За кОли или деликатес от свинска шия

 

 Признавам си, станах на 100 години и за пръв път чувам за "за кОли".

    Вероятно и малко от Вас са чували за тази част на прасето, на която казват така.

    Историята е интересна - прибираме се от морето и минаваме през един месарски магазин покрай Сливен (няма да им правя реклама и няма да ги коментирам повече - имам си нещо наум за тях), от който не пропущам да пазаря.

 Наред с всички деликатеси, от които ми текат лигите и се чувствам като малко дете в сладкарница, гледам на витрината едни такива странни леко триъгълни парчета по около една педя много шарено месо ии тънка кожичка.

  Няма надпис какво е, а само цена - 6,50 лв/кг. Питам какво е това и продавачката ме гледа учудено - как какво? ам чи тва е "за кОли". Мой ред е да я гледам още по изумено- какво, какво? Ударението се оказва на О-то и това били две думи...

Като видя неподправеното ми изумление, жената съвсем любезно ми обясни, че това била стара дума точно за тази част на прасето от шията, където майсторите колячи във време оно забивали ножа и рязвали гръцмуля на добичето.

Та от тогава останало наименованието и парчетата от едно прасе били малко.

Взех,че изкупих всичкото налично - около 2,5 кг. Прибрах се и веднага го бухнах в купа в вода с добавка на 2-3 с.л. оцет и 1 ч.л. сода - да се изкисва и да му излиза кръвчицата, че имаше такава. Смених водичката на два три пъти, докато остане чиста като изворна.

Сетне с острия нож изрязах излишните парчета и оформих що годе правоъгълниш такива. Изрезките запържих с лук - без мазнина и доста подправки, че биля имах и една две сушени манатарки, но това е друга история и няма нищо общо с настоящата.

Изрязаните парчета подсуших с кухненска хартия, осолих с 23 грама нитритна сол на кило, щипка чили на люспи, 1/2 ч.л. пушен червен пипер и 1 ч.л. бял пипер ситно смлян. Последва вакуумиране.

Двата пакета - общо около около 1,5 кг заминаха в хладилникя и в интерес на истината бяха "забравени" за почти един месец.

Толкова дълго не съм държал овкусено месо и се чудех дали не го е хванала смрадта ... Ама си стоеше много добре и пред погледа ми с всеки изминат ден ставаше все по-ярко червено, а при обръщането - като че ли по-меко.

Задържа се толкова по една проста причина- не че исках, а просто се наложи да отсъстваме продължително от къщи...

Понякога и така се случва - искаш, не искаш, мръФката малее ...

След  почти един месец направих една страннна конструкция - голема тенджура, двата пакета За кОли,1  буркан с вода и варене на су вид на 75С за 4 часа.

След това пакетите с месото в купа с лед за около 3-4 часа

После в хладилника за още 24 часа.

Не знам откъде набрах това търпение.

И от тука нататък нямам какво да описвам, то всичко се вижда и е ясно.

Имам само едно предложение, който даде подходящо име за тази рецепта, ще му подари една от моите три книги по него избор.

Пробвайте и няма да съжалите - дзверска вкуснотия е и НАЗДРАВЕ!

БЪРЗ И МНОГО ЛЕСЕН ЛЕТЕН ГЮВЕЧ

Смело мога да кажа, че това е възможно най-лесният и най-мързеливият за приготвяне летен гювеч.

Лятото изобилства от зеленчуци - можем да изберем каквито ни харесват и/или каквито имаме в къщи. Най-доброто е, че няма някаква специална рецепта и поради това ще обясня какво сложих.

Та така: един голям патладжан; три тиквички; три големи моркова; три картофа; шепа (6-7) гъби печурки; два домата; 3-4 глави лук; 6-7 скилидки чесън; сол и черен пипер - на вкус; зехтин.

Всички зеленчуци добре се измиват, обелват и нарязват на кубчета. Още с рязането се пълнят в плик за печене. Единият домат се нарязва на кубчета, а другият се настъргва. Слагат се солта и черния пипер; наливат се около 50 мл зехтин и 100-а мл вода;  Торбичката се затваря, разтърсва се добре да се поразмесят продуктите и във фурната.

Печенето - на 180С за около 50 мин. като торбичката поне един два пъти се обръща.

За пликовете за печене ползвам едни такива "връфки" дето приличат на свински опашки и лесно се откачат. По някое време се сетих, че имам останали от вчера пържени и пълнени с моцарела кюфтета, та внимателно отворих плика и добавих тях - за 10-а минути преди готовността на гювеча.

