Това определено не е рецепта, а начин на направия на една невероятна вкуснотия, която при това е и адски здравословна.
Няма да се разпростирам надълго за ползата от лешниците и за това, че от древността са предпочитани заради лечебните си и подсилващи качества.
Препоръчват се при инфекциозни заболявания, бронхит, болки в ставите, нервно напрежение;
Твърди се, че
-предотвратявали развитието на диабет;
-регулирали кръвното налягане и подобрявали сърдечната дейност, тъй като фолиевата киселина подобрявала образуването на червени кръвни телца;
-стимулирали мозъчната дейност тъй като високото съдържание на витамин Е и С, манган, тиамин, фолиева киселина и други мастни ненаситени киселини били превенция за заболявания като деменция, Алцхаймер и Паркинсон.
-бил богат на мед, магнезий и калий.
И още много други, но който иска да прочете, инфо в Нета има в изобилие.
Лешниците са вкусни както сурови, така и печени.
В последно време много са много модерни т.нар. лешников тахан и лешниково олио за салати и др.п.
В действителност става дума за най-обикновена лешникова паста, но под търговското наименование "натурален тахан" звучи примамливо и заедно с определението за "супер храна" оправдава неоправдано високата цена, на която се продава.
Например, един буркан с тегло 500 грама лешникова паста се продава средно от 20 до 25 лв, а по-малката рафасовка - от 0,250-0,300 кг варира от 12 до 16 лв.
В сощото време сурови лешници на пазара се продават средно за около 20 лв/кг, а белените - за около 25 лв/кг.
Както винаги, пак се оказах многословен, но вече си идвам на думата:
Икономически най-оправдано е да купи суров лешник - цената е между 18-20 лв/кг. Суровият лешник трябва да се опече и да се обели. Ядките се слагат в подходящ добре загрят тиган и се пекат с непрекъснато бъркане за 4-5 минути.
Черупките започват да се напукват и като замише на приятно са готови и тиганът може да се отстрани от котлона.
Прехвърлят се в подходяща съдина и докато са още загряти с ръце започват да се разтъркват между дланите и пръстите. Така люспите им опадат сами и се обелват лесно.
Има и вариант да се сложат в кърпа и да се прави тази процедура, но не си струва да се цапа и кърпа и да се пере.
Ако се купят печени, пак трябва да се прави тази процедура, за да се обелят, а купуването на печени обелени е икономически неизгодно.
Ето ги и вече обелени, някои са леко прегорели, защото не бях старателен в разбъркването, па и не се озорвах много в беленето. Сега някой ще попита за какво количество става въпрос - ами около 350 грама, защото блендерът ми позволява на едно зареждане такова количество.
Разбира се, че може и да се направи и цяло кило.
Зависи от мерака, но като еднократна доза, това е напълно достатъчно.
Вече изстиналите ядки се слагат в купата на блендера и се мелят - тъпо и упорито. моят блендер е слабичък и го ползвам около 30 секунди. Сетне кратка почивка и пак за около 30-а секунди.
Първоначално нищо не се случва, освен че ядките постепенно започват да стават в прахообразно състояние.
Блендираната смес в купата има свойството да се лепи по стените на блендера и капака му и трябва след две-три пущания да се отваря и с лъжица или шпатулка да се връща на дъното.
Някъде около 7-8 минута упоритостта се възнаграждава - до перките на ножа започва да се появява нещо като течна кашичка. Пак разбъркване и пак блендиране докато цялото количество не стане в маслообразно състояние.
При мене това стана към 12-тата минута, но машинката ми е слаботелесна.
На първата снимка най-горе е видно какво се получава. Не само паста, но и се отделя малко масло - като олио. Това изобщо не вреди и не е страшно.
Като се разбърка с лъжицата, става хомогенно.
Пък и всеки може да прецени до каква степен желае да ги блендира - моята цел беше да се получи направо като масло, но то отдели и малко лешниково олио, което може да се изсипе в отделна съдина и да се ползва за салати.
Пак слагам началната снимка и продължавам с обясненията: Така смляната лешникова паста се прехвърля в подходящ буркан и в хладилника може да се съхранява с месеци.
Най-подходяща е сутрин да се хапва по една супена лъжица от нея.
Може да се ползва за намазване на палачинки, за слагане в сладкиши и т.н.
И от тук нататък идват безбройните възможности, резултат на собствената фантазия:
-Смесване на така приготвената паста с мед в съотношение 1:1 или 1:2 или желано съотношение по собствен вкус;
-може да се смеси с мед и добавка на канела или млян джинджифил
-има и вариант да се направи смес от лешниковата паста с мед и обикновено масло;
- с добавка в нея на 1-2 с.л. какао на прах и мед става невероятна вкуснотия - за мазане върху препечена филийка или върху палачинка или бухтичка.
-може да се влага в направата на бисквитки и т.н. т.н.
П.П. И нещо като бонус за търпелите да ме изтраят.
Има и още един "тахан", който е още по-популярен и модерен от лешниковия и е още на по-солена цена, а именно бадемовият.
Казаното по-горе се отнася и за него, но споделям една две тънкости:
Суровите бадеми се слагат в подходяща съдина и се заливат с вряла вода за няколко минути - 4-5, примерно. След това врялата вода се изсипва и се измиват със студена вода.
Като се щипнат с два пръста, люспата им си пада сама. Или трябва с нокът леко да се подбели (който няма, с малко остро ножче).
Сетне е ясно - запичане в сух тиган и в блендера.
Резултатът е - невероятна бадемова паста, а за превземките - бадемов тахан на цена 20-а леФа за бурканче.
Правете смело и не купувайте скъпи неща, които може да се направите за половин цена.
