аерогрила, се слагат в тенджерка с капак - хем да си починат, хем да се позадушат, хем да си поснат и малко сосче. Могат да се залеят и мазнинката от тавичката. Дори ако се ръснат с няколко капки лимоново сокче, стават още по-дзверски вкусни.

А че станаха сочни, може да не се съмнявате.

НАЗДРАВЕ!

Свинско печено почти по селски в саханче

Това е просто невероятно вкусно свинско, печено в саханче, и приготвено по един много различен начин.

 Имам едно такова метално саханче с капак, който прилепва доста плътно и диаметър около 25 см и хваща около 1 кг продукт, т.е. достатъчно е за 3-4 порции.

Необходимите продукти и подправки са изключително малко:

Около 600 грама свинско (врат, плешка или от гърдите); 3-4 скилидки чесън; 1 голяма глава лук или две средни; около 100-а грама жълто сирене (кашкавал, гауда, ементал и др.п.); 50-60 мл доматен сок или чашка ситно нарязани обелени домати; щипка сол, черен пипер и идея лют червен пипер, както и 1 ч.л. царевично нишесте.

Изпълнението е лесно, но изисква малко повечко време.

Месото се нарязва на късчета като за шишчета и съвсем леко се посолява - буквално щипка сол (на върха на чаена лъжичка). Залива се с вряла вода колкото да го покрие, захлупва се с капака и заминава във фурната за около 40-45 минути на 180-200С.

Междувременно кашкавалът се нарязва на ситни кубчета 1х1 см и след като се извади саханчето се смесва с месото и отново във фурната за още 20-а минути.

Сега е времето лукът да се обели и нареже на едри полумесеци, а чесънът - на ситно.

Отново се вади. Върху месото се пуща нарязаният на полумесеци лук и чесъна.

Следва запичане пок капак още 10-а минути, колкото лукът да омекне.

Идва и крайният етап - сипване на доматения сок, в който е разбито нишестето или слагане на нарязаните домати и добавяне на нишестето размито в малко вода. Опиперява се с двата вида пипер и вече се пече без капака до запичане или до желано сгъстяване.

Това се още около 10-а минути. Дори усилвам фурната на 200С и то само на горен реотан.

Предпочитам сосът да остане малко по-рядък, защото като поизстине се сгъстява. Пък и нека да има къде да се топва залъчето.

Месото става невероятно вкусно и крехко - направо се топи в устата и е наслада за небцето.

Върви си само така, поднесено в чиния, може и да му се добави малко салата.

Хубавото е, че подправките са малко и се усеща най-добре вкусът на месото.

Това не пречи по желание да му се добавят и други подправки и други продукти.

Въпрос на желание...
Може да Ви се стори малко странен начинът на приготвяне на месото, но за вкуса гарантирам - става невероятно крехко и вкусно.
НАЗДРАВЕ!

Джолан с кисело зеле в гювеч

 Свински джолан с кожичката съм правил в какви ли не варианти.

 Но нека това не Ви звучи първоаприлско - наистина е 1 април - ден на майтапа, макар че в това извънредно положение хич не ни е до майтапи. Но за сметка все още една кисела зелка ни е останала. В половин България е снежно, а при нас си е направо зимно студено. Какво по-хубаво време да се направи това изцяло зимно ястие.

Най ценното е, че почти нищо не е необходимо, освен една кисела зелка, един свински джолан около 1,5 кило с кожичката желателно, мас и минимум от подправки.

Джоланът се шпикова на няколко места с цели скилидки чесън и обилно се втрива със смес от червен и черен пипер.

Киселата зелка се нарязва на не много ситно, омесва се с червен пипер и съвсем малко джоджен или риган. Ако искаме да имаме немски привкус - с малко ким. Предпочитам в този момент на омесването да сложа и няколко с.л. свинска мас - 3-4 поне. Зависи кой колко мазничко го иска.

Сетне е лесно - дъното на гювеча се застила с нарязаното зеле, пъхва се целият джолан и от всички страни се затрупва със зелето. Налива се малко разсол - около 2 ч.ч., още малко мас.

Затваря се гювеча и бух в студената фурна, която се включва на 150С и в рамките на 30-а се повишава до 220С. нека си постои на 220С около 30-а минути и сетне се намаля на 160-170С и буквално се забравя.

Прави се салата - доматена, зелена или мръФчесто мезе, сипва се питието и се забравя за фурната поне за още 3 часа.

Без бой си признавам, че го направих по съвсем друг начин - почнах сутринта към 10 часа, към 12 часа намалих фурната на 120С и го забравих за почти до 17 часа.

Демек се е "пекло" почти 5 часа...

Като отворих капака, беше ей това ...

Внимателно дръпнах костите и върнах без капак за 30-а минути на 200С.

Ами това е ...

Никаква рецепта - просто 10-а минути да се нареже зелката, 2-3 минути за овкусяване на джолана и още толкова "сглобяване".

Сетне голямото търпение му е майката докато се пече.

А каква дзверска вкуснотия се получава просто не мога да обясня и да пресъздам в снимки.

Месцето буквално се топи, а за кожИчката да не казвам - като масълце е станала.

Наистина Дзверска вкуснотия. Впрочем джоланът приготвен по този начин направо уби лъва.