След като беше готов, отстраних плика и сервирах в тавата от печенето.

Страхотен аромат и невероятна вкуснотия - можеше и без кюфтета, но защо ли пък не? Може да се турне я наденица, я някакъв колбас.

Съжалявам за снимката, но държа да си покажа специалните пълнени кюфтета (не съм ги показвал изобщо). И каймата за тях е по-различна - само месо и на 1 кг съм добавил 2 средни настъргани картофа и то изстискани до дупка.

Но да се върна на гювеча - защо лесен и бърз. 

Първо, ползваме само дъската и ножа и всичко влиза в плика за печене. Второ, никакво задушаване, никакво пържене. Следователно, 15-а минути за рязане и толкова. 

И най-важното, нито една излишна съдина за миене и т.н. Дори и тавата, в която се пече и сервира.

Правете смело, дзверски вкусно е и най-доброто е, че може да импровизирате с продуктите и подправките.

А и да не пропусна - НАЗДРАВЕ!

ПЪЛНЕНИ КРЪГЛИ ТИКВИЧКИ

 

Кръглите тиквички не са популарни на територията ни. Ползваме обикновените бледозелени, доста по-рядко - тъмно зелените и още по-рядко - жълтите. 

Тези кръглите се оказаха много благодатни и бих казал доста по-вкусни от обикновените. 

Без бой си признавам, че само бях чувал за такива, но не бях попадал на тях до преди около 20-а дни, когато в една "верига" ги видях на прИмоция - от 4,00 лв на 1,30 лв за кило, докато обикновените бяха по 3,50 лв. Купих само 4 бройки, защото в цялата щайга бяха останали толкова...

След като ги сготвих и пробвах, направих цяла експедиция из града ни, където продават семена и в един единствен магазин намерих с изненада цели две пакетчета семена от тях на цена 1,50 лв за бройка и ги засях в градината. На есен ще видим какво ще се получи от тях ...

А инак - рецептата е стандартна за пълнени тиквички:

Реже им се капачето, издълбават се добре (имам специална лъжичка за тази цел)..

Една глава лук се обелва и нарязва на ситно, по същия начин две-три скилидки чесън. Запържват се в 2-3 с.л. мазнина, 3-4 с.л. ориз и поне 200 грама кайма. Сетне 1/2 консерва домат и поне 2 с.л. от домашната ми вегета и малко топла вода. Добавя се ситно нарязаната вътрешност на тиквичките и се вари до полуготовност.

С тази плънка се пълнят тиквичките - и дори напълних един домат.

Всичко това в тавата добре намаслена и във фурната за около 45 минути на 180С.

Останалото е снимки ...

аха, от овкусената кайма артиса малко и направих нещо като кюфтенца, които бухнах между тиквичките ...

към тиквичката и кюфтето - печене чушка и соса от печенето

Тиквичките в разрез в компанията на салата от домати, крастивици, сирене и кисело мляко с чесън и черен пипер.

Всичко надребнено и залято с овкусеното кисело мляко.  Важното е чесънчето да е повечко и да не пропуснем лютивичкото.

Пробвайте и няма да съжалите!

КРЕМ СИРЕНЕ

 

 Това нормално бих го нарекъл помазанка със сирене- да ама не. Не ми харесва като име.

    Иначе е просто идея и начин да се направи едно крем сирене за мазане върху препече филийки.

    Необходими са (поне толкова ползвах) - 300 грама натрошено сирене; 1/2 ч.л. черен пипер; 50 гр. бри; 50 гр. синьо сирене; няколко стръка копър нарязан на ситно; 2 с.л. меко масло (оставено извън хладилника); 100-а мл зехнит.

    Всичко се слага в купата на пасатора и се пасира до хомогенна смес.

    Прехвърля се в кутия (подходяща съдина) и заминава в хладилника - поне за няколко часа.

    Сетне разполагате с идеална помазанка от крем сирене за намазване върху печени филийки (и не печени, разбира се) и за какво ли не още.

    Важното е, че е невероятно вкусно.

ЗЕЛЕНЧУКОВИ КЮФТЕТА С БЕКОН и още нещо

 

    Това са си едни много леки, вкусни и лятни кюфтета, които напълно могат да заместят обикновените кюфтета.

    Няма да съм многословен, а просто ще разкажа за начина на направия като подчертавам, че това определено не е рецепта, а е само идея, която търпи много вариации в зависимост от продуктите и мерака.

Няма точни количества, а просто ще опиша какво "забърках":

зеленчуците: две тиквички настъргани и добре изстискани от сока; един голям картоф - по същия начин; два големи моркова - по същия начин; една огромна глава лук или две средни - по същия начин; 1 домат - обелен, изчистен от семената и скълцан на ситно; 2-3 скилидки чесън - настъргани; сол, черен пипер и кимион - по вкус.

останалото: 150 грама натрошено и обезсолено сирене; 50-а грама едро настърган кашкавал и 100-на грама бекон. 

Беконът се нарязва на много ситно и се запържва до зачервяване. В кюфтета отива само беконът, а в мазнината сетне се долива олио и става пърженето.

Необходими са още две яйца и поне 2 с.л. от моите си сушени зеленчуцимоите си сушени зеленчуци.

Всичко това се омесва много добре и ако случайно се окаже рядко като консистенция, е необходимо да се добави малко домашна галета докато се получи достачъно твърда смес, която да държи форма.

Желателно е готовата кайма да отдъхне в хладилника поне час - два.

Пърженето - стандарно, не е необходимо да се овалват с брашно и т.н. Само в мазнинатата за пържене добавям малко -просто идея сол. Така не пръска мазнина из целия бокс.

Вадят се върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Сервирах ги, както са си в чинията със салата от домати и крастиваци, чеснов дресинг (друг път ще пиша как го правя) и в компанията на  домашното ми лабне.

Кюфтетата станаха страхотно сочни, вкусни и ароматни.

Направо не може да се познаят, че са основно зеленчукови и безмесни.

Пробвайте или направете собствен вариант и няма да съжалите.

И да не пропусна - дзверски вкусни са и  НАЗДРАВЕ!

ХЛЯБ БЕЗ МЕСЕНЕ

 

    Не се шегувам - това наистина е хляб без каквото и да е месене. Прави се много лесно и при това може да се импровизира с най-различни варианти и добавки.

    Честно казано, това не е някаква рецепта, а просто начин на направия при това толкова простичък и лесен, че и най-неизкушеният с тестото ще се справи.

Започвам със съставките - нарочно си ги записах: 300 грама брашно (най-обикновено се пресява в подходяща купа), добавят му се 1 ч.л. суха мая (3 грама); 1 ч.л. сол и 1 1/2 ч.л. захар; С лъжица се разбърква добре и в средата се прави нещо като "кладенче" - наливат 200 мл течност (50 мл прясно мляко и 150 мл вода); добавят се 2 с.л. олио и всичко с лъжицата се размесва до получаване на кашеобразно състояние на тестото.

Добавят се по 2 с.л. слънчогледови и тиквени семки, 1 ч.л. суха мащерка и 1 с.л. сушени зеленчуцисушени зеленчуци. Прецених, че това е достатъчно.

Формичка за кекс (20х10, ползвам еднократна алуминиева) се застила с хартия за печене. Най-добре става когато хартията за печене добре се намокри.

Сместа се излива вътре и се оставя да си отдъхва поне 40-50 минути.

Поръсва се обилно със сусам и в това време фурната се загрява на 180 С.

Както казах, с добавките може да се импровизира. Може да се сложи например едно яйце, мащерката и зеленчуците могат да се прескочат. Всичко се прави по собствена преценка и вкус. 

Важно е да се получи тесто малко по-гъсто от кексово (всеки знае за какво за какво иде реч).

При необходимост може да се добави още малко брашно или течност.

Печенето на 180С без вентилатор за около 45-50 минути.

Зависи от фурната - проверка като се зачерви добре и шишчето излиза сухо.

Цялата подготовка на тестото става буквално за 3-4 минути.

Сетне е търпение - за чакането до фурната и за печенето.

След изпичането хлебчето се вади от формата, хартията се отделя лесно и се оставя да изстива върху решетка.

Е, може да се нападне почти веднага - топло, топло, но е по-вкусно като е  изстинало.

Не мога да опиша вкуса и аромата му.

Тука е на втория ден след опичането.

Стои си меко и пухкаво и все така вкусно.

Домашните малко го оприличиха на външен вид като кекс.

Да де, ама не е ...

Важното е, че се прави адски бързо.

Може да се смесят два три вида брашна, да се замени една част от брашното с брашно от овесени ядки или пълнозърнесто брашно и т.н.

Обещавам при следващите опити пак да публикувам резултатите.

Правете смело - толкова е лесно, че си нямате представа и направо ще забравите за купешкия хляб с хиляди добавки и набухватели!

Просто, лесно, дзвернски вкусно и най-важното - винаги можете да го пригодите на Вашия си вкус!