Не е още късно - може все още да се направи. Поне още няколко дни ще има сняг и ще е студено.

НАЗДРАВЕ!

Лесни и крехки свински ребра на фурна

 Като казах лесни малко поизлъгах - това са най-мързеливите за направия свински ребра за направия, ама в заглавието не върви да напиша "мързеливи" ...

 Най-хубавото им е в това, че не се цапат каквито и да е съдини и подготовката им отнема не повече от 5 минути. 

 За 4-6 порции са необходими около 1,5 кг свински ребра, които вече сме купили от месарницата. Прибираме се в къщи и си вадим подходяща тавичка, в която ще ги печем. Ребрата се нарязват по дължината им и се слагат в тавичката. Овкусяват се със сол, червен пипер (сладък, лютив и/или пушен), черен пипер, както и други любими подправки. Омазняват се с малко олио, разбъркват се на ръка, сипва им се малко вино (1/2 чашка), или бира и тавата се завива с алуминиево фолио. Тавата заминава в хладилника за 24 часа.

 Вади се два часа преди печенето - нека да стане на стайна температура.

  Печене за поне 2 часа на 160С.

 След като минат тези два часа, се сещаш за тавата и че трябва да се направи финалния щрих като в една купичка се смесват 1-2 с.л. мед с толкова соев сос, 1 ч.л. горчица и толкова червен пипер. Който иска, може да добави и кетчуп или пък да ползва готов BBQ сос.

Тавата се вади от фурната, фолиото се маха, ребрата се обръщат на другата си страна и се намазват с подготвената смес.

Допичането се извършва поне на 220С за още около 40-а минути.

Ако съвсем не ни мързи, можем да извадим тавата и отново да повторим процедурата с намазването.

От там нататък е ясно - тавата и мезето на масата като не се забравя и хубавото вино.

Задължително поднасям на масата и едно бурканче пикантен мармалад пипероне.

Ребърцата стават много крехки, месото само си пада от костите и направо се топи в устата. А комбинирано с пиперонето просто става дзверски вкусно.

Внимание! Всичко това има само един дефект - носи много на питиета и трябва да се внимава.

Е, не излъгах - една единствена съдина, цялата врътня около подготовката им е максимум 10 минути (с направата на соса за намазване по време на печенето). 

Могат да се направя и от най-неизкушения в кухнята.

Пробвайте и няма да съжалите и да не забравя НАЗДРАВЕ!

Деликатесно мезе от свинско бонфиле

 Това може  би е най-лесно и най-малко трудоемкия домашен деликатесен мезелък от цяло парче месо.

 То направо няма какво да му се обяснява. Пак няма да давам количества - вземат се свински бонфилета и от всяко се оформят по две равномерни парчета. 

 Изрезките се отделят. 

Месото се претегля, и с оглед теглото му се смесват подправките:

за килограм:

8 грама нитритна сол и 10-12 грама обикновена сол (но това е въпрос и на вкус);

5-6 грама смес от 4 вида пипери (бял, зелен, червен и черен);

2 грама кимион;

3-4 смлени зърна хвойна;

2 грама захар;

1-2 с.л. ароматен коняк; (при добро желание - капка течен пушек);

Подправките се смесват и много добре се втриват в месото.

Следва най-трудоемката част - всяко парче месо да се вакуумира поотделно.

Оставят се горе долу за 12 часа в кухнята и след това заминават в хладилника поне за 4-5, че и повече дни.

След престоя в хладилника се вадят, оставят се да престоят на стайна температура поне 4-5 часа и се "варят" на пара. Ползвам онази джаджа на мултикукъра за варене на пара.

С оглед големината им около 40 минути им стигат. За всеки случай се проверява с термометъра за месо - просто се боцва в едно парче през фолиото. Като стигне 70С е изцяло готово, веднага се вади и се охлажда в студена вода.

Сетне престой в хладилника за един ден и нашият деликатес е готов за нападане.

През цялото време си стои в плика както си е вакуумирано. При отварянето в плика има отделено малко желе, което е идеално за влагане в някакво ястие (сос, супа...).

Изваденото парче не е необходимо да се мие, достатъчно е да се подсуши малко и се реже тънкофайско.

Признавам си - дзверска вкуснотия - ароматно и невероятно крехко.

Страхотен мезелък.

А ето ги и изрезките от оформянето на парчетата бонфиле - резнати на късчета, леко овкусени с черно пиперче и солчица, пръжнати в бучка масло с 1 скилидка чесънче и 1-2 с.л. от коняка.

Пръжването си е най-точната дума - колкото месото да започне леко да се засрамва (макс. 5 мин.).

Крехкото бон филе няма нужда от продължителна обработка.

Цялата подготовка е въпрос буквално в рамките на 10-а минути, само вакуумирането отнема малко време и това.

Невероятно вкусен резултат.

Много се чудих след ваденето от плика дали да ги овалям в някаква посипка - за красота, ама се отказах. Не ги сервираме цели, а тънкофайски нарязани.

Хубавото на пакета е, че си стоят вакуумирани и сетне и могат да се съхраняват в хладилника по-дълго време или направо да влезнат във фризера, ако е направено по-голямо количество.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!